понеделник, октомври 19, 2020

Приливи на Мрака – Арън Розенбърг

This world is ours, and by the Holy Light we will keep it safe, now and forever.

Turalyon to Khadgar after the Second War

Лавината от орки, която се е изляла от Тъмния портал, вече е превзела единия континент на Азерот, величественият Стормуинд е в руини и кръв, а крал Лейн и Медив са мъртви. Оцелелите човеци са намерили спасение отвъд морето, където някои тамошните владетели приемат предупрежденията им, а други не ловят вяра и се подсмихват ехидно. Единственият шанс на хората е да се обединят, за да могат да дадат смислен отпор на нашествениците. Дали, как, кои? Ако сте се опитвали да накарате повече от трима души да свършат обща неприятна задача, вероятно ще имате идея за обширното поле от препъни камъни.

Тази книга разказва за създаването на Алианса и първите трудности във войната срещу Ордата, като в хода на действието историята навързва нишките на много оставени в предишните истории стърчащи краища. За предателството на Перинолд от Алтерак, за битките, които принудиха първоначално надменните елфи от Куел’Талас и джуджетата от Еъри Пийкс и Айрънфордж да се присъединят към Алианса на хората. За създадения от първите четирима паладини орден на Сребърната ръка и израстването на вярата и водаческите умения на младия Туралиън. За героичната гибел на последния от славното трио приятели - Медив, Лейн и Лотар. За поробването на червения дракон Алекстраза чрез артефакта Демонична душа и принуждаването ѝ да люпи нови и нови дракони, които да бъдат яздени от орките като летящи крепости. За бляскавите морски победи на флотата на адмирал Праудмуър. За гибелта на Гул’дан и колосалната глупост, която сътвори, и за която всъщност беше докарана цялата оркска раса на тази земя - да освободи погребания под морето Саргерас, заключен там някога от Игуен с печат, който не може да бъде отворен от никоя съществуваща на Азерот раса.

Допадна ми описанието на войната, защото не беше прост сбор от отделни битки, а създаваше усещането за нещо по-мащабно с цялото организирано придвижване на войски, преходите, сроковете, средствата. Хареса ми също, че не беше обърнато никакво внимание на Саргерас, по простата причина, че никой от участниците в събитията не знаеше нищо за него, и развихрянето му остана да се случи в евентуална следваща книга.

На картата по-долу е показано нагледно как протече походът на орките из човешките земи:

Една от най-хубавите книги в поредицата, която подхрани пламъка на интереса ми да продължавам възможно най-скоро със следващата.:)

вторник, октомври 13, 2020

Фарът на края на света – Жул Верн

В края на по-миналия век на крайчеца на остров Естадос, който е най-източната суша от архипелага около остров Огнена земя и на ръба на Магелановия проток, аржентинското правителство постоява фар. Ролята му е решаваща за направляването на потока от кораби, които ежедневно се преливат от Атлантика в Тихия океан и обратно, защото и земите, и водите там са толкова чужди и сурови, че без неговата помощ редовно се стига до трагични крушения.

Първата смяна, която ще дежури на новия фар, се състои от трима доброволци с опит в морските дела и самотната служба. Корабът им си заминава и ще се върне чак след три месеца със следващите, които ще ги сменят. За зла участ обаче на острова през цялото време се е укривала крайно подла пиратска банда, която допреди това е примамвала преминаващи кораби към сушата и след разбиването им, ги е ограбвала. Усетили липсата на кораба, пиратите за нула време нападат и убиват двама от пазачите на фара, като само третият успява да им избяга. В рамките до следващото идване на военният кораб с новата смяна, пиратите угасяват фара, продължават да плячкосват и дори съдбата им изпраща една доста запазена шхуна, на която те замислят да натоварят богатствата си и да офейкат овреме. За тяхно съжаление обаче, излягалият последен пазач на фара не е съгласен да ги остави да се отърват просто така. Какво може да направи сам човек за три месеца на безлюден остров с крайно суров климат? А дали е сам?

Приключенска книга от далечната 1905, издадена посмъртно съвсем скоро след кончината на автора. Много мъжество, смелост, себеотрицание във времена, когато далечният юг още не е бил покорен от човеците, а платноходите са били основно мореплавателно средство. 

Днес на този остров остават за постоянно пак само шепа хора, главно учени, които дежурят в метеорологичната станция там, а самото място изглежда ето така:


петък, октомври 09, 2020

Мръсната четворка – Майкъл Конъли

Джак Макавой продължава да пише провокативни материали за малък новинарски сайт, който разследва случаи на нарушени права на потребителите, и да любопитства в други по-нездравословни среди. Последното е защото се оказва включен в разследване на ЛАПУ за убийството на жена, с която се запознал в местен бар преди години и е имал еднонощни отношения. Личното разследване на Макавой го отвежда едни гърди пред полицията, за да открие, че още поне три жени са били убити по същия странен начин и всичките четири са участвали доброволно в програма да разчитане на ДНК-то им срещу скромните 23 долара. Съвпадение? Как може такава услуга да бъде толкова евтина и какво се е случило с пробите от тяхната ДНК след това, на кого са предоставени, защото явно някой има нездрав интерес към жени, които генетично са предразположени към разни пристрастяващи рискове като наркотици, алкохол, безразборен секс и т.н.?

За съжаление, Джак Макавой не е единственият, който души за груба спекула с чуждо ДНК, и далеч не е най-опасният. Малка утеха за него и за читателите е подновената му за кратко връзка с бившата агентка Рейчъл Уолинг, която отдавна не се препитава от профилиране на серийни убийци, ала няма да откаже малко помощ на другарче в нужда. Още повече, когато името на това другарче е изписано на единствения куршум за нея.

А това по-долу е част от огромния комплекс на болницата Сидърс Сайнай, където убиецът причака съдружника на този, който му продаваше данни за нищо не подозиращите жени. За илюстрация на достоверността на сюжета, в кадър долу вдясно случайно има същата Тойота Приус.:)


 

понеделник, септември 28, 2020

Лудият от Бержерак - Жорж Сименон

Мегре се отправя за служебна справка в Бордо, докато жена му е при сестра си в Алзас, като с едното е намислил да ползва намалението и да се отбие на гости във фермата на приятеля си Льодюк, който отдавна любезно го кани. Бавно и скучно пътуване с влак или поне докато непознатият му спътник от горното легло на спалния вагон не решава да скочи от влака в движение и да простреля в рамото последвалия го от любопитство Мегре. За щастие комисарят е намерен и закърпен в близкото градче Бержерак, където е настанен в най-хубавата стая на партера на хотел „Англия“, докато се повъзстанови. Около него се събира скромно като бройка общество, представляващо местния правораздавателен елит, който е силно развълнуван от поредица неразкрити убийства на млади жени. Неизвестният извършител е набеден за луд, като някои следи водят към анонимното другарче по купе (за което знаем  единствено, че носи черни лачени обувки и сиви домашно плетени вълнени чорапи!), ала самият Мегре не е очарован от подобна вероятност. С помощта на притеклата се незабавно от север г-жа Мегре, комисарят полека-лека започва да разплита случая от леглото си в хотела, като отначало най-съмнителни му се струват именно стеклите се плътно около него доктор Риво, прокурорът Дюурсо, полицейският инспектор и дори самият Льодюк! Постепенно Мегре придобива все повече и повече нови сведения, една следа отпраща мислите му в посока Алжир към професионален фалшификатор на документи, друга – към открития в близката гора прострелян от упор труп, а трета – към балдъзата на доктора.

В Бержерак определено има съмнителни типове, но надали някой от тях е луд...

Много приятен роман, който припомня едно типично и трудно описуемо френско поведение и атмосфера. Оказа се, че Бержерак се намира в Гаскония на брега на Дордон, общо взето в средата на триъгълника Тулуза-Бордо-Лимож. Името е известно като родно място на литературния герой Сирано и с битка от Стогодишната война, която се е случила там между англичани и французи през август 1345г. И до днес в Бержерак живеят доста англичани, а двата градски хотела, които се споменаваха в романа и се намираха буквално един срещу друг, се казваха съответно „Англия“ и „Франция“.:)

сряда, септември 23, 2020

Възходът на Ордата - Кристи Голдън

Трал е в ролята на разказвач, който в ретроспективен стил ни предава историята на орките, още когато са били кафяви на цвят и са живели на отделни кланове в хармония с природата на родната им планета. След това обаче външна намеса ги обединява в една яростна Орда, засилва се прочутата им агресия, стават зелени на цвят, а очите им светват в червена ярост. Кои са виновниците и можело ли е всичко това да бъде избегнато? Разказва още за дружбата на младите Дуротан и Оргрим, които случайно се запознават с мистериозната древна раса на дренаите. Научаваме защо Елементите на природата се отвръщат от призивите на орките и шаманите им губят сили. Как доверчиво приемат предложените им от посредниците на Саргерас нови магии и как почти никой не възразява срещу злото, което идва с тях. За моралното падение на ордата, гибелта на дренаите, че и на цялата им планета, и за съдействието, което получава узурпаторът на властта Гулдан, от човешкия магьосник Медив за изграждането на Тъмния портал и нахлуването на Ордата в света на човеците. 

Много нови отговори на стари въпроси, които един по един внасят по малко светлинка в тъмния лабиринт от съдби и сюжетни линии. Неведнъж се е случвало по-младите раси да станат пионки в ноктестите ръце на по-древни и могъщи сили, които не знаят ни прошка, ни милост, а само унищожение, и всеки път постфактум се чудим дали наистина е било неизбежно.

Доста трагична, но пък интересна за проследяване история, в която непознати досега герои добиват реални очертания, а пък вече познатите ни - още по-пълнокръвни образи и повече черти от характерите им. Макар на пръв поглед светът на Уоркрафта да изглежда клиширано черно-бял, във всяка от книгите от поредицата се наслаждавам на разнообразната палитра от чисто човешки качества и нрави, които откривам у героите, независимо от коя раса. Както казваха някъде, че на Азимов роботите му са повече човеци от хората, така и в Уоркрафта понякога зверовете имат повечко човешки черти.