tag:blogger.com,1999:blog-33890990.post2116806066123385413..comments2023-11-24T10:10:14.437+02:00Comments on Първи впечатления от последно прочетеното: Вълните усмиряват вятъра – Аркадий и Борис СтругацкиСтоян Христовhttp://www.blogger.com/profile/15223429497378144377noreply@blogger.comBlogger3125tag:blogger.com,1999:blog-33890990.post-598934102621718372010-04-18T05:10:45.949+03:002010-04-18T05:10:45.949+03:00за мен и при трите новели края не оправда очаквани...за мен и при трите новели края не оправда очакванията. Людените би трябвало да са нещо като странници. ама май и авторите не знаят доколко това е така.Katthttps://www.blogger.com/profile/11351732196422295857noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-33890990.post-31295219894526208662010-04-17T22:35:07.946+03:002010-04-17T22:35:07.946+03:00Загадъчната атосфера и мен ме радваше, не ме разби...Загадъчната атосфера и мен ме радваше, не ме разбирай погрешно. Та то всъщност там му е силата на романа.:)<br /><br />Очакванията, с които се бях натоварил още от Острова, (за дилемите, които никой не може да реши) ги видях най-ясно в тази. Накрая аз всъщност бях изненадан от това как се разплете цялата работа. Наистина до последно си мислех, че или наистина има заговор на Странници, или Т.Глумов го гони яката параноя. Но не очаквах да е нещо трето. И чак към края на всичките недомлъвки вече и мен ме осени подозрението.:)<br /><br />Това с людените обаче не ми хареса особено. Някак като нечестно измъкване от заплетена ситуация ми дойде.Стоян Христовhttps://www.blogger.com/profile/15223429497378144377noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-33890990.post-47678738367473612052010-04-17T14:49:39.489+03:002010-04-17T14:49:39.489+03:00На мен ми подейства по точно обратния начин - зага...На мен ми подейства по точно обратния начин - загадъчната атмосфера много ме радваше. А обясненията - можех да мина и без тях. <br /><br />Може би е защото донякъде можех да предвидя края на книгата по това, че (СПОЙЛЕР!) Т. Глумов е син на Лев от втората книга, а Лев произлиза от яйцеклетка на прогресори. <br /><br />На тази база и можех да тълкувам омразата на Т.Глумов към странниците с това, че той донякъде принадлежи към тях, но едновременно с това не съвсем. От там и основния конфликт - Трябва ли да загърбиш себе си за да се развиваш? Едната страна е старото поколение, което поставя моралните ценности на първо място "не най-прогресивното, а онова, което носи добрина." Другата - Т.Глумов, който през цялата книга се стреми към звездите, и най-накрая ги достига, но му се налага да жертва своето човешко щастие. Финалната дилема пред Т.Глумов е всъщност избор между щастието (да замине на приказната планета Пандора с жена си) и знанието/развитието (да се превърне в Странник.)Katthttps://www.blogger.com/profile/11351732196422295857noreply@blogger.com