понеделник, март 28, 2011

Зюден и обетът на падналия ангел - Фридрих Ани

Всички лъжат, на това те учат още в полицейското училище.

Това е първият роман на Фридрих Ани от поредицата за детектив Табор Зюден. Някъде авторът пишеше, че по различни причини насилието и кървищата не му допадат и затова неговият детектив разкрива само случаи за изчезнали хора.

В случая беше изчезнал един обущар, който никога никъде не е ходил, не обича да пътува и най-далечната му дестинация е кръчмата в края на улицата. Улицата пък се намира в мюнхенския квартал Швабинг. Историята допълнително се заплете, когато жената и балдъзата на изчезналия (житейско указание: трябва много да се внимава с балдъзите!) получиха съобщение от полицията, че обущарят се е обадил с недвусмислено указание да престанат да го търсят и да го оставят на спокойствие. В същия момент от банката съобщиха, че е изтеглил 20 000 марки, равняващи се на половината от семейните спестявания. Жената реве, Зюден нищо не вдява, после ролите леко се размениха...

При Фридрих Ани се наблюдава достойно за уважение внимание към и разнообразие в пиенето. То не беше бирено многообразие, шампанско, концентрати, а върхът беше, когато една сутрин се събуди на пейка в заключената кръчма, грижливо завит с одеяло. Силно, силно.

Всеки, който се случеше да пътува с Мартин, си спестяваше парите за двуседмичен престой в будистки манастир. Никъде нямаше да видите повече смирение и търпение, отколкото в опела, каран от главен комисар Хойер.
***
Така, както нямах мобилен телефон, нямах и часовник. Времето просто си съществуваше, а аз си взимах от него колкото ми потрябва.
***
Er trank einen Jägermeister, und weil nur Flamingos auf einem Bein stehen können, noch einen zweiten. (Сори за последното, хареса ми много, ама така и не успях да го преведа.)

Любимата дума на Зюден е обезателно.

петък, март 25, 2011

Мечките откриват огъня – Тери Бисън

Заради името си този разказ отдавна ми е трън в окото. В смисъл, че ми е много интересен. Накрая се взех в ръце, издирих го и проверих защо.

„Мечките откриват огъня” без малко да изпадне от графата фантастика. В него фантастичното допускане е толкова кратко и явно още от заглавието, че дори някак се губи. Мечките в сума американски щати откриват (или пък може би си припомнят?) огъня, започват да си светят и да се топлят и вече не спят зимен сън. През зимата голяма част от тях дори започват да мигрират на юг успоредно на магистралите и огньовете им могат да се видят в шубраците през няколко километра. Толкова с фантастиката. Обаче това, което е прочуло разказа, предполагам е супер странната атмосфера, която създава. А тя е някак необяснимо фантастична. Уж историята е на главния герой, който се гордее със старовремски провинциални добродетели като умението да оправя гуми, на неговия малък племенник с флоберката и на една бабичка, която вече е пътник, а пък всичко се оказва наситено с някакво неописуемо мечо настроение, спокойствие и увереност. Да разбираш всичко, да не говориш много-много, да не бързаш, да правиш нещата както трябва.

Разказът излиза през 1990 в августовския брой на прочутото списание Asimov's Science Fiction и за оставащата половин година и за следващата 1991 успява да спечели само Хюго за къс разказ (1991), Небюла за къс разказ (1990), Наградата на читателите на Азимов'с (1991), Наградата на името на Тиъдър Стърджън (1991), Локус (1991) и наградата на SF Chronicle (1991). Скромно.

Орсън Скот Кард го е включил в своя антология заедно с истории от други 26 автора, които според него са най-добрите разкази на 20ти век.

Разказът може да се чуе ето тук в Старшип Софа - Наслада за слуха, вол. 25.:)

вторник, март 22, 2011

Последният койот – Майкъл Конъли

Или всеки е от значение, или никой няма значение.

Отново страхотен Майкъл Конъли! Макар този път да имаше малко повече фатализъм и разчистване на лични сметки, разследването на случая пак беше на ниво. За да ни е още по-интересно Хари Бош яде бой този път с железен бокс по тиквата, а пък докато беше във Флорида две вечери се забавлява със самотна художничка. (Макар че авторът вероятно трябваше да ни спести клиширания открит фолксваген кефер на художничката.) Пак имаше хубав джаз и живопис. Майкъл Конъли може да ви впише толкова красота в един роман за грозни престъпления, че ще има да се чудите как изобщо е възможно. Но да караме поред на номерата.

Хари беше отстранен от работа за неопределен срок и го задължиха да ходи на задължителни срещи с психоаналитик (Год блес Америка!), защото разби стъкления офис на Паундс с главата на последния. Последният също така му се явяваше шеф. Видял се изведнъж с много свободно време и психически претоварен [общината напираше да му събори пострадалата от последното земетресение къща (да, оная на пилоните), жената от предния роман го заряза и побегна чак във Венеция, Европата, назначиха му заместник в работата и тероризиран от настоятелната шринкаджийка (все си мислех, че ще й налети и на нея)], Хари се зарови в миналото. Да разчепка убийството на майка му от преди 30 години.

Какво слушаше Хари този път?

  1. Willow Weep for Me от албума на Клифърд Браун Clifford Brown with Strings от 1955. Просто тъжен, мирова скръб.
  2. Do Nothing till You Hear from Me. Жената му избяга без обяснения.
  3. What a Wonderful World на Луис Армстронг. Прекрасен, няма що. Бит, пиян, излъган и зарязан от всички, просто чудесен...
  4. „Шехеразада“ – Римски-Корсаков. Това също беше излишно като кабриото и затова не получава линк. Какъв смисъл има включването на намеци за балет в роман за Хари Бош? То бива арт, ама чак пък толкова...
  5. Blue Valentines на Том Уейтс. Събориха му къщата, нанесе се в долнопробен мотел, умряха хора.
Влагата го обгърна като мокра кърпа още щом излезе от самолета и заслиза по стълбичката.
***
Нищо не сближава хората така, както изстрели в покрайнините, помисли си Бош.

Българското заглавие на първото издание от размирните времена на 90те се е поддало на импулса и беглите намеци във финала, импровизирало е със заглавие "Последната мисия", и разбира се е сгрешило. Това съвсем не е последното приключение на Хари.

петък, март 11, 2011

Когато боговете се смеят – Александра Маринина

Пореден за Настя случай през едно необичайно горещо и задушно лято. Жертвите са младежи, които са се подиграли на някаква певица от слабо известна местна група. Престъпникът явно е болезнено докачлив фен, който плюс това е и влюбен до уши в певицата. Освен това имаме случайно наглед момиче, което поради физическа прилика със същата певица започва да получава писъмца от Фена. Бащата на момичето пък се оказва, че изповядва доста тиранични възпитателни похвати, докато в същото време лично той никак не е цвете. Всички дотук споменати в момента имат разни лични проблеми, които временно им усложняват живота и им помагат да правят пропуски при разплитането на нишката.

Считайте, че с всичко това не съм издал почти нищо, защото историите на героите (включително и на убиеца) започват да се разказват паралелно от самото начало и тръпката е само как разследващите ще изскочат от своя коловоз и ще намерят някакво разклонение, което да води към дирите на престъпника. Или пък не? Може би гледат в грешната посока и не очакват да видят нещо толкова неразбираемо като глупостите на Павлик Морозов?

понеделник, март 07, 2011

The Bro Code – Барни Стинсън

Барни Стинсън е един от главните герои в популярния сериал „Как се запознах с майка ви”, който се явява нещо като подобрен наследник на „Приятели” или поне го гледат същите хора. Ако питате него, Барни, най-вероятно е единственият главен герой и освен това е awesome. Винаги носи костюм (дори пижамата му е такава) и винаги лъже 22-годишни кифли (от Айова, напр.) по баровете.

Дотук, нищо общо с книги. Освен когато им разправя, че е нобелов лауреат или нещо подобно. Обаче Барни е характерен и с друго. Постоянно цитира разни измислени от него правила, които да оправдаят маловажни прегрешения спрямо приятелите му, леко унизителното му отношение към мацките и други такива принципни дреболии. За тази цел Барни винаги се позовава на (най-вероятно измисления от него, макар да твърди друго) Кодекс на братята. И ето, воала, през 2008 заедно с четвъртия сезон на сериала (препоръчвам!) е излязло и хартиено издание на този прочут кодекс. На мен ми попадна съвсем наскоро под формата на аудио-книга, четена от самия Барни Стинсън и съпроводена с някои забележки в неговия awesome стил. (Посвещението на книгата е: На мен.)

Само от цитатите (известни повече като „Простотиите на Барни”) едва ли човек може да добие представа за таланта на Барни Стинсън, но може да опита. Suit up!

Whether he cares about sports or not, a Bro cares about sports.
***

A Bro never sends a greeting card to another Bro.

***

A Bro will drop whatever he’s doing and rush to help his Bro dump a chick.

***

Bros do not share dessert.

***

A Bro never dances with his hands above his head.

***

A Bro should be able, at any time, to recite the following reigning champions: Super Bowl, World Series and Playmate of the Year.

***

When flipping through TV channels with his Bros, a Bro is not allowed to skip past a program featuring boobs. This includes, but is not limited to, exercise shows, women’s athletics, and on some occasions, surgery programs.

***

When wearing a baseball cap, a Bro may position the brim at either 12 or 6 o’clock. All other angles are reserved for rappers.

***

Unless he has children, a Bro shall not wear his cell phone on a belt clip.

***

When questioned in the company of women, a Bro always decries fake breasts.

***

A Bro never cries.

EXCEPTIONS: Watching
Field of Dreams, E.T. or a sports legend retires.*

* Applies only to the first time he retires.

***

A Bro never wears pink. Not even in Europe.

***

Even in an emergency that requires a tourniquet, a Bro never borrows from or lends clothes to another Bro.

***

A Bro shall honor thy father and mother, for they were once Bro and chick. However, a Bro never thinks of them in that capacity.

***

A Bro never spell-checks.

***

A Bro automatically enhances another Bro’s job description when introducing him to a chick.

***

A Bro leaves the toilet seat up for his Bros.

***

A Bro shall stop whatever he’s doing and watch
Die Hard if it’s on TV.
COROLLARY: Ditto
The Shawshank Redemption.
***

Bros shall go camping once a year, or at least attempt to start a fire.


NOTE: Attempt to start a fire
outside.

***

The mom of a Bro is always off-limits. But the step-mom of a Bro is fair game if she initiates it and/or is wearing at least one article of leopard print clothing… provided she looks good in it… but not if she smokes menthol cigarettes.

***

When a Bro is with his Bros, he is not a vegetarian.


p.s.
Най-вероятно The Bro Code не може да бъде преведен по приемлив за който и да е Bro начин. Или поне няма да е лесно. И скоро. Сори.

вторник, март 01, 2011

Разкази – Петър Тушков

Съвестно ми е, че се позабавих с този сборник. Първо изслушах разказите, на които авторът така любезно беше направил прелестни подкасти, и чак тогава зачетох останалите. Мисля, че много помага да се хванат акцентите и емоциите, които авторът е замислил.

Петър Тушков разказва красиво и стилно като в хитово пълнометражно японско сай-фай аниме (в моя ум това минава за голям комплимент).

Тя хвърля последен поглед на изпепелените от бомбардировката развалини от тази страна на жилищния блок и тръгва из обезобразеното поле от дзифт и усукана арматура на плоския покрив в търсене на асансьорна шахта. Когато я намира, коленичи на ръба, включва лъча на фенера и осветява вътрешността й към кънтящия търбух на сградата. Част от ръждивите въжета все още висят от приклещена между етажите стоманена греда. Момичето изсипва шепа автоматични скаути в шахтата и се вслушва в бръмченето им, докато един по един оживяват по етажите и се стрелват из мрачните коридори долу, след което се изправя и скача леко в чернотата на ямата след тях.

Усещането за време е странно, приятно различно и придава фантастичен нюх. Авторът приказва бързо, героите му действат бързо, а езикът, на който говорят всички те, е богат (ей, търсих една дума в уикипедията!) и носи толкова много чувства.

Темите са най-различни, но на повечето места ползват за среда неща от уютната класическа фантастика от времената на Шекли и Лем - космически кораби, други планети и астронавти. (И повече да не скромничи, когато го сравняват с Лем.;)

Поезията. Вижте само с какви заглавия е украсил разказите си: „Луната брои останалите зелени листа”, ”Залезите все така очите ви” или пък „Космонавтът в океан безбрежен”. Прилича донякъде на Брин, нали? Само че е по-съвременно и високо технологично, долавя се някаква уравновесеност и източен покой. Почти очаквах да видя някъде облаци жълти пеперуди в бамбукови гори. Тези разкази имат толкова поетични заглавия, че сигурно би било приятно човек да им се наслаждава с периферното си зрение, ако заглавията стояха като хедър на всяка страница, за да оставят подсъзнателно внушение през цялото време.

Сборникът е прекрасно доказателство за това, че интрига, изненади, неочаквани завършеци може да има дори в толкова кратки неща като ”Залезите все така очите ви”, „Репликантът”, „Всичко, дори това” или „Космонавтът в океан безбрежен”.

Номерът на това да разказваш интересно вероятно се крие там, винаги да оставяш малко недоизказано. Споменавай много, но не обяснявай всичко. Така се създава впечатление за мащабност, за свят, в който е толкова истински и нормален, че подробностите в него са известни всекиму и изобщо не е нужно да се обясняват. Има риск да се случи така, че човек да не разбере някои неща от смисловата нишка, но това не дразни и разказите остават леки (за четене) и замайващи (въображението) като хубаво розе.:)

Похвалите на armydreamer за същата книга - тук. Това е страницата на автора, където можете да намерите и самата книга, а от тук дори можете да си я купите в електронен вид и на съвсем символична цена.