Обединени европейски щати: Манифест за нова Европа - Ги Верхофстад

Ги Верхофстад е бивш белгийски премиер и настоящ депутат в Европейския парламент. Той е един от най-активните и ясни гласове по всички теми, които имат връзка с просперитета на Европа и бъдещето на ЕС като истинска федерация, сплотена и силна. 

Имената на множество идейни предшественици на Верхофстад срещах преди в "Пионерите на ЕС" и започнах да се интересувам кои са европейските федералисти днес. Хората, които сега се борят за тази толкова интуитивна и естествено понятна цел, и се сблъскват с отпора на разцъфтелия популизъм, спекулиращ с безвъзвратно овехтялата национална карта, често финансирана от зложелатели от Изток.

Авторът пише в годината, когато проектът за Европейска конституция се сблъсква на два пъти с отпор от национални парламенти. Тази критична точка го провокира да обедини размишленията си в своеобразен манифест, съдържащ няколко основни точки, които да дадат направление за бъдещи действия. Да покаже и докаже защо е важно Европа да има собствена армия, единна валута, една външна политика, координирана данъчна и социална политика...

Непременно ще чета още по темата, защото това е бъдеще, с единия си крак стъпило в настоящето.

Европа - една държава!

Манюня - Нарине Абгарян

Докато се наканя да прочета тази толкова нашумяла книга, и тя вече се превърна бестселър, а авторката ѝ доби такава слава, че чак беше поканена и се яви на Панаира на книгата, за радост на безбрежното фенство.

За родените през 70-те описаният съветски бит и пакостите на двете приятелки Манюня (Мария) и Нарине може да ви се сторят направо документални, толкова много истина и припознаване ще откриете. Разбира се, всичко е предадено през детските очи, почти без политическа окраска, а малките градчета на тогавашна Армения доста приличат на малките градчета на тогавашна България, потвърждавам. Предполагам и затова толкова много читателки у нас харесаха наситения хумор на Нарине. За какво пише ли? В многото кратки глави за пакостите на двете момичета пише основно за тираничната баба на едното, за това как хванали въшки, как бащите им се напили, как ходили на кино, на планина, на море, за снабдяването с дефицитни стоки, за съдбата на погълнати копчета, за ваденето на фасул от носа, скачането от високо с  чадър (затворен), за безкрайните лета, за по-малките сестри, как стреляли с пушка (неточно) по учителя по физическо, как се влюбвали и разлюбвали. 

Страхотна книга, пълна с още по-страхотен хумор, с която няма да сгрешите, ако  си я купите и прочетете. Спокойно може да се подарява като не скъп, но пък ценен подарък.

От българската корица човек го навяват мисли за някакво народно творчество, плетки и бродерии, което няма нищо общо с темата на книгата, и не мога да се сетя защо е избрана такава картинка. Една от руските корици (Нарине живее в Москва и пише книгите си на руски) би насочила нищо неподозиращия читател по-добре - това е детска книга за магариите на две малки момичета и ако по нещо ви заприлича на Емил от Льонеберя, Макс и Мориц или малкия Никола, няма да сте твърде далече от истината.

Магьосникът от Землемория - Урсула ле Гуин

Само в мълчанието има слово, само в мрака – светлина, само в смъртта – живот; ярко прорязва полетът на ястреба пустеещите небеса.

"Магьосникът от Землемория" е едно от онези основополагащи литературни произведения, които са оформили път за много други след тях. И ако може да са обобщи максимално значението и приносът ѝ, за мен това е силата на имената. Познавайки истинските имена на нещата и хората, ти придобиваш сила над тях. Замислете се, не може да не ви е направило впечатление колко красиво е самото име на този свят - Землемория (по-хубаво е дори от оригиналното Earthsea). Земя и море. Много ясно, как иначе да се казва?

Маниерът на разказване в книжката създава усещането като за нещо, което вече се е случило, като за истинска история, която ние научаваме чрез преданията на очевидци. В такива приказни повествования читателят очаква да научи само избрани моменти от биографията на героя, случки на победи и величие или пък ако е за някакви загуби и грешки, то те са най-малкото такива, които са донесли някаква важна житейска поука. Не знам дали Урсула ле Гуин е била от първите в художествената литература (и в частност фантастиката), които са използвали измислиците на художественото слово, за да насочат мислите на читателя в посоката на себепознанието. Да те накарат да си задаваш въпроси, на които ти е трудно и неудобно да си отговаряш, но успееш ли по примера на героя Гед да се справиш и да намериш решение вътре в себе си на опасна външна ситуация, то тогава те залива вълната на трите у-та - успокоение, увереност и удовлетворение.

Урсула ле Гуин е спечелила безброй награди за книгите си, като една от най-впечатляващите е „Гранд Мастър“ на Асоциацията на американските автори на научна фантастика. Любопитна подробност за фамилията ѝ, защото вече се разбрахме, че имената са важни, е, че на български би трябвало да звучи по-скоро като ле Ген. Което вероятно не е прозвучало достатъчно сериозно на първите преводачи.

Глина - Виктория Бешлийска

Дебютният роман на Виктория Бешлийска "Глина" през последните години доби огромна за българските мащаби слава. Това заглавие и характерната му слънчева корица ще ги видите не само в книжарниците, а и по супермаркети, бензиностанции, навред. За мен това е безспорно доказателство за успех - максимално много хора са се поинтересували и са пожелали да прочетат книгата.

В романа личи характерната за дебюти страст, желанието да споделиш всичко вълшебно, което си открил, което те е вдъхновило и е накарало душата ти да прелива. Това, което те окрилява да напишеш 368 страници, които си препълнил с любов към думите. Българските думи, старите думи, турцизмите, диалектните, ярките думи, които са богатство сами по себе си и извикват други образи, не делнични или обикновени. Тази страст към думите, или както Георги Господинов го нарече - чудото на езика, за мен беше най-впечатляващото и най-силното нещо в романа. Не можах да не отдам дължимото уважение към авторката, която е хвърлила толкова труд в желанието си да ни покаже защо толкова обича думите. Книгата буквално прелива от разни позабравени понятия, които често да дадени под линия или в речника накрая. Термини за занаяти, инструменти, домакински пособия, обичаи, митични образи или най-общо неща от бита на миналите векове, които отдавна са изпаднали от езика на днешното съвремие. И Виктория Бешлийска ги е съживила, настроила е апарата за езиково реанимиране на максимална стойност и ни е шибнала с цялата мощ на думите.

По силата на навика, макар и отслабнал от последните месеци на нечетене, не можах да не направя сравнение с книгите, които досега са ме грабвали и са ме оставяли без дъх. Защото тази не беше от тях. Четох я на почивки, продължително и с усилия. Самата история, маниерът на разказване и случката вътре беше такава, че не предполагаше да ми допадне особено - грънчари, овчари, знахари, любови. Тя не е за моя вкус. Изглеждаше ми леко суха в началото и мелодраматична след това, когато действието се забърза и драматичните събития зачестиха. Някой ми каза, че това е женска книга, и колкото и да може да се коментира или критикува политкоректността на такова изказване, вероятно най-малкото подсказва, че повечето от харесалите я до степен, че да я препоръчат някому или да си купят следващия роман на авторката, са жени. И това също е ок, не може всички да четем само кръвопролитни криминалета.

Една нощ през самотния октомври - Роджър Зелазни

Аз съм куче пазач. Името ми е Смрък.

Тази година отново се потопих в насладата на ритуалното четене на тази толкова специална книга - по една глава на ден, всеки ден през октомври. Фен съм, но не го правя чак всяка година, давам си паузи от по няколко години, след които забелязвам нови неща, припомням си стари и винаги е приятно.

Следващото четене съм го замислил да е в оригинал, да видя пък тогава какви нови неща ще открия.

Допълнителен забавен момент беше, че октомврийското пълнолуние тази година се получи почти като по поръчка, а отделно емоциите се допълваха с течащата предизборна кампания.

Лоши неща се случват на загубилите.

Съвременна българска митология - Самуил Петканов

Най-вероятно сте чували за автора, за сайта НЕ!Новините (медия №37 в България, 32 в света) със специфичния му хумор, както и за способността му да отправя подозрително достоверни прогнози за абсурдните събития в обществено-политическия ни живот. Едноименното предаване по Дарик с Дюзев и Райчев пък добавя към образа му и умението бързо да импровизира сполучливи смешки, което го издига доста над категорията на обикновения режисиран ситком.

И ето този неслучаен човек започва да пише книги. Какви книги, ще кажете, аман от книги, всеки псевдо интелектуалец започна да пише, то вече и Криско и Кобилкина прописаха. Това е ключов момент, защото главното действащо лице в по-предишното изречение беше определено като "неслучаен".

За какво пише? За познати на всички ни персонажи от приказките, които са заживели в съвремието ни. На пръв поглед изглежда като клише, оригиналничене на чужд гръб, но това е само преди да започнете да четете. Веднага ви става любопитно как биха изглеждали Баба Яга, Торбалан и Крали Марко, ако ги пременим в дънки с ниска талия, плетено поло или костюми slim fit, още по-любопитното е с какво биха се занимавали, защото днес то е също така митично, както е било някога.

За кого пише? Краткият отговор е за всеки любопитен. А ако чета само менюто в механата, хороскопа и последната страница на вестника с голата мацка? Да, и за теб, ти също би го разбрал. Донякъде.

Поне в моите капризни очи книгата изглеждаше наистина като първа рожба с всичките си плюсове и минуси - на места оригиналното и забавно действие ми се губеше сред пасажи със забавено темпо, отслабена интрига или скучноват персонаж. И преди съм бил склонен тези камъни да ги хвърлям в градината на редактора, чиято намеса си представям като на човек с моторна резачка, а не на такъв с четчица за нанасяне на грим. Особено когато работи с млади автори.

Както и да е, в заключение, Сами е много интересен и забавен човек, който продължава да пише, а аз не съм убеден, че ще продължавам да чета под формата на романи. Кратки смешки - определено да, дълга проза, в която ми се губи основната сюжетна линия - хм...

Макар и минималистична откъм дизайн, корицата също крие своите малки загадки.

„Станете!“ ООД: Не си играй с храната - Елена Павлова

ma petite guêpe carnivore

От една нова позната с опит в живота в големите градове на Индия научих основното правило за придвижването в тамошния трафик:

1. Караш с газ до ламарината и те интересува само какво се случва от страничните ти огледала напред.

Общо взето това беше и пътеводната ми светлина в справянето с високоскоростното действие на "Станете!" ООД: Не си играй с храната". Имах неблагоразумието да започна книжката вечерта преди заспиване, което, познавайки стила и нивото на авторката, не беше от най-мъдрите ми житейски решения. Затова станах сутринта час по-рано от обикновено, изчетох всичко на един дъх и преливащ от адреналин и вдъхновен за подвизи запраших за работа.

Шеметните няколко дни, през които проследяваме премеждията на младата некромантка Дженетика Севън, която се препитава като съживява зомбита срещу заплащане, може да ви напомнят бегло за работата на Хари Дрезден, със съществената разлика обаче, че тук става дума за много, ама много наситено действие. Романтични вечери с изискан клиент вампир, рисковани поръчки, които преминават с надут клаксон през планина от опасности, върколаци, които са бивши професионални атлети и настоящи кръшове, и лоа, много лоа.

Не познавате как пише Елена Павлова? Запознайте се чрез тази нейна книга. Доскучало ви е от прекалено много четене и смятате, че нищо не може да освежи забавените до заблатяване потоци на читателското ви съзнание? Грабнете тази книга. Искате просто да се позабавлявате два часа и съвсем между другото да научите нови френски думички? Ех, знаете си го, да не се потретвам.

ps. Неподозиран ефект от това джобно книжле ще бъде и опресняване на френския ви.

ps2. Като илюстрация колко съм отвеян тези дни, аз забравих едно от най-важните неща - книгата се появява като издание на "Сборище на трубадури" в чисто новата книжарница. 

Дзен под кедъра или притчите на учителя Кръстев - Кръстьо Кръстев

Мутантът Крум донесъл на Учителя два патладжана и казал:

- Притеснявам се! Толкова време говорим с теб и пак не разбирам света!

Учителя Кръстев го успокоил:

- Ще започнеш истински да се притесняваш, когато го разбереш!

***

Учителя Кръстев често поглеждал календара с голата манекенка, опечалявал се и размишлявал. Пийвал чай с гроздова и казвал:

- Старостта също има някои предимства!

После клател глава и добавял:

- Но младостта ги има всичките!

***

Възмутена госпожа се скарала на Учителя Кръстев:

- Защо дадохте милостиня на онзи просяк? Джобовете му са пълни с пари!

Учителя отговорил:

- Нещо не сте разбрали! Аз дадох милостиня не на него, а на себе си.

***

Учителя Кръстев хванал грип и медицинската сестра дошла да му направи инжекция. Легнал по корем, тя го намазала където трябва със спирт, извадила спринцовката и замахнала с все сила.

- Велики Буда! - извикал Учителя. - Понякога прозрението идва от най-неочаквани места!

***

Дърводелецът Спас потропал на вратата на Учителя Кръстев и му доверил:

- Хората говорят, че съвсем си изкукуригал!

Учителя погладил брадата си и отговорил:

- Така е! Като приех да съм статуя на мъдростта, сега трябва да изтърпя и курешките на гугутките!

***

- Учителю, като знаеш толкова, кажи какво е свободата? - попитал мутантът Крум и надигнал една бира.

- Свободният си е свободен, той не пита! - отговорил Учителя.

***

- Какви горди народи има по света! - възкликнал мутантът Крум. - Веднага се хващат за автоматите!

Мъдреца погалил брадата си и извадил една пчела от нея:

- Да дойдат да ми се похвалят, когато се хванат за мотиките!

***

Някакъв човек открил Учителя Кръстев да мете иглички под кедъра и извикал:

- Аз съм беден, но честен! Имам само ей тия скъсани панталони и ей тия две ръце! И жена ми е бедна, но честна, и децата ми са бедни, но честни...

- Почакай! - прекъснал го Учителя. - Животът ще те научи, че е по-добре да се срамуваш от богатството си, отколкото да се гордееш с бедността си!

***

Учителя често разговарял с духовно издигнати спирачи от гара Подуене. Веднъж, когато разговорът неизбежно се завъртял около политиката, той казал:

- Повечето ни политици са нещастно влюбени! В себе си!

***

Мутантът Крум надникнал над оградата и видял Учителя да копае нещо.

- Кажи ми как и тази година и моята градина да ражда много плодове като твоята?

- Престани да садиш знамена! - отговорил Онзи.

Позорни обстоятелства - Йордан Попов

"Позорни обстоятелства" е тънко (131 страници) сборниче с фейлетони от славния Йордан Попов, който вече не е между нас. Днес вероятно все по-малко хора ще си спомнят, че той беше основен автор и редактор на вестник "Стършел" от годините, когато вестникът имаше едновременно лекота (на хумора) и тежест (на посланията). Наскоро забелязах, че две негови книжки и една от Кръстьо Кръстев са на изчерпване при "Жанет 45", и си ги поръчах от страх да не се изчерпят напълно. Защото не храня илюзии за преиздаването им в близко бъдеще.

Какво съдържа книжката, която изгълтах така скоропостижно в жегата между изкачването на пирински върхове? Десетки кратки истории за познати на автора, негови близки, съседи, случайни минувачи, летовници, спътници по купе, колеги, които са попаднали в неочаквана ситуация с хумористичен оттенък. А може и ситуацията изобщо да не е смешна, а само авторът да е избрал да я поднесе така. Неговите смешки не са от онези, които те карат да се превиваш от смях, а са от тези, които ти напомнят на нещо познато, което по сходен начин ти се е случвало и на теб. Поуката за мен е да не забравям това, защото често която и да е твоя драма, през очите на другите може да е просто сюжет за забавен фейлетон. И старанието ми е да се опитам и аз да мога да я възприемам така. Когато мога.:)

Българско зелено - Станислав Стратиев

Сигурно бях от малцината на щанда на "Жанет 45" на отминалия в началото на юни "Панаир на книгата", които питаха не за изчерпаното "Времеубежище", а за почти изчерпаното "Българско зелено". Малкото странична информация, която имах за книгата, казваше, че в нея са събрани текстове на Станислав Стратиев, писани в годините от 1964 до смъртта му през 2000. Кратки неща, по страничка-две, голяма част от които не са истории със случка и герои, а някакви размишления върху събитие или фраза, да ги наречем импресии. Такова е и разсъждението върху онзи трудно определим нюанс зелено, който авторът така и не успял да опише другояче, освен като "българско зелено".

Ще срещнете и някои от познатите ни персонажи от Северозапада, все така трогателни в неравната им борба с битието. Малко критика на развития социализъм, в който измислено клише се превръща по абсурден начин в действително съществуващ и крайно разгневен началник. Нагарчащи размисли от началото на Прехода, разочаровани от неправдите, сполетели малкия човек.

Обичам да чета произведенията на Станислав Стратиев не защото всичките са гениални или поне сполучливи, а по-скоро заради онзи вътрешен глас в тях, който ми говори на разбираем за мен език, насмешлив, забавен, правдив, актуален и малко един такъв зеленикав.

- Ние не сме произлезли от маймуните като всички - заявява Паскал. - Това е очевидно!...

- И кметът ли? - интересува се Йеремия.

Кметът го е глобявал два път и Йеремия му има зъб.

- За него не знам - отвръща Паскал. - Той е другоселец.

- Аз мисля, че той е произлязъл! - казва Йеремия.

Пионерите на ЕС

Кратка аудио книга, която представя на български език в кратък вид историите на онези първи радетели за обединена Европа, на които дължим различни страни на това чудо, което имаме днес. Много е вероятно след прочита/изслушването ѝ съдбите на някои от тях да ви станат интересни и да продължите на търсите и четете повече за тях, както се получи при мен. 

Неловко ми се стори да изброявам всяка от представените личности с какво точно е допринесла за изграждането на Европейския съюз, те са толкова много и разнолики. За някои от тях сме слушали и чели, но в друга светлина, за други пък ще научите за пръв път. Общото при всички тях е осъзнаването, че човешките ценности са по-големи от националните и най-резонното нещо е те да са водещи при построяването на което и да е съвременно общество. Много от тези хора са пострадали от репресии, били са в затвори, лагери или изгнание, някои са родени в една държава, а са прекарали живота си в друга, макар и в същото населено място, и независимо от произхода, опита или положението им в обществото, те са полагали последователни усилия за постигането на добри неща, които са по-големи от всеки един - мир, просперитет, солидарност.

Тези забележителни европейци са: Алтиеро Спинели, Алчиде де Гаспери, Анна Линд, Валтер Халщайн, Жан Моне, Йозеф Бех, Йохан Вилем Байен, Конрад Аденауер, Луиз Вайс, Марга Кломпе, Мелина Меркури, Никол Фонтен, Нилде Йоти, Пол-Анри Спак, Робер Шуман, Симон Вейл, Сико Мансхолт, Уинстън Чърчил, Урсула Хиршман, Хелмут Кол и Франсоа Митеран.

Не знам дали на някой му е направило впечатление колко общо има мотото на българския парламент "Съединението прави силата" с идеите на Европейския съюз. Колко близко и допълващо  е то до европейското - "Единство в многообразието".

Аудио книгата може да се свали от официалния сайт на ЕС ето тук.

Манифест от Вентотене - Алтиеро Спинели и Ернесто Роси

Към свободна и обединена Европа

Алтиеро Спинели (1907-1986) е един от бащите на Европейския съюз и е автор на "Манифеста от Вентотене" - един от първите документи в подкрепа на създаването на обединена Европа. 

Когато е участвал в писането на този манифест, той е бил още далече от всякакви мисли и перспективи за кариера и политика. На 17 става комунист, а на 19 вече е осъден от фашисткия режим на Мусолини да лежи 16 години в затвора. И той ги излежава почти изцяло, но в това време открива съмишленици, разсъждава и пише. Как може да се направи така, че фашисткото безумие да се спре и никога повече да не се върне?

Някои от идеите в манифеста от днешна гледна точка може да ви се сторят твърде комунистически или дори анархистки, а други пък - пророчески. Затова трябва да се има предвид, че са писани от едни твърде млади хора без опит. В затвора той учи усилено и става страстен поддръжник на наднационалната интеграция, започва да критикува комунистическата партия. Разочарован от комунистите той ги напуска и се присъединява към каузата на федералистите. Когато Спинели е държан в плен на малкия остров Вентотене, се оформят федералистките му идеи. Той се убеждава все повече, че  общоевропейското движение към федерализъм ще помогне да се противостои на разрушенията на национализма.

След Втората световна война Спинели създава Федералисткото движение в Италия. До края на 40-те и през 50-те години на XX век той се проявява като твърд защитник на федералистката кауза за обединена Европа. През 60-те години на ХХ век Спинели, в качеството си на правителствен съветник и изследовател, учредява Института по международни отношения в Рим. Той е член на Европейската комисия от 1970 г. до 1976 г., а през 1979 г. е избран за член на Европейския парламент.  През 1980 г. заедно с други европейски депутати - привърженици на федерализма, той основава клуба „Крокодил“, наречен така по името на ресторанта в Страсбург, в който често се събират. На 14 февруари 1984 г. Европейският парламент приема предложението с преобладаващо мнозинство и одобрява „Проект на Договор за създаването на Европейски съюз“, плана „Спинели“.

Първата задача, с която трябва да се заемем, без чието решение всеки прогрес би останал измамна надежда, е окончателното премахване на границите, които разделят Европа на суверенни държави.

***

 ...здрава федерална държава, разполагаща с европейски въоръжени сили вместо националните армии, да разруши решително икономическите автархии, които са гръбнакът на тоталитарните режими; да има достатъчно органи и средства, за да гарантира изпълнението, в отделните федерални държави, на своите разпореждания, насочени към поддържането на общия ред, макар и оставяйки на държавите автономност, която да им позволява гъвкави възможности и развитие в политическия живот, съответстващ на типичните особености на различните народи. Ако в главните европейски страни има достатъчен брой хора, които да разберат това, победата ще бъде скоро в ръцете им, защото обстановката и хората ще са благосклонни към това дело.

Кръв по снега - Ю Несбьо

Това е вероятно най-новата книга от Ю Несбьо на български, самостоятелен роман, не от поредицата за детектив Хари Хуле. Историята е почти като за притча, за нещо, което по-скоро е прието да се разказва, а не да се чете. Съвременна дикенсова драма, която се развива сред студа и снега на предколедно Осло.

Паралелите с "Клетниците" и Дикенс не са никак случайни, авторът съвсем целенасочено ги е вплел в повествованието за младия наемен убиец с добро сърце, който не става за нищо друго, но пък обича да чете. И борейки се с дислексията да си измисля, пресъздава и запомня свои версии не само на прочетеното, а и на случващото се с него, особено когато то не е много приятно. Убийствата, несполуките с жените, грешките, които всички правим, но с разликата, че при тези от нас, които не сме наемни убийци, все остава някакъв втори шанс нещата да се оправят. В книгата има и някакво усещане за прилика с романите на Чейс, с обречените и решителни персонажи, с рязкото развитие на събитията, бързото поемане на непремерени рискове, с разликата обаче, че тук е някаква по-изтънчена, по-романтична, европейска версия на този тип четива.

Чете се бързо, веднъж и определено оставя някаква тежест.

Всички изпитваме потребност да се доближим до идеала, въплътен в нашите родители.

***

Твърде много пари, твърде малко неща, в които си заслужава да ги вложиш.

***

Численият превес и тежкото въоръжение предопределят изхода на всеки двубой.

Най-хубавият цитат беше още по-кратък, но забравих да си го отбележа.

За Европа - Робер Шуман

Тази малка (но страшно ценна!) книжка с размисли за нуждата от европейска федерация е преведена и издадена в България през 2001 със съдействието на фондация "Робер Шуман" и предговор от Желю Желев. Времената бяха оптимистични, обединена Европа ни изглеждаше все по-близо, интернет също помогна за премахването на някои поизтънели граници. Скоро след това ни приеха в ЕС и започнахме да приемаме много от европейските блага за даденост, понякога дори без да се замислим кога и как е започнало всичко, през какви премеждия е трябвало да минат страните, да не говорим пък какво ни предстои.

В прочутата декларация на френския външен министър от девети май 1950 година са концентрирани духът и усилията на първото поколение европейски федералисти. Не един и двама са разсъждавали защо не е възможно в Европа да има траен мир, ако тя остане континент на националните държави, и как мирните договори не струват нищо. Защото Втората световна война им е показала, че наднационалните, общочовешките ценности са по-големи и по-важни от частния политически интерес на която и да е нация.

Тиражът на книжката е изчерпан отдавна, но за сметка на това текстът може да се намери безплатно в електронен вид и до днес на сайта на издателството ето тук. За всеки случай обаче си набавих книгата и като книжно тяло, за да мога да я раздавам на близки и познати, които съм се уверил, че не са чужди на идеята за още по-тясна европейска федерация. Това наднационално обединение си има своите бащи основатели и Робер Шуман е един от тях. А когато дойде 09.05, си припомнете, че това е Денят на Европа, а не нещо друго.

Европа не може да се изгради с един замах като цяла конструкция: тя ще се прави чрез конкретни действия, пораждащи най-напред солидарност.

***

Англия няма да се съгласи да се интегрира в Европа, ако не бъде принудена от събитията.

***

Европа преди да бъде военен съюз или икономическа цялост, трябва да бъде културна общност в най-възвишения смисъл на думата.

Бар "Петлите" - Джон Гришам

Ако случайно любопитството ви кара да надзъртате за финансови новини и извън пределите на татковината, сигурно сте забелязали как преди няколко години в Щатите набъбна нова дългова криза след ипотечната - тази на студентските заеми. За наше щастие втората не се разрази извън американския континент и пряко не ни засегна, макар да ставаше дума за сериозен трилионен проблем. А именно - щедрото раздаване на студентски заеми, включително за следване в учебни заведения, предоставящи съмнително качество на образование, доведе до там, че завършващите ги не могат да си намерят работа и съответно да започнат да си изплащат натрупаните заеми. Знаете, следването в САЩ не е никак евтино начинание, но пък там народът е пословично предприемчив, та се намерили хора да експлоатират и тази ниша.

Е, романът на Гришам разправя за една такава ситуация с четирима студенти в долнопробен университет във Вашингтон, които са се набутали да следват право, подведени от ласкави рекламни обещания. Оказва се, че дори и да го завършат, след това не е много вероятно да издържат изпита за правоспособност, а камо ли да си намерят някаква работа с непрестижните си дипломи. Отчайващата ситуация много бързо доведе дотам, че групата се сведе до трима, след като най-лабилното звено от компанията скочи от моста "Арлингтън", за което бяха виновни, както биполярното му разстройство, така и натрупалите се проблеми покрай прозрението за схемата, в която са попаднали. Защото се оказа, че едни и същи хора раздават заемите, усвояват ги, държат университетите и колекторските фирми, които след това събират вземанията.

Последва спирала от полуневинни прегрешения, спорен опит за надхитряне на системата и в крайна сметка нови паспорти, офшорни сметки, билети до топли страни и всичко, което върви с това.

Какво научих: 

• много интересни места във Вашингтон, които искам да посетя;
• не можеш дълго да се бъзикаш с адвокатското лоби в Америка;
• с ФБР пък съвсем.

Блейд Рънър 2019. Лос Анжелис. Далечни светове - Мъйкъл Грийн, Майк Джонсън, Андрес Гуиналдо

Кой не обича комикси? И когато озон.бг любезно ти ги намали на половин цена, човек решава да пробва нещо ново.

"Блейд Рънър 2019" се оказа поредица, която започва с приключенията на ловеца на андроиди Аш, която има нова и необикновена поръчка. Аш е най-яката мацка, най-ефикасният блейд рънър в района и обича земята, хората, местата. Тя си има и свой личен таен проблем, който обаче не би могъл да я спре, когато по молба на виден лосанжелиски милиардер трябва да издири изчезналите му жена и дъщеря. Но на какво би приличал този жанр, ако нещата и впоследствие се окажат толкова прости и тривиални? Следват множество обрати, престрелки, рискове за живота и изненади, включващи и самата Аш, като действието във втората книжка прескача няколко години и се пренася изцяло извън пределите на Земята. Рисунките са готини и въздействащи, а историята на героите те привлича да я разгадаеш.

Още в оригиналната книга ми беше направило приятно впечатление как умишлено на андроидите беше придаден на моменти по-човешки вид от на истинските хора и тонът на историята в тези книжки не разочарова. Още хуманизмът на роботите на чичо Айзък беше пословичен с това, но не се е изтъркало, напротив. Както гласят популярните мантри от фейсбук, илюстрирани с дете, което се грижи за животинче, в свят, в който можеш да бъдеш какъвто си пожелаеш, бъди добър.

Книжките дотолкова ме грабнаха, че ако има следващи издания отново на приемлива цена, не бих се замислил изобщо. Прилагам и задната корица, просто защото е красива. Пуснете си някакъв синтуейв с неразумно висока сила в слушалките, налейте си питие и се забавлявайте.

Устоите на Земята. Том 2 - Кен Фолет

Във втория том сагата за строителя на катедрали Том, приор Филип и техните близки достигна зрялата си възраст. Премеждията и спънките на монаха продължаваха да никнат, а той продължаваше да изобретява решения. Очаквано изворите на всички мерзости и нещастия бяха Уилям Хамли и епископа, но приорът не се даваше и оказваше солиден отпор, а строителството на катедралата продължаваше. Някои от опасностите имаха фатален край за участниците и в крайна сметка лентата за откриването на катедралата я рязаха други хора, което и може да се очаква от произведение, развиващо се в рамките на няколко десетилетия. В хода заобичахме нови герои, с нови семейства, сваляхме и възкачвахме владетели, а правдата успя да намери начин и да възтържествува. Упоритите се издигаха, разделените се събираха, сираците научиха кои са били родителите им, а злодеите не само, че си получиха заслуженото, ами и някои от тях искрено се разкаяха.

Незапознатият читател може да се усъмни какво толкова интересно може да има в черковна сага за английско градче от 12ти век. Бавното темпо и чуждите на нашето съвремие проблеми може да изглеждат безинтересни и непривлекателни. От друга страна обаче причините за всичко и човешките реакции и отношения винаги са били едни и същи. Правдата винаги е страдала от силата. И винаги доброто се е отплащало.

Бай Ганьо - Алеко Константинов

Ако не беше аудио форматът на книгата, надали бих се наканил да я препрочитам. От училищни времена и от филма с Калоянчев на много хора ни е останало в главите как Бай Ганьо е дебел чичка-дядка, селяндур и простак, когото Алеко е осмял за ориенталските му привички. Има го и това, но между редовете личи и друг, по-интересен образ, на който ми беше любопитно да обърна внимание.

Къде открих разлики с установения вече образ:

• В книгата си е казано в прав текст, че Бай Ганьо е младеж около трийсетгодишен, т.е. не е прошарен шкембест чичка, а е по-близо до категорията младеж.
• Както от разговорите му с околните чужденци, така и от описанието на познанията му, става ясно, че той е тръгнал сам да пътува из Западна Европа по търговия, да се бори да прави бизнес. За целта той говори в различна степен турски, влашки, сръбски, руски и немски.
• "Бай Ганьо е деятелен, разсъдлив, възприемчив."
• Да, неговите обноски са различни от тези на студентите, които са живели години в европейските държави, и това е напълно естествено и няма как да бъде другояче. Откъде би могъл да знае обичаите и порядките там? Телевизия, интернет, общуване с такива хора?
• Той обаче се учи, попива, приспособява се, докато си остава здраво свързан със сигурните неща, които знае от вкъщи.
• Начините за организиране и провеждане на избори от страна на ОПГ ГЕРБ и други като тях не са еволюирали особено от век насам - сопи, фейк нюз, пари, жандарми, криминални типове из кръчмите...

Вече не бих бил толкова сигурен, ако някой ми каже, че главният герой е един категорично отрицателен типаж, в който няма нищо добро.

Дъждовен дракон - Роберт ван Хюлик

"Дъждовен дракон" е сборник с разкази, които хронологически попадат между по-ранните приключения на съдията Ди - между тези в "Златното божество" и "Скелет под камбаната". Някой по-скептичен читател би могъл да се усъмни дали в обема на един кратък разказ изобщо е възможно да се развие пълноценна криминална история с поставяне на загадка, разследване и разкриване на извършителя, начина, мотивите и средствата му, но трябва чистосърдечно да ви уверя, че това не е било никаква пречка за Роберт ван Хюлик. Историите са пълнокръвни, доволно загадъчни и винаги интересни. За доказателство споделям факта, че започнах да си ги купувам в хартиен вид, само и само да мога да ги споделям с приятели и роднини, а също и да мога да си ги прелиствам сам след време.

Сборникът съдържа следните истории:

• "Пет символични спирали" - съдията Ди едва е пристигнал в Бънлай, а се налага да разследва убийството на богаташка съпруга с ключов момент часовник кадилница, който гори дълго и равномерно и така се отчита времето.
• "Червената лента" - един привидно ненужен липсващ документ от папка с рутинна документация от гарнизона и убийство със стрела могат да бъдат свързани само от ума на съдията. Както и източване на държавната хазна.
• "Той идваше с дъжда" е за двете съпруги на съдията, които го навиват да си вземе трета, по-млада. Може би си спомняте за госпожица Цао? В това време обаче той е зает с разследването на убийството в изоставената кула край реката, в която живеело само глухонямо момиче. Добро и зло бяха привидно омешани, но след намесата на съдията всичко се изясни, като не липсваше и традиционният леко мистичен елемент.
• "Убийство в новогодишната вечер" е за убития стар поет във вилата му край лотосовото езерце, пълно с жаби. Първоначално беше набедена премладата му съпруга, бивша труженичка в Квартала на върбите, но нещата излязоха съвсем други. Чаши, жаби, вино.
• "Двамата просяци" разправя за убития сакат просяк, който впоследствие се оказа все така сакат, но никак не просяк. Или поне не за пари, а по-скоро за любов. И пак се мяркаха сенки от отвъдното по дуварите.
• "Фалшивият меч" е за убийството на малкото момче-акробат от пътуващата семейна трупа, което погрешка беше наръгано не с фалшивия меч, който се сгъва, а с истински. Любопитното беше, че разследването, събирането на свидетелите, разпитите и арестите бяха извършени самостоятелно от Ма Жун и Цяо Тай, защото съдията беше отпътувал по работа. При завръщането му му беше достатъчно да зададе два въпроса на заподозрените и невидимата за останалите истина изскочи сама.
• "Свещените саркофази" вече е история от напредналата кариера на съдията, когато служи на границата на империята в момент на започнала война с татарите. Има военна загадка за установяване има ли генерал-предател, или не, както и оневиняване на вече осъден на смърт капитан, който ще бъде обезглавен на сутринта. Можете да не се съмнявате, че Ди ще спаси всички, макар и болен от белодробната болест.
  
• "Убийство в новогодишната вечер" е пак от по-късните премеждия на Ди. Съдията  се отзовава на молбите на малко момче с окървавени ръце, което е притичало в студа до съда, за да го помоли да открие майка му. В къщата им няма никого, само кръв по пода, на горния етаж кипи гуляй, и както пише в резюмето на разказа, съдията прави две грешки, които се тушират една друга и истина изплува.

Споменатото резюме е едно от ценните явления в сборника. Всеки от разказите е предшестван от десетина реда, които ни наместват в света и времето. Къде служи понастоящем съдията, кой период от живота му е, споменатите персонажи познаваме ли ги от други произведения, както и съвсем деликатен намек за престъплението и разследването му. Майсторски поднесено!

Другото още по-ценно нещо беше буквално на последната страница, а то е диаграма, която обединява хронологически всички разкази и романи за съдията и ги разпределя спрямо назначенията му из империята.

Пустинна звезда - Майкъл Конъли

Пустинна звезда е цвете, което расте в пустинята Мохаве на мястото, където са открити заровени телата на семейство Галахър - четворно убийство, което Бош така и не е успял да разгадае, докато е бил на служба. Добрата новина е, че Рене Балард вече оглавява собствен отдел за разследване на неразкрити убийства. С привличането на Бош като доброволец му се дава шанс да напредне по стария му случай, както и да помогне за разкриване на убиеца на Сара Пърлман - сестра на виден местен политик, който осигурява финансиране за отдела. Как може да се напредне, след като толкова години си бил в задънена улица? Науката се развива и може да се окаже, че по уликите има следи от ДНК, които досега никой не е потърсил. А за ДНК вече има бази данни, както и специалисти по генеалогия.

Подразбира се, че политика и детективска работа бяха здраво оплетени, заподозрени се появяваха навсякъде, където не трябва, Хари си изпати и пак го шиха и като знак за предстоящите фундаментални промени си беше обръснал мустака. Нали помните как си изпати в "Мъртво вълнение"? Е, нещата продължават да тлеят и този път не се забелязва спасение да дебне откъдето и да било. Правете си сметка колко е зле положението, щом си беше подготвил два запечатани плика с писма до Мади и Рене, както и фалшив фентанил от черния пазар... 

Храната в Ел Ей нямаше изразен акцент, но музиката отново беше сила. Слушахме и запомнихме:

• A whiter shade of pale - Кинг Къртис;
• Дървото на живота - Фарез Уитед
  
• Да пием за живота - Ед Рийд
  

Набавих си книгата почти моментално, щом научих, че най-после се е появила на български, и до следващата сутрин беше прочетена. Специално станах в 5:30 да си я дочета.:)

Поука: Никога не отваряйте бар. Шансът да си изгубите парите е почти като този в казиното.

Райко Алексиев - албум със 150 карикатури

И преди ми е правил впечатление яркият ореол на Райко Алексиев на европейски интелектуалец, на личност с гражданска позиция. Те много неща правят впечатление у него, но все повече ми изпъква в съзнанието това - европейското и интелектът. Първото е в посока на образование, култура, интереси, морал, а второто - като мащаб и потенциал за проумяване и решаване на всякакви предизвикателства пред ума. 

В този албум са събрани 150 карикатури, които са сортирани по раздели в зависимост от това в кой вестник са излезли, защото през годините Райко Алексиев сътрудничи на не един и два. Карикатурите са придружени от кратък текст, който обяснява контекста на личностите и събитията, които са изобразени.

А Райко означава Слънце.

Последният герой - Тери Пратчет

Никой не помни певеца. Песента остава.

Преди 20 години, когато попивах пратчетовата премъдрост за пръв път, не вярвах, че е възможно да искам да пиша за него и книгите му. Та то там всичко е толкова изпипано, че няма нужда от коментар! Ето, че човекът си отиде, медиите и книжарите го позабравиха и ни остана само да си припомняме добре забравените му шедьоври.

Както знаете, във всяка от книгите му за Диска се осмива нещо - кино, медии, религии, нации, полиция и всичко друго, което се сетите, както и още повече неща, за които изобщо не бихте се сетили. Разбира се, всичко това е гарнирано с интересна история, смешни персонажи, житейска философия, фентъзийни светове, иронии с неща, за които ви трябва доста широчка обща култура, за да схванете с какво точно се подиграва. Хубавото е, че дори и да ви харесва само едно от нещата, в книгите му има достатъчно от него, за да ги харесате.

В тази книга се осмиваха героите, професионалните, които отдавна са събрали точките за пенсия, но занаятът не ги пуска. И малко боговете. И някои от изобретенията на Леонардо да Куирм, като космически кораб с реактивна тяга на няколко степени, съставени от блатни дракони на специална калорична диета.

И още едно лично мнение. От художниците, с които свързваме кориците на пратчетските книги, Джош Кърби >>> Пол Кидби.

Обсидиановата стая - Дъглас Престън и Линкълн Чайлд

Без да съм проверил предварително и дума за авторите и романа им, у мен се образува следната представа за тях. Това е доста леко за четене произведение, което претендира предимно да е забавно, а не да е достоверно.

Тази книга се оказа в средата на действието да Алойшъс Пендъргаст, специален агент от ФБР, който работи за заплата от 1 долар, защото е богаташ и живее в имение с подземия и джаджи, с вход за тях зад въртяща се библиотека в хола, знаете как е. Освен това разказва и за брат му - Диоген Пендъргаст, който е извратен злодей, но не по-малко богат и талантлив. В средата между тях и обединяващо звено е Констънс Грей, двайсетгодишна стройна брюнетка, която свири на клавесин класически концерти, чупи вази от династия Мин в главите на най-добрите им приятели и през 3/4 от времето е отвлечена. Констънс обаче само изглежда на двайсет, а всъщност е на 200, била е поверена за отглеждане на прочут предтеча на двамата братя, който като гениален учен е измислил серум за вечен живот и го е тествал първо на нея. С времето рецептата ту се унищожава, ту се възражда, както и враждата между двамата братя. Всичко това е гарнирано със стрелби, взривове, верни адютанти, гонитба с линкълни из Ню Йорк. Забавна работа.

Още по-забавни бяха и усилията да се споделя с невероятни подробности какво е яла главната героиня, какви момици с трюфели, които злодеят лично сготвил за нея, за да я ухажва, как ѝ сипвал само Дом Периньон, с какви рокли и шапки била. Само марката на слънчевите очила май не беше спомената... Същото важеше и за мъжките персонажи - кой с какъв пистолет бил, какъв калибър, колко резервни патрона носел, как се разправил с ножа си с три лъва в Калахари. Или пък как полумъртъв човек от глад и бой и окован с белезници сам ликвидира цяла шайка трафиканти.:)

Нямам никаква идея каква е връзката на изображението от корицата с действието в книгата. Подозирам, че художникът ѝ също няма.

Девет случая на Шерлок Холмс - Артър Конан Дойл

Вехти истории, притоплени в ново издание. Вероятно изтичането на авторските права действа мотивиращо за издателите и напоследък започнаха да се появяват не една и две такива книги. Всички сме ги чели на младини, но не пречи да бъдат припомнени в нов сборник или превод. 

 

Направи ми впечатление, че действието не върви така гладко, както го помня, а разказваческите инструменти на писателите от преди два века изглеждат по-груби и най-малкото странни. Срещат се някакви отвлечени уводи, които не служат особено много на историята, друг пък пък приключението не завършва. Важното е Холмс да разкрие какво и как се е случило, но не и да се завърши съдбата на героите или на правораздаването. Разбира се, по традиционен маниер Холмс решава нещата чрез наблюдения на уж маловажни неща, забелязва косъм тук, пръски кал там. Издайнически татуировки, пепел от цигара. И имайте едно на ум, ако получите пет семки от портокал или пъпеш по пощата.

 

Особено приятно ми беше да си припомня "Човекът с обърнатата устна", "Клубът на червенокосите", "Глория Скот".

Като цяло установих, че май ми е минало времето да се възхищавам от Херлок Холмс и методите му. А може и на него да му е минало времето. Нали това му е работата на него, да минава.