събота, май 22, 2021

Основи на хайку - Джейн Райкхълд, Алексей Андреев

Защо четох тази книга? Защото докато обядвам всеки ден слушам "Артефир" по радио "Христо Ботев", където на два пъти засякох Владислав Христов да говори за а) тази същата книга и б) за най-високото отличие за хайку, с което е удостоен, връчвано от Музея на Башо в Токио, за участие в конкурс с над 1500 участници от цял свят. Ето за кое произведение:

тих ветрец
поклаща се лешников цвят
нашия свят още го има

Аз не разбирам почти нищо от обикновената поезия и съответно ми е трудно да я харесвам. Но историята познава случаи, когато дори у нецивилизованите туземци трепва нещо, когато чуят например качествена музика. Така и у мен първите хайку, които чух, ме провокираха да искам да науча повече за тях, както и да разбера какво значи ниво и майсторство в този жанр. Още повече се зарадвах, когато научих, че там има много строги правила, а аз съм човек, който обича да има правила.

Книжката е само 158 страници и съдържа превод на обяснения по темата как се пише хайку от американката Джейн Райкхълд (за фразата и фрагмента, за сезонната дума, за духа, постройката, за всичко недоизказано, което читателят трябва сам да дострои), както и няколко статии за същото от руснака Алексей Андреев. Не е ли прекрасно как красивото и стойностното може да обединява?:)

Забележителна книга, която прочетох с много голямо удоволствие, и която разпали още повече любопитството ми за четене на качествено хайку. Срам - не срам ще призная, че и аз драснах няколко хайку, които обаче са безкрайно недодялани, и ще оставя редактирането им за време, когато съм прочел още от големите майстори. Пък дано да попия нещо от тях.:)

Ще оставя тук някои от най-известните образци от историята, които вече няколко века са ненадминат еталон.

охлювче
бавно-бавно изкачвай
планината Фуджи

Кобаяши Исса

Или пък:
 
старо езеро
жаба скача в
звука на водата
 
***
 
от върха на дърво
пада празнотата
обвивка на цикада
 
Мацуо Башо