Циганин, котка и енергия в природата не се губят. Те само
преминават от едно ангренажно състояние в друго.
Асен Езиклопедията
Непопулярен съвременен български автор на хумористичен роман.
Как се продава такова нещо аз не знам, а предполагам, че и издателите също,
защото обикновено бягат от такива писатели като дявол от тамян. Единствената
реклама на книгата е от Христо Блажев, който по това време е част от
издателство „Изток-Запад“, т.е. хвали своя стока, както в предговора, така и в блога си.
Множество сюжетни линии, които започват на различни места из
европейския континент, ще бъдат завършени там, където започва първата от тях –
в забутано село край Стражица, съдържащо само трима престарели жители –
полковник от запаса, бивш касапин и един обикновен малоумен. Освен тях
канонадата от смешки ни среща с двама автоджамбази, които внасят коли от
Англия, цигански екип зидаро-мазачи, които са изгонени пак оттам поради
крадливост, комично пленена руска бабуля, други отвлечени рускини, но на доста
по-млада възраст, чиито тела се предвижда да бъдат експлоатирани някъде из
западна Европа, компания германски младежи на почивка в Испания, на които им
се е дощяло нещо русо, и трима афганистанци, които да играят ролята на лошите.
Така де, все някой трябва да обере и негативите и за предпочитане е като ще е
лош, поне да е много лош.
Имам известни резерви към непретенциозното заглавие, но като
изключим него, книгата е доста приятна, с наситено действие, хуморът (макар да простее на места) като
цяло не е излишно дебелашки и не влиза в особени конфликти с „интонационната
среда“ и възпитанието на читателя. Леко, забавно и доста подходящо четиво за
плажа, където ще можете да си се хилите на воля. Не е особено изискана и едва ли ще я прочетете втори път, но то пък последното за коя ли нова българска книга може да се каже...
П.п.
Поправка, книгата е била отразена и тук в блога на Ylith.