Швейцарско ножче - Александър Кат

Ако не сте чели други неща от Кат, може да пробвате от тук.

Аз все му се чудя как успява да разказва така леко, все едно го прави за упражнение. Ето например сега - супер кратка криминална история във формат на електронна книжчица, обаче имаше място и за средство/възможност/мотив, и за заподозрени, и за любимата ми изненада на края, която не се обяснява. Точка. Който оценил и харесал - добре, който не е убеден, че му се чете точно такъв стил на разказване - да пробва другите му неща. Те и без друго са малко по-различни, по-големички по обем, с повече разсъждения, които да отвличат вниманието на читателя от готвещия му се финал, с по-недвусмислени развръзки, но също са много приятни. Не знам дали нарочно го прави или се получава само, обаче във всичките прозира характерната за кримитата структура и премереност кога по колко да се казва на читателя, та хем да не седи на сухо и да се отказва от четенето, хем да не научи цялата история барабар с развръзката в първите пет реда.

Споменах ли, че много обичам разкази с неочакван край?:)