вторник, септември 28, 2021

Жажда - Ю Несбьо

– Хората са непоправими – цитира го Бьорн. – Упорито повтарят едни и същи грешки.

Някакъв тип си слага старинно желязно чене и хапе до смърт шиите на самотни мацки из Осло, които открива в Тиндър.

Може и да греша, но ми се струва, че чичо Ю изпада в чудене какво по-страховито нещо да измисли и така стига до т.нар. убиец-вампирист. От една страна гледа да вкара нещо супер ново и различно, а от друга не забравя да разтегне и старите дъвки, хората, които се държаха зле с Хари Хуле и все им се разминаваше. Някой стар познайник на детектива му има зъб, Ракел е в кома, а убиецът има подозрително много информация.

Необичайна ми дойде и постройката, в която имаше изненада след изненадата. От една страна това е добре дошло - колкото повече съспенс, толкова по-добре, но пък от друга, когато човек вече е изненадан и адреналиновата помпа върти на пълни обороти, колко повече може да го стреснеш, като му сервираш втора изненада? Не особено много, нали? Хубавото беше, че изненадата беше качествена и единственият признак, по който личеше, че това не е всичко и там има още някой, беше по оставащия обем страници, а те бяха подозрително много.

Като се тегли чертата, имаме пореден супер интересен роман от норвежкия крал на криминалето, чете се за нула време!

понеделник, септември 20, 2021

Анонимният подател - Агата Кристи

Много интересен роман с вечно плетящата нещо мис Марпъл и дребната подробност, че мис Марпъл отсъства от действието почти през целия роман. Ще попитате как така и тогава кой разказва и през чии очи читателят разкрива всичко? Ами от един симпатичен млад пилот, който се възстановява от тежка катастрофа и със сестра му са наели за целта къща в дълбоката провинция - в измисленото градче Лимсток в... Девън, разбира се.

Скоро след като са се нанесли, те получават анонимно писмо с оскърбително съдържание и бързо научават, че не са единствените. Обидните анонимни писма валят сред почти всички местни, с които двамата лондончани току-що са се запознали. Някои от съгражданите са леко дразнещи, други - безобидни, а трети пък са млади и привлекателни и събуждат съвсем други чувства. И да беше само това, с мед да го намажеш, защото много скоро идва първият труп, скоро след това втори, намесва се полицията, Скотланд ярд и чак в заключение - мис Марпъл. Може ли обидата от анонимен зложелател да е достатъчна за самоубийство? А ако в нея има зрънце истина? Завист, болестно увредена психика, кой и какъв мотив би имал, за да пише такива писма и да убива?

Оригиналното заглавие "The moving finger" ("Движещият се пръст") идва от 51-ата строфа на "Рубайят" на Омар Хайям (в българския превод в нея няма нищо подобно), а конкретно в романа детективът от Скотланд ярд отбелязва, че писмата са писани от някой, който пише на машина само с един пръст.

Корицата на Абагар отново е много удачна.

пп. Мелодраматичният финал страшно много ми хареса.

събота, септември 18, 2021

Трима души в една лодка (без да става дума за кучето) - Джеръм К. Джеръм

Трима приятели наемат лодка за разходка нагоре по течението на Темза, натъпкват я с всевъзможен нужен и ненужен багаж и провизии и безгрижно потеглят, като возят на борда и куче с тържественото име Монтморенси. Някъде гребат, другаде я влачат с въже от сушата, понякога ги вали, понякога нощуват и се хранят на сушата, разглеждат забележителности, исторически места и споделят подробности за битките и хората там. И тримата са поразглезени столични джентълмени, които макар и да са пътували и друг път на подобни експедиции, не са много обръгнали на физическа работа и походни условия, а сблъсъците им с реалността най-редовно са повод за смях, хълцане и леки сълзи в очите на читателя. Английски хумор, дами и господа!:)

[Рецепта от лекар] Тогава прочетох предписанието, а то гласеше, както следва:
1 фунт бифтек и 1/2 литър горчива бира на всеки 6 часа.
1 разходка от 10 мили всяко утро.
1 легло точно в 11 часа всяка вечер.
И не измъчвай мозъка си с неща, които не разбираш!
***
Да се шляе край някоя конюшня, да събере глутница от най-отвратителните псета, каквито ги има в града, и да ги поведе на поход към крайните квартали, за да се бият с други невзрачни кучета, е основният смисъл на живота за Монтморенси и тъкмо затова, както вече забелязах, той посрещна намека за страноприемниците и ханчетата с най-живо одобрение.
***
Джордж каза, че е жаден (не помня случай той да не е бил жаден), и понеже нещо ми подсказваше, че малко уиски - топло и с парче лимон - ще окаже благотворно въздействие на болестта ми, разискванията бяха отложени по общо съгласие за следващата вечер, а при състващите на събранието сложиха шапките си и излязоха на улицата.
***
Изхвърлете баласта зад борда! Нека лодката ви в живота да бъде лека и да носи само онова, което ви е нужно - уютен дом и прости удоволствия, двама-трима приятели, достойни за това име, едного, когото да обичате и който са ви обича, една котка, едно куче, една-две лули, храна и облекло дотолкова, доколкото са необходими, но малко повечко пиене, защото жаждата е опасно нещо.
***
Човек не може да скучае нито една минутка в лодка, теглена от момичета.
***
Прекарахме два много приятни дни в Оксфорд. Има много кучета в този градец. Монтморенси се въвлече в единайсет сражения на първия ден и в четиринайсет на втория и очевидно си въобразяваше, че се намира в рая.

сряда, септември 01, 2021

Избрани разкази - Хайнрих Бьол

Някъде прочетох, че Хайнрих Бьол (лауреат на Нобелова награда за литература през 1972) пишел за малкия човек. Не мога да кажа дали по принцип е така, но поне в този сборник с разкази центърът на вниманието е върху обикновените хора, да ги наречем "малки" ми звучи някак пренебрежително. 

Имаше тъжни разкази за смачкани от годините на фронта човеци, за гладни хора без бъдеще, имаше и смешни истории, в които забавното изпъква още повече на фона на околните не особено весели текстове. Хайнрих Бьол определено умее да пише и талантът му да разказва интересно има много измерения, както като теми, така и като маниер как разказва, кои да са главните фигури и как да съумява да ни ги представи. Като хвърлите едно око на биографията му и няма да ви е странно, че често пише за последиците от войната и физическото и психическо оцеляване на хората след нея ("Когато войната избухна", "Когато войната свърши", "Край моста", "Човекът с ножовете"), за странностите и крайностите на градския живот, за кариерите ("Пътуваш твърде често до Хайделберг"), за семействата. Срещали ли сте някой друг да ви разкаже по интересен начин семейна сага от името на една кафена чаша без дръжка ("Съдбата на една кафена чаша без дръжка")?

Много симпатичен ми се видя "Като в лошите романи" с инициативността и пресметливостта на немската съпруга, каквато е толкова лесно да си я представи човек. Както и забавната история за далечния тихоокеански остров ("В страната на руюките"), в изследването на автентичния свят на който, бяха посветили животите си двама учени, а като отишли на място местните плямпали вече само на холивудски английски и ги питали дали случайно не познават Рита Хейуърт.:)

Имаше и 1-2 малко по-странни истории, които ми се сториха смущаващо близо до ръба на здравия разум, но предполагам, че включването им е част от неизбежния данък, който съставителите на сборници плащат за желанието си да публикуват непременно неиздавани досега произведения на прочути и плодовити автори.

Дали сборникът се препоръчва? Определено да.