Миналата събота най-случайно гледах по БНТ филм за художника Илия Бешков, който ми направи доста силно впечатление. Поинтересувах се къде може да се видят негови рисунки, скици, карикатури и най-удобното място се оказа небезизвестната столична галерия "Лоранъ". На сайта им има останки от голямата изложба с негови творби, която са организирали преди време, а всички произведения могат да се видят в каталога, който си купих аз, защото самите рисунки излязоха малко по-недостъпни като цена.:)
Освен като автор на забавни и провокативни карикатури, Илия Бешков се оказа и много интересна личност по много други критерии. Автор с много остро око за всякакви етични, социални, политически и какви ли не неправди или поне разминавания, които спрямо неговия вътрешен кантар не би трябвало да останат неподиграни, неосмени, непосочени с пръст. Явно точно това негово чувство за справедливост го е карало да осмива кусурите на царската власт, а след преврата на комунистите от девети септември пък да се свива в черупката си, виждайки, че техният човеконенавистен режим е още по-голямо зло. Да, властта го ухажва, правят го професор в Академията, засипват го с пари, ордени и награди, но неговото мерило си е същото и накрая той се предава, отказва да се бори и доброволно си отива от този свят.
Всичко тече като река, пълна със злина. Абсолютната лъжа е станала въздух и климат, проникващ дълбоко във веществения и мисловен свят. Печално и непоносимо е да гледаш човека, лицето, тялото му, умъртвената му мисъл, устата му, обезобразена от лъжа и принуда. И все пак хората живеят, търсят храна и подслон, треперят от страх, останали без всякаква надежда и упование...
Тази година се навършват 120 години от рождението на художника и по този повод има още по-подробна книга за него и творчеството му, която немедлено си поръчах. To be continued...
Няма коментари:
Публикуване на коментар