петък, ноември 26, 2021

Смъртоносна опасност - Джим Бъчър

Помните, че още първи том Хари Дрезден си имаше проблеми с Бианка - лидерката на вампирите в Чикаго. Нещата се задълбочиха и проблемите се изостриха до въпрос на смърт или повсеместна световна война между вампири и магьосници, но това, макар и достатъчно сериозно, съвсем не беше всичко лошо, което грозеше нашето момче. Като начало из целия град се бяха активизирали безчет призраци, които тероризираха населението, което сякаш не стигаше, та в най-напеченото цъфна и кръстницата на Хари, която, ако си спомняте, е доста злобна фея. Някой друг пък усукваше душите на най-близките хора на Дрезден с магическа бодлива тел в опит да ги елиминира един подир друг, докато не стигне в крайна сметка и до самия магьосник.

Сега като чета как хаотично представям действието, то не изглежда като нещо взаимносвързано, което ще ви остави без дъх и ще ви кара да четете по нощите, но всъщност оригиналният ефект е точно такъв. Много силен плюс за мен беше включването в действието на Майкъл - бойният приятел на Хари, който има няколко деца, бременна съпруга на име Чарити, носи свещения меч Аморакус и има толкова чиста вяра, че тя му дава допълнителни сили в битките с тварите на злото. Вампири ли, дайте ги насам!

Въпреки традиционния маниер на добрите всичко да им се разминава, като не броим някой и друг белег за чар, този път някои хора си изпатиха повече и приятелката на Хари Сюзан Родригес пострада до степен, че... хм, май ще е по-добре вие сами да си прочетете как и защо.:)

Скромното ми мнение е, че дотук тази книга е най-силната от цялата поредица. Поддържа напрежението и създава здравословно количество изненадващи обрати. Наистина, хуморът беше в по-малки дози от друг път, но пък качественият екшън компенсираше, че и отгоре. Достойнствата на кориците продължават да са все така спорни, но вероятно се разчита, че фенската маса е над тези неща. 

Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие

Какво: Това е международен договор, който осъжда насилието над жени и домашното насилие, както се вижда и от заглавието му.

Кой: Автор е Съветът на Европа – това е организация на страните от Европа (т.нар. „Голяма Европа“ – 47 държави), която работи за целите на европейската интеграция. Организацията насърчава сътрудничеството между всички държави в Европа в областта на правото, човешките права, демократичното развитие и културното сътрудничество. В организацията членуват 47 държави с 800 милиона души население и тя е напълно самостоятелен орган, съществуващ отделно от ЕС.

Къде: Конвенцията може да се открие и прочете на официалната страница на Съвета на Европа тук.

Колко: 32 страници

Кога: Конвенцията е предложена за подписване на 11 май 2011 г. в Истанбул, Турция, и е в сила от 1 август 2014 г.

Какво е джендър и трети пол: Gender е английска дума, която означава пол и род. Ако очаквате да значи нещо друго, както и какво изобщо е това "трети пол", то няма да го откриете никъде в този документ. Проверих го, джендър и "трети пол" се срещат в конвенцията точно 0 пъти. Ако ви интересува конспиративното схващане какво е това друго, допитайте се до БСП, националистите и останалите талибани, които направиха така, че България се оказа единствената държава на Балканите, която не е ратифицирала конвенцията.

понеделник, ноември 22, 2021

Приказка за Тройката - Аркадий и Борис Стругацки

Ако купчината от руски комунистически нелепости има мащабите на планина и абсурдният бюрократичен произвол е един от върховете ѝ, то действието на тази книга се намира отвъд ръба му. Тази порочна система така умело е претопила всички никому ненужни, но за сметка на това всесилни администратори и чиновничета от царско време, след това ги е ъпгрейднала със злобата, популизма, безхаберието, нагаждачеството и възторга на профана от това да нищо да не вършиш, от теб да зависи всичко и да си постоянно зает, и след това ги е изстреляла в бъдещето. Точно така, в Тройката, за която става дума, няма нито разкрепостени шведки, нито традиционен конски впряг, а по подобие на отрядите на НКВД за политическа саморазправа и узаконен разстрел от края на трийсетте години служи за "утилизиране" на различните. Тук идва фантастичната част, в която на свои заседания Тройката от бъдещето разглежда случаите на самозвани изобретатели, извънземни, опитомен птеродактил, говореща дървеница, разумно мекотело на име Спиридон и много други кой от кой по-странни образци под критичния и насмешлив поглед на няколко млади научни сътрудници от измислен институт, които използват правилата на системата, за да я объркат и насочат в своя полза.

Книгата ми се стори колкото смешна, толкова и тъжна. Обяснимо ми се видя защо преди промените е била забранена и защо системата не е допуснала някой да я подиграва така очевидно. Написана е по толкова забавен начин, че има шанс да се хареса и на читатели извън все по-тесния кръг на запознатите с маниера на действие на властта през онези години. По същата причина навява и тъга в сърцата на същото малцинство, което би оценило иронията на това да обвиняваш извънземно в това, че е кулак, както и най-малкото с припомнянето, че в не толкова далечната ни история подобни самозвани тричленни групички за нула време са разстреляли без съд и присъда стотици хиляди човеци. 

Ала нека бъдем позитивни, това все пак е една доста весела книга, и ако умението на човек да се надсмива над несгодите е признак на висш интелект, нека не падаме по гръб и с усмивка и самодоволство да се порадваме на IQ-то си.

Книжката излиза през 2019 под номер 122 като много удачно предпоследно допълнение към епичната поредица "Галактика", а преводът и бележките под линия на преводача Милан Асадуров заслужават огромнейши комплименти.

сряда, ноември 17, 2021

Нощ в Лисабон - Ерих Мария Ремарк

Още в рамките на романтичността на двайсетте си години изчетох всичко от Ремарк, но макар най-подходящото време за това да е отминало, понякога ми е приятно да се връщам към някои от произведенията му. "Нощ в Лисабон" хронологически се пада към края на перипетиите на неизменно бягащия от войната и нацистите интелектуалец. В днешна Европа думата мигрант е добила доста негативен ореол, но като се замисли човек, хората винаги са бягали от войните, глада, опасностите и са търсели спасение на нови места - по-добри или най-малкото временно по-спокойни. Когато нацистката вълна се разлива из Европа, милиони хора побягват, и щом една държава бъде превзета, те бягат към съседната, и така докато се свършат всички съседни и се окажеш на брега на океана, където тръгват последните параходи за Америка. Германия - Австрия - Швейцария - Франция - Испания - Португалия. Това разказва и книгата, която е среднощен разговор между двама мъже, които са със сходни съдби - и двамата бягат от нацистка Германия (Оснабрюк!), и двамата са изстрадали доста, докато стигнат до Лисабон, но единият има всичко необходимо за последната крачка към спасението, а другият е капитулирал. Кое е всичкото ли? Паспорт, билет, виза и жена му до него. Което и от изброените да липсва, прави останалите безполезни.

Ремарк продължава да ми се струва една идея по-сантиментален отколкото е необходимо в такива условия, когато първо трябва човек да оцелява и да се спасява, пък после да го удря на философстване. Предполагам, че пак това е и една от причините все още да бъде търсен, преиздаван, четен и харесван. Заради онова малко зрънце непрактичност, лудост или каквото там го наричаме, което кара хората да бъдат други, когато са открили половинката, без която им се струва, че наистина нищо няма смисъл. Да се люшкат между безумна смелост и примирено отчаяние, като и двете състояния да изглеждат еднакво човешки.

Отново ми направи впечатление с какви цветове Ремарк описва картините си и как това влияе на представите на читателя. Колко много се пие в романите му и колко обречени са жените в тях. Колко красиви места има в Европа и как изглеждат още по-прекрасни, когато не можеш да останеш там, защото трябва да бягаш за живота си.

Както и да е, това е една много хубава книга, а ако я четете на младини и уцелите момента, се превръща директно в превъзходна.

вторник, ноември 16, 2021

God of War: Официална новелизация - Джей Ем Барлог

Популярна компютърна игра търси още пазарни ниши и за целта е била създадена тази книга. Тя не разказва паралелни истории, за които не е имало време да бъдат представени сред действието, тя разказва самото действие на играта. Или поне аз останах с това впечатление. Кратос и неговият син в тинейджърска възраст Артей кръстосват картата, както географски, така и като различни измерения/светове и се бият с всеки срещнат, за да стигнат върха на планината, където трябва да оставят кесията с праха на кратосовата жена. Още в самото начало научаваме, че всъщност главният герой е бог под прикритие, а над жена му е сина му тежат подозрителни неизказаности. И така бащата с момчето сноват напред-назад, бият и колят всичко живо, а понякога и неживо, и като цяло напредват към върха. Срещаме легендарни оръжия, магии и всевъзможни същества от най-различни митологии, като водещи са гръцката и скандинавската.

Неведнъж съм чел книги по игри, но на толкова странна не бях попадал. Висотата на историите от света на Уоркрафта е на светлинни години, а смисъла и случката тук явно не са били приоритет на автора, за името на когото полагах големи усилия да не го изпиша като балрог.

Накратко, подозирам, че става дума за прилично интересна игра и доста слаба книга по нея. Това е, нямам много други думи.