Имаше една папка с документи, която се изгуби в затвора, а нищо не последва от това. Основният заподозрян натопител така и не се появи, което беше странно. Пандемията беше спомената, но някак ни в клин, ни в ръкав, сякаш тези споменавания са били дописани по-късно и са изсипани ей така, да личи коя година е. А за завършек един наемен убиец беше прострелян, за да се успокоим, че това е всичко и слънцето пак ще грее над нашето момче. А поръчителите, които останаха в сянка, а постната защитна стратегия в съда, която на практика нямаше почти нищо? Ех, ненужни подробности... Обрати, изненади, защо са ни, като винаги може да ползваме ФБР за deus ex machina.
вторник, април 20, 2021
Законът на невинността - Майкъл Конъли
четвъртък, април 15, 2021
Черна книга на правителственото разхищение в България, 2020
Целта на Черната книга на правителственото разхищение е да напомни на гражданите, че те имат право да изискват прозрачност и отчетност от институциите как се харчат парите им, събрани от данъци. Тя обръща внимание, че правителството, държавните институции и местната администрация разполагат с публичен финансов ресурс, който следва да се изразходва отговорно и по най-добрия възможен начин, така че българските граждани да живеят по-добре.
Всяка година представяме по 15 емблематични текста, които са ярка илюстрация за неефективно или безотговорно харчене на парите на българския и/или европейския данъкоплатец. Черната книга не претендира за изчерпателност или сензация, а призовава за засилен граждански контрол. Обръща внимание на държавните институции да се самосезират и да предотвратят злоупотребите с публични средства, събрани от данъците на гражданите.
Казусите, споделени в Черната книга, са написани от разследващи журналисти, които изнасят проверена информация.
По някаква причина аз научих за тази похвална инициатива чак сега, макар тя да съществува у нас вече от няколко години, а в Германия - близо половин век. От посочената по-горе страница можете да си свалите безплатно електронно копие на книгата или да си поръчате пак такова хартиено.
Както знаем, държавите всъщност нямат собствени пари, а само разпределят това, което вече са удържали от данъците на гражданите си. Затова в интерес на самите граждани е да следят и да се интересуват как се харчат парите им. Прозрачно ли е, смислено ли е, или често пъти е напълно безотговорно и в служба на точно определени частни интереси?
В този брой са разгледани теми като:
- За спекулата с Националната детска болница
- За изхарчените милиони по несбъдналото се електронно гласуване
- За тайното харчене на милиарди по магистрала Хемус
- За източването на тотализатора
- За прескъпия софийски завод за боклук, който не работи както трябва
- За умишлено пресушения язовир „Тича“, който обрича Шумен, Търговище и Велики Преслав на безводие
- За "усвояването" на милиони по водни проекти, които не си вършат работата
- За БДЖ, за АЕЦ Белене, за канализацията, която се изтича във Варненския залив, за Бюрото на Гешев, за Държавната консолидационна компания и още, и още...
В България от няколко години политическата ситуация е такава, че тя често е наричана "превзета държава", а случаите на злоупотреби с публични средства са все по-безочливи. Нищо чудно да познавате всеки един от тях, но нека да си ги припомним пак и да ги разпространим сред възможно най-голям кръг от хора, пък дано това ги накара да се замислят при следващото им посещение до урните.