Какво ново в ЕлЕй? Хари Бош има нов партньор на мястото на пострадалата в "Ехо Парк" Киз Райдър, която пак се евакуира на по-спокойна административна работа. Младежът е от кубински произход, казва се Игнасио, а Хари упорито отказва да му вика Иги. Викат ги за случай на убийство на лекар, който работи с радиоактивен цезий, използван в лечението на някои видове рак. Работата е там, че лекарят наистина е намерен (макар и с две дупки в главата), но за сметка на това голямо количество цезий липсва. Подозренията са насочени към фигури с черни скиорски маски, които са завързали жена му гола вкъщи, снимали са я и са му пратили снимката с и-мейл, в който го заплашват и искат да изнесе за тях от болницата опасния химичен елемент. Веднага се намесва ФБР, цъфва и агент Рейчъл Уолинг, с която се помним от "Поета", "Завръщането на Поета" и "Ехо Парк", и нещата се забързват неимоверно - по мои сметки на моменти Хари караше с 200 km/h (130 mph) по лосанжелиските магистрали. Тактически отряди, специални звена за радиационна защита, терористични организации, ислямисти, фатални изгаряния от гама-лъчение и мръсни бомби, какво ли не му мина на Бош пред очите. Когато цялата история приключи за по-малко от 12 часа, той установи, че е подобрил собствения си рекорд за разкриване на убийство. Бош и този път работеше в пълен разрез с официалните полицейски предписания и правеше всичко както той си знае, за ужас на Игнасио и Рейчъл.
Музиката в началото на романа за пореден път беше от Франк Морган - All Blues на живо в нюйоркския клуб „Джаз Стандард“, а пък в края - от Рон Картър. През 1990 басистът имал концерт с триото си в Йокохама. Дискът с изпълненията им от тогава слушаше Бош в колата си, когато мъдро реши, че не трябва да търси откраднатите ампули с цезий, а трябва да намери убиеца. Този "Малък валс" е от въпросния албум.
А това видео пък е истинско попадение! Едва ли някой от читателите на този блог се е заинтересувал от моите скромни изследвания върху музиката в романите на Майкъл Конъли, но ето че доживях да чуя от устата на самия автор какво мисли той по темата за джаза и най-вече за Франк Морган.
„Мъртво вълнение“ е добре като заглавие, поетично е и се връзва с финала на книгата, макар да продължава да е все така далече от оригиналното "Недоглеждането" (The Overlook).
Обадиха му се в полунощ. Хари Бош беше буден и седеше на тъмно в хола. Обичаше да си мисли, че го прави, защото по-добре чува саксофона. Като притъпяваше едното сетиво, подсилваше другото. (Пълна позьорщина, но кажете ми защо почти никой не пише такива първи изречения в роман?)
***
— Кофти начин да умреш — отбеляза партньорът му.
Бош го погледна над бюрата и попита:
— Знаеш ли какво научава човек в тая професия?
— Не, какво?
— Че няма добър начин да умреш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар