Гордост и предразсъдъци – Джейн Остин

Като всеки човек, и аз си имам любими теми, разни заклинания, които си повтарям редовно. Едно от тях е, че много се впечатлявам от случайни наглед съвпадения.

Книгата е великолепна. (Това може би значи “много хубава” – “велико лепа”.) Историята, стила, героите – всичко. Просто не си спомням откога не съм чел толкова качествена работа.

“Гордост и предразсъдъци” масово се смята за викториански чик-лит и се представя като такава в многото екранизации, което е в голяма нейна вреда. Което, разбира се, не пречи нашият екземпляр на книгата вкъщи да е изчетен от всички момичета и жени във фамилията, поради което ъгълчетата на страниците вече не са прави ъгли, а са приели някаква неопределена овална форма, изтъркани от прелистване.

Много ценни неща има вътре и то, описани в детайли. Провинциалните нрави, пари и липси, бракове по сметка, суета, общуване между млади хора за женене, хорска глупост и благородство. Много земен, много нормален роман. И за разлика от шекспировите творби, в които недоразуменията са основен нелеп двигател за скалъпеното действие, тук недоразуменията са естествени, преодоляват се по най-естествения възможен начин и историята пак остава забавна.

Може би повечето хора знаят, но аз все пак да си кажа. Историята е за конфликта между енергичната мис Елизабет, която обича да си прави генерални изводи за хората от случайни факти, и горделивия смотаняк мистър Дарси, който конфликт най-естествено завършва с годеж. (Няма нищо общо с латино-сериалите, на които на пръв поглед може да заприлича.)

Мистър Дарси - смешно, но точно като него се чувствам в момента, а и от много време насам. А пък майтапите на мистър Бенет направо ми скриваха топката!:) Много любим, още повече, че се сещам за познати чички, които се изразяват така! Изобщо, аз май всичките герои ги познавам лично.:)

Странни работи. Книгата е писана 1796-1797 (авторката е била май на 21 години) и никога няма да познаете под какво загалавие - “Първи впечатления”. (Остава тайното и никому неизвестно продължение да се е казвало "От последно прочетеното".;) Една от първите романтични комедии, което пък никой не ми беше споменал. Това е една много смешна книга. В смисъла на много забавна, а не на жалка. И леко съжалявам, дето ми идват толкова малко думи за възхвала.

Авторката за мистър Колинс
И макар да беше завършил университет, съблюдавал бе единствено учението, без да си създаде там ни едно полезно запознанство.
Лейди де Бърг
Мистър Колинс, трябва да се ожените. … заради себе си погрижете се да е жена дейна, жена полезна, да не е разглезена и да умее да направи много нещо с малко пари.
Елизабет
Колкото опознавам света, толкова повече ме разочарова.
Джейн
Защо да искаме един жизнерадостен млад мъж да е все сдържан и предпазлив? Най-често нашата суетност ни измамва. Жената си мисли, че да я харесват, означава непременно да я обичат.
Мистър Бенет
Кой, ти ли да отидеш в Брайтън! Пари да ми дават, не бих те пуснал и на двайсет мили от там! Не, не, Кити, най-сетне се научих да бъда предпазлив и ти ще го почувстваш. От днес нататък в тази къща офицер няма да припари, нито тук, нито в селото. Никакво излизане от къщи, докато не докажеш, че си прекарала полезно поне десет минути всеки ден!
Кити повярва на заплахите и се обля в сълзи.
- Хайде, хайде, не се отчайвай – каза баща и – Ако слушаш десет години, на десетата ще те заведа на военен парад.

Бамби – Феликс Залтен

Има едни набедени детски книжки, които напоследък са станали модерни и донякъде са се превърнали в норма. Имаш ли дете - четеш му тях. Обаче те - “Пух”, “Алиса”, “Оз”, “Малкият принц” и импотентните анимационни филмчета на “Дисни” според мен са всичко друго, но не и добри и подходящи за деца. На хората обикновено им стига да видят някакви яркоцветни крещящи абсурди (за по-романтично наричани “небивалици”) и веднага класират въпросното недоразумение за подходящо за възпитаване на деца. Това по въпроса за подходящи. А за да е добра една книга за деца, тя трябва първо да е добра според възрастните тестови читатели. Нещата винаги са прости, а аз напоследък имах нужда да си го припомня.

“Бамби” е много добра и подходяща. Но само при условие, че си говорим за книгата на Феликс Залтен.

Написана е така леко, че ако не искате да видите друго, от нея ще остане просто хубава приказка за сърнички. Ако ви интересува обаче, има и още.

Макар други истории и моменти от живота на един сръндак да са по-важни, важно е, че в нея има място освен за красотата и любовта, има и за кръвта, и за смъртта. Защото и тези неща ги има на земята и те са най-естествени и прости, а децата схващат всичко и е нелепо да не им се говори за това, сякаш не съществува. Как по-внимателно да им ги разкажеш, освен чрез приказка за сърните? От такава книжка по-лесно и естествено се научава кой живее из българските гори, какъв нрав има и как се държи. Та колко от сегашните деца могат да познаят някоя птица по чуруликането и? И какви изобщо птички и животни живеят на свобода у нас? Врабчета и гълъби? Пък и колко от възрастните са наясно, че елен и сърна не са мъжкото и женското на един и същ вид...

"- Защо не оставаш вече при мене?

- Трябва да бъда сам – отвърна той. Искаше да го каже по-меко, но прозвуча сурово."