четвъртък, април 11, 2013

Разкази – Уилям Фокнър

Жени. Пълна загадка. Уж ги искат [бебетата], а като се родят, плачат. Загадка. За всеки мъж.

По шантавостта на част от разказите трябваше да се сетя, че вероятно авторът е получил и Нобелова награда, напоследък съм убеден, че това е от основните критерии. Други от разказите му за американските южни щати обаче, като първата половина от „Стръвницата“, са такова откровение, каквото трудно може да се предаде с думи. Истини за самостоятелни малки момчета, за гора, за оръжия и дивеч, за бедни или богати неудачници, които обаче всички усещат и разбират ценността на дивото и свободата. Или пък „Коса“ (за мълчаливия бръснар и момичето), „Слез на земята, Мойсей“ (за умрелия бандит, когото погребаха най-почтените хора в градчето), „Черните панталони“ (покъртителната история на якия негър, на когото умря жена му и той се пречупи) - много човешки и човечни истории за драмите на малките, слабите и беззащитните, които обаче имат същите сърца като големите и силните. Вероятно за това също награждават. 

Подозирам, че Фокнър е имал известни психически... особености, поради които е писал малко по-различно от нормалното. Например основите на т.нар. магически реализъм на 100те самотни години на Маркес аз ги виждам заложени още в разказите на Били Фокнър. Отнесеност и несъсредоточеност, дълги монолози на индианци, негри или други южняци, изречения от по една страница сякаш казани на един дъх от човек, на който в природата му е за никъде да не бърза, премятащи се като в кошмар картини, за които нито героят, нито ние като читатели сме сигурни наистина ли сме ги видели или сме си ги измислили. Битова лудост, предавана поколение след поколение. Дори в „новаторските“ приказки на Радичков (привързани балони, верблюди, барутни буквари и т.н.) също личи да са имали за пример Фокнъровия маниер на разказване, само че не за селата около град Монтана, а за тези около река Мисисипи. (Ето че все пак успях да го извъртя така, че Монтана и Мисисипи да имат и друго общо, освен като имена на щати.) 

Тук има малко биография за Фокнър, а тук – видео и превод на български на прочутата му реч, която произнася, когато му връчват Нобеловата награда за литература. 

Като преподавател в университета във Вирджиния Уилям Фокнър формулирал следните съвети за млади писатели. Ще се убедите, че са брилянтни. 

1. Вземи каквото ти трябва от другите писатели – предшествениците са на разположение, а писането е аморална дейност в това отношение. 
2. Не се притеснявай за стила си, по-важно е съдържанието. 
3. Пиши от опит, но гледай дефиницията ти за “опит” да е доста широка – всичко, което си чел, почувствал или си си представил, е опит. 
4. Изучи добре героите си и историята ще се напише сама – когато създадеш добър герой, ще трябва само да отразяваш какво той казва и прави. 
5. Използвай минимално диалект, иначе ще отблъснеш читателите. 
6. Не изтощавай въображението си – важно е да спреш, когато историята е още “гореща”. 
7. Не си търси извинения – ако искаш да си писател, нищо не може да те спре. 

3 коментара:

  1. Започвах на няколко пъти "Врява и Безумство", но въобще не потръгна. Първата част много ми натежава. А то защо било?! "Битова лудост, предавана поколение след поколение." - красота!! Погъделичка ме този пост и сега ми се чете Фокнър! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Това за лудостта са си мои спекулации, човекът си е бил доста здравомислещ южняк, но маниерът му на писане е такъв.

    Препоръчвам като по-нормални споменатите разкази "Коса", "Черните панталони", "Слез на земята, Мойсей" и първата половина от "Стръвницата". Има ги налични в Читанката.

    ОтговорИзтриване
  3. хех просто много ми допадна съчетанието "битова лудост". струва ми се като да обобщава естеството на работата на писателите.
    непременно ще попрегледам разказите му.

    ОтговорИзтриване

Ако се чудите дали да коментирате, по-добре го направете. Много се радвам, когато има коментари.:)