неделя, март 29, 2009

Първият случай на Валандер - Хенинг Манкел

Хубаво, леко крими за първия досег на младия Валандер с криминалната полиция, където ще работи цял живот и където ще се пенсионира.

Негов съсед-самотник е намерен в жилището си с пистолет в ръката и дупка от куршум в сърцето (и шепа диаманти в стомаха, ама това все едно не съм ви го казвал) и отначало по всичко изглежда, че полицията ще претупа всичко като очевидно самоубийство. Ако не се беше намесил Валандер, в главата на който има неща, които не пасват на картинката. Затова той започва да се рови сам и да разплита кълбото на действието. Доста аджамийски, но пък с хъс и може би късмет на начинаещия. Вечно притесняващ се дали няма да го изгонят от работа за превишаване на правомощията му, дали няма да го хванат, че се представя за инспектор от криминална полиция, дали няма пак да закъснее с няколко часа за поредната среща с приятелката му Мона (винаги закъсняваше, голям майстор!). И нещата уж тръгнаха на изясняване, когато един опит за палеж, още едно убийство и няколко диаманта (онези същите) усложниха още повече картината. Съвсем различни нюанси на очевидно едно и също престъпление, защото просто няма начин нещата да не са свързани. Няма извършител, няма мотив...

Все пак Валандер се справи подобаващо, макар и с една дупка от нож между ребрата и разрив на добрите отношения с изкуфелия му баща, но все пак е нещо. И за благодарност го приеха за криминалист. В мечтите на полицая се привиждаше мост между Швеция и Дания, който да замени разните трошливи фериботи. Имаше и "ценна" информация от средата на миналия век, че за преяждане с развалени миди се полагат болнични.:)

петък, март 20, 2009

Експериментът Досейди - Франк Хърбърт

Когато човек решава задачи, чиито решения ще бъдат четени и оценявани от друг, се изисква определена последователност на действията, не бива да се прескача, всичко трябва да се описва подробно и според общоприетата логика. Но понякога това е толкова бавно. Когато целта е ясна, а пътят е напипан, аз винаги съм обичал да прескачам ходове, за да не губя скорост, хъс и нишката. Като гонче по диря.

Какво имаше тук. Мъглява завръзка. Ако под недомлъвки се разбира, когато от ясното и пълно цяло извадиш тук-там някой издайнически ред, то в това въведение бяха извадени всички важни редове, плюс повечето второстепенни. Пълно затъмнение. Беше оставен само намекът за мащаб и страх. После действието заспринтира на крилете на адреналина от смисъла на откриващото се, а после, накрая, когато изтощено стигна до финала и логично забави ход заради умората, се потопи в ендорфиновия унес на задоволството от добре свършената изтощителна работа. Свършена по единствения възможен начин.

За действието нищо не мога да разкажа и се съмнявам, че изобщо е възможно. Мога само да се олея с цитати.

В знак на най-искрено покорство пред гауачинските традиции и без да издава с нищо лъкатушещите в съзнанието му мисли, Извънредният Саботьор Йори Х. Маккай се поклони на оцелелия в това изпитание правник, сетне се обърна и излезе. А през цялото това време Джедрик в него премисляше… пресмяташе… кроеше…
***
Кой би могъл да твърди, че никога няма да бъде застигнат от нечие отмъщение?
***
В една променлива вселена само променящите се видове могат да се надяват на безсмъртие; и то при условие, че животът се развива в райони, отстоящи на големи разстояния. Това обуславя богатство на уникални индивиди.
***
Ето какво ни казва Досейди: алчността притежава свойството да се самоограничава и саморегулира.
***
Съществуват форми на лудост, които, доведени до кулминационната си точка, могат да се превърнат в модели на здравомислие.
***
Липсата на пълна информираност може да се счита за най-тежко престъпление.
***
Всяко дете създава многобройни реперкусии през поколенията. Ние, които разбираме това, нямаме право да взимаме случайни решения.
***
ВЪПРОС: Кой властва над властниците?
ОТГОВОР: Ентропията.
Гауачинска гатанка
***
Ние сме жертви на една корумпирана политика, която поощрява беззаконието и/или безнравствеността. Интересите на обществото, що се отнася до поведението на индивидите, нямат никакво практическо значение за управляващите фракции. Властимащите нехаят за истинските проблеми на нашия сеят. Криейки се зад маската на обществени служители, те извличат единствено лични изгоди от всичко, което им попадне. Начинът, по който те ползват и се домогват до властта, граничи с безумието.
Из нелегален документ, разпространяван на Досейди
***
Нито една правна система не може да отстоява справедливостта, ако всички участници в нея — магистрати, обвинители, легуми, защитници, свидетели, изобщо всички — не рискуват живота си при всеки диспут около подсъдимата скамейки. Рискът трябва да бъде вездесъщ на Съдебната арена. Ако някой от елементите остане извън съревнованието и не бъде изложен на личен риск, справедливостта неминуемо пропада.
***
Всички правителства се управляват от лъжци и не трябва да се вярва на нито една тяхна дума.
***
_Никога не прави онова, което врагът ти желае да направиш,_ напомни си Маккай.
***
Всички разумни същества по природа са неравни. Най-доброто общество им дава равни възможности да плуват на собствените си нива.
***
Нормално е да се страхуваме от това, което не разбираме.
***
_Всеки ангел е въоръжен със сабя,_ помисли тя.
***
Толкова много изключителни смислови линии, които не се засягат, а са там само за нюансите, които носят, толкова много важни теми не се коментират дори с една дума. Не съм срещал никъде нещо подобно (може би само в "Междузвездни войни"), пластове със заровени в тях епохи, цивилизации… Книга, която може да мислиш и обсъждаш години, без дори да се засегне действието. Закон и власт никога не са имали толкова и такива значения. Колко далече са всички, които не са чели това…

неделя, март 15, 2009

Моят чичо Осуалд - Роалд Дал

Не знаех ни какъв е Роалд Дал, ни какви ги пише. Обаче когато прочетох книжката, ми останаха две подозрения. По темата за чифтосването на мъжете и жените и обръщането и на спортна дисциплина толкова настървено би могъл да пише само старец англичанин. Много съм горд да споделя, че уцелих и двете мишени.

Историята се върти около чудодейните афродизиачни свойства на прах от изсушена суданска муха. Използвайки това знание и известна сума първоначален капитал, млад и предприемчив англичанин и “съдружничката” му се хвърлят да изнасилват серийно великите личности на века с идеята да направят като следствие няколко куфара с пари. Идеята е представена като дребна измама, подплатена с “щастие за всички даром и нека никой не бъде забравен”. Предполагам повечето читатели охотно се съгласяват и се подхилкват доволно докато четат съвсем натуралната далска представа колко точно мъжествени са били великите личности на 1919та. Затова пак ще обърна внимание, че не е задължително нещата да изглеждат страшно оригинални и забавни по този начин само защото след пенсия и на Роалд люлякът му е замирисал.

Опитах се да отделя интересен цитат, който да може да бъде разказан на глас в смесена компания, но не успях. Просто няма такива.

Остава ми само да се надявам, че поне в детските му книжки темата няма да е толкова преекспонирана. Мен като не щя, дано поне дечицата да е пожалил.:)

четвъртък, март 12, 2009

Господин Никой – Богомил Райнов

Чел съм я и преди, т.е. сега не беше от любопитство, а от жажда за онази хладна и ефективна самоувереност на Емил Боев. Глупаво име, наистина кратко, интернационално и звучно, почти като на Бонд, обаче някак ме отблъсква с наивността си. Докато маниерът му на действие, о, как го обичам.:)

Много стил, без никакви компромиси. Силна психика, която подчинява околните. Манипулира с поведение, говор, език на тялото. Да те накара да мислиш това, което той иска. Самоуверен до наглост, чак да изглежда като наивен глупак и да го подцениш. Всяка неуверена стъпка, всяка глупост или грубост, всяка цигара, всяко питие, всичко е премерено и е нарочно. Всичко е част от веригата, чиито брънки са свързани само в неговата глава. За всички останали ще се свържат чак в края на събитията. Изключително умел и отдаден на ролите, в които влиза. Събуди го ненадейно, изненадай го в гръб, а той вече е в роля и ти подхвърля ехидни забележки за изненадата ти. Чете лицето ти като билборд. Цар на ефикасните рисковани импровизации и ефектните жени в стилни костюми. Светкавично виждащ единствената възможност за спасение, която дори още не съществува, когато той се запътва към нея. Хиляда километра шофиране по пътища, които виждаш за пръв път, на фарове и при условие, че от два дни не си спал? Моля, нека заповядат, та аз никога не съм бил по-свеж. И щом си го казва, то става истина.
Казах ли самоуверен? А за стила? :)

В този епизод покоряваме Париж с всичките му рю-та, авеню-та и плас-ове, из които се провираме в задръстванията с пълна газ и на една боя разстояние със стар очукан ягуар, за който обаче само ние си знаем, че е с чисто нов и мощен двигател. Или поне сме само ние до първата гоненица. Връзката ни е с Франсоаз (“Боже, на тая жена всеки цвят и отива!”), която случайно, но много удачно ни кръщава “господин Никой”. Разбиваме една агентурна мрежа и през цялото време водим други две за носа. Ама до самия край. Контра на контрашпионажа.

„Върви да се оплачеш на баща си и на майка си!“
***
Не обичам да лъжа. Когато истината не ми отърва, просто я премълчавам.
***
Едно безшумно изгонване от кристално-порцелановия рай, където дори не съм успял да поразходя слона на своите мечти.

Четох за това какъв мизерник е бил авторът, но умишлено ще продължа да игнорирам всичко, докато чета шпионските му романи. Те просто са съвсем друга бира. И дори не бира, а перно рикар.

сряда, март 11, 2009

Дневниците на Адам и Ева - Марк Твен

Малка книжка, направо брошурка! Повечето пролетно-летни каталози на големи модни вериги изглеждат, като големи многотомни трудове в сравнение с нея. Куриоз е, че първоначалният текст на дневниците излиза, като част от сувенирна книжка - "Niagara book". Поръчката за този кратък "рекламен" текст Марк Твен получава през 1893 лето. В последствие, авторът преразглежда концепцията и превръща книжката от "най-старата реклама на света", в четиво, над което човек може да се посмее от сърце, а отгоре на всичкото при добро желание би могъл и да се позамисли.

Само две глави от Битие са отделени за сътворението на Адам и Ева и животът им в Райската градина. За мен това винаги е било крайно недостатъчно.

Какво прави това дърво насред това хубаво място? Ако е толкова опасно, защо не са го сложили някъде по-далеч? Нямала ли си е друга работа Ева, ами точно от тия плодове да иска да яде? И онзи, мъжа и, що не я е държал под око? Като е знаел, че не трябва да се ядат от въпросните плодове, защо не и е казал по отрано? Пък и нали всички животни са подчинени на човека? Как някаква си змия ще си позволява да дава акъл?

Сами разбирате, че това са твърде много въпроси без отговор, а литературата по темата е кът. И продължава да е кът.

Като за начало една промяна в гледната точка би била доста полезна. Премествате фокуса на събитията от отношенията между Човек и Бог към отношенията Човек и Жена му и установявате фундаментални неразбории. Оказва се, например, че човекът си е бил съвсем добре самичък in the first place.

Monday - This new creature with the long hair is a good deal in the way. It is always hanging around and following me about. I don't like this.
... I wish it would stay with the other animals...

Има си крушка опашка - дамата не е била представена по подобаващ начин.

I followed the other Experiment around, yesterday afternoon, at a distance, to see what it might be for, if I could. But I was not able to make out. I think it is a man, I had never seen a man, but it looked like one...
... I realize that I feel more curiosity about it than any other of the reptiles.

Сблъсъкът между Търсещото-Спокойствие-Винаги-Незаинтересовано Влечуго и Немирното-Плямпащо-Безспир Животно е направо колосален, като броят на допирните им точки клони към нула.

When I found it could talk I felt a new interest in it, for I love to talk; I talk all day, and in my sleep too...
... He talks very little. Perhaps it is because he is not bright and is sensitive about it and wishes to conceal it.

.. and made a noise such as some of the other animals make when they are in distress. I wish it would not talk; it is always talking.

Цялата история, както знаем, свършва зле (или може би добре), но не заради нахапана ябълка, ами заради един кестен, който, както се оказва, бил фигуративно понятие за стар и плосък виц.

И накрая:
Blessed be the chestnut that brought us near together and taught me to know the goodness of her heart and the sweetness of her spirit!

Иначе казано, хареса ми подходът на Марк Твен към темата. От всичко написано струи обективност, зрялост и насмешливост, качества, които за съжаление хората, живеещи повече от век след него, все още не са развили. Поне що се отнася до разликите между половете, де.

вторник, март 10, 2009

Подвижни образи - Тери Пратчет

Смях се на глас. Не, това не е просто картинен речник, аз наистина виках ха-ха-ха, а по бузите ми се стичаха сълзи. Естествено, част от тях предпочетоха по-заобиколния маршрут и впоследствие бяха насилствено издухани.

Разширяващ се кръг от безлюдие.
***
Зайците нямат такива проблеми. Хайде, хоп… и много благодаря.

***
Гърбът вече го болеше.
Пренасянето на млади жени на безопасно място изглеждаше чудесна идея на хартия, но проявяваше големите си недостатъци още след първите стотина метра.

***
- Хайде да се махаме! – настоя Гаспод. – Не е редно да си сам в стаята на дама.

- Че аз не съм сам – възрази Виктор. – И тя е тук.
- За същото ти говоря.

***
Ако се вярва на историците, решителната битка, сложила край на гражданската война в Анкх-Морпорк, се провела между два оредели отряда от изтощени до припадък мъже, и то в някакво блато през ранно мъгливо утро. Макар че едната от враждуващите страни си приписала победата по-късно, на практика резултатът бил “Гарвани – 1000 точки, хора – 0 точки”. Впрочем така е след почти всички битки.

***
… възрази Джинджър с немощния глас на разума, който чака безумието да разбие вратата с брадва.

***
И хич не се опитвай да ми пробутваш това разумно хладнокръвие. Адски мразя хората да се държат насила хладнокръвно и разумно.

***
Художникът беше сътворил шедьовър. В прегръдките на Виктор, на фона на пламтящия град, Джинджър показваше практически всичко, което имаше, както и още много от онова, което всъщност нямаше.

***
- Да, бе, секс – прекъсна въздишката му Деканът. – Мен ако питаш, прекалено много се говори за това напоследък.

Разговорът събуди Уиндъл Пунс, който дремеше в креслото си на колела до камината.

- К’во било? – сепна се той. Деканът почти опря устни до ухото му.
- Казвам, че като млади дори не знаехме какво означава думичката “секс”.

- Вярно, съвсем вярно – потвърди Пунс и се загледа замислено в пламъците. – А помниш ли дали изобщо го открихме някога?

***
Както се оказа, можеш да си известен и с това, че си… хъм, известен.

***
Тя го тласна свирепо към древната инвалидна количка на Уиндъл Пунс и така се усмихна на стария магьосник, че от ушите му блъвнаха облачета изпарена ушна кал.

- Извинете – замърка с гласец, от който пръстите на магьосниците се подвиха в ботушите им, - може ли да ви ползваме назаем за мъничко?

***
А след жребеца фучеше триколесен стол, който взе завоя само на две колела, проточвайки струя искри след себе си. Беше претоварен с магьосници, които крещяха с все сила. Начесто някой от тях губеше опора и тичаше, за да набере скорост и пак да се хване за количката. Трима обаче не си бяха намерили място. Тоест единият все пак се държеше за влачещия се гюрук, другите двама пък стискаха робата на предния. Затова на всеки завой опашка от трима магьосници се мяташе по улицата с гръмко “Уааа!”.

***
А в момента Ковчежникът се опитваше да контролира прастара летяща метла, взета от музея на Университета, докато лудият зад него упорито се мъчеше да зареди арбалета си с една ръка. Архиканцлерът беше настоял за тази въздушна атака. Било абсолютно задължително да нападнат от въздуха.

***
- Туй какво е?

- Зеле, Архиканцлер.
- Да не е някакъв зеленчук?

- Да.

- Не понасям зеленчуци. Кръвта се разрежда от тях.

***
Целият живот е като да гледаш филм. Само че си влязъл десетина минути след началото и никой не ти разказва сюжета, затова го сглобяваш по откъслечните реплики.

И никога не ти дават шанс да останеш за следващата прожекция…

понеделник, март 09, 2009

Рита Хейуърт и изкуплението в Шоушенк - Стивън Кинг

Преди години, десет може би, един добър приятел ми каза, че единственият филм, който е по-хубав от книгата, по която е правен, е “Изкуплението Шоушенк”. Хареса ми, звучеше компетентно, искрено и предразполагащо. Повтарял съм го много пъти на доверие. Филмът всички сме го гледали по над пет пъти и ще го гледаме още много пъти по толкова (брилянтен Тим Робинс!), но колко хора са чели новелата? Е, и на нея и дойде времето.

Обадиха се повече от седемдесет души, защото това беше работа навън, а май е един адски хубав месец за работа на открито. От шапката изтеглиха девет или десет имена, две от които бяха на Анди и моето собствено.
***
Говорил съм с някои от хората, които бяха там през този ден (…) и всички видяхме едно и също нещо… _усетихме_ едно и също нещо. Изведнъж Анди излезе отгоре. Хедли имаше пистолет на бедрото и палка в ръката. Зад Хедли стоеше неговият приятел Грег Стамас, зад Стамас — цялата затворническа администрация. Цялата власт на държавата стоеше зад тях, ала изведнъж в цялото златно сияние това вече нямаше никакво значение. Почувствах как сърцето ми подскочи в гърдите така, както не беше ми се случвало, откакто камиона ме докара заедно с четирима други, мина през вратата през 1938 година и стъпих на двора за упражнения.
***
Това е да се надяваш на най-доброто и да очакваш най-лошото.
***
Да пишеш за себе си е нещо като да потопиш клон в бистра речна вода и да го влачиш по калното дъно.
***
Music on the radio. When I went in, the big bands were just getting up a good head of steam. Now every song sounds like it's about fucking. So many cars. At first I felt like I was taking my life into my hands every time I crossed the street.

От тогава прочетох не малко книги, изгледах доста филми и ще ти кажа, братле, че за тази не си бил прав. Наистина има леки разлики, но и двете си остават различно хубави.:)
А това са Зихуатанехо и Рита Хейуърт. Прекрасно подбрани, ще ми се да вярвам, че и аз бих могъл да копая 19 години за(д) тях.

п.п.
Изясни ми се също защо Морган Фрийман се хилеше като твърдеше, че бил ирландец.:)

сряда, март 04, 2009

Създатели на вселени – Филип Хосе Фармър

Той имаше онова, за което много хора биха продали душите си: младост, комбинирана с опита на възрастта.

Някога имало изключително напреднала извънземна раса, която можела да създава цели собствени светове. За нещастие обаче, тези всемогъщи същества били такива гадняри по характер, че се изтребвали безмилостно един друг, вместо просто да си подливат вода като нормалните хора. Така се стигнало до момент, когато всеки от оцелелите си обитавал само сътворения от самия него свят, за да може да се брани по-успешно. Голяма част от знанията за творене на светове се загубила и останали само знанията как да се манипулира само вече създаденото. И всичко това си съществувало някъде, докато един застаряващ чичка от Земята не попадна безвъзвратно в един такъв свят и започна да се вихри като най-виден юнак. И никога не можете да познаете къде се отвори вход, за да мине! В задната стена на дрешника! Оригинално, нали?;) Винаги имайте едно на ум, когато видите къща с дрешник…

Приказка от рода на тези за Конан, Зина и Нарния, само че героите не са деца. И като се замисля, там всъщност няма нито едно дете. Това предполагам е една от големите и слабости. Защото силните страни са другаде - бой с подли, кекави и грозни зверове и забавления с лековерни, но за сметка на това безумно хубави жени, които никога не остаряват. Ори-мели-яж. Отначало ми се стори, че фантазията на Фармър изглежда да се доближава до нивата на онези трима шопи, първият от които си мечтаел за качамак с много мас, вторият – за една копа сено, в която да спи цял ден, а третият нищо не могъл да си измечтае, защото предишните двама вече били изчерпили всичко струващо си. Затова допуснах, че на стари години Фармър е бил възнаграден от някой творец на вселени със свадлива съпруга, която не му е давала да се изявява като глава на семейство, та затова си е помечтал така по момчешки. Като дочетох приказката обаче ми остана приятно общо впечатление. А пък и красиво и увлекателно го разказва, мама му стара...

Леко и приятно за консумиране за разтуха, без консерванти е и разтоварва.

(Харесах тази корица, защото от всичките версии май само художникът на тази е схванал идеята.)

п.п.
А докато дойде ред да постна това, се оказа, че Фармър си е заминал през прохода между световете. Дано поне е уцелил онзи с младите богини.