Един човек е нищо. Двама са нация.
Възможно ли е да бъде весела и оптимистична книга, в която още в първите страници е била издавена една нация, а друга е полуумряла от чума? Ако наистина си задавате такива въпроси, явно имате остра нужда от четене на още книги от Пратчет...
Приятен роман в духа на последните детско-юношески неща на автора. Долавя се солена нотка като от "Островът на съкровищата", може би капка възмъжаване като от "Книга за джунглата" и вълни от любим пратчетов хумор, някои от които възголемички. Пак има достатъчно зададени философски въпроси и предложени чрез действията на героите възможни отговори. Колко бързо се става възрастен, колко тежи отговорността за взетите решения, когато още не знаеш какво да решаваш? Как се живее заради някого и заради нещо по-голямо и от двама ви? И куп други важни такива. Струва си да се прочете и може би в тийн-възрастта би имала най-голям ефект.
Намерих неочаквани коментари за "Нация" на неочаквани места. При Блажев има пространен текст от друг човек, който обаче доста дразнещо е побързал да погребе Пратчет с използването на думи като „лебедова песен“ и „последната книга на Тери Пратчет“. Настроението ми се пооправи, когато най-неочаквано за мен се оказа, че на сайта на Максим има чудесно интервю с Тери, включващо и въпрос за тази книга. Трябва да му се обърне повече внимание на Максим, явно разбира от кладенчова вода.:)
Интересно се случи, че четох книгата много скоро след като гледах филма The Impossible, който разказва за цунамито в югоизточна Азия. Напоследък съм станал забележимо по-ревлив...
Ако живеех край морето, бих си татуирал стилизирана вълна.
... да убиваш също е част от това да си мъж.
***
Ако ще се жертвате, казал по-късно Мау, тогава жертвайте времето си на олтара на всеобщото благо.
Харесва ми когато съм на една и съща вълна с някой. Вълна, не цунами... ;)
ОтговорИзтриванеНаскоро и аз измокрих седалките в киносалона и излязох със затвърденото мнение, че съм най-голямата ревла.
В момента съм почти накрая на "Нация" и съм сигурна, че не само Пратчет, но и всички, които го ценят са гневни на болестта, която е решила да ни го изтръгне.
Наскоро гледах и един филм с него - ставаше въпрос за асистираното самоубийство. Тъжно. "Гордея се, че съм англичанин", каза той, след като бе наблюдавал идването на смъртта на два метра пред себе си.