Това е заглавието на последния разказ от едноименното сборниче. Хитър трик, цяла книга се чудиш на заглавието и накрая се окаже нещо просто. Цялото писане на Дончо Цончев е такова – триковете на един хитрец. За формата, в която пише, даже не знам дали разказ е най-подходящото име. Текстовете му са обикновено от по една-две старнички и изглеждат като писани, за да излизат по вестниците. На места се повтаря, т.е. използва едни и същи мотивчета в различни истории. Много държи да се фука как е ходил на лов с Емилиян Станев, Йордан Радичков и Ивайло Петров. Как младите момичета си падат по него и на 70 години, как бил републикански шампион по бокс, как се имал със силните на деня. Това леко ме подразни, защото не обелваше нито дума какви ги е вършел, за да оправдае това височайшо благоволение. И макар критиките ми да се отнасят за човека Дончо Цончев, а не за писателя, мисля че заради хубавите разкази, които пише, можем да си позволим да разглеждаме по отделно двете страни.
За ловджийскте му истории обаче не мога да кажа лоша дума. И то не защото се чувствам по някакъв начин съпричастен на идеята, ами защото наистина добре ги пише. Звучат истински и красиви, естествено и по ловджийски украсени и понякога невероятни, но пък приятни за четене. Приятно четиво, неангажиращо с дълбока философия или познания в някаква професионална област, точно като разговор с автора му.
Привет Zonko, това се казва рецензия - поздравявам те за написаното:-)
ОтговорИзтриванеИ се присъединявам към суперлативите за разказите на Дончо Цончев - не просто разкази, а живи истории!
Goran
www.goran.blog.bg
Няма лъжа, бива ги разказите.
ОтговорИзтриванеА за "рецензията", блога го пиша основно, за да съм искрен пред себе си. Така го виждам Дончо, така съм се опитал да го представя.
Благодаря за възможността да прочета книгата и за това, че се обади!:)
:-)
ОтговорИзтриванеПриятно четене, на следващата книга:-)
Горан