Убийци на звезди - Христо Гошев

Това е роман за космически битки. Действието е изтъкано от толкова много битки, че ще се затрудните да се сетите за друга книга с толкова много космически бой. Да, покрай битките има и малко любов, има и цивилизационна заплаха, партньорство с друга раса, но всичко друго бледнее пред боя с изтребители. От оръдия, лазери, брони, стомани с молибден, щитове, взривове и скоци през субпространството ще ви се завие свят. А ако обичате такива неща, ще ви бъде супер яко.

Появила се е някаква страшна заплаха за съюза от човеци и ворудани (гущери, какви да са), от която едвам сме се измъкнали предишния път, което научаваме ретроспективно в хода на повествованието. Сега обаче безчувствените агресори са многократно по-силни и сякаш няма разумен начин да бъдат спрени. Защо са такива, кои са, какви са и как да се справим с опасността от тотално заличаване този път?

Корицата и заглавието намекват, че в книгата ще става дума за космически кораб, който умее да разрушава цели звезди. В текста обаче изобщо не става дума за такова нещо.

Развръзката беше може би с една идея неудовлетворителна за моя вкус. Да, нашето момче оцеля, което ние си знаехме от самото начало, но не само, че не разкри в прав текст какви са тия рудрани, ами и само ги ограничи, без да ги ликвидира напълно. Знаете, че има такива четива, в които героят върви само напред и жъне врагове на купове. Избиват всички от неговата група, той оцелява и го причисляват към друга, където на нещастните му съратници ще се случи същото. На едно място имаше лек намек защо само той е толкова способен ас, някаква супер-сила се мярна за кратко, но нямаше развитие, а имах очаквания да излезе нещо свръхестествено и отличаващо го. Очаквах също мацката да не бъде пожертвана, а двойката да има едва ли не щастлив семеен живот, а Макс и изследователката да им кумуват, но може би такъв финал щеше да бъде прекалено захаросан. В истинския си вид завършекът беше по-скоро като водка - концентриран и окончателен.

Тази книга ми беше любезно предоставена от автора ѝ и трябва да си призная, че за пръв път ми се случва непоискана подарена от непознат книга да ми хареса толкова. Не казвам, че тя се превръща най-любимото ми четиво за всички времена, а просто, че беше много прията за поглъщане.

Благодаря, Христо, че ме накара пак да се почувствам млад, да мога да чета ненаситно! Пожелавам още много нови писателски успехи!

А, да, някъде по-горе разкривам части от сюжета, дано да не ви е било важно.

Планетата на прокълнатите - Хари Харисън

Хари Харисън пише от онази старовремска фантастика за космос и битки, с които няма как да сбърка човек. Не обещава друго и не предлага друго. Главният герой идва от планета, на която условията са доста сурови и там човеците са еволюирали по особен начин, а той лично е шампион в Двадесетобоя - нещото, което увлича цялата планета, а той е най-добър от всички - от шах до фехтовка, като минете през стрелба и поезия. Та този човек е вербуван от друг Победител да се присъедини към междупланетна неправителствена организация, която се опитва да спаси една друга крайно изостанала бедна и пустинна планета с всичките ѝ седем милиона жители от това да не бъде изпепелена от комшиите от съседната богата и развита планета. Защо? Защото първите смотаняци, са се сдобили по неведом начин със специални бомби, с които заплашват съседите си. Защо им е, никой не знае. Съседите са несравнимо по-развити и техните оръжия са вече в готовност, за да неутрализират заплахата. Остават броени дни, а нашият герой се лута в неведение сред тъпанарите от първата планета. Нали си го представихте, едните ходят по препаски и дъвчат корени, а другите имат водородни бомби собствено производство. Не е като такъв конфликт да има безброй решения.

От една страна в текста се долавят препратки към прогресорите на Стругацки, има и някаква загадка, която героят трябва да разреши и така да спаси всички, а ние знаем, че ще успее. Има и доволно битки, за да не е всичкото само спекула с теоретични предположения, тук-там някой умира, друг се урежда с красива млада биоложка от Земята. Нямаше достатъчно от познатия хумор от серията за Стоманения плъх, но пък и реално тази книга не е от там.

Да се чете ли? Може, по-тънка фантастика надали е издавана в червената серия на "Бард".

Защо нациите се провалят - Дарон Аджемоглу, Джеймс Робинсън

В историята на света някои нации се провялат, а други просперират. Защо това е така, които са критериите, за да стане едното или другото? Ако можем да избираме нашата страна от кои да бъде, какво трябва да целим? По тези въпроси са разсъждавали авторите години наред и са извели два принципа, които са подкрепили с десетки примери от цялото земно кълбо.

Основното е доказването, че има два вида институции в политиката и обществено-икономическите отношения – екстрактивни и инклузивни. Едните се мъчат да отблъснат множеството от хората, другите се опитват да ги включат. И това прави разликата между развитите общества и изоставащите. Едните имат мотивация да измислят неща, да стават предприемачи, да се включват в управлението на страните си, а другите – напротив.

Примерите са от цял свят – САЩ, Великобритания, Франция, Заир, Гватемала, Китай, Централна Европа, Етиопия, Ботсвана, Русия, Австро-Унгария, ЮАР, Аржентина, Зимбабве, Узбекистан, Египет…

Не мога да се сетя за друга книга, която да прави толкова много повторения. Реално оригиналното съдържание в нея би запълнило може би ¼ от страниците ѝ, другото е преговор и преповтаряне. Което ме забави в четенето ѝ над две години. Но пък успя здраво да ми набие в главата основното си послание, с което засега съм напълно съгласен.

Китайците изобретили преди Европа часовника, компаса, барута, хартията и книжните пари, порцелана и високите пещи за леене на желязо. Те самостоятелно развили предачното колело и водната енергия приблизително по същото време, когато тези иновации се появили на другия край на Евразия. В резултат на това през 1500 г. стандартите на живот в Китай били може би поне толкова високи, колкото в Европа. Освен това в продължение на векове Китай имал централизирана държава с чиновнически апарат, набиран меритократично от гражданите.
***
Богатите нации са богати до голяма степен затова, защото в определен момент през последните триста години са успели да развият инклузивни институции. Тези институции са устояли на процеса на порочния кръг. При инклузивните икономически институции богатството не е концентрирано в ръцете на една малка група, която после би могла да използва силата си, за да увеличава диспропорционално политическата си власт. 
***
Конфликтът за доходите и властта и косвено за институциите е непрестанен във всички общества. 
***
И все пак този растеж [в Китай] ще секне, ако екстрактивните политически институции не станат инклузивни. Докато политическите институции си остават екстрактивни, растежът ще бъде вътрешно ограничен, както е било във всички останали подобни случаи.
***
Първо, чуждестранната помощ не е особено ефикасен инструмент за справяне с провала на нациите по света днес. Далеч не. Страните се нуждаят от инклузивни икономически и политически институции, за да разкъсат цикъла на бедността. 
***
Един от копиеносците на Монтесинос, генерал Вело, обобщава това на един от видеозаписите: „Ако не контролираме телевизията, не контролираме нищо.“
***
Както обобщава един китайски коментатор: „за да се подкрепи ръководството на Партията, трябва да се спазват три принципа: че Партията контролира въоръжените сили; Партията контролира кадрите; и Партията контролира новините.“

Искрящ цианкалий - Агата Кристи

- Жените не винаги играят почтено - каза той. - Ако това ви безпокои.

В разгара на частно парти в луксозен хотел домакинята изведнъж се строполява отровена с цианкалий. Казват - самоубийство, била е депресирана от прекарана наскоро инфлуенца. Никой не спори, докато година по-късно съпругът ѝ не получава две анонимни писма, които твърдят, че хубавицата е била убита. На масата са били сравнително малко хора, като за всички от тях в хода на разследването научаваме компрометираща информация. Както генерално, така и по нещо уличаващо, което би могло да бъде мотив за убийство. Един-двама са ѝ били любовници, съпругът - уж не бил ревнив, сестрата щяла да наследи пари, съпругата на любовника също не изгаряла от добронамереност, другият любовник имал тайни от миналото си, които не е било много сигурно, че тя ще запази, както и една секретарка на съпруга ѝ, която също не питае особено топли чувства към жената на шефа.

На същия този шеф явно кокошка му е била изпила ума, та вместо да се довери за писмата на полицията, решава сам да направи инсценировка на събитията година по-късно в същия ресторант, та алалем убиецът да се разкрие сам. Резултатът - самият шеф се строполява също отровен с цианкалий.

Проследяваме събитията през очите на различни персонажи, като един от тях е малката сестра на убитата, а към края и през погледа на инспектор Рейс.

Честно си признавам, че в тази книга изобщо не познах кой е убиецът. Имах известни критерии, но не уцелих фигурата и мотива, а само начина.

Няма голяма полза от споровете с жени.
***
Защо жените не могат да оставят нещата на спокойствие? Един мъж не би искал непрекъснато да му напомнят какво магаре е бил.
***
Характерът ѝ беше достатъчно средновековен, за да може да мрази, без угризения на съвестта.
***
Шампанското може да направи чудеса и с най-вдървената компания.
***
- Не се тревожете, мисиз Дрейк. Знаете, че колкото по-малко говорим, толкова по-лесно се поправят нещата след това.

Императорската перла - Роберт ван Хюлик

Нови и уж по-спокойни премеждия за съдията Ди от времето, когато и съдия в Пуян. Не че дъждът от убийства е нещо спокойно, но поне заплахите не бяха лични. През повечето време. 

Нещата са поулегнали, съдията - също, но това не пречи на хората да се убиват едни други. Този път замесени се оказват множество хора с различни занятия, но общо хоби - антиките. Един е колекционер, друг е търговец, трети - спекулант. А маниерът на разкриване на убиеца е от стила на Агата Кристи - всички имат мотив, възможност и средство, дай да вземем да ги съберем в една стая.

По време на ежегодното състезание с драконови лодки по реката барабанчикът на едната току на финала пада мъртъв, а лодката му губи състезанието. Това се оказва само началото на поредица от още три трупа - на приятеля му, съквартирант и ортак по мошеничества с антики, на млада красавица, която е втора съпруга на местния лекар, която е отишла на тайна среща, за да купува митичната Императорска перла, както и на някаква бабичка - съдържателка на нелегален бордей.

И в този роман се мярка фигурата на Императрицата с намеци за това колко е била луда, но за сметка на това властна. В двора ѝ изчезва гигантска перла, екзекутирани са сума придворни, но никой не си признава да я е взел. Скъпоценният предмет е на практика неизползваем и непродаваем, защото е единствен на света и всеки ще го познае, ако го види. Няколко години по-късно обаче в най-затънтената провинция едно момиче отива по нощите в запусната къща край мандрагорова горичка, за да купи този безценен артефакт. Как, от кого? Това трябва да установи съдията. И то възможно по-скоро, защото убиецът е някакъв маниак и не си поплюва особено.

Рано на другата сутрин веднага след закуска сержант Хун завари съдията Ди застанал до бюрото в личния си кабинет да храни костенурката с листа от маруля.