Малкият Никола - Рене Госини

Рене Госини e божи наместник, а „Малкият Николá“ (нали схванахте, че името е френско и затова ударението е накрая? Да не го търся това ударение всеки път...) е евангелието Му! И който се съмнява в това е тъпак и ще го перна по носа, защото книгата е „адски щура“, както казва въпросният Никола.
Гениалното, както е известно, винаги е просто.
Историите за Никола, семейството и съучениците му са смешни, защото са много истински и малко позабравени от тези, които още(вече) нямат деца(братовчеди, племенници) в началното училище. Разните нелепи битови проблеми и ситуации, обикновено съдържащи малки момчета в началото на образователната стълбица, са ужасно забавни, когато уж ти ги разказва главният невръстен герой. Забавни са и самите калпазанлъци, неизменно добрите намерения на извършителя, реакциите на възрастните и тълкуването на случката в последното изречение. Прегрешенията на героите са толкова невинни и чаровни, колкото са и самите те, а скъсаните нерви на възрастните около тях само трогват и поучават. Историйките са кратички, лесни за четене и така увличат, че човек не може да се откъсне от книгата само след първата. Както се казва, „мога без нито една, но само с една – не“!
Също като се сетиш след време да продължиш да четеш и се чудиш какво пък толкова смешно си намирал в някаква детска книжка, още в първия абзац набързо си припомняш и започваш да проклинаш земя и небо, звяр и природа, и най-вече себе си, как може да си такъв тъпанар и да забравиш кое е най-важното. Квинтесенцията. Подправката на живота, без която всичко е блудкаво и постно.
И понеже не върви да постна цялата книга като цитат, с огромно неудовлетворение от компромиса, ще се огранича само с няколко пасажа:

Директорът ни каза, че трябва да следваме примера на Анян (Анян е първенец на класа и любимец на учителката, не е приятелче, обаче не го бием често, защото е с очила), че сме калпазани, че всички ще отидем в затвора и на родителите ни ще им бъде много мъчно, понеже сигурно имат други планове за нас. После си отиде.
***
Мама има рожден ден и аз реших да й купя подарък. От една година все така правя — преди това бях малък. Взех стотинките от касичката си, за щастие бяха доста, понеже мама случайно ми беше дала пари вчера.
***
Учителката също получи награди (за края на годината, бел. моя). Всеки от нас и поднесе по един подарък, купен от родителите. Събраха й се четиринайсет химикалки и осем пудриери. Беше адски доволна; каза, че никога не е имала толкова много наведнъж, даже и през предишните години.
***
Вчера пристигна новият учител по гимнастика.
— Казвам се Ектор Дювал — рече той. — А вие?
— Ние не — отвърна Фабрис и всички изпокапахме от смях.