четвъртък, юли 07, 2016

Немезида – Ю Несбьо

Всички цигани лъжат.

Хари още тъгува за колежката му Елен, която беше убита в „Червеношийката“, и продължава да рови по случая. Междувременно обаче се случват серия дръзки банкови обири, като в първия дори в жертва пада една от служителките в банковия клон. Обирът е изключително педантично подготвен и полицията не може да се хване за абсолютно нищо. Хари не може да се съсредоточи изцяло върху обирите, защото Ракел и Олег са в Москва заради делото за попечителство, а пък негова стара любов най-случайно го кани да се видят отново, просто „ей така“. Според чичо Ю есента в Норвегия е гадна и облачна, само че тези облаци са нищо, в сравнение с онези, които се струпват над главата на Хари, когато на другия ден след срещата със старата тръпка главата го цепи ужасно, не помни как се е прибрал и някои хора са открити леко „самоубити“.

Точно когато си мислиш, че това е развръзката - имаме някакъв намерен извършител, мотив и възможност, Хари винаги се връща към онези 1-2 нещица, които не пасват и нямат обяснение и подхваща съвсем друг вариант, с друго обяснение на случилото се и с други заподозрени. И после пак, и пак. Докато накрая вече няма нито едно нещо, което не пасва.

Хари Хуле е алкохолик. Не слуша хубава музика, не яде в готини ресторанти. Обикновено се владее, но житейските му провали понякога го надвиват и тогава се отрязва до безпаметност.

Сега я усети: жаждата. Опъваше крайниците му като впряг от обезумели кучета.

И последно, уважаеми г-н Несбьо, никога повече не прави така да оставяш най-интересното от резервната сюжетна линия за след последното изречение на романа. Ок, интересно ни е какво ще се случи и ще прочетем и следващата ти книга, но не е никак джентълменско да ни изнудваш така грубо.

Имам професия, плащат ми, понякога смятам, че върша добра работа — оставям някакви следи.
***
Жените винаги имат намерения за бъдещето.
***
Справедливостта е като водата, каза веднъж Елен. Винаги намира път. 

понеделник, юли 04, 2016

Горящата стая – Майкъл Конъли

В отдела за разследване на стари случаи Хари има нова партньорка на име Лусия Сото - младо момиче с амбиции, лек показалец, когато е върху спусъка, и вече няколко трупа зад гърба. Разследваме застрелян мариачи, който умира от усложнения чак 10 години след изстрела. Нещастната му съдба е умело използвана от местни политици, а намесата на политика в разследванията е нещото, което Бош дълбоко ненавижда. Не стига това, ами и нещата се преплитат с още по-стар случай, в който при умишлен палеж на стара сграда загиват дечица от подслонената там детска градина за бедняци. Утежняващото обстоятелство е, че седемгодишната Лусия Сото е била една от малкото, които са оцелели в пожара на Бони Брей.  На едната й ръка са татуирани имената на загиналите приятелчета, а амбицията й да стане полицай мисля е ясна и на слепите. Картината се допълва още с няколко дръзки банкови обира и клиширано изкупление в манастир.

Този роман е крайъгълен камък в кариерата на любимия ни детектив Хари Бош - непослушното момче от ЕлЕй беше уволнено и окончателно пенсионирано с един удар. И в предишните няколко книги се забелязваше, че Конъли го е приготвил за раздяла, но там подозирах, че ще негов наследник ще бъде дъщеря му Мади. Лусия обаче като че ли е по-добър вариант, толкова много прилича на Бош - мизерното и нещастно детство, страстта в разследванията, преследването на "инерцията", лекомислените изстрели. Не искам да съм лош пророк, но засега има само още един роман за Бош, който не съм чел, и се надявам да не стане някоя беля с него и да го пременим за последно...

“Harry, what the hell were you doing?” she yelled. He didn’t answer at first. He watched the car until it turned right at the next block and disappeared. “Sending a message,” he finally said. “What message?” she said. “We don’t even know if they were Thirteenth.” “Doesn’t matter who they were. Our gang is bigger than theirs. That’s the message.”
***
“Okay, be ready.” 
“For what?” 
“Anything.”