The Sandman. Господарят на сънищата, том 2: Куклена къща - Нийл Геймън

Историята за Господаря на сънищата се сдобива с още повече подробности. Книжката е по-дебела, случващото се става по-разбираемо, което е приятно. Отне ми време да се съсредоточа и да схвана защо е наречена Куклена къща и като цяло ми хареса. Но не прекалено, не страстно много. Приятно ми е да я чета, но не ме грабва. Вече не си спомням дали и с първия том беше така, но постепенно се оформя впечатлението, че това не е моят комикс. Което няма да ме спре да не прочета и третия том, най-малкото, защото вече си го купих.:)

Както вече знаем, Господарят на сънищата вече се завърна и се зае да си навакса с пропуснатото. Набави си някои отнети артефакти, а в този том се справи и с един нововъзникнал Вихър. Всичко това обаче беше на един тъмен и неприятен за мен фон. Мрачни люде, извратени убийци и мъчители, на които не виждам смисъл да им се прави реклама дори под формата на това колко са зле. Да, имаше някаква поука накрая, уж всички си получиха заслуженото, но като цяло никак не ми се занимаваше с тях и отклоненията им. А какво стана с младото русо момиче със специалните сили? Ами... нищо не стана - накрая вече не беше чак толкова млада, не беше и руса, а пък силите май напълно изчезнаха. Накратко, май нямаше запомнящи се греои, които са интересни и ти пука за тях.