петък, март 11, 2011

Когато боговете се смеят – Александра Маринина

Пореден за Настя случай през едно необичайно горещо и задушно лято. Жертвите са младежи, които са се подиграли на някаква певица от слабо известна местна група. Престъпникът явно е болезнено докачлив фен, който плюс това е и влюбен до уши в певицата. Освен това имаме случайно наглед момиче, което поради физическа прилика със същата певица започва да получава писъмца от Фена. Бащата на момичето пък се оказва, че изповядва доста тиранични възпитателни похвати, докато в същото време лично той никак не е цвете. Всички дотук споменати в момента имат разни лични проблеми, които временно им усложняват живота и им помагат да правят пропуски при разплитането на нишката.

Считайте, че с всичко това не съм издал почти нищо, защото историите на героите (включително и на убиеца) започват да се разказват паралелно от самото начало и тръпката е само как разследващите ще изскочат от своя коловоз и ще намерят някакво разклонение, което да води към дирите на престъпника. Или пък не? Може би гледат в грешната посока и не очакват да видят нещо толкова неразбираемо като глупостите на Павлик Морозов?

Няма коментари: