понеделник, юни 10, 2019

Шинел - Николай Гогол

Едно от най-прочутите произведения на Гогол, което може и да не сте чели скоро, но вероятно поне сте гледали като театрална постановка със Зуека и жена му. Главният герой Акакий Акакиевич Башмачкин е обикновен чиновник, незабележителен с нищо самотен и беден човечец, който с цената на големи лишения започва да пести, за да си купи нов шинел. Който не е мръзнал на петербургското течение, той не знае колко жизненоважна е солидната връхна дреха. В края на краищата новият шинел е факт, щастието на героя - почти безгранично, та отива дори на прием у началството, а на връщане в тъмното го нападат бандити и му задигат шинела. Акакий Акакиевич се тръшва болен и за нула време си отива, като известно време само духът му остава да броди по петербургските улици и да притеснява минувачи с шинели.

Виждате, че самото действие може да се предаде с две изречения, но не там е силата на историята. На нея не й липсват подробности за епохата, модата, обществените порядки, които толкова помагат човек да се потопи в атмосферата и времето. Историята е украсена с толкова детайли, толкова хъмкане и междуметия, че човек лесно да си представи и героя, ако не и да го уподоби на свой познат. Ето пример, на мен някак ми напомни за онзи смотан Душко Добродушков, който си мечтаеше за печена тиква в едноименния разказ на Елин Пелин.

Приятно произведение, кратко и бива да се припомни.

И тъй, в един департамент служеше един чиновник, чиновник, не може да се каже особено забележителен, нисък на ръст, малко сипаничав, малко червенокос, малко дори недовиждащ, малко плешив, с бръчки по двете бузи и с цвят на лицето, както се казва, хемороиден… Какво да се прави? Виновен е петербургският климат.
***
Направи си от него [стария шинел] партенки, чорапите не топлят. Чорапите са ги измислили немците, за да печелят пари.

четвъртък, юни 06, 2019

Слепоглед - Питър Уотс

Когато книгата излезе на български, спонтанно я бях сортирал в категорията "Неща, които предпочитам да пропусна". Издаваше я издателство, което няма особени традиции в жанра, аз не бях чул нищо за автора, а и я хвалеха хора, с които имаме доста различни вкусове. Отделно пък винаги имам подозрения към корици със снимки. Защо да я чета? После обаче дойде препоръка от доверено лице (благодаря, А.) и се престраших да й дам шанс.

Три пъти я започвах и зарязвах. Една пневмония и болнична изолация доведоха до там, че я довърших.

Не знам дали това е първата книга на автора, но във всеки случай създава такова впечатление. Препълнена е с оригинални хрумвания, а писателите с опит обикновено гледат да си оставят по нещо и за после, когато сключените договори ще ги задължат да изкарват нова продукция в срок. Личи дързост в писането, непривично много бележки под линия (жална й майка на преводачката), множество научни факти, твърдения, цитати, позовавания на чужд авторитет. От друга страна обаче този актив от заета от другаде тежест започва да олеква, когато авторът се отплесва в собствените си разсъждения. Действието от страшно напрегнато на моменти рязко губи остротата си заради тези бури в чужда глава. Защото основната част от описаното всъщност е в нечия глава. Един нов "Соларис" по тази точка. И ако нещо остава неясно на читателя, ни се намеква, че е така, защото на самите герои не им е било особено ясно.

Щеше да ми хареса повече, ако имаше стройна и стегната идея, която да обясни и навърже цялото действие. Около Земята изгоря мрежа от неща, които така и не разбрахме какво са, ние хукнахме да гоним пришълците, които са ги оставили, да пренебрегваме предупрежденията им, да дупчим дупки на кораба им и да ги изтезаваме. После по холивудски дойде голямото "Бум!", а доброто момче отърва кожата. Отговорите на въпроса "Защо?" сигурно са доста, но за мое съжаление много малко от тях фигурират в романа.

За мен романът може да бъде разделен на две части - едната, която касае случващото се в мозъците на хората и бъдещите методи и инструменти за повлияване и подобряване на работата им, а другата - първия контакт с нещо принципно крайно различно от нас. Нуждата от вампири в повествованието пък изобщо няма да го коментирам, допускам, че на пияна глава се е бил хванал на бас, че във всяка книга може да се вкара вампир и това да се отрази положително на продажбите.

С превода се е мъчила Елена Павлова, а по-хубави мнения за същата книга можете да си намерите и сами, пълно е.

сряда, юни 05, 2019

Подбрани тостове - Сборник

Като съставител на този луксозен сборник Дамян Яков от едноименното издателство явно е свършил чудесна работа. Изданието може да бъде много хубав подарък с луксозния си вид, твърда корица, позлатени ръбове на страниците и стилни илюстрации. Важна добавка е, че тематиката е развеселяваща, самите тостове - приемливо кратки, за да може лесно да бъдат запомнени, а обемът на книжката не е прекалено голям, за да не досажда, а човек да може да се съсредоточи върху практиката и затвърждаването на наученото.:) 

Тостовете са сортирани в няколко секции по тематика и поводи, като  очаквано значителна част произхождат от кавказкия район - грузинците нали са прословути с оригиналните си тостове. В началото на сборничето има кратко въведение от съставителя, което съдържа и ценни съвети по въпросите за тостовете, темите им, хумора, намеците в тях и въобще подходящия за конкретната компания тон.

Защо жените винаги намаляват възрастта си?
Защото те просто приспадат безполезните години, които са преживели без любов.
Да пием за това - повече любов - повече смислено преживени години!
***
Сократ обичал да казва:
- Всеки мъж трябва да се ожени независимо от всичко. Ако попадне на добра жена, ще бъде изключение, ако попадне на лоша - ще стане философ.
Да пием за жените, чиито мъже не философстват!
***
Живели някога в един малък град красива девойка и умен младеж - Шота и Сулико. Двамата се обикнали силно и се оженили. Но скоро след сватбата младоженецът трябвало да замине по работа в друг град. 
- Не се притеснявай! - казал Шота на младата си жена. - След три дни ще бъда отново при теб.
Минали три дни, но младият съпруг не се върнал. Минали още три пъти по три дни и още три пъти по толкова, а от него - ни вест, ни кост. Разтревожила се Сулико и изпратила писма до десет негови верни приятели, които живеели в десет различни градове. Не след дълго пристигнали отговорите - от десетте града, от десетимата верни приятели на Шота. И всички отговори гласели:
"Не се безпокой, съпругът ти е при мен. Има важна работа."
Да пием за верните приятели, които никога не ни подвеждат.
***
Нека нашият приятел Иван да има винаги толкова здраве и щастие, колкото му пожелава неговата майка! Нека винаги да има толкова пари, колкото му пожелава неговата жена! Нека всяка вечер да се прибира у дома! Но ако някога не се прибере, нека му пожелаем да не му се е случило това, което би си помислила майка му, а да му се е случило това, което би си помислила неговата жена!

вторник, юни 04, 2019

Антология "Галактики" - Сборник

Какво съдържа този сборник? Това са победителите в конкурс на издателство "Колибри" за къс фантастичен разказ от преди няколко години. Някои от имената на включените автори може и да са ви по-познати, други - не толкова. Същото важи и за членовете на журито, което е направило подборката - Андрей Велков (идеен създател на поредицата „Галактики“), Светлозар Желев („Колибри“), Емануил Томов („Шадоуденс“) и Христо Блажев („Книголандия“). 

В опит за отговор на изначалния въпрос "За какво се разказва?" мислех да изброя съдържанието и с по едно изречение да нахвърлям по нещо характерно. Обаче стана така, че след прочита мина време, четох други книги и в крайна сметка освен двете истории на Калоян Захариев за смотания некромант Лазар, май друго не запомних. Имаше една забавна копродукция на Ивана Вълкович и Самуил Лянов, имаше преиначени приказки, дилеми за убийства с намесени андроиди... абе доста разнообразни неща имаше и доста хора са си дали труд да приведат суровата фантазия в литературен вид.

В името на добрия тон и международното положение засега ще оставим без коментар въпроса е доколко е коректно поредицата на това издателство изобщо да носи име и емблема толкова подобни на тези на някогашната "Библиотека Галактика" на издателство "Георги Бакалов".

Електронната книга може да бъде свалена безплатно от сайта на издателството и книжарниците онлайн. Също може да бъде и прочетена.

Други читатели за същия сборник.

сряда, май 22, 2019

16 страховити истории - Робърт Шекли

Втора година се мъча да завърша този сборник и чак вчера успях. Не е нито обемен, както се вижда от заглавието - само 16 разказа, нито пък са скучни и еднообразни - вероятно няма да ви е лесно да намерите по-различни разкази, писани от един и същ автор. Просто някак все оставаше на заден план и някое друго четиво временно го изместваше.

Някои автори имат толкова необуздана фантазия, толкова разностранни интереси и безгранично любопитство, че само фантастиката може да им даде простор за изява на всичко, което ги вълнува. Темите на разказите на Шекли са различни, стиловете, дори езикът - свежо разнообразие по всички фронтове. Този човек вероятно може да напише фантастичен разказ от всяко дребно хрумване още докато си говорите. Просто така! (Тук щракам с пръсти.) Като краен резултат някои от историите може и да ви се сторят леко наивни или поостарели, но други пък са уловили нещо толкова вълнуващо, което ще си бъде такова, докато има впечатлителни хора по тази земя. 

От съдържанието може да ви направи впечатление, че към края на сборника Шекли е отделил солидно внимание на разкази, които по някакъв начин са свързани с античната история, герои и събития. Понякога това са паралелни нишки, алтернативни клончета, пародийни версии или нещо друго такова весело и по-различно от традиционното, което си го знаем за тези персонажи. Има дори един, посветен на такова клише като Дон Кихот, ама в роботска версия! Има си и магия, Космос, страхотии из отвъдното, срещи с извънземни, общо взето - богата работа...

  • "Магия, кленове и Мериан"
  • "Новата Орла"
  • "Знам по-добър номер"
  • "Психоробите на Манитори"
  • "Кутия на Пандора — отваряй внимателно!" 
  • "Сън за неразбирателството" 
  • "Робот-донкихот" 
  • "Пратеник от един зелено-жълт свят" 
  • "Световната кармична клирингова къща" 
  • "Дълбок син сън" 
  • "Денят, в който дойдоха извънземните" 
  • "Дукакис и извънземните"
  • "Огледални игри"
  • "Разглеждане на забележителности"  
  • "Градът на мъртвите" 
  • "Бягството на Агамемнон"

Накратко, ако в читателско отношение не се заплесвате с друго и обичате фантазията на Шекли, този сборник ще го глътнете за нула време, при това с удоволствие.:)

вторник, май 07, 2019

Книга за джунглата - Ръдиърд Киплинг

"Книга за джунглата" е от онези разкошни произведения, които човек има нужда да си припомня от време на време. Задължително, за добро душевно здраве. Това не е защо приключенията на героите са били забравени - това може да бъде наваксано и чрез гледане на някое от многото детски филмчета. По-скоро ми беше долипсвала онази характерна човеколюбивост, заради която Киплинг е толкова тачен в англоезичния свят и до сега. Независимо дали ще ти разказва историята за Маугли и как той общува с дивите животни, или как Рики-Тики спасява човешкото семейство от кобрите, или пък за белия тюлен, който не спря да се блъска в железобетонните глави на събратята си, само и само да може да им предложи някакво спасение.

Впрочем, този момент го забелязах няколко пъти - не е рожба на нашето време прогресивните и пълни с истина идеи да се сблъскват с отричането на масата, били те примитивни и неграмотни селяни, прости тюлени, приемащи безропотно заколението, или вълци, глутница вълци, забравили на кого дължат благоденствието си. Всички те бяха бити, пострадаха от физическото надмощие на този, който и без друго си беше прав, но никой не му го признаваше без бой. 

Интересни цитати няма да има, не защото няма достатъчно, а защото са прекалено много. Плюс това книгата е толкова кратка, че човек може преспокойно да я глътне цялата наведнъж и без рекламни фрази. 

Това издание от 1980 е с прелестно реалистични илюстрации, нищо общо с онези сладникави глупости на Дисни. Джунглата не е парк с въртележки за забавление.

понеделник, април 22, 2019

Пътят към Гандолфо - Робърт Лъдлъм

Това е приятно романче без претенции, което очарова със закачливите си диалози, краткостта си (зорлем 300 страници) и тръпката от предстоящата реализация на един изключително сложен план за отвличането на папата срещу откуп. Толкова. Неслучайно поставям акцента върху разговорите между двамата главни герои на първо място, защото от един момент нататък наистина действието бледнее пред тях. Един чешит, който е и пенсиониран генерал, прави план за бързо забогатяване, с ключова роля за реализацията на който, е близкият му помощник и донякъде подчинен Сам Девъро, адвокат от Бостън. И колкото единият заляга на сложните схеми по реализацията на проекта, толкова другият се опитва да саботира цялата галимация заради страх от елементарни неща като затвор, смърт или Трета световна война. Чешитестият генерал прибягва до помощта на четирите си бивши съпруги (описани главно с формата на гърдите им), които се отзовават на драго сърце, когато младият адвокат трябва да бъде "мотивиран" в извършването на подготвителната част от Плана. Точно така, през почти цялата книга непрестанно и само с недомлъвки слушаме за Плана, а истински действия по него има едва в последните страници, където научаваме и за... провала му. Но за последното и защо то не беше съпроводено с никакво разочарование ще си прочетете сами някой път, когато дремете на плажа, чакате в чакалня (за предпочитане самолетна, а не зъболекарска) или въобще имате няколко свободни часа за приятно умъртвяване.

Промениш ли много външността - променяш и вътрешността.
***
- Господи, дай му на германеца власт и му гледай сеира - помисли си той.

петък, април 12, 2019

Разкази - Елин Пелин

Попадна ми интересна подборка разкази на Елин Пелин, които са били прочетени от известни гласове като Богдан Дуков, Константин Коцев, Мариус Куркински, Апостол Карамитев и други. Това са си все същите хубави истории, които всички сме чели още като ученици, но прочетени няколко десетилетия по-късно, освен всичко което помнех, ми направиха впечатление и някои други акценти. А те бяха за любовта и нейните физически измерения в историите на Елин Пелин. Всички знаем колко хубави и богати на какво ли не са разказите му, но днес ще се спра само на афинитета му към тънката част:

  • В "Жената със златния косъм" доброволецът, който водел статистика за даденостите на всички жени в градчето, отишъл да провери лично истината за тази жена, и така и забравил да излезе от къщата й.
  • В "Самодива" една 16-годишна пастирка и млад ловец от града изкарват едно страстно лято в колибата му. Докато накрая колибата буквално не изгоря.
  • "Ветрената мелница" пък има за завръзка едно танцувално предизвикателство, едно надиграване, което завършва с приставане.
  • "Пролетна измама" е за желанията на онзи поп, който като съгледал бялата забрадка на сама жена в полето, така се развълнувал и размечтал, че забелязал, че това всъщност е бял конски череп, чак когато стигнал до него.
  • В "Пижо и Пендо - Добра среща" се коментира плодовитостта на шопското племе и частност онзи селянин, който на стари години направил дете на жена си и минал "от деде пак на чиче".
  • А помните ли "Изповед"? За онзи пастир, който си бил вързал звънчета по крачолите, та да плаши гадинките из тревата, за да не ги смачка? Е, единственият грях на този същия бил, че се отзовавал, когато жените го викали "да си общуват". "Грешно ли е, че съм мъж?"
  • Първият грях, който научаваме, че е извършил отецът от "Чорба от греховете на отец Никодим", е "Спомних за любовта си, която стана причина да постъпя в манастира. Спомних за тая, която обичах, и за белите рози, с които тя обичаше да се кичи.".
  • "Старата пара" е за куцата мома, която била единствената изпращачка на гарата, когато местният виден ерген тръгнал на война. Както и за какво му се случило там и какво направил веднага щом се прибрал.
  • Ами "Задушница"? За онези двама вдовец и вдовица, които се бяха срещнали на гробищата и като му пийнали порядъчно за "Бог да прости!", още там бяха решили да се вземат?
  • Даже в прочутия "Косачи" цялата завръзка е върху това - старите косачи се занасяха с най-младия като го плашеха с кого ли е в момента младата му булка, докато той е тръгнал надалече пари да изкарва. Разбира се, на сутринта момчето се беше изпарило към вкъщи, за да провери и навакса.
  • В "Кумови гости" след сложни планове и приготовления младоженците тръгват на гости на кумовете си в далечно село. Тръгват с кола от вечерта, та сутринта да са на местоназначението. Но още щом излезли от селото и се видели на спокойствие от близки и роднини, взели да хихикат, да се гъделичкат и отбили каруцата за малко от пътя. За малко, та до сутринта.
  • В "Очите на св. Спиридон" светецът си ги беше избол заради греховните желания, които изпитал, след като видял босия крак на една туркиня. Разбира се, впоследствие беше реабилитиран, защото какъв грях е това?
  • А пък в "Грешка" двете госпожи Дена и Савка бяха доставени от мъжете си на СПА-курорт да се забавляват, а мъжете им отпътуваха за града да работят. Единият се беше върнал късно и по тъмно "да навести" за бързо жена си, но без да знае, че тя си е разменила стаята с приятелката си. Е, разбра, ама чак по светло на другата сутрин.
Та така, много и все приятни истории, разказани с вкус и мярка. Бива да се припомнят, най-малкото за калибриране на мерните прибори.:)

четвъртък, март 21, 2019

Съдбата на Убиеца - Робин Хоб

Протакането на действието, очакването, пътят и страданията докато героите стигнат до Клерес и не причинят развръзката, за която са предопределени, беше тегаво. Робин Хоб го умее това нагнетяване на емоции, но още по-приятно беше, когато макар и в малко страници нашите се развихриха и показаха на лошите, че са си направили криво сметката. Накрая по очакван начин любимците ни се отърваха с достатъчно малко поражения, като изключим Фиц. Той беше орисан да страда през цялата многология и финалът й трябваше да бъде и негов финал. Дори това, че накрая авторката ни върна там, където започнаха перипетиите му, явно не е било случайно. Трябвало е да заприлича на затворен кръг.

Имам една любима теория за образа на Малко момиченце™ в литературата и киното. То е нещо, което по потенциал и могъщество далеч надскача друго утвърдено понятие като Немощен старец™ в кунг-фу филмите, Междузвездни войни и други такива леко приказни феерии. Посланието е следното: никога да не подценявате слабите и да не спекулирате с привидната им неспособност да се защитят. Защото има и такива малки момиченца, които няма да ви оставят дори да съжалите за злините, които сте им причинили. Когато времето настъпи, Пчеличка не им даде шанс.

Убиването е нещо важно. Наскоро някъде срещнах форумен капацитет да обвинява света, човечеството и в частност мъжете като източник на агресия и причинители на над 80% от престъпленията. Как трябвало да се поправи всичко това. Не само, че не може, ами и не трябва. Убиването е част от живеенето, питайте Робин Хоб. Ако не го умееш, си овца, ако ли пък се справяш, ти си вълк, така казва тя.

Това беше най-бавно прочетения том от всички досегашни с любимите ми герои. Очакването на развръзката и съдбовните събития не ми попречиха със седмици да припадам вечер след две прочетени страници, докато накрая не се взех в ръце и й отделих нужното време. Не знам, подозирам, че може и подсъзнателно да не съм искал всичко това да свърши.

Както подобава на всяко окончателно сбогуване, и това не беше нито особено лесно, нито особено приятно. Когато трябва да погребеш герои, с които си свикнал и които си заобичал в продължение на хиляди страници, няма как с лека ръка да ги изоставиш. Тъжно е, все едно се прощаваш със заминаващи за дълго истински приятели.

Благодаря ти за всичко, г-жо Хоб!

понеделник, март 11, 2019

Богат татко, беден татко - Робърт Кийосаки

Господ няма нужда да получава, но хората имат нужда да дават.

Крайно популярна книга от жанр и автор, към които не бях посягал досега. Мога да потвърдя стойността й най-малкото като силно средство за мотивация, а не толкова като практически наръчник за забогатяване.

Като стил и литературни качества има още какво да се желае от книгата, но тя се цели в нещо съвсем друго. Да посади внушения, да поощри и възпита дух на предприемчивост, с подходящи и разбираеми за всички примери да обясни и прикани всеки човек да подобри финансовото си здраве и воля. Защото финансовата независимост е мечта за много хора, но наистина много малко от тях я превръщат от мечта в цел, която се преследва делово и последователно. Както и в много други начинания, и тук въпросът е човек да се престраши и да започне. Най-вероятно ще има своите върхове и падения, но както гласи популярното клише, нали никой не се е научил да кара колело, без да падне поне веднъж?

Струва си да се прочете, за категорията си е доста добра. Вярвам, че всеки читател може да намери в тази книга нещо ценно за себе си.

Основната причина за бедността или финансовите затруднения са страхът и незнанието, а не икономиката, правителството или богатите.
***
- Ако дойдете с мен, ще забравите да работите за пари и ще научите как да карате парите да работят за вас.
- И какво ще получим, ако тръгнем с теб? Какво ще стане, ако се съгласим да учим от теб? Какво ще получим? - попитах аз.
- Свобода.
***
Повечето хора работят за всеки друг, само не и за себе си. На първо място работят за собствениците на компанията, след това - за правителството чрез данъците, които плащат, и най-накрая - за банката, от която са взели заем за покупка на жилище.
***
Не слушайте бедни или изплашени хора.

петък, март 08, 2019

18% сиво - Захари Карабашлиев

Не бях чел друго от този автор и дълго отлагах книгата заради подозрения в нечитавост. Единственото нечитаво, което мога да потвърдя след края й, е на места мяркащи се вулгарни сцени или по-волна употреба на цинизми. Такъв език не е в услуга на никой автор. Обаче действието, героите, диалозите са си ок, а в крайна сметка това е същественото.

Не знам дали някой друг български автор е писал за българите в Америка. Как, кога, защо са емигрирали, как се справят и за какво се борят. Какви демони се блъскат в главите им, български или американски? Когато загазят, как се държат?

Има трансконтинентално пътешествие с кола, опасности, различни видове загуби, гонене на една малка американска мечта (да продаде случайно попаднал му чувал с марихуана), която героят преследва почти фанатично с надежда да го измъкне от дупката, в която се е озовал. А кризата идва основно от загубата на любимата жена и сцените на пътешествието от Калифорния до Ню Йорк се редуват със спомени от запознанството с нея, та до смъртта й. Пътят ни среща с най-различни хора - мексиканци, продавачки, рокери, дилъри, милионери и какви ли още не, като междувременно авторът обръща внимание колко много са думите в Америка, които значат "път". И как в българския същото разнообразие от думи го има, когато човек се опита да опише различните роднински отношения и връзки. Постройката на романа е приятна и проследяването на завоите из действието ни води до един логичен и обясним завършек. Обичам да става така, финалът да бъде изграден тухла по тухла в хода на действието, а не да се оставя в ръцете на случайността.

Авторът в прав текст споделя на едно място чуденето си за това, на кого му е нужна още една книга за раздяла. Много размишления без конкретни отговори. Твърде много изкуство, картини и фотографии, твърде много за моя вкус, разбира се. За героите това са професии и призвания, но на мен ми идват леко позьорски и претенциозни занимания. Дори заглавието идва от специфичната за тази среда терминология.

Приятно беше, но не бих чел/слушал още произведения в този дух.

ps
Забравих да спомена, че докато четох тази история за Америка, в която главният герой е изгубил своята Стела, нямаше как да не се сетя за джаз-стандарта "Stella by Starlight" - песен от 40-те години, която през десетилетния си живот е била обичана от толкова много музиканти. Ето версията на Майлс Дейвис:


неделя, февруари 24, 2019

Гонитбата на Шута - Робин Хоб

Действието забавя темп, забавя и цял том се мотаем с Фиц, който се възстановява от премеждията в "Убиецът на Шута", тревожи се, лута се в опити да успокои всички, да сложи ред в имението Върбов лес, да подреди нещата си в Бъкип преди да тръгне да отмъщава на Слугите в Клерес, които, както вярва той, са погубили малката му дъщеря. И това повече от 550 страници. 

И преди бях забелязал у Робин Хоб подобна склонност да отлага моментите, когато се налагат решителни действия. Предполагам това е неминуемо, когато авторите на фентъзи се увлекат в продълженията, но ми се искаше Робин да не е като другите. Също така ми се щеше да кривне в другото фентъзи-клише - да отиде на Белия остров, да открие виновните и да ги избие до крак, както беше обещал.

Забелязах, че чак в края на романа, когато традиционните похвати и нишки от преди вече не са в състояние да поднесат нещо ново като действие и герои, авторката не се посвени да въведе напълно нови места, с абсолютно непознати герои и нови за нас проблеми. Разбира се, всичко това беше стоварено основно на главата на Фиц, макар Шутът и триото съпътстващи ги младежи да помагаха кой с каквото може. От камък на камък събитията отведоха всички в Келсингра, където присъствието на драконите е ежедневие и където това присъствие е променило физически всички хора. И от мисия на отмъстител, Фиц пак се оказа по пътя на спасител с още една непредвидена спирка по пътя му. И точно тогава последната глава набързо ни съобщи в прав текст това, което ние вече така или иначе подозирахме - Пчеличка не само, че не се е стопила в Умението, ами беше изплюта от потока му жива и здрава. Къде? Това ще се разбере чак в последния том от тази трилогия - "Съдбата на Убиеца".:)

петък, февруари 15, 2019

Дълга тъмна нощ - Майкъл Конъли

Дори и заглавието ни насочва в тази книга - кой работи през нощта? Рене Балард, разбира се. В добавка обаче към всичко, което вече знаем за нея и начина й на работа от предишната книга ("Късното шоу"), тук се намесва и старото пенсионирано куче, което нищи стари случаи в Сан Фернандо. Точно така, Хари Бош още е в играта.

Преплитащите се спирали от случаи, по които работят двамата, се оказват свързани от преки мостчета, за да заприлича историята на истинска ДНК. Бош рови през свободното си време изстинал случай за загиналата дъщеря на наркоманката, която спаси при предишните си приключения под прикритие в "Два вида истина". Рене пък откликва на всякакви повиквания през нощните си дежурства, включително неволни инциденти с подхлъзнали се бабички, обири на картини от Анди Уорхол от загриженост и даже фалшив опит за изнасилване - в Холивуд е така. Тършуването на Бош около стари следи обаче привлече и нея и в един момент, най-неочаквано за мен, старанието им се отплати. Да, Хари не би бил той, ако не загази драматично, но хубавото сега беше, че има някой като него, който не жали сили за своите и не прощава на лошите.

При превода на заглавието някъде е изпаднала святостта от Dark sacred night, но поне българската корица този път е удачна - хем не издава нищо, хем съдържа достатъчно мрак.

Ето така си представих, че е изглеждала изчезналата картина, устните били на Мерилин Монро:

понеделник, февруари 11, 2019

Убиецът на Шута - Робин Хоб

След подозрително дълга пауза Робин Хоб изкарва на пазара трета трилогия за Фиц и Шута и това е първата книга от нея. Знам, че писателите на фентъзи често се изкушават да прекаляват с обемите и продълженията, но това наистина дойде малко неочаквано. В края на втората трилогия ("Съдбата на Шута") събитията и съдбите на героите бяха доведени до логичен финал и може би дори не ми се искаше да чета още за тях. Не знам.

В тази книга Фиц е малко преди, на и след 50-те си години. С Моли изживяват циганското си лято оставени на спокойствие в провинциалното им имение. Никой не ги тормози за нищо, но както е известно, каквото човек сам си направи, никой не може да му го направи. И те си правят дете. Невъзможно, странно, способно. И ела да видиш в какъв филм се вкарват, вече нито те, нито имението, абе нищо не остава същото! Да, за финал шутът също се намесва решително в действието, но тази книга почти изцяло е посветена на порастването на Пчеличка Беджърлок. Която тепърва предстои да се развихри из Шестте херцогства, но като гледам как стартира в живота, Бог да е на помощ на враговете й.

Робин Хоб е авторка, за която отдавна сме се убедили, че умее да разказва приятно, знае как да направи така, че да харесаш героите й, защото са натурални, да залага капани, да пласира универсални житейски истини, независимо от чие лице разказва. А в тази книга лицата се сменят и това доста разнообразява текста. Имаме си нови персонажи, на които да симпатизираме, нищо старо не е забравено, а лошите така и не придобиват лице, макар деянията им са достатъчно скверни. Имаше толкова заложени примки и заредени оръжия, че не знам как ще й стигне мястото на тази жена да развърже всичко в оставащите две книги. 

Дали е интересна? Не знам, аз я четох до два през нощта, при условие, че обикновените книги ме приспиват от половин страница още в девет.:)

Спри да хленчиш. Ако си уплашена, мълчи. Хленчът е за плячка. Привлича хищници. А ти не си плячка.

петък, февруари 08, 2019

Фондацията - Айзък Азимов

Като искрен фен на книгите на Азимов от най-крехки младини насам може да изглежда странно как така досега не съм посягал да чета "Фондацията". Дали ще го наречем предчувствие, интуиция или уплах от големия обем, но при всички случаи мога да потвърдя, че е било основателно. Тази книга не е за мен. 

Романът има особена постройка. Той не предлага интригуваща история, привлекателни герои, наука, изобретения, роботи, логика, загадки. Той предлага разсъждения върху една схема - през какви етапи протича развитието на една цивилизация, независимо в коя епоха, планета или галактика се намира. И за да онагледи разсъжденията си по темата Айзък Азимов прави така: 

Настоящата империя, която е просъществувала в разцвет 12 000 години, ще рухне. Това прогнозира видният учен Хари Селдън, който е измислил науката психоистория. Чрез изключително сложни изчисления, той определил с много голяма доза на вероятност защо това ще стане и колко продължителен ще е хаосът, докато се въздигне нова империя. За да намали срока на хаоса и благоденствието да дойде по-скоро, само след нищо и никакви 1000 години, той предлага да се изпратят учени на една затънтена и иначе безлюдна и бедна на ресурси планета и да ги оставят там да систематизират човешкото познание. Той записва няколко послания до тези учени, които те ще получават в точно определени моменти от времето, когато според неговите изчисления там настъпи някаква предречена от него криза. Все в повратни моменти от покълването на това зрънце човешка цивилизация, което е в крайно неизгодно положение спрямо съседите си. И действието започва да прескача във времето напред и ние като читатели надничаме любопитно, за да видим какво се случва с учените. Как науката по планетите около тях запада и настъпват тъмни векове. Как тъмата по-лесно се разпръсква, а масите лесно се контролират, когато преоблечеш науката като религия. Как религиозната власт може да бъде победена от взаимоизгодната търговия. Как търговските ползи могат да бъдат надвити от...

Не бих се учудил, ако теорията на Азимов е вярна и това се окажат напълно естествени процеси. Само че така фрагментирано поднесени, без да се задълбочаваме никъде, без да опознаваме героите и без да се наслаждаваме на някакви техни по-интересни действия или поне разговори, не намерих какво да ме притегли към историята. Затова прекратявам опитите и си отдъхвам, че поне продълженията няма да ми се налага да ги чета. 

петък, февруари 01, 2019

Островът на делфините - Артър Кларк

Това е малка приключенска и познавателна книжка от далечната 1963. Казвам го така, защото е разказана в онзи позабравен стил, в който възрастните са писали за деца, във възраст, когато явно вече добре са забравили как мислят въпросните деца и какво ги вълнува. Съвсем накратко действието може да се предаде така:

Момче в зората на тинейджърските си години бяга от къщи и се озовава на остров в Тихия океан близо до Големия бариерен риф и съответно до източния бряг на Австралия. Не е важно как и защо. Важни са неговите приключения там и делфините. Двете неща са много тясно свързани, защото и самото му пристигане там е свързано с делфини, които го спасяват от корабокрушение, като го избутват до брега на острова. А островът не е никак случаен - той е научно-изследователска база, която се занимава почти изключително с опознаването на тези същите делфини. Главният герой заживява безгрижно там, намира си приятели, там учи и опознава тропическите флора и фауна, като за финал дори извършва нечуван подвиг, като рискува живота си за спасението на другите. 

Приятно кратко четиво, което обаче изглежда безвъзвратно остаряло от техническа и стилистична гледна точка. Трудно днешни момчета биха се запалили да четат още книги от Артър Кларк, ако са започнали с тази, макар пък за поостарелите момчета като нас да е все така приятна и дори романтична. Кой не би искал да прекара детството си сред делфини в южните морета?:)

Благодарностите за така любезно предоставеното четиво са изцяло към Добри, а откъси от книгата можете да откриете тук.

неделя, януари 20, 2019

Истанбулска загадка - Лорънс О'Брайън

Интересно ми се стори, когато човек пише такива трилъри, да посегне към място на действието от рода на Истанбул, където църквата "Света София" в продължение на хиляда години е била най-големия християнски храм в света. Или пък да ни запрати в Мосул, който днес е в Ирак и го свъзваме с радикални ислямисти, но в миналото е бил най-ранния християнски град извън територията на Израел, а целият район наоколо е истинска съкровищница за находки от древността.

И така, използвайки този екзотичен фон, така богат на податки за загадъчност, забравено познание, съкровища и опасности, авторът е успял да сътвори едно голямо нищо. Американски учен препуска из тези земи, съпровождан от очарователната си партньорка от британското консулство, но за разлика от персонажите на Дан Браун, в приключенията на тези герои липсва притегателна сила, последователност, интрига, а понякога дори и логика. Дай да препускаме, да бягаме от някого, да се мушим навред из разни мазета и тунели, църкви и коридори, да подмятаме тук-там по нещо от историята на Византия, християнството и завоеванията на турците и то току-виж станало бестселър. Да, ама не баш. Да, имаше интересни моменти, но отговорите на въпроса "защо" липсваха на прекалено много места. И това, че заговорите и опасностите накрая ни доведоха до развръзка в Лондон (защо пък не?), не помогна особено много за засилване на положителните качества на романа. Не знам авторът друго дали е писал и дали си общува със сериозни редактори, но от читателска гледна точка би било хубаво да се замисли по въпроса.

В послеписа фигурираха дори имена и имейли на истанбулски хотели и ресторанти, които да посетим, барабар с цените. Дори и това да стане някой ден, трудно заслугата би била на Лорънс О'Брайън.

петък, януари 18, 2019

Отклонение - Блага Димитрова

Годината е 1967. Двама студенти, Неда и Боян, се събират и изживяват десет страстни дни в импровизираната му квартира. Отбелязват ги като затворници - с драснати чертички. Един ден седемнайсет години по-късно се срещат случайно в провинцията и той я закарва до София. Това е всичко, действието в този роман не е най-впечатляващото нещо, а останалите двеста страници са изпълнени с размисли. Какво не е казала тя, какво не е казал той, защо, как. Облаци, небеса, клони и листа сред руините на следвоенна София. Единствена рокля, грозни обувки, красиви мигове, другарски съд, сълзи.

Изслушах тази аудио-книга, но я завърших само и единствено, защото беше такава. На хартия никога не бих я завършил. Когато прочетох какво са харесали в нея възторжените читателки, та я определят като най-обичания роман на Блага Димитрова, установих, че точно тези неща мен са ме дразнили най-много. Безкрайни описания на чувства и мисли, романтични детайли от една епоха, която не обичам особено, комсомолски плам и фалшиви приказки за качествата и делата "новия човек". Моля?! 

Любовната история на Неда и Боян, която е хем в миналото, хем в бъдещето, а това обикновено значи, че е никъде. Започнати и недовършени отношения, студентски трепети и страсти, броени дни от две младости, а по-късно и един от зрелостта на същите тези двама - клиширани прагматик и романтичка.

Вероятно за любовните истории изобщо не бива да се мисли и коментира трезво и да се търси смисъл там, където и без друго вилнеят предимно чувства. Сигурно тя е като поезията, която също не разбирам и съответно не ценя. Изобщо пък няма да коментирам подобни случки през мирогледа на днешните студенти или които и да е други по света.

Както и да е, скоро мислех да чета "Лавина", но ако стилът е същият, най-вероятно ще пропусна.

По романа има филм с Невена Коканова и Иван Андонов.
По-мили думи за същата книга са писали Йоланда, Мария, а цитирани откъси има тук.

вторник, януари 15, 2019

Спомени зад оградата. Непознати софийски истории - Искра Ценкова

Това е сборник с истории за различни софийски къщи от близкото минало, които са били построени от (или поне там са пребивавали) различни известни люде. Повечето къщи и сега са си там и човек може да се разходи и да си представи средата, в която са живели тези интересни българи. Историите са излизали в пресата и сега са събрани в сборник. 

Любопитно е да се проследи накратко съдбата на тези известни българи, да се припомни кои с какво са били значими и каква следа са оставили в историята. Има го обаче и известен клюкарски уклон на написаното, т. нар. пикантни подробности, за ухажвания, изневери, кой с коя е живял, какви деца са имали, какви професии са получили те, какво си спомнят за живота на родителите си. Факти, не всички от които извисяват особено образа на когото и да е, но са любима тема за поколения журналисти. В крайна сметка това книга за личностите от началото на миналия век ли е, за къщите им или за това какво е видял някой, който е надничал през оградата?

Трябва да се отдаде и дължимото на авторката, която е събирала материалите си от най-различни източници, архиви, спомени на наследници и каквото друго се е сетила. Книгата е по-добре да се чете бавно, за да не ви се омешат различните персонажи и къщи, защото са доста, а периодът е все един и същ - началото на миналия век, когато София експлозивно расте. Някои от по-известните персонажи са:

Ангел Сладкаров, Ана Каменова, Петко Стайнов, Атанас Буров, Никола Гешев, Александър Балан, Благоев и Жендов, Змей Горянин, Султана и Рачо Петрови, Сирак Скитник, Боян Пенев, Мими Балканска, Райко Алексиев, Йордан Йовков, Кръстьо Сарафов и още много други.

Не е лошо да се припомнят в кратък и неотегчителен вид животите и заслугите на тези личности, защото много от тях на практика са построили съвременна България. Кой останал в историята с университет, кой - с болница, кой - писал, кой - събарял...

неделя, януари 13, 2019

Фалшивата брада на Дядо Коледа - Тери Пратчет

Още една доза стари пратчетски историйки за деца и по-големи. Този път тематиката е за Дядо Коледа, джуджетата, зимните празници, снегове и времето в най-общ смисъл. Все пак в Англия времето си е основна и доста важна тема. Мястото, както и в предната книга, е малкото градче Блекбъри, освен ако не е някой засипан от преспите замък. А може и да е просто замък, без преспи, но пък с принц, който трябва да отговори на шантава гатанка, за да спечели една принцеса за жена. Абе много работи има, няма да скучаете, дори няма и да заспивате прекалено често, ако понечите да четете тези приказки на някой, който още не може да чете.

Преводът отново е на Комата, което е гаранция за качество и смешни смешки.

Боя се, че той не разбира английските закони. Престъпление може да бъде абсолютно всичко, както често се случва. Ако на хората им се позволяваше да правят каквото си щатсамо защото случайно не съществува закон, който да го забранява, щяхме да сме на същия хал като французите.
***
- Виж какво, бабо, не може да си гледаш Гнусен гаден снежен човек за домашен любимец! Тях всички ги ненавиждат!
- Той никак не е гнусен и гаден! - сопна му се тя. - Много даже си го навиждам и утре ще го водя в пощата да ми издадат разрешително да си го гледам.

събота, януари 12, 2019

Прахосмукачката на вещицата - Тери Пратчет

Патица на хоризонта! На таран! Пълен ластик!

Доста време мина, откакто по тези ширини са се мяркали платната на Тери Пратчет, и беше крайно време животворният му хумор да озари душите ни.

Разказите са сравнително по-старички и са от младините му, когато е публикувал навред из периодичния печат. Може да ви се сторят по-детински или неортодоксални (няма и намек за Света на диска), но пак са си симпатични и смешни. Има една прокрадваща се нишка за малко градче в най-дивия запад (Уелс), където овцекрадците биват преследвани от най-бързата полицейска палка наоколо, както е известен местният полицай. Имаше нещо познато и в историята за малките човечета, които живеят в тунелчета край подмолите на реката и се возят в лодки от орехови черупки, имаше даже и разгневени магьосници, които се замерят с всичко магическо, за което се сетят, а имаше и съвсем различни темички, които пък на нищо познато не приличат.

Много приятни и възпитани истории, които могат да бъдат страхотен подарък за мало и по-голямо. Буквите са едри, понякога грамадански и кривят насам-натам, а има и доста картинки. И има обилно много смешки, нали си знаете?:)

Още хубави думи за същата книга са писали Искрен и Ана.

неделя, януари 06, 2019

Черният орден - Джеймс Ролинс

Жанрова смеска от шпионски трилър, европейски аукциони за древни книги, които освен много пари, започват да струват и много животи, загадки от квантовата механика, тайнствени чудовища в африкански резерват, ужасяваща епидемия в Тибет и дори... оцелели до днес нацисти! В хода на действието привидно разнопосочните нишки се обединяват и започват да сочат в една и съща посока - имението на една от най-богатите фамилии в ЮАР. Добрите герои в тази история са агентите от една секретна организация в САЩ, които са способни да раздадат правосъдие по всички места и теми.

Да, знам как звучи. Целта на автора най-вероятно не е била да разкаже нещо, което да звучи максимално достоверно, а просто да е леко и забавно. Да се чете бързо, да ти е любопитно какво ще се случи и как точно добрите ще надвият лошите. Тук-там има дори неща, които провокират читателя да се замисли или му припомнят въпроси, на които досега не е намирал отговор. Например - какво е провокирало някои "взривове" на видово разнообразие през епохите. Кое е тласнало случайно възникналите сложни въглеводороди в първичния бульон да започнат да се саморепликират? Отговорите са особени и непълни, но някои неща странно напомнят на "Радиото на Дарвин", което някога така безпощадно ми отнесе ума.

Може да се прочете, но не е нещо невероятно.

четвъртък, януари 03, 2019

Седем кратки беседи по физика - Карло Ровели

Седем кратки научнопопулярни беседи от италианския физик Карло Ровели, за чието съществуване аз най-профански досега изобщо не подозирах.

От прочетеното останах с впечатление, че Карло Ровели умее да разказва интересно на лаиците за сложната материя, в която той е професионалист. Имаше някои приятни моменти в книгата, които се надявам да се били достатъчни, за да запалят случайния читател да търси и чете още по темите, защото колко други хора след Хокинг пишат разбираемо за обикновения човек по тези въпроси? Разказаното е на популярен език без формули, графики и други сложнотии, просто съвременното ниво на науката физика по теми като: теорията на относителността, квантовата механика, гравитацията, Космосът, частиците, времето и мястото на хората в целия този калабалък. Приятно е да се прочете, и ако имате дори минимален интерес по темата, книгата най-вероятно ще ви допадне.

Това е една изключително кратка книжка. По-кратка трудно можете да си представите. За да компенсират това, издателите са я изработили в малък формат и с доста дебела хартия, та да придобие вид като за 12 лв. Преводът очаквано е на нужното високо ниво и е дело на Нева Мичева, интервю с която можете да прочетете тук

Малко странно ми се стори и книжка с научно съдържание да излиза при "Жанет-45". Каквото и да си говорим, колкото и да сме политкоректни, това си е едно по-женствено издателство, където е по-вероятно да срещнеш поезия, а не наука. Но както и да е, адмирации за решението, обикновено тези, които са фенове на поезията, имат по-голяма нужда от научни познания за света, в който се намираме всички.;)