Ела, ела - Мария Пеева

Катерина Куман е очарователна дама на средна възраст, в чийто чар, енергия и любопитство няма нищо средно. Катя или Кет, както я нарича една от най-добрите й приятелки, се раздава от сърце и душа във всяка емоция, задача и загадка. Освен това тя е и истински и пълноправен детектив.

"Ела, ела" разказва за лятната почивка на Катерининото семейство в Гърция и въпреки труповете и други разнообразни престъпления, си остава едно съвсем чудесно четиво точно за лятна почивка. Историята сервира плажни коктейли, локумадес, охладено вино, и прясно уловена риба. Разкрива тайната на гръцкото кафедаки, финия порцелан и домашна трахана. 

Привидно спокойно, действието прехожда без да бърза от плажа до таверната и от квартирата до съседите с кратки разходки до бакалията и гробището за разнообразие. Динамиката в романа е внесена от човешките образи и отношения, което е възможно, когато си допуснат да надникнеш в нечий вътрешен свят.

Символиката в имената на героите е намигване към близките на авторката, но любимец ми е верният паж на детективката - кученцето Ал Кохонес или Ал.

Историята освен криминална, е също така историческа, кулинарна, семейна, любовна и трагична, какъвто е животът в същността си. Романът не е фактологически свързан с първите две книги за семейство Куман и може да се чете пълноценно и самостоятелно. Препратките към историята в Мадрид и непрежалимата съседка само могат да ви подтикнат да ги прочетете час по-скоро. А защо не и да отидете по-далеч, като се запознаете и с другата детективка на същата авторка, а именно Светла Боева? Тъкмо да ми кажете после коя от двете ви е по-симпатична и на коя бихте искали да приличате, когато пораснете.

Вълчи разкази - Васил Попов

В интерес на истината повечето истории в книгата са свързани чрез герои, време, място. Повествованието върви като в народните приказки, турците са кърджалии, лоши и са хиляди, българите са малко и добри. Мястото са селата от трънския край, а времето вероятно вече личи. Оригиналните моменти са вълците, суеверията, свързани с тях, вероятно и някоя и друга легенда. Магии от циганки, изоставени деца, отгледани от кой знае кого, които се натъкват неочаквано на някой роднина. Разни видове годежи и женитби, убийства, кошари, овчари, ловци. Това с таксидиотите като големите бойци и владетели едва ли не на някакво тайно бойно изкуство ми беше малко в повече, но както и да е. Обаче вълци с по едно око, вълчи празници, единаци, глутници! Това е друга работа.

Това са едни от по-ранните творби на Васил Попов, който днес вече е известен с неща като "Мамник", по които чувам, че има и сериал. Харесвам такива автори, които напредват и се развиват чрез труда си и с всяка следваща книга стават все по-добри.

Субективно обаче това не са моите теми и маниер на разказване. Целият този фолк не е моето нещо и изчетох книгата насила, а не защото ме беше грабнала с това колко е интересна. Някакви такива спомени имам и от разказите в края на сборника "Куцулан" и "Вотив на витек", които съм имал честта да чета като жури в конкурсите за фентъзи и фантастика на списание "Сборище на трубадури". В тези свои разкази Васил Попов има и една слабост да се опира твърда силно на разни стари думи, турцизми, може би обичаи, по което ми заприлича на "Глина"-та на Виктория Бешлийска, но вярвам, че и на двамата са им минали тези пориви на младостта и вече могат да разказват интригуващо на съвременния човек.:)

Авторът определено може да пише, а по-важното е, че иска и не спира.

Вълчи разкази, не е шега работа. А корицата е яка.