тих ветрец
поклаща се лешников цвят
нашия свят още го има
Аз не разбирам почти нищо от обикновената поезия и съответно ми е трудно да я харесвам. Но историята познава случаи, когато дори у нецивилизованите туземци трепва нещо, когато чуят например качествена музика. Така и у мен първите хайку, които чух, ме провокираха да искам да науча повече за тях, както и да разбера какво значи ниво и майсторство в този жанр. Още повече се зарадвах, когато научих, че там има много строги правила, а аз съм човек, който обича да има правила.
Книжката е само 158 страници и съдържа превод на обяснения по темата как се пише хайку от американката Джейн Райкхълд (за фразата и фрагмента, за сезонната дума, за духа, постройката, за всичко недоизказано, което читателят трябва сам да дострои), както и няколко статии за същото от руснака Алексей Андреев. Не е ли прекрасно как красивото и стойностното може да обединява?:)
Забележителна книга, която прочетох с много голямо удоволствие, и която разпали още повече любопитството ми за четене на качествено хайку. Срам - не срам ще призная, че и аз драснах няколко хайку, които обаче са безкрайно недодялани, и ще оставя редактирането им за време, когато съм прочел още от големите майстори. Пък дано да попия нещо от тях.:)
Ще оставя тук някои от най-известните образци от историята, които вече няколко века са ненадминат еталон.
охлювче
бавно-бавно изкачвай
планината Фуджи
Кобаяши Исса
Или пък:
старо езеро
жаба скача в
звука на водата
***
от върха на дърво
пада празнотата
обвивка на цикада
Мацуо Башо
