вторник, август 07, 2018

Мога да прескачам локви - Алан Маршал

За да живеят достойно, хората трябва да побеждават своите слабости.

Алан Маршал е австралийски хуморист от близкото минало, но вие това вероятно си го знаете. Превеждан е обилно още през комунизма и е бил доста популярен у нас.

Централната фигура в този негов автобиографичен роман разбираемо е самият той и борбата му с живота, след като като малък се разболява от детски паралич и остава сакат. Когато обаче си позитивен човек и отвътре повече ти идва да се смееш, а не да плачеш, дори животът с патерици може да бъде смешен, а когато околните видят как приемаш нещата, те също попиват от теб това ведро поведение, спират да те съжаляват и те приемат за равен. Или поне децата го правят, те са по на "ти" с емпатията.

Страшно приятни истории за детството на Алан във фермата, където баща му обяздва коне, а той ходи за риба с приятели, да ловят зайци с примки, да гледа конете, а чат-пат и да ходи на училище. Премеждията му в болницата, с патериците, по-късно с инвалидния стол, как тайно се учи сам да плува и да язди пони. За всички симпатични хора и животни, за природата, скитниците, песните.

Втората половина от книгата му е вече като току-що дипломиран счетоводител, който се мъчи да си намери работа в големия град, където се сблъсква челно с предразсъдъците на възрастните. Горчив опит и унизително отношение, които обаче вероятно са били нужни, за да се кали волята му и да придобие нужния за писателското поприще широк поглед върху хората и отношенията им.

Когато чета хубави книги за деца никога не мога да се начудя как някои хора и като възрастни още помнят начина, по който разсъждават децата. Това го намирам за изключително интересно и дори обикновени случки започват да ме развеселяват и ми е много интересно да ги чета.

Въобще, Алан Маршал е голяма работа и няма да съжалите, ако посегнете към негова книга. Гаранция!:)

По-късно видях някъде една съвсем хубава на вид котка, изхвърлена от някого. Нейната вкочанена неподвижност ме изплаши. Обясниха ми,  че е мъртва.
***
Веднъж татко след като свали някакви нови ботуши, които разтъпкваше, и нахлузи старите, с ластични кончови марка "Джилспай", възкликна: "Тези ботуши са божествена работа." Затова смятах, че Исус носи ботуши марка "Джилспай".
***
Мислех, че когато станеш мъж, страхът, болката и нерешителността просто престават да съществуват.
***
Под влияние на татко аз често сравнявах хората с коне и сестрите, които припкаха нагоре-надолу из отделението, ми приличаха на понита.
***
Уважавах мъжете. Смятах, че са способни да преодоляват всякакви трудности, че притежават голяма смелост, могат да оправят всичко, знаят всичко, силни са и на тях може да се разчита. С нетърпение чаках да порасна и да стана мъж.
***
Когато Алан слушаше как дърварите си говорят за живота:
Смешно, но човек никога не може да се ожени за жена, толкова добра, колкото майка му. Десетки пъти съм се убеждавал! Днес всички жени са еднакви. Може да се каже, че от ден на ден стават все по-лоши. Влез в килера на моята стара майка, например. Дявол да го вземе! И мишка не можеше да си проправи път сред бурканите с туршии, конфитюри, бутилките със сокове и бира. И всичко е направено от нейните две ръце. Помоли жена си днес да ти свари гърне сладко... - той махна презрително с ръка.

понеделник, юли 23, 2018

Приказки - Александър Пушкин

Друго пътешествие този месец ме изстреля към неподозирани места в руската шир, където освен мачове от световното и безаналогова техника, са оказа че има и друго.

И понеже с предишното пътешественическо книжно предизвикателство с мускетарите видях доста зор с обема, реших да не се нахвърлям примерно на "Война и мир", а леко да си отдъхна с нещо кратко. Така четенето на четири приказки сред жегата на каменния Петербург ми дойде бир таман. По принцип имам силни предубеждения към мерената реч, а в частност към приказката за рибката и неизлечими травми от назубрянето й наизуст в четвърти клас, но чисто по християнски реших да дам още един шанс за поправителен на Пушкин и не сгреших. Приказките се оказаха много приятни.
  • Приказка за цар Салтан, за неговия син, славния и силен княз Гвидон Салтанович и за прекрасната княгиня Лебед. (Тук заглавието ме отменя и ми спестява почти изцяло усилията да казвам кои са героите, какви са отношенията помежду им и какво ще стане накрая.)
  • Приказка за рибаря и златната рибка. (Рибешката история за мен вече няма зловещ привкус и ужасът от изпитването е изличен. Остана само поуката какво се случва на алчните бабички, както и защо не трябва да се уйдисва на всяка женска прищявка.)
  • Приказка за мъртвата царкиня и за седемте юнаци. (Тази беше по-скучна.) 
  • Приказка за златното петле. (Не бъдете неблагодарни, защото това не води до нищо добро, и внимавайте на кого какво обещавате.)

вторник, юли 17, 2018

Тримата мускетари - Александър Дюма

Нощем всички котки са сиви.

Едно инцидентно служебно пътуване из парижките потайности ме подсети да си припомня историята за мускетарите и техните лафове и приключения. За по-пълно потапяне в местната атмосфера, така да се каже.

Вярвам, че историята за премеждията на четиримата лекомислени младежи е позната малко или повече на всички, така че няма да досаждам с излишни преразкази, а само ще обърна внимание на това, как книги, които имат характеристиката да са интересни, мъдри и забавни едновременно, трудно остаряват. Вероятно и с хората е така.

Както ще се уверите от приложените цитати (доста са, но си струват), не е никак чудно защо тази книга е била любимо четиво на много поколения мъже още преди "Швейк" и "Кръстникът" да започнат да претендират за същото. Героите са млади, лекомислени, бият се за щяло и нещяло, ядат и пият на поразия, посягат на чуждите жени и харчат на широко. Как да не им завидиш?:)

Освен това господин дьо Тревил печели десет хиляди екю годишно, следователно той е много голям благородник.
***
Капитанът на мускетарите вдъхваше възхищение, страх и обич, което е върхът на човешкото щастие.
***
Виждате ли, драги приятелю, вие нямате никаква работа, но аз съм много зает.
***
Със слугите е като с жените: трябва да ги поставиш веднага на мястото им.
***
Жената е създадена за наша гибел и от нея произлизат всичките ни нещастия.
***
Ние сме вярващи като мохамедани и неми като гробове - заяви Атос.
***
Повтарям ви, пазете се, жената винаги ни е погубвала и ще ни погубва и в бъдеще.
***
Господине, не смесвайте предпазливостта със страха. Предпазливостта е добродетел.
***
В същото време на огъня се печаха нанизани на шиш яребици, а от двете страни на голямото огнище кипяха две тенджери, откъдето се носеше смесената миризма на задушен заек и риба с винен сос, които приятно дразнеха обонянието.
***
Дребна работа е това, дребна работа... Това беше любимият израз на Атос.
***
- Вижте какво, драги Арамис, - рече д'Артанян, който ненавиждаше стиховете почти колкото латинския, - прибавете към трудността и краткостта и бъдете положителен, че вашата поема ще има още две достойнства.
***
Не познавам жена, която да заслужава труда да я търсиш, ако си изгубил следите й.
***
Човек играе с всеки, но се бие само с равни на себе си.
***
Аз не вярвам на жените, платих си за това, и най-вече на русите жени.
***
"Дявол да го вземе!" - помисли си Портос. - Това е много жалко. Уважавам старостта, но никак не я обичам варена или печена."
***
По онова време хората не се стесняваха толкова много както днес.
***
Атос, както винаги, нито го разубеждаваше, нито го насърчаваше. Той беше привърженик на свободната воля. Не даваше никога съвети, без да му ги искат. При това трябваше да му ги искат два пъти.
***
Аз съм много доволен, че убих онзи обесник, момчето ми, защото да убиеш англичанин е свято дело.
***
Всичко може да се случи - животът е броеница от малки неволи, които мъдрецът със смях отронва една по една.
***
Така, позволявам ви да не ми благодарите.
***
Не познавам човек, който заслужава да бъде оплакван цял живот от някой друг човек.
***
В девет часа вечерта, както знаем, улиците в провинцията са почти безлюдни.
***
- Вие сте млад - отвърна Атос - и има време горчивите ви спомени да станат приятни!

понеделник, май 28, 2018

Илюстрираните правила на голфа - Наръчник

Тази книга попадна у мен привидно най-случайно, но то е само за да потвърди, че книгите най-добре намират читателите си, а не обратно.

Като се замисли човек, на кого би му била интересна такава странна книга? Да четеш правила? И то за голф? Че то тая игра освен английски старци практикува ли я някой? Пфу, глупави предразсъдъци! Изненадващо или не, но книгата попадна у мен, когато ми беше най-необходима. Запалих се по голфа от телевизията, докато прещраквах каналите ми стана любопитно, после започнах да гледам с все по-голямо увлечение. Попитах в един сравнително близък голф-клуб за курсове за начинаещи, но близо година не получих никакъв хабер от там. И в момента, когато най-после ми звъннаха и се записах, получих тази книга като подарък от близък приятел, който обаче изобщо не подозираше за най-новото попълнение в списъка ми от хобита. И така книгата уцели и момента, и човека от раз. Hole-in-one, както се казва в някои други среди.:)

Изданието е направено с много илюстрации, снимки и примери от действителни състезания. Чудесни хартия и оформление, но както казва един познат книжен плъх - текста няма да го коментираме. Защото на моменти точките, параграфите и алинеите стават на мишмаш, а печатните грешки са сервирани на килограм. Да не говорим за превода, зад който прозира вездесъщата ръка на Гугъл преводача.

При всички случаи е полезно четиво, но ако случайно има второ коригирано издание, то със сигурност ще има какво да се подобри в него.

четвъртък, май 24, 2018

Фабиан. Историята на един моралист - Ерих Кестнер

Днес една случайно срещната приятелка ми каза, че ще й бъде интересно какво ще ми е впечатлението щом дочета "Фабиан". И това е любопитно не заради мен, а защото книгата е такава, особена.

Това не е Ерих Кестнер от детските му романи. Не е и забавният титан на хумора от "Трима мъже в снега". Този роман е написан съвсем малко по-късно, но вече и времената, и писателят са други. През 1931-ва в Германия кризата набира скорост, икономика, нрави, семейства се рушат, а гвардията от безработни никога не е вещаела нещо добро. На този фон проследяваме съдбата на един любим за автора персонаж - млад доктор по крайно непрактична за онзи момент специалност като рекламата, който още в зората на трийсетте успява да съчетае аскетичното си оцеляване с донякъде романтичен морал. Но докъде ще го доведе всичко това?

Фабиан е странен характер с още заплетени от финиша на младостта решения и преценки. Романтизмът не прощава не само на него, макар повечето пъти той да успява да се справя с несгодите с характерния остър и безкомпромисен хумор. Но с правдата, жените, политиката, държавното управление и въобще всички други неща, за които се палят мъжете след третата чаша, виж, там се взима на сериозно и си носи всичките последици от това.

Вкусът е като от "Тримата другари" на Ремарк. На завърнали се от фронта интелектуалци, които се мъчат да оцеляват в цивилния живот, докато заглушават с пиене алармите на собствения си морал. Да, има необикновена млада жена, която героят да спечели и изгуби, близък другар, безработица, вишновка. Трябва да проверя дали и на други хора им прави впечатление колко си приличат всъщност Ремарк и Кестнер. И съвсем между другото - "Фабиан" е една от книгите, които са горени пред Берлинския университет от нацистите само няколко години след издаването й.

Положително най-подходящата възраст за четене на книгата е след края на двайсетте и преди началото на четирисетте. Тогава ще има най-много неща, които да откриете за себе си в характера и преживелиците на Фабиан. Особено днес, пък макар и засега да няма икономическа криза. Отлагането на брака, разменянето на младостта и морала срещу други ценности. Издигането в кариерата или жертването й за нещо друго. Изтичащото през пръстите време.

Може и да е само в моето око, но в този малко по-късен Ерих Кестнер като че ли се забелязва пръв полъх от нещастните му старини. А може би всичко е могло да бъде и другояче...

Тази корица не е нещо особено, но българската е направо потресаваща.

- Разумните няма да дойдат на власт - каза Фабиан, - а още по-малко справедливите.
***
- Истински позор е - подхвана той след известно време. - Тоя бивш стажант си има жилище, градина, професия, жена с лунички и какво ли още не. А пък ние вегетираме като някакви скитници, все още нямаме установена професия, нито установен доход, нито установена цел, нито дори установена приятелка.
- Но нали ти си имаш Леда!
- И което ме възмущава особено - продължи Лабуде, - такъв един тип си има собствено, лично свое дете.
***
Родителите на Лабуде обитаваха в Груневалд голям старогръцки храм. Собствено това не беше храм, а вила. И всъщност те съвсем не обитаваха вилата. Майка му постоянно пътуваше и се застояваше най-вече на юг, в една курортна къщица край Лугано. Първо, край Лаго ди Лугано й харесваше повече, отколкото край Груневалдското езеро. И второ, бащата на Лабуде намираше, че крехкото здраве на неговата съпруга се нуждае от южен климат. Той много обичаше жена си, особено когато я нямаше. Чувствата му към нея се увеличаваха пропорционално на квадрата на разстоянието помежду им.
***
За нацистите:
- Окъде намирате тая наглост да обричате на гибел шестдесет милиона души, само защото страдате от честолюбието на обидени пуяци и обичате побоищата?
- В световната история винаги е било така - каза твърдо Венцкат и изпразни до дъно чашата си.
- Да, точно тъй изглежда световната история от началото, та до края си! - извика Фабиан. - Човек просто го е срам да я чете. И хората би трябвало да се срамуват да набиват в главите на децата тия неща. Защо трябва винаги да се прави същото, което е било правено някога? Ако тоя принцип беше провеждан с последователност, ние и до днес щяхме да си живеем по дърветата.
- Ти не си патриот - заяви Венцкат.
- А ти пък си тъп като говедо - извика Фабиан. - Това е още по-жалко.