Не се наказва вината, а куражът - Илия Бешков

Хуморът е абсолютна свобода. Той обезвредява престъпника.

Наскоро ми станаха любопитни творчеството и личността на Илия Бешков. Открай време имам слабост към карикатурите като сплав между сатира и художествено изкуство, а излезе, че Бешков е бил от най-първите властелини на тази магия у нас. Този албум с над 400 негови карикатури е доказателството.

За сравнително краткия си живот (1901 – 1958) Бешков е нарисувал и написал толкова много, положил е такива основи, че е направо невероятно за сам човек без примери пред него. Пътува из Европа, учи се от най-добрите, общува на равна нога с тях. Рисува карикатури на всички, включително на царя, Хитлер, Сталин, Чърчил, местни политици, без да се плаши от политическа саморазправа. За него важното е да знае, че е прав, че истината е на негова страна. След 1944 обаче комунистите убиват брат му, а засипват самия него с почести, пари, привилегии, правят го професор в Академията. Така постепенно страстта, с която е осмивал кусурите на царския режим, и надеждите му за по-добро развитие на страната след комунистическия преврат, търпят жестоко крушение. Вече не може да критикува. Сами може да се досетите колко голямо е било разочарованието му по това, че след девети септември той на практика спира спонтанно да рисува, не коментира, не осмива. Малкото бележки, показващи позицията му и какво е било в душата му, са в личните му бележници. Не успява да намери решение на този вътрешен конфликт да вижда, но да не може да осмива, той доброволно се оттегля от живота.