вторник, юни 15, 2021

Сръбски хумор. Сборник разкази и афоризми

Обичам да чета смешни неща и през годините са ми попадали сборници с различни видове национален хумор. Някои от тях са толкова характерни, че веднага се разпознават и дори служат за нарицателно - тънките сметки от еврейските вицове, такива за компетентното по всички въпроси радио Ереван, английският хумор с най-различните проявления на автоирония, съчетана с критика на всичко чуждо, фините интелектуални немски смешки на Кестнер, критичните и винаги обществено ангажирани руски хумористи, волният гърлен смях на французите, американците, австралийците... Целият свят обича да се смее и всеки го прави посвоему.

Има обаче и един тип хумор, който не смея да определя точно като за отделна нация, като балкански или може би дори централноевропейски, който е понякога подигравателен, насмешлив, ироничен, някак по-кисел, не особено ведър, понякога смях през зъби. Смеем се, ама ни е криво. Осмивани битовизми и простащина, корупция, шуробаджанащина, пияници, грозни псувни и закани. Вероятно в тази измислена рамка ми се струва да попадат много образи от Швейк, та до Бай Ганьо. Е, и в този сборник със сръбски хумор има такива. 

Допаднаха ми много разкази от най-различни сръбски майстори. Истории като онази за проблема с гащите с разтегнати ластици на сръбския висш чиновник, за изчезналото магаре, което можеше да предизвика международен скандал, за сръбските пияници, които си намират десетки различни поводи. За онзи чичо от село, който беше тръгнал с новия си анцуг на гости на племенника си в столицата, или пък как се краде камък от Калемегдан за затискане на зелето.:)

Приятна книга, която обаче четох извънредно бавно, като не се наемам да реша дали заради съдържанието, пролетна умора или обикновен читателски мързел.

сряда, юни 09, 2021

Сборище на трубадури, списание. Година 12, брой 3

Разкази-първенци от юбилейния десети конкурс на "Сборище на трубадури" за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян този път намериха място в хартиено издание. Списанието съдържа шестнайсет истории с най-различни стилове, сюжети, герои и всичко. Вероятно това е просто обикновен пример колко богато и разнолико е всичко това, което скромно обединяваме като фантастика. 

Очаквано, сред цялото многообразие някои разкази на мен ми допаднаха повече от други, което не се наемам да съдя дали е заради обективно майсторство, или субективен вкус.

Без да ги сортирам по какъвто и да е признак много харесах например:
  • "Страшни кръвопийци" от Антон Меляков - смехът е благодат!:)
  • "Миноги" от Георги Янакиев - много стилна и красива североизточна приказка за страховити същества, смело момиче, жертви и спотаен ужас. 
  • "Когато Иван Петров Ставрев намери машината на времето" от Йордан Колев - симпатично и весело, изненадващият финал също е много як.:)
  • "Най-ценното във Вселената" от Цветан Мънгов - весела история, която ми напомни по нещо на Шекли и неговия "Специалист". Чудесен пример за съвременна европейска фантастика - забавна, смислена и понякога иронична.:) 
Разбира се, останалите разкази ("Аве", "Отрязах момент и той падна на пода", "Подсладителят", "Душа", "Последен спомен", "Станция „Омега“, "Аптека", "Каменните цветя", "Буца слънце", "Пътят напред", "Плъховете на Космоса", "Избраният") също са много интересни и се надявам всеки от тях да стигне до читателя, на когото ще въздейства най-пълноценно.

А традицията в този конкурс да се дава сцена на всякакви автори, независимо прохождащи или по-утвърдени, явно продължава да има смисъл и предоставя прекрасната възможност за читателите да се наслаждаваме на оригинална българска фантастика. 

Успех на всички автори и до нови читателски срещи с произведенията ви! Продължавайте да пишете, на публиката е толкова приятно да ви чете!:)

Зад втория линк освен информация за броя ще откриете и кратка читателска анкета, в която можете да нанесете предпочитанията си за това дали да има още хартиени броеве, абонаменти, как, кога, за колко и т.н. Любопитно е.:)

събота, май 22, 2021

Основи на хайку - Джейн Райкхълд, Алексей Андреев

Защо четох тази книга? Защото докато обядвам всеки ден слушам "Артефир" по радио "Христо Ботев", където на два пъти засякох Владислав Христов да говори за а) тази същата книга и б) за най-високото отличие за хайку, с което е удостоен, връчвано от Музея на Башо в Токио, за участие в конкурс с над 1500 участници от цял свят. Ето за кое произведение:

тих ветрец
поклаща се лешников цвят
нашия свят още го има

Аз не разбирам почти нищо от обикновената поезия и съответно ми е трудно да я харесвам. Но историята познава случаи, когато дори у нецивилизованите туземци трепва нещо, когато чуят например качествена музика. Така и у мен първите хайку, които чух, ме провокираха да искам да науча повече за тях, както и да разбера какво значи ниво и майсторство в този жанр. Още повече се зарадвах, когато научих, че там има много строги правила, а аз съм човек, който обича да има правила.

Книжката е само 158 страници и съдържа превод на обяснения по темата как се пише хайку от американката Джейн Райкхълд (за фразата и фрагмента, за сезонната дума, за духа, постройката, за всичко недоизказано, което читателят трябва сам да дострои), както и няколко статии за същото от руснака Алексей Андреев. Не е ли прекрасно как красивото и стойностното може да обединява?:)

Забележителна книга, която прочетох с много голямо удоволствие, и която разпали още повече любопитството ми за четене на качествено хайку. Срам - не срам ще призная, че и аз драснах няколко хайку, които обаче са безкрайно недодялани, и ще оставя редактирането им за време, когато съм прочел още от големите майстори. Пък дано да попия нещо от тях.:)

Ще оставя тук някои от най-известните образци от историята, които вече няколко века са ненадминат еталон.

охлювче
бавно-бавно изкачвай
планината Фуджи

Кобаяши Исса

Или пък:
 
старо езеро
жаба скача в
звука на водата
 
***
 
от върха на дърво
пада празнотата
обвивка на цикада
 
Мацуо Башо

вторник, април 20, 2021

Законът на невинността - Майкъл Конъли

Дълго чакана книга, която обаче ме разочарова със слабото си действие. Сюжетът започна с много силна завръзка, защото, ще се съгласите, че случайно спрял те пътен полицай да намери в багажника ти труп на твой длъжник, си е голяма изненада и за двамата. След това обаче борбата на Мики Холър да се справи с делото, като защитава сам себе си, започна да бледнее, а събитията в съдебната зала и разкритията на екипа му извън нея, бяха толкова скалъпени, че направо нямам думи. Подхвърлени и зарязани сюжетни нишки, притопляне на стари персонажи и отношения. Традиционно героят беше уреден с мацка-две, което е малко необичайно, като се има предвид, че прекара по-голямата част от времето си в затвора. Беше бит, насмалко убит, възстанови някои стари връзки, скъса други и накрая почти просълзен чу очакваното "невинен".

Имаше една папка с документи, която се изгуби в затвора, а нищо не последва от това. Основният заподозрян натопител така и не се появи, което беше странно. Пандемията беше спомената, но някак ни в клин, ни в ръкав, сякаш тези споменавания са били дописани по-късно и са изсипани ей така, да личи коя година е. А за завършек един наемен убиец беше прострелян, за да се успокоим, че това е всичко и слънцето пак ще грее над нашето момче. А поръчителите, които останаха в сянка, а постната защитна стратегия в съда, която на практика нямаше почти нищо? Ех, ненужни подробности... Обрати, изненади, защо са ни, като винаги може да ползваме ФБР за deus ex machina.

четвъртък, април 15, 2021

Черна книга на правителственото разхищение в България, 2020

Каква е тази книга? На сайта ѝ екипът на Фондация за свободата „Фридрих Науман“ казва така:

Целта на Черната книга на правителственото разхищение е да напомни на гражданите, че те имат право да изискват прозрачност и отчетност от институциите как се харчат парите им, събрани от данъци. Тя обръща внимание, че правителството, държавните институции и местната администрация разполагат с публичен финансов ресурс, който следва да се изразходва отговорно и по най-добрия възможен начин, така че българските граждани да живеят по-добре.

Всяка година представяме по 15 емблематични текста, които са ярка илюстрация за неефективно или безотговорно харчене на парите на българския и/или европейския данъкоплатец. Черната книга не претендира за изчерпателност или сензация, а призовава за засилен граждански контрол. Обръща внимание на държавните институции да се самосезират и да предотвратят злоупотребите с публични средства, събрани от данъците на гражданите.

Казусите, споделени в Черната книга, са написани от разследващи журналисти, които изнасят проверена информация. 

По някаква причина аз научих за тази похвална инициатива чак сега, макар тя да съществува у нас вече от няколко години, а в Германия - близо половин век. От посочената по-горе страница можете да си свалите безплатно електронно копие на книгата или да си поръчате пак такова хартиено. 

Както знаем, държавите всъщност нямат собствени пари, а само разпределят това, което вече са удържали от данъците на гражданите си. Затова в интерес на самите граждани е да следят и да се интересуват как се харчат парите им. Прозрачно ли е, смислено ли е, или често пъти е напълно безотговорно и в служба на точно определени частни интереси?

В този брой са разгледани теми като:

  • За спекулата с Националната детска болница
  • За изхарчените милиони по несбъдналото се електронно гласуване
  • За тайното харчене на милиарди по магистрала Хемус
  • За източването на тотализатора
  • За прескъпия софийски завод за боклук, който не работи както трябва
  • За умишлено пресушения язовир „Тича“, който обрича Шумен, Търговище и Велики Преслав на безводие
  • За "усвояването" на милиони по водни проекти, които не си вършат работата
  • За БДЖ, за АЕЦ Белене, за канализацията, която се изтича във Варненския залив, за Бюрото на Гешев, за Държавната консолидационна компания и още, и още...

В България от няколко години политическата ситуация е такава, че тя често е наричана "превзета държава", а случаите на злоупотреби с публични средства са все по-безочливи. Нищо чудно да познавате всеки един от тях, но нека да си ги припомним пак и да ги разпространим сред възможно най-голям кръг от хора, пък дано това ги накара да се замислят при следващото им посещение до урните.