четвъртък, декември 03, 2009

Седмата жертва – Александра Маринина

Възможно ли е човек да напише плътна серия от 20 криминални романа почти винаги с една и съща главна героиня и 21вия пак да е супер интересен? Тази книга е живото доказателство. И друго, чак след 20 прочетени книги да разберете, че всъщност Александра Маринина е било псевдоним на майор Марина Алексеевна, който е била принудена да ползва докато е работела на „Петровка” и паралелно издавала хитови романи, защото началниците й не биха погледнали с добро око, ако един редови служител от милицията вземе та стане мега известен автор на криминални бестселъри.

Книгата е по-различна. Странна е с новия си подход и в началото изглежда дразнещо смесена. Глава за разследването, глава за убиеца. Но постепенно нещата си намериха местата и аз се напаснах към този тип поднасяне на действието и започнах да навръзвам отделните парченца. Нещо като „Решава логиката” от старите списания „Космос” или задачките от типа „Човекът в жълтата къща не е италианец.” Много съм горд, че се справих и знаех посоката на изхода. Единствено сгреших в сметките с поколенията, но не беше фатално. Не повярвах и на аналогията с филма „Седем”, макар да звучеше убедително. Към края си мрънках под мустак „А ма, патко, не ходи у него, не ходи!!”, но на героинята и този път щастливо й се размина. А аз само чаках да се натрупат жертви, т.е. материал за размисъл и анализ, и после уверено посочих с пръст в тълпата заподозрени.

Много приятно четиво и единствено малко ме е яд, че не го изчетох наведнъж, ами се влача вече втори месец и припадах вечер след 1-2 странички, докато снощи не си навих часовника за малко по-рано и днес не я довърших със замах.:)

Стасов - запитах се в този момент, - да не би да си гад случайно?

7 коментара:

  1. не си човек, момче! навил си часовника за по-рано... как стават тия работи!?

    ОтговорИзтриване
  2. Наистина доста увлекателно пише Александра Маринина. Много добре преплита разточителните описания с кратки, сбити щрихи в повествованието. Сякаш те оставя да поемеш дъх след дълго изкачване и докато се окопитиш, пак те юрва по интригата :). Един свеж поглед върху съвременна Русия, без да спестява абсолютно нищо.
    п.п чета "За всичко се плаща", също много завладяваща книга.

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен6:24 pm

    Ако те влече руският криминален трилър, пробвай нещо на Фридрих Незнански. Има към 50-на бройки, и макар че едва ли всички са на едно и също много високо ниво, все пак засили го, ако ти падне.

    Примерно с "Кутията на Пандора".

    А

    ОтговорИзтриване
  4. @A
    С голямо удоволствие и се изненадвам, че за пръв път го чувам. Ще поразровя да видя какво се намира наоколо.

    ОтговорИзтриване
  5. @Ваня
    За съвременната Русия си напълно права. Много ми се искаше да кажа нещо хубаво и за "За всичко се плаща", но просто да ме убиеш не мога да се сетя коя от всичките беше. Това е особен феномен при А.М. - нищо не помниш, заглавието нищо не ти говори, обаче зачетеш ли първите страници и веднага ти просветва.:)

    ОтговорИзтриване

Ако се чудите дали да коментирате, по-добре го направете. Много се радвам, когато има коментари.:)