вторник, декември 03, 2024

Войната на маковете - Р. Ф. Куанг

Историята започва като истинско фентъзийно клише: Малко сираче от последната война между две враждуващи империи има таланта и упоритостта да учи, за да се измъкне от провинциалната мизерия. Следват успех на държавните изпити, прием в най-престижното училище и бясна въртележка от препятствия и враждебност на всяка стъпка по пътя ѝ. Фонът на събитията напомня за историята на Китай и вероятно това не е случайно, макар официално действието да се развива в измислен свят. С напредъка на действието тя попада в по-свойски екип, където има и доста по-странни хора от нея. Менажерия, като от бар от "Междузвездни войни". Книгата се чете приятно и смесицата между неща, които очакваме, и такива, които ни изненадват, се е получила добре. Поне докато препратките към действителната история на Китай не станат прекалено ужасяващи. И ако не четете последната 1/3 между 2 и 5 през нощта.

Фентъзито е определено на много места като dark, което първо ме изненада, но след края на книгата съм сигурен, че не е грешно. Определено има пасажи, които стряскат, още повече при допускането, че голяма част от това е било истина. 

Макар и малко разпиляна, книгата е учудващо богата като за дебют и не смея да си помисля как би писала Р. Ф. Куанг, когато е ошлайфала писателските похвати. А може и да посмея, защото следващата ѝ книга извън трилогията за маковете "Вавилон: Тайна история" печели и "Небюла", и "Локус".

Ребека Куанг, родом от Гуанджоу, била на четири години, когато семейството ѝ емигрирало в САЩ. Учи и успешно завършва Кеймбридж, Оксфорд и Йейл. Първият ѝ роман"Войната на маковете" е завършен преди да навърши 22 и жъне огромен успех. Единият ѝ прадядо е бил точно в градовете, които са пострадали най-много при японската окупация.

Препоръчва ли се? Не непременно, само за много здрави стомаси.

петък, ноември 15, 2024

Оръжията и човекът - Бърнард Шоу

Тази старовремска пиеса вероятно щеше да бъде прочетена от малцина и видяна от съвсем малко повече хора, ако, няма какво да се лъжем, не бяха хибридните атаки на днешна Русия да финансира разни лумпени и псевдопатриоти да бунят мира из Европа и по света. Е, като резултат вече театралната постановка е гледана от много повече хора, а аз прочетох пиесата на Джордж Бърнард Шоу в оригинал, за да съм сигуран, че съм прочел всичко, преводът не ми е спестил нищо и имам всичкото право на света да си съставям собствено мнение и да коментирам от душа.

Историята е доста обикновена и е забавна по онзи познат начин, по който със серия от случайни недоразумения британските автори обичат да сглобяват драматични ситуации с множество създадени и разтурени годежи сред млади хора в подходящата възраст за това. От друга страна историята има и местен план, който може да ви заприлича донякъде на "Крадецът на праскови", защото чужд войник от Сръбско-българската война инцидентно търси и намира спасение в къщата на млада българка. 

По принцип имам лека алергия към старовремски (възрожденски) пиеси и съм откровено скептичен към ползите от поставянето им пред съвременна публика. Тази почти успява да се класира в същата категория, но си остава забавна и ненатоварваща, накрая почти всички млади са щастливо сгодени, всеки си получава заслуженото и читателят се наслаждава на удовлетворителен завършек.

Толкова е просто. Всичко друго е фалш и измама. Четете повече книги.

Текстът може да се открие и прочете напълно безплатно от библиотеката на "Проекта Гутенберг".


петък, ноември 01, 2024

A Night in the Lonesome October - Roger Zelazny

Поради все още незатихващи фенски чувства и симпатии към романа, лани се зарекох тази година да пробвам четивото в оригинал за традиционното ритуално октомврийско четене. Като резултат мога да споделя, че съм доволен, приятно се получи.

Отново имаше позабравени моменти, например пак да се учудя кое е голямото куче, което се представя за Лари, но не е той, а нарича Смрък по име. Имаше и незабравени, но все така приятни такива, като когато Смрък беше окован на масата на вивисектора и вече носеха инструментите, а отвън се чу заветното ДЗЪП! Научих и доста нови неща за името Greymalk(in) - от Шекспир, Емили Бронте, даже и в премеждията на Хари Дрезден - истории за жени, котки, езици и комиксови герои.

Въпреки всичко приятно, има и някакво усещане на (може би временно) пресищане и най-вероятно догодина ще пропусна да затварям и да спасявам света. В обществено-политически план също се чувствам отчаян и обезверен, което не е в пряка връзка, но резултатното настроение е в унисон. Да кажем, че ще се отдам на събиране на съставки и подготовка.

И пак - честит ви Ден на народните будители!


понеделник, октомври 07, 2024

Хумористична история на българите - Райко Алексиев

- Кес къ се сет гюрултия, мон ами?

Смартфоните ни са препълнени с икони, зад които се крият крадци на време и вредители, размътващи бистрите потоци на сутрешните ни съзнания. Фейсбук е фалш, туитър е его, пощите - бреме. Моментът, в който по технически причини не можах да си изгубя малкото часове свободно време там, ми се стори дълъг като епоха. Имах време да говоря с приятели и да бъда отдаден на разговора, да дочета на спокойствие незавършена от месеци книга, да прегледам два забавни кратки текста, за които от седмици исках да дам мнение. Да обърна внимание на хора, които са били добри с мен.

Райко Алексиев е бил такъв човек - бил е добър с хората, забавлявал е ги е, създавал е и е работил с текстове, давал е мнение по всички въпроси. Хумористичната му трактовка на историята на България може да ви заприлича на краткосмешната история на Веранов, с разликата, че тази на Райко Алексиев има и смешни картинки и всичко му се разбира. Тя също като другата не би понесла на някои чугунени глави, за които такива понятия имат друг единствен формат и мярка. За щастие ние не сме от тях.

Книгата има и ново издание, и ако решите, че Българската история може да ви забавлява, спокойно може да си я набавите и да се насладите. Историята като цяло мен вече много трудно ми удържа вниманието, но пък Райко е от типа титани, на които не мога да спра да се възхищавам.






четвъртък, септември 19, 2024

Непоисканите съвети на Вира Уонг за убийци - Джеси К. Сутанто

Вира Уонг е грижовна бабка, която живее в китайския квартал на Сан Франциско, вдовица, синът ѝ живее другаде и работи много. Тя държи занемарено магазинче за китайски чай, в което в днешни дни не влиза никой. Докато една сутрин на открива в магазинчето труп. След това изведнъж няколко души започват да влизат често-често, а тя се заема да разкрие кой от тях е убиецът, защото нещата не бива да се оставят просто така.

Освен чисто криминалната загдка, която не ни е безразлично да проследим, има и друго. Познатият образ на хипер грижовна майка, домакиня, жена, която по силата на десетилетния навик засипва всички невинни с купища домашно приготвена и непоискана вкусна храна. Храната, обаче, е сила и магия. Грижа, която те предразполага по-силно от всичко, защото пред нея всички сме равни. Тя обезоръжава и с нея е невъзможно де се спори. И по целия свят има готвещи майки, които добре знаят това.

Напоследък има един тип корици, които изглеждат като рисувани от инфантилен ИИ наивист. Тази е от тях. Да, фактологично е вярна, но първо всичко е нарисувано първосигнално (надничаща жена, чай и череп), и второ - всички лица са младежки, само дето са нарисувани със сив цвят на косата. Такъв образ няма нищо общо с обрисувания от авторката в текста на книгата.
Вира би трябвало да изглежда по-скоро като дребно бабе, опаковано с огромни слънчеви очила, козирки, допълнителни ръкави и маратонки с платформи, изтощена къса къдрава коса и странно червило. Като някой, който би играл маджонг с комшийките, докато одумват квартала и обменят информация къде са намаленията, ако не беше толкова болезнено самоуверен и амбициозен.

Вира Уанг (49-и набор) се оказа някаква известна модна дизайнерка в Америка, което на мен ми убягваше, за да разбера по-добре ирониите на авторката.

Надали ще чета още от г-жа Сутанто, не пише чак толкова зарибяващо, леко разводнява нещата и драмите на героите ѝ седяха изкуствени, но пък беше извънредно приятно и удовлетворяващо да се открие кой е убиецът. Навярно майка ѝ е била забележителна жена.

Всяка сутрин точно в 4:30 часа тя се събужда като по часовник (защото късните сутрини са само за децата и европейците) и поема на обиколката си из квартала (точно 3112 крачки).
***
Хората винаги казват, че сватбеният ден е най-щастливият в живота, но честно казано, хората трябва по-често да се опитват да разкриват убийства.
***
Младежите нямат нужда от кафе, то само ги стресира още повече и ги прави нещастни, как не разбират?

пп. Ако случайно още не ви е попадал сериалът "Only murders in the building", може да го пробвате на моя отговорност. Нивото на разследващите е като в тази книга, но загадките са по-трудни, а разкриването им - по-смешно.