Българи от старо време – Любен Каравелов

Ако и да е горещина, ако и да се потеет като ковач, ако и да ти е тежко да ходиш, а кожух трябва да носиш!

Заклевам се, че не е нарочно, обаче така стана, че продължих да се залисвам с архаичен български и да газя малцината посетители на този блог с възрожденския валяк. Този път вече попадението е от висока, дори направо елитарна класа и на всичкото отгоре е в хумористичната категория. Не знам като ученик къде съм блял (във всеки случай не съм пасъл мисирките на директора), но не помнех нито дума от тази прекрасна хумореска. Но...

Такава е човеческата натура! Хората заборавят всичко, даже и угризението на своята собствена совест.

Смях, ама смях ви казвам.:) Любен Каравелов не си поплюва и ако някой ви каже, че това е сериозна философска, народопсихологическа или познавателна за онези времена книга, няма да му вярвате. Ама хич! Човекът просто е бил насъбрал един чувал качествени смешки и си е сглобил фейлетон от тях, ама понеже се е получил малко по-дълъг, та затова е станал на самостоятелна книжка. Вътре няма нищо като “неутолима обич към родния край”, “изобличаване на недостатъци на българското общество” и други такива скверни превзетости и ако чуете някой да твърди обратното, предайте му от двама ни с Любен Каравелов, че е гущер, змей и богопродавец.:)

Единственото сериозно нещо, което харесах и вече преразказах на няколко души, е малко по-долу. Знам, че е длъжко, но пък ужасно много ми се иска повече хора да го прочетат и като се убедят в дълбоките корени на джентълменството и почтеността по нашите земи, да запретнат ръкави и да започнат пак да ги демонстрират. Думите са много силно нещо.

На читателя ни може да се покаже чудно, че дъщерята на хаджи Генчо е отишла за вода на чучура нощеска, когато дядо Либен и хаджи Генчо вече успели и да повечерят. В България, дето няма гърци и турци, момичетата и младите невести почти всякога ходят за вода после захожданието на слънцето: стоят там дълго време, весело разговарят с другарките си и с посестримите си и разгледват юнаците, които дохаждат да си огледват невести. На българския ергенин всеки честен баща е готов да довери дъщеря си и никога няма да му дойде в главата, че тоя ергенин ще да злоупотреби даденото му доверие. С една дума, българският народ няма донжуани и затова момичетата и жените до късна вечер могат да ходят по улиците така също безопасно, както би тия ходили и в своята собствена къща. Тежко и горко томува, който би посмеял да ги оскьрби с каквато и да е недобра или нечестна дума! Ако се случи това нещо, то момичето или жената трябва само да повикат проходящите на помощ и тия страшно щат да накажат безобразника; понякогаж честните българи и съвсем го махват от света.

Много добра книжка, струва си да се чете въпреки срамния контекст на първите недодялани пионерски опити за художествена литература у нас. Но само с уточнението, че е просто смешно четиво и никоя нейна част или герой да не служи за пример и подражание.

п.п.
Цона не е поклонница.