Защо нациите се провалят - Дарон Аджемоглу, Джеймс Робинсън

В историята на света някои нации се провялат, а други просперират. Защо това е така, които са критериите, за да стане едното или другото? Ако можем да избираме нашата страна от кои да бъде, какво трябва да целим? По тези въпроси са разсъждавали авторите години наред и са извели два принципа, които са подкрепили с десетки примери от цялото земно кълбо.

Основното е доказването, че има два вида институции в политиката и обществено-икономическите отношения – екстрактивни и инклузивни. Едните се мъчат да отблъснат множеството от хората, другите се опитват да ги включат. И това прави разликата между развитите общества и изоставащите. Едните имат мотивация да измислят неща, да стават предприемачи, да се включват в управлението на страните си, а другите – напротив.

Примерите са от цял свят – САЩ, Великобритания, Франция, Заир, Гватемала, Китай, Централна Европа, Етиопия, Ботсвана, Русия, Австро-Унгария, ЮАР, Аржентина, Зимбабве, Узбекистан, Египет…

Не мога да се сетя за друга книга, която да прави толкова много повторения. Реално оригиналното съдържание в нея би запълнило може би ¼ от страниците ѝ, другото е преговор и преповтаряне. Което ме забави в четенето ѝ над две години. Но пък успя здраво да ми набие в главата основното си послание, с което засега съм напълно съгласен.

Китайците изобретили преди Европа часовника, компаса, барута, хартията и книжните пари, порцелана и високите пещи за леене на желязо. Те самостоятелно развили предачното колело и водната енергия приблизително по същото време, когато тези иновации се появили на другия край на Евразия. В резултат на това през 1500 г. стандартите на живот в Китай били може би поне толкова високи, колкото в Европа. Освен това в продължение на векове Китай имал централизирана държава с чиновнически апарат, набиран меритократично от гражданите.
***
Богатите нации са богати до голяма степен затова, защото в определен момент през последните триста години са успели да развият инклузивни институции. Тези институции са устояли на процеса на порочния кръг. При инклузивните икономически институции богатството не е концентрирано в ръцете на една малка група, която после би могла да използва силата си, за да увеличава диспропорционално политическата си власт. 
***
Конфликтът за доходите и властта и косвено за институциите е непрестанен във всички общества. 
***
И все пак този растеж [в Китай] ще секне, ако екстрактивните политически институции не станат инклузивни. Докато политическите институции си остават екстрактивни, растежът ще бъде вътрешно ограничен, както е било във всички останали подобни случаи.
***
Първо, чуждестранната помощ не е особено ефикасен инструмент за справяне с провала на нациите по света днес. Далеч не. Страните се нуждаят от инклузивни икономически и политически институции, за да разкъсат цикъла на бедността. 
***
Един от копиеносците на Монтесинос, генерал Вело, обобщава това на един от видеозаписите: „Ако не контролираме телевизията, не контролираме нищо.“
***
Както обобщава един китайски коментатор: „за да се подкрепи ръководството на Партията, трябва да се спазват три принципа: че Партията контролира въоръжените сили; Партията контролира кадрите; и Партията контролира новините.“

Искрящ цианкалий - Агата Кристи

- Жените не винаги играят почтено - каза той. - Ако това ви безпокои.

В разгара на частно парти в луксозен хотел домакинята изведнъж се строполява отровена с цианкалий. Казват - самоубийство, била е депресирана от прекарана наскоро инфлуенца. Никой не спори, докато година по-късно съпругът ѝ не получава две анонимни писма, които твърдят, че хубавицата е била убита. На масата са били сравнително малко хора, като за всички от тях в хода на разследването научаваме компрометираща информация. Както генерално, така и по нещо уличаващо, което би могло да бъде мотив за убийство. Един-двама са ѝ били любовници, съпругът - уж не бил ревнив, сестрата щяла да наследи пари, съпругата на любовника също не изгаряла от добронамереност, другият любовник имал тайни от миналото си, които не е било много сигурно, че тя ще запази, както и една секретарка на съпруга ѝ, която също не питае особено топли чувства към жената на шефа.

На същия този шеф явно кокошка му е била изпила ума, та вместо да се довери за писмата на полицията, решава сам да направи инсценировка на събитията година по-късно в същия ресторант, та алалем убиецът да се разкрие сам. Резултатът - самият шеф се строполява също отровен с цианкалий.

Проследяваме събитията през очите на различни персонажи, като един от тях е малката сестра на убитата, а към края и през погледа на инспектор Рейс.

Честно си признавам, че в тази книга изобщо не познах кой е убиецът. Имах известни критерии, но не уцелих фигурата и мотива, а само начина.

Няма голяма полза от споровете с жени.
***
Защо жените не могат да оставят нещата на спокойствие? Един мъж не би искал непрекъснато да му напомнят какво магаре е бил.
***
Характерът ѝ беше достатъчно средновековен, за да може да мрази, без угризения на съвестта.
***
Шампанското може да направи чудеса и с най-вдървената компания.
***
- Не се тревожете, мисиз Дрейк. Знаете, че колкото по-малко говорим, толкова по-лесно се поправят нещата след това.

Императорската перла - Роберт ван Хюлик

Нови и уж по-спокойни премеждия за съдията Ди от времето, когато и съдия в Пуян. Не че дъждът от убийства е нещо спокойно, но поне заплахите не бяха лични. През повечето време. 

Нещата са поулегнали, съдията - също, но това не пречи на хората да се убиват едни други. Този път замесени се оказват множество хора с различни занятия, но общо хоби - антиките. Един е колекционер, друг е търговец, трети - спекулант. А маниерът на разкриване на убиеца е от стила на Агата Кристи - всички имат мотив, възможност и средство, дай да вземем да ги съберем в една стая.

По време на ежегодното състезание с драконови лодки по реката барабанчикът на едната току на финала пада мъртъв, а лодката му губи състезанието. Това се оказва само началото на поредица от още три трупа - на приятеля му, съквартирант и ортак по мошеничества с антики, на млада красавица, която е втора съпруга на местния лекар, която е отишла на тайна среща, за да купува митичната Императорска перла, както и на някаква бабичка - съдържателка на нелегален бордей.

И в този роман се мярка фигурата на Императрицата с намеци за това колко е била луда, но за сметка на това властна. В двора ѝ изчезва гигантска перла, екзекутирани са сума придворни, но никой не си признава да я е взел. Скъпоценният предмет е на практика неизползваем и непродаваем, защото е единствен на света и всеки ще го познае, ако го види. Няколко години по-късно обаче в най-затънтената провинция едно момиче отива по нощите в запусната къща край мандрагорова горичка, за да купи този безценен артефакт. Как, от кого? Това трябва да установи съдията. И то възможно по-скоро, защото убиецът е някакъв маниак и не си поплюва особено.

Рано на другата сутрин веднага след закуска сержант Хун завари съдията Ди застанал до бюрото в личния си кабинет да храни костенурката с листа от маруля. 

Убийство в Кантон - Роберт ван Хюлик

В южната част на Китай в областния център Кантон (днес Гуанджоу) е командирован съдията Ди, за да разкрие случай с изчезнал висш столичен администратор, който е бил на секретна мисия. Градът е мешавица от етноси, включително и множество араби, които тепърва се разпростират по света и не е много сигурно какво кроят. Ами ако са терористи, м? Кой ги знае какви са и що са? Ами ако запалят града?

Работата на съдията е доста трудна, защото действа в пълно неведение, както за мисията на изчезналия, така и за съдбата му. Не знае на кого да се довери, валят трупове, а врагът винаги е на крачка пред него. Аха да разкрие нещо, и някой важен свидетел е удушен с копринен шал, намушкан или прострелян в гръб. Има известна любовна нишка, поднесена в характерния прям за китайците стил. Сред верните сътрудници на съдията има и важни загуби, за един сърдечни разочарования, за друг смисъл, чест и дори живот.

Има и една ключова фигура на сляпа млада красавица, която събира пеещи щурци и ги продава в клетки на колекционери. Има две шестнайсетгодишни близначки, които редовно се явяват в сцените без особено много дрехи, но за сметка на това осиновилият ги морски капитан ги е научил на това-онова в бойните изкуства.

Кой и защо, това са основните въпроси.

- Ах, вие, развратни пикли! - вбесен избухна Цяо Тай. - И сляпата ви приятелка ли е такава?

Китайски приказки

Купих книгата за себе си, не за подарък. Макар че вероятно няма да я задържа. Харесах я заради красивите илюстрации, без да знам кой е художникът Серджо Ридзато. Вероятно корицата ми е напомнила за младините, когато на мен са ми четени такива книжки, но предимно съм внимавал върху картинките.

Направи ми впечатление, че приказките много често имат като основен момент някой справедлив и честен младеж да си намери млада и хубава принцеса за жена. Приказките завършват със сватбата, а на младежа по неведоми пътища му се подарява и имане, ей така, да си има, че те младите и хубави принцеси вероятно си имат своите неотложни разходи, които само с доброта и справедливост е трудно да бъдат посрещани.

Често се среща и някакъв мистичен елемент, който не е решаващ, но без него явно не е можело - дали някой дух, лош магьосник, вълшебна страна, супер-сила. Непознатото и необяснимото са били обяснявани за по-лесно с нещо свръхестествено, което е просто и кратко, са по-лесно храносмилане.

Прелистих книжката и в опит за по-близък досег с китайското народно творчество. Надали ще ми помогне да напредна по мандарин, което се опитвам да направя, но пак дава някаква представа и по-плътно усещане за тази хилядолетна империя.