Благодарение на щедростта на прелюбезния си племенник мис Марпъл се наслаждава на екзотична почивка на карибския остров Сен Оноре. Там млада двойка е вложила всичките си спестявания в стопанисването на хотел за по-заможни англичани, сред които има инвалидизиран милионер, различни ексцентрици, ботаници, двойки с проблеми, обслужващ персонал, секретарки и масажисти, и един твърде приказлив пенсиониран полковник с едно изкуствено око, който много държи да разказва на всички истории от бурното си минало, които обаче са със съмнителна достоверност. Още в следващия момент полковникът е убит заради нещо, което е казал, но мис Марпъл не е сигурна за коя негова реплика, още по-малко пък кой от гостите на хотела се е почувствал толкова застрашен. Там има убиец, който смело борави с отровите, и което е по-важно - не му е за пръв път.
Въпросът е как една бабичка с плетка в ръцете и един дядка в инвалиден стол ще разкрият всичко и ще предотвратят ужасната гибел да основната жертва?
Нали съм споменавал вече възхитата си от работата на художника на кориците на "Абагар"? Е, считайте, че отново съм го направил, човекът е страшен професионалист.
Когато човек остарява, така разсъждаваше тя, все повече свиква да слуша.
***
Но ние едва дойдохме! Не сме били на островите повече от три седмици.
***
Колкото почтен и честен да е един човек, не бива да се доверяваш на никого...
***
Вече никой не препоръчва на младите жени, които не могат да спят, да броят овце или да станат и да изядат една бисквита, да напишат едно-две писма и след това да си легнат отново. Сега всички искат да се излекуват на минутата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар