Джуджетата. Том 1: Претендент за престола - Маркус Хайц

Поредицата за джуджетата на Маркус Хайц отдавна ми правеше впечатление из чужди и бъграски книжарници, явно по някакъв начин издателите му са съумели да го направят популярен. За съжаление подозрението ми беше, че това се е случило благодарение на търговски похвати, а не на писателски талант, в което най-накрая се убедих лично след прочита на първия том.

Вселената е истинско фентъзийско клише - джуджетата, копаят мини, коват, пият бира и се бият, човеците са или воини, или магьосници, а елфите са в същата картина основно за украса и да дразнят джуджетата. Очаквано, акцентите (два броя) са върху брадатите дребосъци, които а) свикват избори за следващ крал на всички джуджушки кланове и б) едно самотно осиновено джудже е изпратено от човешкия господар, на когото е служило цял живот, да иде и да срещне най-после своите. Тази смес от личните терзания на джудже, отгледано от човеци, и борбата да надмощие между клановете, се случва на фона на катаклизъм, който разрушава Бариерата, която досега е удържала ужасни зверове като орки и алви (това са анти-елфите) да не нахлуят във вече описания свят. Най-могъщите магьосници се събират, за да обединят сили в поправянето на разрушението, но за тяхно съжаление има един, който вече служи на тъмната страна. В тази връзка мисията на наблюдаваното от нас джудже от роднинско-опознавателна се превръща в светоспасителна и аха да разберем как ще бъде изкована Единствената бойна брадва, която може да ни помогне, и томът свърши.

Постройката, езикът, героите и въобще всичко говори за един вероятно млад и начинаещ писател, кой е споделил малко фантазия и повече стандартни фентъзи клишета. Донякъде това доскучава, но пък от друга страна акцентът е върху джуджетата, което го прави по-скоро необичайно четиво, защото те като цяло са симпатяги и умеят неща, на които симпатизирам - обичат да коват и да пият тъмна бира.

Съмнявам се, че някога изобщо ще чета друга книга от поредицата. Приемам, че авторът пише за друга аудитория, а не защото не умее да разказва интересно. Разбира се, има и други мнения.

А, забравих да кажа, има и зомбита!:)

Отвъд Тъмния портал - Арън Розенберг, Кристи Голдън

С помощта на могъщи артефакти като книгата на Медив и черепа на Гулдан, старият водач на Ордата Нерзул успя да отвори наново Тъмния портал, който пострада фатално в епичната война от "Приливи на мрака". За да сполучи в това, той предаде най-близките си съратници от Ордата се съюзи с нови и по-могъщи същества, които преследват свои си цели, различни от неговата да отвори портали към много други светове, в които да се разсели Ордата. За негово съжаление обаче Алиансът също не спеше и малка ударна група от смелчаци-камикадзета се прехвърли през Тъмния портал, за да осуети плановете му. Магьосникът Кадгар, паладинът Туралиън, елфата Алериа и целият им отряд се впуснаха в надпревара с малкото оставащо им време. Бяха наясно, че вероятно никога няма да се върнат живи на родния им Азерот, но Светлината ги задължаваше да се преборят със злото и да спасят всички други светове от нахлуване на Ордата.

Тази книга от поредицата беше една от най-богатите на видове емоции. От възторг от победата, независимо за коя от страните, защото балансът на силите в битката за Тъмния портал се менеше доста често, та до отчаяние от загубата на всичко скъпо. На нечовешка омраза и обикновена любов, на нови приятелства и стари предателства (Гулдан, Нерзул и кралят на Алтерак Перинолд). Направи ми впечатление как дори най-нежните и чувствителни същества могат да загубят облика си, когато преследват вредна кауза, водени само и единствено от желание за мъст. Хареса ми как авторите бяха дали шанс за поправителен на персонажи като Данат Тролбейн, които в самото начало можеше да бъдат помислени за некадърни страхливци, но след това отвъд Портала доказаха смелостта и жертвоготовността си.

Забелязвам, че много от героите и събитията, които харесах, са били свързани със Светлината и божествената дарба на паладините да си служат с нея за добро. Могъщите магии и оръжия също впечатляват силно, но за къде сме, ако няма кой да лекува телата и душите ни?

Не се отчайвай. Светлината е с теб. Ние сме с теб. Независимо колко тежък е мракът, Светлината ще го прогони. Независимо в кой свят, независимо при какви същества, Светлината е винаги там, на онова място, в онази душа. Запомни това, Туралиън, и върви напред с радостно сърце.

***

Само поискай. Трябва само да поискаш… с чисто сърце. 

Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно) - Джон Р. Р. Толкин

В уютната дупка в земята, в която живее хобитът Билбо Бегинс, се явяват като неканени гости един магьосник, който обикаля по селските панаири да прави заря, и тринайсет непознати джуджета, които пък отиват да си върнат наследственото съкровище, пазено в опустошен дворец от кръвожаден дракон. За голяма изненада на Билбо, той е представен на джуджетата като професионален разбойник, макар всъщност да му изглежда, че го включват в групата само за да не са фатална бройка. Уж прибързано и с първоначални съжаления, приключението увлича и него, и читателите, докато не пренася всички ни през невероятни премеждия, опасности и триумфи, за да се завърнем накрая всички обратно вкъщи. Или почти всички и почти същите, защото само пътешествията помагат дори на най-малките да израстват и да вършат гигантски дела.

Някои книги са толкова прекрасни, че човек изпитва нужда да ги препрочита от време на време. Вече ти е добре известно какво ще се случи накрая, но важен е пътят дотам и обратно. Образите, които си припомняш с всяка страница, настроенията, смешките, а понякога и звуците, ако си попаднал на аудио книга.

Освен епохалното си значение на предистория на „Властелинът на пръстените“ и всичкото останало фентъзи на земята, този роман си има и своя собствена същност, своя физиономия и външен вид, които за известно мое разочарование не са били усетени за важни в екранизацията на Питър Джаксън. Прекрасни са филмите му, но те са някак нетипично бойни, агресивни, от тях хлуят смелост и мускули, а не размисли за забравени носни кърпи, разноцветни джуджешки качулки и изобилие от домашни манджи. Но от всичко домашно, уютно и нормално, което се е изгубило във филма, най-много ми липсваха песните на персонажите, защото за да пее един човек, значи душевният му мир е в равновесие.

Аудио книгата е прочетена от Диа Мантова и аз не мога да се сетя за по-подходящ глас и име на четец, който да ви поведе на пътешествие за джуджешко съкровище.

Прочетете тази малка, но така прекрасна и човеколюбива книга, по моята мярка това е по-задължително четиво от цялата учебна програма в българската образователна система, а ако случайно вече сте я чели, прочетете я пак.:)

Трупът в библиотеката - Агата Кристи

В една ранна утрин, още преди господарите да са се излюпили, в библиотеката на семейство Бантри ужасената им прислужница открива труп на непозната млада жена в бяла рокля. Всички са много уплашени и изненадани, защото никой не познава мъртвата блондинка, а намеците и негативното отношение в околията не закъсняват. Затова старата госпожа не оставя нещата в некадърните ръце на полицията, а веднага призовава тежката артилерия - нейната близка приятелка от Сейнт Мери Мийд мис Марпъл.

Така паралелно с полицията и любопитното око на баба ви Марпъл научаваме кое е момичето, в кой хотел е танцувало, за да забавлява гостите, както и името на богаташа, който се е привързал към нея дотолкова, че да пожелае да я осинови, макар да усеща, че е доста болнав и времето му изтича. Тази негова привързаност по думите му върви с 50 000 лири в завещанието му, които по днешния курс правят малко над 3 милиона. А това е нещо, което би ощетило доста хора и би ги навяло на неприятни мисли.

Разбира се, всички заподозрени с мотив имат солидни алибита, а тези които си нямат, пък са толкова смотани, че никак не е за вярване да са способни да удушат когото и да било. И точно разследването тръгна да се разплита в някаква посока, когато полицията откри изчезналата кола на един от гостите на хотела опожарена в изоставена каменоломна и за зла участ с овъгления труп на изчезнала преди дни ученичка в нея. Това може да обърка всички, които вече си бяха изградили някаква идея кой е убиецът, но не и мис Марпъл, защото:

При този случай бедата е, че всички са се оказали прекалено доверчиви и вярват на всичко, което им се казва. Човек просто не може да си позволи да вярва на всичко, което казват. Когато пък се е случило нещо нередно, тогава не вярвам на никого! Вижте, твърде добре познавам човешката природа.

***

Но ето как един джентълмен може да се подведе, когато става дума за млада жена.

И една любопитна информация за добрия тон и в кои часове е удобно да се звъни на хората:

В селото времето за приятелски обаждания бе между девет и девет и половина. Тогава се обсъждаха плановете за деня, отправяха се покани за гости и прочее. В изключително редки случаи преди десет звънеше месарят, когато се появеше някакъв сериозен проблем в доставката на месо. През деня бе възможно да има епизодични обаждания, но да се звъни вечер след девет и тридесет се смяташе за проява на лош тон.

По романа има две телевизионни адаптации, съответно от 1984 и 2004, като втората май изглежда по-адекватна.