понеделник, септември 20, 2021

Анонимният подател - Агата Кристи

Много интересен роман с вечно плетящата нещо мис Марпъл и дребната подробност, че мис Марпъл отсъства от действието почти през целия роман. Ще попитате как така и тогава кой разказва и през чии очи читателят разкрива всичко? Ами от един симпатичен млад пилот, който се възстановява от тежка катастрофа и със сестра му са наели за целта къща в дълбоката провинция - в измисленото градче Лимсток в... Девън, разбира се.

Скоро след като са се нанесли, те получават анонимно писмо с оскърбително съдържание и бързо научават, че не са единствените. Обидните анонимни писма валят сред почти всички местни, с които двамата лондончани току-що са се запознали. Някои от съгражданите са леко дразнещи, други - безобидни, а трети пък са млади и привлекателни и събуждат съвсем други чувства. И да беше само това, с мед да го намажеш, защото много скоро идва първият труп, скоро след това втори, намесва се полицията, Скотланд ярд и чак в заключение - мис Марпъл. Може ли обидата от анонимен зложелател да е достатъчна за самоубийство? А ако в нея има зрънце истина? Завист, болестно увредена психика, кой и какъв мотив би имал, за да пише такива писма и да убива?

Оригиналното заглавие "The moving finger" ("Движещият се пръст") идва от 51-ата строфа на "Рубайят" на Омар Хайям (в българския превод в нея няма нищо подобно), а конкретно в романа детективът от Скотланд ярд отбелязва, че писмата са писани от някой, който пише на машина само с един пръст.

Корицата на Абагар отново е много удачна.

пп. Мелодраматичният финал страшно много ми хареса.

събота, септември 18, 2021

Трима души в една лодка (без да става дума за кучето) - Джеръм К. Джеръм

Трима приятели наемат лодка за разходка нагоре по течението на Темза, натъпкват я с всевъзможен нужен и ненужен багаж и провизии и безгрижно потеглят, като возят на борда и куче с тържественото име Монтморенси. Някъде гребат, другаде я влачат с въже от сушата, понякога ги вали, понякога нощуват и се хранят на сушата, разглеждат забележителности, исторически места и споделят подробности за битките и хората там. И тримата са поразглезени столични джентълмени, които макар и да са пътували и друг път на подобни експедиции, не са много обръгнали на физическа работа и походни условия, а сблъсъците им с реалността най-редовно са повод за смях, хълцане и леки сълзи в очите на читателя. Английски хумор, дами и господа!:)

[Рецепта от лекар] Тогава прочетох предписанието, а то гласеше, както следва:
1 фунт бифтек и 1/2 литър горчива бира на всеки 6 часа.
1 разходка от 10 мили всяко утро.
1 легло точно в 11 часа всяка вечер.
И не измъчвай мозъка си с неща, които не разбираш!
***
Да се шляе край някоя конюшня, да събере глутница от най-отвратителните псета, каквито ги има в града, и да ги поведе на поход към крайните квартали, за да се бият с други невзрачни кучета, е основният смисъл на живота за Монтморенси и тъкмо затова, както вече забелязах, той посрещна намека за страноприемниците и ханчетата с най-живо одобрение.
***
Джордж каза, че е жаден (не помня случай той да не е бил жаден), и понеже нещо ми подсказваше, че малко уиски - топло и с парче лимон - ще окаже благотворно въздействие на болестта ми, разискванията бяха отложени по общо съгласие за следващата вечер, а при състващите на събранието сложиха шапките си и излязоха на улицата.
***
Изхвърлете баласта зад борда! Нека лодката ви в живота да бъде лека и да носи само онова, което ви е нужно - уютен дом и прости удоволствия, двама-трима приятели, достойни за това име, едного, когото да обичате и който са ви обича, една котка, едно куче, една-две лули, храна и облекло дотолкова, доколкото са необходими, но малко повечко пиене, защото жаждата е опасно нещо.
***
Човек не може да скучае нито една минутка в лодка, теглена от момичета.
***
Прекарахме два много приятни дни в Оксфорд. Има много кучета в този градец. Монтморенси се въвлече в единайсет сражения на първия ден и в четиринайсет на втория и очевидно си въобразяваше, че се намира в рая.

сряда, септември 01, 2021

Избрани разкази - Хайнрих Бьол

Някъде прочетох, че Хайнрих Бьол (лауреат на Нобелова награда за литература през 1972) пишел за малкия човек. Не мога да кажа дали по принцип е така, но поне в този сборник с разкази центърът на вниманието е върху обикновените хора, да ги наречем "малки" ми звучи някак пренебрежително. 

Имаше тъжни разкази за смачкани от годините на фронта човеци, за гладни хора без бъдеще, имаше и смешни истории, в които забавното изпъква още повече на фона на околните не особено весели текстове. Хайнрих Бьол определено умее да пише и талантът му да разказва интересно има много измерения, както като теми, така и като маниер как разказва, кои да са главните фигури и как да съумява да ни ги представи. Като хвърлите едно око на биографията му и няма да ви е странно, че често пише за последиците от войната и физическото и психическо оцеляване на хората след нея ("Когато войната избухна", "Когато войната свърши", "Край моста", "Човекът с ножовете"), за странностите и крайностите на градския живот, за кариерите ("Пътуваш твърде често до Хайделберг"), за семействата. Срещали ли сте някой друг да ви разкаже по интересен начин семейна сага от името на една кафена чаша без дръжка ("Съдбата на една кафена чаша без дръжка")?

Много симпатичен ми се видя "Като в лошите романи" с инициативността и пресметливостта на немската съпруга, каквато е толкова лесно да си я представи човек. Както и забавната история за далечния тихоокеански остров ("В страната на руюките"), в изследването на автентичния свят на който, бяха посветили животите си двама учени, а като отишли на място местните плямпали вече само на холивудски английски и ги питали дали случайно не познават Рита Хейуърт.:)

Имаше и 1-2 малко по-странни истории, които ми се сториха смущаващо близо до ръба на здравия разум, но предполагам, че включването им е част от неизбежния данък, който съставителите на сборници плащат за желанието си да публикуват непременно неиздавани досега произведения на прочути и плодовити автори.

Дали сборникът се препоръчва? Определено да.

понеделник, август 23, 2021

Проклятието на огледалото - Агата Кристи

Нова драма с труп в Сейнт Мери Мийд и то съвсем скоро след събитията в "Трупът в библиотеката", а близката приятелка на мис Марпъл, мисиз Бантри, отново е сред най-осведомените очевидци. Нещастието се случва на празненство, на което прочута филмова звезда от Холивуд е поканила селската общественост на пищно парти под формата на "ден на отворените врати" за пръв път, след като е купила имението на Бантри и го е ремонтирала. Разбира се, всички искат да надзърнат, да се отъркат от славата, а някои дори леко нахално да напомнят на звездата, че и друг път са се срещали. Е, за тези някои това се оказва фатално, защото скоро се оказват отровени със свръхдоза приспивателно в чашата с коктейла. Защо, кой, как, а и не на последно място това ли е била истинската мишена на убиеца? Кому е притрябвало да убива някаква безизвестна женица, за която научаваме единствено, че е толкова голяма фенка на Марина Грег, че когато преди години била болна от рубеола, се напудрила, пременила и тайно се измъкнала от отделението, за да иде да се ръкува и вземе автограф от звездата.

По познатия ни маниер, заподозрените извършители са ограничен кръг - само тези, които са били непосредствено на стълбищната площадка, където Марина Грег и антуражът ѝ са посрещали гостите. Домакинята, десетина гости, иконом, секретарка, количка с коктейли и една картина на Белини на щастливата Мадона с младенеца. В интернет открих различни негови версии, на повечето от които тя е с описаната в романа синя дреха, но на тази по-долу Мадоната ми се видя най-щастлива.


Продължавам да се възхищавам от прекрасните корици на поредицата на издателство "Абагар", едновременно стилни и съдържателни, но без да издават всичко.

Когато напреднах с текста, се оказа, че чета книгата за втори път, и изненада в действието нямаше, но пък беше интересно да се припомнят някои безотговорни черти на егото, които изпъкват ежедневно дори в сегашните пандемични времена. Errare humanum est, sed perseverare autem diabolicum. Твърди се, че го е казал Цицерон, а преводът трябва да е нещо като: “Човешко е да се греши, но да се продължава, е дяволско.”

четвъртък, юли 01, 2021

The Singles Collection 1999-2009 - Богдан Русев

За пръв път чета нещо от Богдан Русев, което си е мой пропуск. Прочетох, че е изгрял на писателския небосклон през ерата на книгите-игри, което пък обяснява първото изречение. Може би тогава съм попадал на неподходящи екземпляри, но пропуснах тази форма, без да се науча да я харесвам.

Книгата представлява сборник от самостоятелни произведения, които вероятно са писани и публикувани на различни места (напр. списание "Егоист") през различни години от споменатото в заглавието десетилетие. Т.е. те са самостоятелни "сингли", които са били издадени в обща колекция. 

Ако човек тръгне на търси прилики или обединяващи неща, като нищо и да намери, макар някои от историите да изглеждат крайно различни. Ще срещнете разкази от по едно изречение, което се простира на няколко страници. Истории с много алкохол, дрога, секс, претенции, замислени младежи, софийски киберпънк, в който има повече пънк и по-малко кибер. Истории за умове от големия град, за любов, за крайности и близости.

За пръв път от много време ми направи грабващо и отнасящо приятно впечатление това, че български автор може да разказва едновременно дръзко и смислено. Да развива уж дребни ниши до размер на градски вселени и да продължава да звучи яко. 

Парчетата от приказки за Белегаст по някаква причина не ми допаднаха, не знам, може би просто не ги схванах, както трябва. Други пък ми се видяха прекалено брутални или натуралистични. Харесах обаче други ("Мемоцид", "Deus ex machina", "Електрочакра", "Сънувах сън", "Cafe Royale", "La sangue oblige", "Ode to my family", "Винаги някой някъде реже нещо с флекс") и то много! Дори харесах е слабо, умореното ми късно вечерно съзнание потъваше с радост в киберпънкарските халюцинации, вихрещи се из познати ми подлези, квартали със съмнителна слава, заведения, места. Една почти апокалиптична София, каквато е толкова лесно да повярваме, че би могла да бъде. С нелегални операции, импланти, бустери, емпати, различни и което е най-важното - свобода на фантазията!