Искрящ цианкалий - Агата Кристи

- Жените не винаги играят почтено - каза той. - Ако това ви безпокои.

В разгара на частно парти в луксозен хотел домакинята изведнъж се строполява отровена с цианкалий. Казват - самоубийство, била е депресирана от прекарана наскоро инфлуенца. Никой не спори, докато година по-късно съпругът ѝ не получава две анонимни писма, които твърдят, че хубавицата е била убита. На масата са били сравнително малко хора, като за всички от тях в хода на разследването научаваме компрометираща информация. Както генерално, така и по нещо уличаващо, което би могло да бъде мотив за убийство. Един-двама са ѝ били любовници, съпругът - уж не бил ревнив, сестрата щяла да наследи пари, съпругата на любовника също не изгаряла от добронамереност, другият любовник имал тайни от миналото си, които не е било много сигурно, че тя ще запази, както и една секретарка на съпруга ѝ, която също не питае особено топли чувства към жената на шефа.

На същия този шеф явно кокошка му е била изпила ума, та вместо да се довери за писмата на полицията, решава сам да направи инсценировка на събитията година по-късно в същия ресторант, та алалем убиецът да се разкрие сам. Резултатът - самият шеф се строполява също отровен с цианкалий.

Проследяваме събитията през очите на различни персонажи, като един от тях е малката сестра на убитата, а към края и през погледа на инспектор Рейс.

Честно си признавам, че в тази книга изобщо не познах кой е убиецът. Имах известни критерии, но не уцелих фигурата и мотива, а само начина.

Няма голяма полза от споровете с жени.
***
Защо жените не могат да оставят нещата на спокойствие? Един мъж не би искал непрекъснато да му напомнят какво магаре е бил.
***
Характерът ѝ беше достатъчно средновековен, за да може да мрази, без угризения на съвестта.
***
Шампанското може да направи чудеса и с най-вдървената компания.
***
- Не се тревожете, мисиз Дрейк. Знаете, че колкото по-малко говорим, толкова по-лесно се поправят нещата след това.

Часовниците - Агата Кристи

Отметнат е още едни празничен подарък - сравнително непопулярен роман от Агата Кристи, който традиционно се чете на един дъх. Книгата е писана към края на живота ѝ, макар да не е от най-последните, и има леко по-специфичен ход на действието, както и обяснения за действията на заподозрените. Не е рядкост леля Агата да вмъква и шпионската нотка и макар действието да е от 1963-та, все още има актуални агентурни предизвикателства.

Самата история включва млада стенографка, която е повикана в дома на възрастна сляпа учителка по брайлово писмо, за да запише нещо. Отивайки там, заварва само труп на непознат мъж, прободен с нож. Почти в момента на откриване на трупа се завръща и домакинята, която също си няма хал хабер кой е човекът, като на всичкото отгоре категорично отрича да е викала каквато и да е стенографка, нито има идея чии са четирите спрели на един и същи час часовника, които са подредени из стаята ѝ. Омешана работа. Полицията традиционно разпитва всички, включително всевъзможни комшии, които са от странни по-странни, дали случайно не са видели нещо. Разследването не върви, полицията така и не знае кой е убитият, камо ли кой и защо го е туртосал там. Решението - да повикаме на помощ Поаро.

Развръзката не ми хареса особено, даже целият замисъл беше леко странен, но трябва да си признаем, че дори гении като леля Агата не могат да пишат само шедьоври. Хареса ми обаче твърдението на Поаро, че такъв сложен случай непременно трябва да има някакво просто обяснение.

Честита ви Нова година и се придържайте към простите неща!

Великата четворка - Агата Кристи

Не си спомням някога да съм чел толкова нескопосана книга от Агата Кристи. Тя обикновено ми е еталон за достоверна атмосфера, където домашното и наглед дребното може да се превърне в опасно и животозастрашаващо.

В този роман, моля ви се, Поаро се бори с четирима архизлодеи, които се канят да хвърлят целия свят в анархия и да го контролират като такъв.(!!) Един китаец е умът, французойката е по науките, американецът финансира всичко, а англичанинът е оръдието за мръсната работа. Тези хора и слугите им са навсякъде, а следите сочат, че редица атентати и революции по целия свят са задействани от тях. Винаги са на крачка пред Поаро и винаги валят трупове.

Сега нали се разбира разочарованието ми от това, че нямаше никакъв английски селски уют, а беше препълнено с някакво бясно преследване и международни клишета. Като изключим двата цитата по-долу, искрено съжалявам, че я четох.

След няколко думи към инспектора тримата отидохме до Уайн Харт, където концентрирахме вниманието си върху яйца с шунка и девънширско ябълково вино.

***

Само в Англия кафето е така отвратително.

Карибска мистерия - Агата Кристи

След премеждията на мис Марпъл във "Възмездието" и намеците за запознанството ѝ с г-н Рафиъл в Карибско море, нямаше как да не потърся каква е било работата тогава и с каква опасност са се справили двамата. А то ето какво било:

Благодарение на щедростта на прелюбезния си племенник мис Марпъл се наслаждава на екзотична почивка на карибския остров Сен Оноре. Там млада двойка е вложила всичките си спестявания в стопанисването на хотел за по-заможни англичани, сред които има инвалидизиран милионер, различни ексцентрици, ботаници, двойки с проблеми, обслужващ персонал, секретарки и масажисти, и един твърде приказлив пенсиониран полковник с едно изкуствено око, който много държи да разказва на всички истории от бурното си минало, които обаче са със съмнителна достоверност. Още в следващия момент полковникът е убит заради нещо, което е казал, но мис Марпъл не е сигурна за коя негова реплика, още по-малко пък кой от гостите на хотела се е почувствал толкова застрашен. Там има убиец, който смело борави с отровите, и което е по-важно - не му е за пръв път.

Въпросът е как една бабичка с плетка в ръцете и един дядка в инвалиден стол ще разкрият всичко и ще предотвратят ужасната гибел да основната жертва?

Нали съм споменавал вече възхитата си от работата на художника на кориците на "Абагар"? Е, считайте, че отново съм го направил, човекът е страшен професионалист.

Когато човек остарява, така разсъждаваше тя, все повече свиква да слуша.

***

Но ние едва дойдохме! Не сме били на островите повече от три седмици.

***

Колкото почтен и честен да е един човек, не бива да се доверяваш на никого...

***

Вече никой не препоръчва на младите жени, които не могат да спят, да броят овце или да станат и да изядат една бисквита, да напишат едно-две писма и след това да си легнат отново. Сега всички искат да се излекуват на минутата.

Илюзия с огледала - Агата Кристи

Мис Марпъл е изпратена на мисия при стара приятелка от младините ѝ, която по думите на трета бабка, е застрашена от нещо. И още пристигнала-непристигнала в имението Стонигейтс старата познавачка на злото става непряка свидетелка на убийство. Кръгът от заподозрените е доста тесен, защото почти всички са били в големия салон, привлечени от брутална кавга в съседния кабинет. В същото време в другия край на коридора някой е застрелян, а привидно никой не е имал шанс да стигне до там, за да го извърши. Мотив също липсва. Когато се запознаваме с особеностите на това богато и странно семейство, виждаме, че интереси към наследството на обичаната от всички госпожа Кари Луиз има доста, а възможностите на роднините да натиснат спусъка също не са били ограничени съвсем до нулата.

Заглавието на романа "Илюзия с огледала" всъщност е... илюзия, защото не очаквайте да срещнете каквито и да е огледала в историята. Виж, с илюзиите работата е друга. За да се насоча по правилната следа много ми помогна схемата на имението, в което се развива действието, която прилагам най-долу.

Щастлив да се похваля, че не се затрудних да позная кой е убиецът и как е станало. Драго ми е, защото не се случва особено често.:)

Отново прилагам корица от изданието на "Абагар", които по принцип толкова харесвам. На пръв поглед е точна и даже буквална, на втори е подвеждаща и направо погрешна, а на трети - откровено издайническа, само да знае човек какво да гледа.

Но си давам сметка, че ако си… добър… трябва също така да се задоволяваш с това, което имаш.

Убийството на Роджър Акройд - Агата Кристи

Убийството на Роджър Акройд" изглежда като конвейрно криминале с участието на вездесъщия Еркюл Поаро, който в последната глава събира всички действащи лица в една стая и обяснява как всички са имали мотив и възможност, но само един от тях е извършил престъплението. Изглежда, ама не е. 

Селският лекар д-р Шепърд е повикан по спешност от иконома на местен богаташ, че старецът е убит, а огледът на място показва забит до дръжката кинжал в гърба на господин Акройд. Кой има интерес и възможност? Кой би се облагодетелствал? Младежи, които искат да се сгодят и биха получили благословията му? Закъсалата с парите вдовица на брат му? Управителка, която злите езици подозират в подмолно сближаване със стареца? Непознат млад мъж, който по тъмна доба пита из селото за имението на Акройд? И къде, по дяволите, е младежът, който има най-голям интерес да получи наследството си веднага, калните му стъпки са по перваза на прозореца на заключената отвътре стая с жертвата, а него никакъв го няма през цялата книга! За да се допълни менажерията на типичното провициално имение, пейзажът включва още съмнителен иконом, прочут ловец на диви животни, малко дрога и пръстен с инициал.

А къде е Поаро, ще попитате. Той го играе оттеглил се от активна дейност и по случайност се оказва съсед на д-р Шепърд и любопитната му сестра. Двамата се включват да помагат според силите си на прочутия белгиец, като през цялото време уж знаят всичко, което е известно и нему, а всъщност са доста изненадани накрая.

Подозирам, че един от най-важните таланти на авторите на криминалета е да приспиват вниманието на читателя и да замаскират истинския извършител сред множество допълнителни герои, сюжетни нишки, колебания и фалшиви хипотези на детектива. Така те постигат онази комбинация от изненада и задоволство у клиента, който накрая на прочита хем е щастлив, че е имал всички необходими факти пред себе си, за да се досети сам, хем гарантирано не е допускал кой е убиецът.

Е, такава книга от Агата Кристи не бях чел! Тази жена винаги има още аса в ръкавите си!

Джоб, пълен с ръж - Агата Кристи

Смятам, че човек трябва да знае как да върши всичко сам. Тогава никога не му се налага да го върши.

Бизнесменът Рекс* Фортескю отива в офиса си, прилошава му и за нула време се гътва. Причината - отрова в закуската, която е изял вкъщи. В джоба на сакото му пък намират малко ръж. Полицията започва разследване като на мерника им е много по-младата му втора съпруга, която има очевиден финансов интерес, както и плътно залепен за нея млад инструктор по голф с мургав загар. И аха да я обвинят, когато тя също е намерена отровена във всекидневната веднага след следобедния чай и кифлички с мед. Ами сега? Тъкмо полицейският инспектор започне да гради някакво ново обяснение, ето че и младата прислужница е намерена удушена с чорап при простора и с щипка за пране върху носа ѝ. И не му стига всичко това, ами на входната врата на имението пристига някаква мила бабка на име Марпъл и започва да настоява да помогнела, защото прислужницата някога била нейна прислужница и тя я била научила на всичко, като за капак го пита дали са намерили косовете. Моля? Какви косове? Ами тези от песничката, дотук всичко съвпада:

Пейте за шест пенса, джоб пълен с ръж комай,

Двайсет и четири коса, опечени във пай.

Птиците запяха, щом паят бе отворен.

Не е ли лакомство това за краля ни достойно?

Кралят* в покоите парите си броеше,

Кралицата във гостната хляб и мед ядеше,

Слугинчето в градината простираше прането,

Когато птиче долетя и клъвна му нослето.

Е, бяха ги намерили малко по-рано и добре, че полицаят не я изгони веднага, иначе нищо нямаше да разкрие.

Приятно впечатление ми направи, че подобно на "Десет малки негърчета" и "Хикъри Дикъри Док" има някаква песничка, убийствата привидно вървят по нея, но всъщност причините са напълно рационални и няма нищо налудничаво у убиеца.

Чайникът още не беше напълно заврял, когато мис Самърс наля вода върху чая, но бедничката , тя никога не беше съвсем сигурна кога е завряла водата. Това бе една от многото неприятности, които тровеха живота ѝ. 

***

... а злото не трябва да остава ненаказано.

Анонимният подател - Агата Кристи

Много интересен роман с вечно плетящата нещо мис Марпъл и дребната подробност, че мис Марпъл отсъства от действието почти през целия роман. Ще попитате как така и тогава кой разказва и през чии очи читателят разкрива всичко? Ами от един симпатичен млад пилот, който се възстановява от тежка катастрофа и със сестра му са наели за целта къща в дълбоката провинция - в измисленото градче Лимсток в... Девън, разбира се.

Скоро след като са се нанесли, те получават анонимно писмо с оскърбително съдържание и бързо научават, че не са единствените. Обидните анонимни писма валят сред почти всички местни, с които двамата лондончани току-що са се запознали. Някои от съгражданите са леко дразнещи, други - безобидни, а трети пък са млади и привлекателни и събуждат съвсем други чувства. И да беше само това, с мед да го намажеш, защото много скоро идва първият труп, скоро след това втори, намесва се полицията, Скотланд ярд и чак в заключение - мис Марпъл. Може ли обидата от анонимен зложелател да е достатъчна за самоубийство? А ако в нея има зрънце истина? Завист, болестно увредена психика, кой и какъв мотив би имал, за да пише такива писма и да убива?

Оригиналното заглавие "The moving finger" ("Движещият се пръст") идва от 51-ата строфа на "Рубайят" на Омар Хайям (в българския превод в нея няма нищо подобно), а конкретно в романа детективът от Скотланд ярд отбелязва, че писмата са писани от някой, който пише на машина само с един пръст.

Корицата на Абагар отново е много удачна.

пп. Мелодраматичният финал страшно много ми хареса.

Проклятието на огледалото - Агата Кристи

Нова драма с труп в Сейнт Мери Мийд и то съвсем скоро след събитията в "Трупът в библиотеката", а близката приятелка на мис Марпъл, мисиз Бантри, отново е сред най-осведомените очевидци. Нещастието се случва на празненство, на което прочута филмова звезда от Холивуд е поканила селската общественост на пищно парти под формата на "ден на отворените врати" за пръв път, след като е купила имението на Бантри и го е ремонтирала. Разбира се, всички искат да надзърнат, да се отъркат от славата, а някои дори леко нахално да напомнят на звездата, че и друг път са се срещали. Е, за тези някои това се оказва фатално, защото скоро се оказват отровени със свръхдоза приспивателно в чашата с коктейла. Защо, кой, как, а и не на последно място това ли е била истинската мишена на убиеца? Кому е притрябвало да убива някаква безизвестна женица, за която научаваме единствено, че е толкова голяма фенка на Марина Грег, че когато преди години била болна от рубеола, се напудрила, пременила и тайно се измъкнала от отделението, за да иде да се ръкува и вземе автограф от звездата.

По познатия ни маниер, заподозрените извършители са ограничен кръг - само тези, които са били непосредствено на стълбищната площадка, където Марина Грег и антуражът ѝ са посрещали гостите. Домакинята, десетина гости, иконом, секретарка, количка с коктейли и една картина на Белини на щастливата Мадона с младенеца. В интернет открих различни негови версии, на повечето от които тя е с описаната в романа синя дреха, но на тази по-долу Мадоната ми се видя най-щастлива.

Продължавам да се възхищавам от прекрасните корици на поредицата на издателство "Абагар", едновременно стилни и съдържателни, но без да издават всичко.

Когато напреднах с текста, се оказа, че чета книгата за втори път, и изненада в действието нямаше, но пък беше интересно да се припомнят някои безотговорни черти на егото, които изпъкват ежедневно дори в сегашните пандемични времена. Errare humanum est, sed perseverare autem diabolicum. Твърди се, че го е казал Цицерон, а преводът трябва да е нещо като: “Човешко е да се греши, но да се продължава, е дяволско.”

Убийство на игрището за голф - Агата Кристи

"Моята теория е истината — заяви тихо Поаро. — А истината по необходимост е вярна."

Това е историята, в която Поаро разкрива едно убийство с два трупа, а капитан Хейстингс се влюбва в Пепеляшка. 

Поаро получава припряно писмо с молба да помогне в охраната на богат французин, който е във вила на атлантическия бряг на родината си. Събира си куфарите и асистента и докато стигне, клиентът вече е недискретно мъртъв - по бельо, с наметнато палто, което не е негово, в полуизкопан гроб в игрището за голф и една камичка от самолетна стомана в гърба. С една дума - срамота! Крайно неприятна история, свидетели няма, жена му е намерена в спалнята овързана и припаднала, а прислугата нищо не знае и само сплетничи за комшийката от съседната вила. Разбира се, Поаро за нула време отся плявата от зърното и разкри какво се е случило, защото е гений, а ние с капитан Хейстингс тъпеехме в инфантилно недоумение пред серията от смени на заподозрения. Но при всеки случай, когато двама души имат сложни планове за едно и също нещо, може да се разчита, че оплитането им ще е по-лесно от разплитането им, особено за незапознатото с плетката око. Това е ключът - двата плана.

Припомних си защо някога, когато четох за пръв път книжката, не ми допадна чак толкова. Доста заплетена и на практика невъзможна за читателя сам да открие какво се е случило, кой е виновен и защо го е направил така. Накрая Поаро се подигра с глуповатия френски детектив, а младите се взеха. Честито!

пп

За всеки друг без художника това на корицата не би трябвало да е въпросната камичка, защото, както добре знаем от кръстословиците, камата е двуостър нож.

Трупът в библиотеката - Агата Кристи

В една ранна утрин, още преди господарите да са се излюпили, в библиотеката на семейство Бантри ужасената им прислужница открива труп на непозната млада жена в бяла рокля. Всички са много уплашени и изненадани, защото никой не познава мъртвата блондинка, а намеците и негативното отношение в околията не закъсняват. Затова старата госпожа не оставя нещата в некадърните ръце на полицията, а веднага призовава тежката артилерия - нейната близка приятелка от Сейнт Мери Мийд мис Марпъл.

Така паралелно с полицията и любопитното око на баба ви Марпъл научаваме кое е момичето, в кой хотел е танцувало, за да забавлява гостите, както и името на богаташа, който се е привързал към нея дотолкова, че да пожелае да я осинови, макар да усеща, че е доста болнав и времето му изтича. Тази негова привързаност по думите му върви с 50 000 лири в завещанието му, които по днешния курс правят малко над 3 милиона. А това е нещо, което би ощетило доста хора и би ги навяло на неприятни мисли.

Разбира се, всички заподозрени с мотив имат солидни алибита, а тези които си нямат, пък са толкова смотани, че никак не е за вярване да са способни да удушат когото и да било. И точно разследването тръгна да се разплита в някаква посока, когато полицията откри изчезналата кола на един от гостите на хотела опожарена в изоставена каменоломна и за зла участ с овъгления труп на изчезнала преди дни ученичка в нея. Това може да обърка всички, които вече си бяха изградили някаква идея кой е убиецът, но не и мис Марпъл, защото:

При този случай бедата е, че всички са се оказали прекалено доверчиви и вярват на всичко, което им се казва. Човек просто не може да си позволи да вярва на всичко, което казват. Когато пък се е случило нещо нередно, тогава не вярвам на никого! Вижте, твърде добре познавам човешката природа.

***

Но ето как един джентълмен може да се подведе, когато става дума за млада жена.

И една любопитна информация за добрия тон и в кои часове е удобно да се звъни на хората:

В селото времето за приятелски обаждания бе между девет и девет и половина. Тогава се обсъждаха плановете за деня, отправяха се покани за гости и прочее. В изключително редки случаи преди десет звънеше месарят, когато се появеше някакъв сериозен проблем в доставката на месо. През деня бе възможно да има епизодични обаждания, но да се звъни вечер след девет и тридесет се смяташе за проява на лош тон.

По романа има две телевизионни адаптации, съответно от 1984 и 2004, като втората май изглежда по-адекватна.

Смърт край Нил - Агата Кристи

Подозирам, че в творчеството си Агата Кристи е изчерпала всички съществуващи по нейното време места и ситуации, в които група хора може да се окажат затворени заедно и цялата криминална ситуация и разкриването ѝ да бъдат само в рамките на някакво ограничено пространство - малък остров ("Десет малки негърчета"), изолирано имение, крайбрежна къщичка, пътуващ влак ("Убийство в "Ориент експрес"), пътнически кораб и т.н. "Смърт край Нил" касае варианта с кораба.

На туристически кораб за екскурзии по Нил се е събрала колоритна групичка пасажери, някои от които имат стари истории с най-богатата и привлекателна млада жена в Англия, която е там на сватбено пътешествие. (Ето че успях в едно изречение да подхвърля двата най-популярни мотива за убийство - пари и любов.) Някои от конфликтите между пътниците са доста явни, като завземане на чужд годеник или съмнителни финансови машинации, други са малко по-прикрити и случайно попадналият на борда Еркюл Поаро не се затруднява особено да ги забележи, а трети са на толкова заден план, че започват да проблясват като златни песъчинки чак след осветляването им с известен брой пистолетни изстрели и промиването им с нилска вода. Защо му е на когото и да е да убива младо, богато и красиво момиче?

Драго ми беше, че успях да се ориентирам в плетеницата от мотиви, и доста рано познах каква е работата и кой е виновен. Детайлите на плана ми се губеха, но интересите на замесените ме насочиха в правилната посока.

Трагедия в три действия - Агата Кристи

Когато човек чете една след друга няколко книги от един и същ автор, неминуемо рискува да попадне в капана на скуката, особено ако авторът пише в един и същ жанр, стил, маниер на действието, че и за един и същ главен герой. Оказва се обаче, че Агата Кристи има солидна застраховка срещу този риск, когато пише за Еркюл Поаро, просто защото случаите му са толкова различни!

На импровизирано парти в крайбрежната къща на известен актьор се събират 14 души, някои известни личности от сцената, други са съседи, приятели от детинство, обожатели и обожаеми, дори местният свещеник, жена му и една икономка. И докато още се запознават, грабват по един коктейл и чрез светски разговори опипват почвата, на един от тях рязко му прилошава, залитва и за нула време си заминава. Естествена причина? Не и в криминален роман. Отговорите на въпросите кой, как и защо ще се улеснял леко от това, че скоро почти същата компания ще бъда събрана по весел повод на друго място, но за съжаление с още по-загадъчна развръзка.

Признавам си, както и Поаро, впрочем, че никога не бях срещал такъв мотив, като този за първото убийство. По време на прочита понякога си давах кратки паузи, за да обмисля новите факти и да преценя кой би могъл да бъде убиецът, отсях някои очевидно неподходящи кандидатури, но все ме спъваше въпросът защо. Защо му е на когото и да е да убива благ и безобиден стар селски свещеник? Преговарях си стандартните предразсъдъци, че отровата е женско оръжие, а основните мотиви в повечето случаи са любов и/или пари, но този път загадката надскочи дори самонадеяно тренираното ми чувство на уж познавач на авторката.

Самото заглавие "Трагедия в три действия" дава известна насока за размишление, особено към средата на действието, но няма да ви развалям удоволствието с повече подсказки, извън тези, които е заложила леля ви Агата.:)

Момичетата винаги биват привличани от мъже на средна възраст с интересно минало.

***

Според мен младите трябва да виждат много хора и места, особено места.

***

Пазете се от деня, в който мечтите ви ще се сбъднат.

***

- Бях толкова глупаво момиче - всички момичета са глупави, мистър Сатъртуеът. Толкова са самонадеяни, така убедени в своето благоразумие. Много се пише и говори за "женската интуиция". Аз не вярвам, мистър Сатъртуейт, че има такова чувство.

***

Невъзможно е да шокираш една мила викторианка. Те говорят толкова малко, а винаги мислят най-лошото...

***

- Шерито, аз го предпочитам пред коктейла... и милион пъти пред уискито. Ah quell horreur е уискито. Когато пиеш уиски, разваляш, напълно разваляш вкуса си.

Възмездието - Агата Кристи

В любимата рубрика на мис Марпъл в "Таймс" за ражданията, сватбите и погребенията е поместено съобщение, че се е споминал неин познат от криминална афера от преди няколко години - господин Рафиъл, царят на финансовите спекулации. Скоро с мис Марпъл се свързват и адвокатите му с молба тя да се заеме с разследване. На какво, на кого - не знаят, приживе старецът само я е записал на организирана екскурзия и тя просто трябва да иде и да открие всичко сама. В съпътстващото писмо я нарича Немезида, с което намеква, че става дума за някакво възмездие, а при успех ѝ обещава 20 000 лири.

Както можете да се досетите, мис Марпъл се заема с всички сили със задачата основно заради раздразненото ѝ любопитство, и тъй като силата ѝ са разговорите, тя започва да досажда на всички. Мистър Рафиъл обаче е помолил не само нея да наднича във фигуративния гардероб със скелетите и скоро тя се запознава с три възрастни сестри от първото градче, в което пристигат екскурзиантите, които любезно я канят да погостува в старата им семейна къща. Започват да изплуват сенките на различни трагедии от миналото, в резултат на които калпавият син на господин Рафиъл се е озовал в затвора с доживотна присъда, ала какво точно се е случило, вероятно би могла да установи само една упорита немощна бабка с плетен розов шал и нюх към злото.

Агата Кристи много умело описва вече доста възрастната мис Марпъл с всичките ѝ болежки - на какъв стол седи заради ревматизма, как забравя, как си преповтаря едни и същи неща от миналото, как трудно се наема и дълго обмисля и подготвя всяко пътуване от измисленото село Сейнт Мери Мийд до близкия Лондон. Как чужди хора ѝ предлагат да се грижат за градината ѝ, защото тя вече няма сили, но пък я дразни всяко буренче. Как всяко нещо ѝ напомня на друго от миналото, което пък ѝ помага да прави връзки и да открива зависимости. Дори непремереното нахалство понякога, защото на старците всичко им е простено. Романът е написан през 1971, когато авторката е била на 81 години, и предполагам, че това обяснява доста. Това е една от последните ѝ книги.

Животът винаги е по-различен от това, което си мислиш, че ще бъде.

***

Младите момичета са много глупави. Винаги се влюбват!

***

Омразата умира бързо. Можеш да се мъчиш да я поддържаш изкуствено вътре в себе си, но няма да успееш. Любовта е по-силното чувство.

Убийство в „Ориент експрес“ - Агата Кристи

От изток на запад в прочутия трансевропейски експрес пътува мосю Поаро, а в съседното заключено отвътре купе е открит намушкан с нож прочут злодей от американската криминална сцена. Кой, как и защо? Въпросите са стандартни, но не и загадката. Това е един доста необичаен роман, защото сред хилядите криминалета на световната сергия трудно ще се намери някое с такъв убиец. Влаковете, а днес вече и самолетите, са в състояние да съберат в едно сравнително малко и ограничено пространство крайно различни хора от гледна точка на прослойка, занятие, възраст, положение в обществото, богатство. Да, тук заподозрените с уж правдоподобен мотив не са много и сигурните алибита ги превъзхождат по численост, но вероятно въпреки всичко истината ще ви хване неподготвени.

Изпусната батистена кърпичка с инициали, инструментче за чистене на лула, отдалечаваща се жена с червено кимоно. Такива очевидни улики мен поне ме дразнят дотолкова, че ги подминавам с презрително безразличие. Не е сериозно някак, убиецът да не е второкласник, та ще предоставя чак толкова уличаващи сведения за себе си?

На националното ми чувство му направи впечатление, че България отсъства в този роман. Героите се качиха на влака в Истанбул, после спряха в снеговете на Сърбия и толкова. Не че това има някакво значение...

По книгата има популярни филми, и то не един и два, като в последната екранизация от 2017 блестят имената на звезди като Кенет Брана в ролята на Еркюл Поаро, Пенелопе Круз, Уилям Дефо, Джуди Денч, Джони Деп и Мишел Пфайфър.

Азбучните убийства - Агата Кристи

Това е един от най-популярните романи на Агата Кристи с главен персонаж Еркюл Поаро. Мястото на действието традиционно е южното английско крайбрежие, а предизвикателството за малките сиви клетки на белгиеца е нещо необичайно - сериен убиец, който предупреждава с писма до детектива за всяко следващо убийство. Първите букви от имената на жертвите и градчетата им при всеки случай съвпадат и напредват по азбучен ред - A, B, C и почти D.

Какво е общото между жертвите, защо убиецът изобщо се държи така, какви са мотивите му? Защо не съобщава направо на полицията? Това терзае Поаро, но не и останалите разследващи, защото убиецът просто е луд, трябва ли да търсим рационални причини за действията му? Чрез разговори с близките на жертвите детективът се опитва да си създаде по-ясна картина за събитията, както и да ги провокира да си припомнят подробности, за които на пръв поглед никой не би помислил, че са от значение.

Някъде бях чел, че сред най-често срещаните мотиви на престъпниците били парите и любовта - уж най-хубавите неща в живота. Не знам дали наистина е така, но поне мен това веднага ме насочи в една по-прагматична посока, макар да не можех да дам никакви подробности. Серийните убийци винаги са ми крайно подозрителни...

Направи ми впечатление, че бащата на една от жертвите беше на 55 години и беше пенсионер от преди две години. Просто като отражение на една хубава епоха.:)

Произшествие в „Сан Суси“ - Агата Кристи

Оригиналното заглавие "N или M?" се е изгубило някъде в превода, но бедата не е голяма. Книгата е трета по ред за приключенията на Томи и Тапънс, които този път трябва да се справят с "петата колона" - англичани, които работят против страната си в услуга на нацистите, които всеки момент ще нахлуят на острова. Поради теч на вътрешна информация в контраразузнаването, Томи е призован като цивилен да се включи и да разследва вражеска мрежа в пансиона "Сан Суси" в Лийхамптън. Жена му обаче не може да търпи такива самосидникални действия и се включва на своя глава. И добре че го прави, защото Томи, под фалшивата самоличност на някой си мистър Медоуз, така загазва в "безгрижния" пансион с кой от кой по-смотани курортисти, че само находчивата мисъл на жена му може да го спаси. Помните ли притчата за Соломон и двете жени, които не можели да се разберат чие е детето? Е, и Тапънс се сети за нея, макар и малко късно.

В тийнейджърските си години съм чел и препрочитал тази книжка неведнъж и макар да съм позабравил това-онова, пак помнех кой кой е и как ще бъде разкрит. Въпреки това действието отново ме грабна и не можех да я оставя до последната страница. Дори станах сутринта малко по-рано, за да имам време да си я дочета!:)

Разбира се, времето е нанесло някои поражения върху начина, по който възприех историята сега. Измисленият курорт Лийхамптън вече е разконспириран като съществуващия Борнмът, известен на футболните фенове повече като Борнемут (прозвище - "черешите", титла на Чемпиъншип за 2014-15). Пак като в "Зло под слънцето" и "Десет малки негърчета" сме на английската Ривиера, но не в Девън, а в съседното графство - Дорсет, на един залив разстояние.

Заглавието на романа се оказа, че идва от катехизиса на англиканската църква от 1549, където пишело: "Какво е християнското ти име? Отговор N. или M." Това "N. или M." идвало от латинското "nomen vel nomina", означаващо "име или имена". Поради неволна грешка "nomina" е било отбелязано с "m", като в съвременните версии на документа вече е поправена.

Хикъри Дикъри Док - Агата Кристи

В частното студентско общежитие на г-жа Николетис започват да изчезват някои предмети на обитателите, кои по-ценни, кои - учудващо безполезни. Това започва да касае и мосю Поаро, когато управителката на общежитието и сестра на неговата секретарка се обръща за съвет и помощ. Както се случва понякога обаче, едно престъпление води до друго и уж невинните кражби са последвани от убийство, а трагедиите изобщо не спират дотам. Кой, как и защо? При условие, че на практика всеки от обитателите крие нещо, отговорите на тези въпроси никак не са лесни.

След като това е роман на Агата Кристи, можете да не се съмнявате, че всички обитатели бяха заподозрени, а почти всеки имаше или възможност, или мотив. Само чрез разговори със студентите Поаро започна да разплита купчината подозрения, сплетни и недомлъвки, за да разкрие накрая цялата история. Методът е познат и от другите книги на авторката, но тук още по-затрудняващо обстоятелство беше, че всички замесени бяха на практика на една възраст и първоначално толкова си приличаха. Както се казва обаче, дяволът е в детайлите. Възможно е и само една нарязана на парчета раница да подскаже страшно много на наблюдателното око.

"Хикъри Дикъри Док" е фраза от популярна английска детска песничка, с която децата да научат числата и да познават часовника. Не успях да хвана друга препратка, освен очевидната, че адресът на общежитието беше на ул. Хикъри роуд, 24-26. 

Мъдри хора са го казали отдавна - винаги казвайте истината, така няма да ви се налага да помните какво сте казали преди.

Такива неща стават постоянно. Тези момичета са толкова глупави, когато става дума за любов. Като че ли любовта има някакво значение! Една година, две години  - и всичко свършва.

Зло под слънцето - Агата Кристи

На сравнително малък остров близо до брега на Девън (да, пак там), толкова близо, че даже има и път, по който може да се мине при отлив, има популярен хотел, който приютява разни летуващи, включително и мосю Поаро. Неочаквано за всички младата и крайно привлекателна съпруга на един от гостите, много известна актриса, е открита удушена на един от плажовете. Кой може да го е извършил? Кой има мотив и защо? А възможност? Върху това започва да разсъждава полицията и асистирана от частния детектив да задава въпроси на всички присъстващи. Завист, ревност, обида или алчност? Коя подбуда е тласнала убиеца и как е станало, при условие, че май всички заподозрени си имат алибита?

Любим ми е похватът на Агата Кристи да изправя в началото читателя пред неразгадаема загадка и после само след уж безобидни разговори с всички присъстващи бдителното око да успее да отсее къде някой от тях е изпуснал нещо уличаващо. Кой лъже и защо? Страхотна тръпка!

Направи ми впечатление, че много пъти в романите на Агата Кристи действието и разговорите са такива, че не можеш да разбереш през коя година се случва всичко. Не е ли чудесно? Конкретно този роман е от 1941, но какво ли толкова се е изменило в един летен курорт оттогава? Хората лежат по плажа, плуват, ядат, спят, говорят си с другите, играят тенис, гребат с лодки, пийват си от питиетата и блаженстват.

По книгата има филми от 1982 и от 2001, които може би също не е лошо да се пробват.

Обикновено веднъж в живота си човек става за смях заради жена.

Карти на масата - Агата Кристи

"Карти на масата" е истинско произведение на изкуството, един от най-добрите екземпляри за това как "малките сиви клетчици" на Поаро разкриват убийство, за което няма почти никакви улики.

На вечеря у богат и ексцентричен чужденец са поканени точно 8 души, подбрани по неясен признак. След вечерята се разделят на две карета за бридж в две стаи, като прави впечатление, че едната четворка включва детектив от Скотланд ярд, писателка на криминални романи, агент от Сикрет сървиз и мосю Поаро. Интересното се случва обаче в другата стая, където домакинът е убит с кинжал, а никой от играещите май не е забелязал нищо. Кой е виновен, как е станало и защо? Кой от майсторите на загадките ще разкрие случилото се?

Историята много ми хареса, защото акцентът беше върху методичната работа с фактите и последователното разкриване на нова информация за заподозрените. За миналото им, за действията им днес. Записът на резултата от играта на бридж помогна много, за да се ориентираме що за характери и поведение имат героите. Какво биха предприели и какво не биха се осмелили. Убивали ли са преди? В характерния си стил леля Агата с лекота ни демонстрира как всеки може да има възможност, че и мотив, както и защо няма начин да е бил той.

Искам и аз да се науча да играя бридж!