Живот без край - Фредерик Бегбеде

Фредерик и творчеството му ги избягвам старателно, но този път бях изненадан от упор и книгата ми беше връчена с големи препоръки. Досега странях от него, защото все ми се е струвало, че основен и най-важен момент за автора е да бъде модерен, да звучи адски актуално към днешната дата, да провокира, да разбунва духовете и чак накрая да разкаже интересна или важна история. Обективните факти отстъпват на интерпретацията. Което би могло и да е ок.

Какво установих след прочита.

Не беше ок. Подозренията се потвърдиха, като към тях се добави това, че суетата на главния герой, егото и неговата самовлюбеност нямат край. Книгата е някакъв апотеоз на всичко, което мен не ме интересува.  Герои, които в български вариант биха препълнили форматите подобни на Биг Брадър. Някакви набедени медийни звезди, които живеят, за да бъдат снимани, заради рейтинги, селфита, автографи и лайкове. 

В кризата на средната си възраст, когато клишето за американците казва, че те си купуват поршета, някакъв 50-годишен френски чичак-телевизионер (нали си го представяте - тесни панталонки,  партита, всякакви видове дроги, а здравословен живот и спорт са мръсни думи) се сеща, че е смъртен, разведен и с едно дете. Тези работи явно му създават вътрешен конфликт, защото тръгва да ги бори ударно и още в първата четвърт от книгата вече е забременил една докторантка и се е юрнал по лекари, учени и врачки, за да му помогнат да живее 500 години. Или поне 200. По възможност навсякъде влачи новата жена и двете деца, като страниците са препълнени с мрънкане, самосъжаление и суета, които заместват действието. Ами, човек, това си си постлал...

Прочетох някъде, че авторът ли, героят ли, бил романтичен егоист. Това безспорно е точно, като важното според мен е, че акцентът е върху егоист и никакво определение не може да го смекчи.

Няколко допълнителни дреболии за ремонт в евентуално следващо издание:

• Химичният елемент Ti на български се казва титан, а не титаний. Това е също толкова (мало)важно както и другото популярно да се бъркат силиций със силикон. 
• Химичен елемент селений няма, има селен. Даже онези с шампоаните от "Хед&шолдърс" го знаят.
• На GPS-ите не им трябва интернет, за да работят. Те получават сигнал от мрежа от спътници.
• Принтерите имат тонер, а телевизорите тунер. Разликата е доста съществена.
• "Компютърът консумира 100 000 вата [100 киловата? Бахти компютъра, майна!], докато човешкият мозък работи само с 20 вата." Това е доста интересно твърдение, защото не е казано за колко време, а това провокира любопитните за факти хора да го проверят. Всъщност, както може да се прочете на много места, включително и в Брейн фактс, човешкият мозък е доста енергоемък уред. Интересно за него е, че той не спира да консумира енергия, дори когато спим. Накратко, макар да представлява само 2% от теглото на човека, той консумира цели 20% от енергийния разход на тялото, което било около 500 калории дневно. Тук идват едни превръщания на единиците, но пак не излиза сметката, дори приблизително.

За книга, която се е прицелила да запознава читателя с най-новите постижения на науката и техниката, такива неща не правят добро впечатление.