GENERATION "П" - Виктор Пелевин

Наскоро се хвалех как обичам в книгите да има разказана случка. Е, в тази няма или по-точно има малко някакви случки, но те са между другото. Ще питате как така, между кое друго, а аз няма да мога да отговоря.

Книгата е феноменално добра, пророческа, дори “добра” изобщо не подхожда за това четиво. Бих го нарекъл учебник, ако думата не беше обременена със значението на глупава омразна книга, издадена за пари и съдържаща неща, които почти всички знаят, а които не ги знаят, пък никога няма да им потрябват, но никой от всички тези хора не държи да бъде изпитван върху съдържанието. Учебник, в смисъла на книга, която те учи на неща, които със сигурност не си знаел, или най-много да си подозирал част от тях. Факти, умения, които задължително ЩЕ използваш, ако искаш да се спасиш, да оцелееш и да запазиш собственото си независимо съзнание, живеейки в Матрицата. Книгата е много по-близо до философски разсъждения за рекламата, медиите, управлението на света и това, което движи и мотивира хората в действията им. Просто Пелевин, Пелевин, братя блогъри!

Всичко е полято с водка, религия, стрити сушени мухоморки и разни други психостимулатори, но то е само за спойка и по-лесно преглъщане на материята. Нещо като да скриеш горчиво хапче в лъжица с нещо по-познато, за да се излъже детето-пациент да го изпие.

Има едно много добре синтезирано обяснение на орануса и философията му, но въпреки огромното ми желание, мястото в блога няма да стигне за постването му. Това описание за мен беше и основната полза и радост от прочетеното. Толкова е добро, че всеки опит за сравнение може само да намали блясъка му. И естествено, най-хубавото му е, че тази философия е абсолютно вярна. Без изключения, без смекчаване – едно към едно – а никой не и обръща сериозно внимание, дори с лечебна цел. Простете, ако съм по-неясен от обикновеното, цитатите наистина са прекалено обемни. Ето все пак и малко трохи:

Най-важният откъс, при Иван Попов. Не смейте да го пропускате!!!

***

“Да ти кажа, на простаците, дето не знаят как стават тия работи, им е по-лесно. Те даже си мислят, че има различни канали, различни телевизионни компании... Обаче простакът затова си е простак, нали така?”

***

“Настроението му се скапа съвсем; дощя му се късче жива човешка топлинка. Той отби от потока коли към близката автобусна спирка и спря. На пейката под козирката седяха една неподвижна бабичка с кошница в скута и четирийсетинагодишен къдрав мъж с мокра военна куртка и шише бира в ръка. Като прецени, че в мъжа е останала достатъчно жизнена сила, Татарски свали стъклото, опря небрежно лакът на него и каза:

- Прощавай, боец, знаеш ли наблизо магазин за ризи?

Мъжът вдигна глава. И очевидно разбра всичко, защото в очите му заблестя студена бяла ярост. Краткото споглеждане бе изключително наситено с информация - Татарски разбра, че мъжът е разбрал. А мъжът очевидно бе разбрал дори че Татарски е разбрал, че е разбран.

- Кандахар беше по-кофти - каза мъжът.

- Простете, не разбрах.

- Казах - каза мъжът и хвана шишето за гърлото, - че Кандахар беше по-кофти. И никаква прошка за тебе.”

***

“Често става така - говориш с някого и наглед уж думите му ти харесват и ти се струва, че в тях има някаква истина, а после внезапно забелязваш, че фланелката му е излиняла, че обущата му са скъсани, панталоните му са кърпени на коляното, а мебелите в стаята му са евтини и охлузени. Вглеждаш се по-внимателно и виждаш навсякъде невидените дотогава следи на унизителна бедност, и разбираш, че всичко, което събеседникът ти е направил през живота си, и всичко, което е мислил и ремислял, не му е донесло онази единствена победа, която си желал така пламенно през онова далечно майско утро, когато, стиснал зъби, си се зарекъл да не изгубиш, макар още да не ти е било съвсем ясно с кого играеш и какъв е залогът. И макар оттогава тези неща да не са ти станали по-ясни, веднага губиш интерес към думите на събеседника си и ти се ще да му кажеш за довиждане нещо приятно и по-бързо да си тръгнеш, та най-сетне да се заемеш с нещо, което си струва. Така действа в душите ни изтласкващият уау-фактор.”

***

“- И изобщо - бързо добави Морковин - нищо не издава принадлежността на един човек към долните слоеве на обществото така, както способността му да се ориентира в скъпите часовници и скъпите автомобили.”

п.п. Четох и писах с ясното съзнание, че с преводача сме роднини, а не го потърсих за хартиен екземпляр и похвали за добре свършената работа, а четох всичко от монитора.