tag:blogger.com,1999:blog-33890990.post4336946623733408759..comments2023-11-24T10:10:14.437+02:00Comments on Първи впечатления от последно прочетеното: Колимски разкази – Варлам ШаламовСтоян Христовhttp://www.blogger.com/profile/15223429497378144377noreply@blogger.comBlogger1125tag:blogger.com,1999:blog-33890990.post-11541693511948389862015-03-31T10:36:50.456+03:002015-03-31T10:36:50.456+03:00Една от най-кратките истории, не е никак представи...Една от най-кратките истории, не е никак представителна, но някак настоятелно искаше да бъде споделена:<br /><br />Бяха ми определили да живея в едно много далечно място, най-далечното и най-затънтеното. По време на продължителното пътуване с шейни спряхме да нощуваме в едно селце, където имаше цяла колония заточеници — седем души. Можеше да се живее. Но аз бях прекалено едър дивеч, не ставаше за мен — моето село ме очакваше след още двеста километра. Зимата заотстъпва, пролетта дойде като взрив, с мокра виелица, пътят се изгуби и, за моя и на конвоя радост, останахме цяла седмица в колонията. Заточениците бяха седмина. Двама комсомолци-анархисти, съпруг и съпруга, последователи на Пьотър Кропоткин, двама ционисти — мъж и жена, двама десни есери — също семейство. Седмият беше православен богослов, епископ, професор от Духовната академия, чел някога лекции в Оксфорд. С една дума — пъстра компания. Всички във вражда помежду си. Безкрайни дискусии, най-отвратителна груповщина. Ужасен живот. Караници по дребни поводи, които прерастваха в болезнени скандали, взаимна недоброжелателност, вражда и злоба. Имахме много свободно време.<br />И всички — всеки по свой начин — мислещи, начетени, честни, хубави хора.<br />За тази седмица имах време да преценя всеки един от тях, опитах се да ги разбера.<br />Най-сетне виелицата престана. Заминах в дебрите на тайгата за цели две години. След две години ми позволиха — предсрочно! — да се завърна в Москва. Връщах се по същия път. По цялото това огромно разстояние имах познати само на едно място — там, където се бях забавил заради виелицата.<br />Останах да пренощувам в същото селище. Всичките заточеници си бяха тук — и седмината, никого не бяха освободили. Но — аз видях там нещо повече от освобождение.<br />Там имаше три семейни двойки: ционисти, комсомолци и есери. И един професор по богословие. Знаете ли — и шестимата бяха станали православни. Епископът ги беше придумал всичките, този учен-професор. Сега заедно отправяха молитви към Бога, живееха като евангелистка комуна.<br />Стоян Христовhttps://www.blogger.com/profile/15223429497378144377noreply@blogger.com