„Станете!“ ООД: Не си играй с храната - Елена Павлова

ma petite guêpe carnivore

От една нова позната с опит в живота в големите градове на Индия научих основното правило за придвижването в тамошния трафик:

1. Караш с газ до ламарината и те интересува само какво се случва от страничните ти огледала напред.

Общо взето това беше и пътеводната ми светлина в справянето с високоскоростното действие на "Станете!" ООД: Не си играй с храната". Имах неблагоразумието да започна книжката вечерта преди заспиване, което, познавайки стила и нивото на авторката, не беше от най-мъдрите ми житейски решения. Затова станах сутринта час по-рано от обикновено, изчетох всичко на един дъх и преливащ от адреналин и вдъхновен за подвизи запраших за работа.

Шеметните няколко дни, през които проследяваме премеждията на младата некромантка Дженетика Севън, която се препитава като съживява зомбита срещу заплащане, може да ви напомнят бегло за работата на Хари Дрезден, със съществената разлика обаче, че тук става дума за много, ама много наситено действие. Романтични вечери с изискан клиент вампир, рисковани поръчки, които преминават с надут клаксон през планина от опасности, върколаци, които са бивши професионални атлети и настоящи кръшове, и лоа, много лоа.

Не познавате как пише Елена Павлова? Запознайте се чрез тази нейна книга. Доскучало ви е от прекалено много четене и смятате, че нищо не може да освежи забавените до заблатяване потоци на читателското ви съзнание? Грабнете тази книга. Искате просто да се позабавлявате два часа и съвсем между другото да научите нови френски думички? Ех, знаете си го, да не се потретвам.

ps. Неподозиран ефект от това джобно книжле ще бъде и опресняване на френския ви.

ps2. Като илюстрация колко съм отвеян тези дни, аз забравих едно от най-важните неща - книгата се появява като издание на "Сборище на трубадури" в чисто новата книжарница. 

Игрите на глада - Сюзан Колинс

След апокалиптична за Северна Америка война, обществото на континента е дотолкова пострадало и изменено като форма на управление, че не можем да го познаем. Населението мизерства и се трепе в някакво производство в строго определени окръзи, които са тиранично управлявани от митична върхушка. Веднъж годишно се тегли задължителна томбола сред младежите от всички окръзи за участие в Игрите на глада - гладиаторска борба на живот и смърт със само един победител, който освен живота си, печели и храна и облаги за себе си и родния си окръг. Цялото нещо е организирано като шоу, за развлечение, само дето младежите се избиват наистина.

Главната героиня Катнис от въгледобивния Окръг 12 се записва да участва като доброволка, за да отърве по-малката си сестра. В самото начало е убедена, че няма никакъв шанс да се справи с останалите играчи, но съдбата ѝ изненадва всички. Следват нови приятелства, вражди, оцеляване, убийства, та даже и нещо като любов.

Книгата определено е ориентирана по-скоро към дамската част от читателската публика и то не само заради героинята. В книга на име „Игрите на глада“ с двайсет и няколко глави ние почти 11 глави сме занимавани не с игрите, а с душове, сешоари, костюми, гримове, дрехи, прически, деликатеси и напитки и правене на впечатление на някакви отвратителни типове! Рокли, нокти, обувки, цветове. Мамка му и суета, кога ще започне същинското действие? В тези ужасно опасни игри на оцеляване героинята на няколко пъти  намираше време спокойно да се къпе в разни потоци, а си мислеше даже и за пране. Съмнявам се, че ако авторът беше мъж, би му хрумнало да отделя толкова внимание на такива неща, но за всеки влак си има пътници. Не може всички герои-оцелявачи да са като Робинзон, Рамбо или като тези на Стивън Кинг.

Популярен роман, по който имаше още по-популярен филм, който пък направи авторката на книгата с 55 милиона долара по-богата. 

Още за същата книга можете да прочетете пак в този блог, но няколко години по-рано, както и в блоговете тук, тук, тук и тук.

Стоманения плъх - Хари Харисън

В историите за непоправимия космически мошеник, крадец, обирджия, шпионин и агент Джеймс ди Гриз има сериозен екшън, а и как би могло да бъде другояче при занимания като неговите? Има и хумор, който е също така светкавичен и неповторим, каквито са набезите на героя. Винаги от самото начало на приключението сме наясно, че той все ще измисли план, все ще успее да се измъкне, каквито и опасности да го заплашват. Моралните му устои са консервативни като на стар републиканец и макар да не се свени да посяга на всичко чуждо, чуждите жени и животи са винаги в безопасност при него. Точно така, Стоманеният плъх никога не убива, когато може да го избегне. Маниерът му е да хвърля димни гранати за "Добър ден!", упойващи стрелички за "Довиждане!" и ослепителни и предразполагащи усмивки през останалото време.

Книгата е обозначена като първи том от многотомна поредица, макар от коментарите на издателството да се разбира, че следващ том просто няма да има. От друга страна, този т. нар. първи том съдържа няколко напълно самостоятелни и завършени "томчета" с отделни заглавия - "Стоманения плъх", "Отмъщението на стоманения плъх", "Стоманения плъх спасява света" и "Стоманения плъх те иска". Четох, че всички те вече били издавани през годините под една или друга форма от различни издателства, но да се обедини и припомни цялата поредица със сигурност е била добра идея, както за начинаещи млади читатели, така и за по-стари, които някак случайно сме пропуснали разкошния кеф от общуването с такъв герой.

По книгите за Хлъзгавия Джим има стар комикс, а пък отделно какъв чуден сериал би излязъл от тези истории! Мм, да си оближеш пръстите, само да има кой да го направи.:)

В заключение, това е една много приятна и весела книга, за прочитането на която никога няма да съжалявате, защото кой съжалява за моментите, когато безгрижно се е забавлявал? Може да я препоръчате на децата си, на възрастни роднини с игриво пламъче в погледа, става за подарък, за пътуване, приспиване и плаж. Чудесна книга за кишава псевдо-зима, богата на вируси и минорни настроения.

В момента не ми хрумва подходяща музика за съпътстване прочита, но вероятно нещо весело, с тропически привкус, коктейли и мацки по бански в клипа към песента. И тук-там по някой бластер и шумящи таблетки в шампанското.:)

Имаш ли план, задействай го незабавно. Не го оставяй да превтаса.
***
Една от особеностите на практиката е, че винаги превъзхожда теорията.
***
Нищо не ме вбесява така, както самоувереността на незначителни служители.
***
- Това религиозен символ ли е - попита друг и вдигна пред мен една фотография.
- Това е снимка на жена ми.
- Разрешават се само религиозни символи.
- Тя е ангел за мен.
***
Наистина невероятно е в какви неща вярват хората, ако започнеш да им ги наливаш в главата още от детството.

Черният орден - Джеймс Ролинс

Жанрова смеска от шпионски трилър, европейски аукциони за древни книги, които освен много пари, започват да струват и много животи, загадки от квантовата механика, тайнствени чудовища в африкански резерват, ужасяваща епидемия в Тибет и дори... оцелели до днес нацисти! В хода на действието привидно разнопосочните нишки се обединяват и започват да сочат в една и съща посока - имението на една от най-богатите фамилии в ЮАР. Добрите герои в тази история са агентите от една секретна организация в САЩ, които са способни да раздадат правосъдие по всички места и теми.

Да, знам как звучи. Целта на автора най-вероятно не е била да разкаже нещо, което да звучи максимално достоверно, а просто да е леко и забавно. Да се чете бързо, да ти е любопитно какво ще се случи и как точно добрите ще надвият лошите. Тук-там има дори неща, които провокират читателя да се замисли или му припомнят въпроси, на които досега не е намирал отговор. Например - какво е провокирало някои "взривове" на видово разнообразие през епохите. Кое е тласнало случайно възникналите сложни въглеводороди в първичния бульон да започнат да се саморепликират? Отговорите са особени и непълни, но някои неща странно напомнят на "Радиото на Дарвин", което някога така безпощадно ми отнесе ума.

Може да се прочете, но не е нещо невероятно.

Водачът на керваните - Зейн Грей

Понякога човек може да се разочарова, когато чете книги извън възрастта, за която са най-подходящи. С тази случаят не беше такъв, с искрен интерес проследих житието на Клинт Белмент от невръстно момче, което пътува с родителите си към Дивия Запад, през всичките му перипетии на опасния и труден живот, загубата на най-близките, та чак до възмъжаването, когато ще се превърне в едно от най-прочутите имена сред ловците, траперите и керванджиите, което внушава сигурност и доверие.

На обръгналия на какви ли не брутални телевизионни гледки днешен читател романът може да се стори леко наивен или детински, въпреки всичките жестокости на съдбата, през които минава животът на „Бъф“ Белмент. Те обаче като че ли ни връщат към едно по-нормално русло, в което в ценностите и поведението на хората има доста повече стойност. Припомняме си, че достойнство, справедливост, смелост, отговорност са си едни доста важни и хубави понятия, особено ако възпитаваме подрастващи. А и за повечето възрастни не са никак излишни. Не бива да се подвеждате, че това е захаросан епос, в който на добрите винаги им се разминава и те никога не нараняват врага, а само човеколюбиво го обезвреждат. Не, това не е Карл Май, Зейн Грей не взима пленници. Който е влязъл в битка трябва да е наясно, че си е заложил живота, защото загубилите са само два вида: избягали или мъртви.

Когато на стари години чета уестърни, неволно все се случва да съпоставям какво се е случвало в България по това време - 1850 - 1870 г... Нелепо е, но обяснява например наличието на каубойски уинчестери в музеите за Априлското въстание.:)

Преводът на тази книга е от 40-те години на двайсти век, което ми даде по-интересен поглед върху езика от онова време. Индианците навсякъде фигурираха като "индийци", а американските имена на героите винаги завършваха на "е", когато са използвани като обръщение - Томе, Джиме, Клинте и т.н.

В заключение, това е доста приятна и дори възпитателна книга.

Без правила - Том Кланси

Джак Райън е кандидат за втори президентски мандат, а във фокуса на бясното действие е вече Джак Райън - младши, който работи в нелегалната организация за специални операции известна като Колежа. Джак Джуниър е съвсем млад аналитик, но вече го пращат и на операции по света. В този случай изключително опасен генерал от пакистанското разузнаване с екстремистки наклонности е забъркал такава мащабна каша, която подхвърля героите ни между размирен Дагестан, Вашингтон, Египет, лъскавия Дубай, северен Пакистан и даже най-стария космодрум на земята в Байконур. Не стига това, че светът е на ръба на ядрена заплаха, ами и в самата Америка безскрупулен милиардер работи с всички сили срещу Райънови, а средствата му са буквално неограничени.

Завършекът ми се стори леко късметлийско-мелодраматичен, но предполагам, че това вече е нещо като запазена марка на автора. Иначе уменията му за писане на адски вълнуващ роман с много действие и опасни ситуации не са се изтъркали изобщо. Този човек може да пише бестселъри за ЦРУ още сто години!

Любопитни факти: бреговата ивица на пустинното емирство Дубай е само 49 километра. Продължавам да не разбирам с какво това място е интересно и привлекателно за милиони хора по света. То е малко като случая с Джъстин Бийбър, който е известен с това, че е известен.

Кардинала от Кремъл - Том Кланси

2620 страници прочетени на един дъх от екрана на смартфон. Ето такива неща може да си причини човек, когато не му се чете нищо, и след жокер от приятел вземе та попадне на четвъртия епизод приключения на Джак Райън.

Знаете как Кланси обича да плете плетката си на няколко шиша, които привидно сочат в различни посоки, в хода на действието обаче читателят сам започва да се догажда колко по колко е 25. От една страна имаме напрегнати преговори между СССР и американците за разоръжаване в ядрената сфера при първия повей на Перестройката, развойна дейност в сферата на противоракетните щитове, лазери, спътници, дълбоко засекретени агенти и от двете страни, които докладват всяка важна стъпка, но в един момент "леко" се похлъзват, един афганистански майстор на Стингърите и няколко други междинни звена, чиито действия следим с особено внимание.

И даже да махнеш характерите на (кофти) героите, които изгражда да са толкова реални и интересни, Том Кланси е просто брутален в жанра с шпионските екшън-романи. Джак Райън е не само агент на ЦРУ, той прави анализи, участва в дипломатически мисии, съветва президента, а най-якото е, когато противно на всички очаквания се включва и в полевата работа. Рискува лично, действа, печели. Много ми хареса и тънката игра между разузнаванията, при която всяко действие, на която и да е от страните, задължително има откик на някоко нива у врага отсреща. Провокират се разриви, сприятелявания, заговори и предателства, рисковани импровизации и всичко това без пряка намеса, а само чрез побутване на някой и друг невидим лост, чрез слух или намек...

Разкошно беше, адреналин на едро, безценно. След съвсем лека пауза за отрезвяване нападам следващата!

Патриотични игри – Том Кланси

Човек може да бъде полицай или войник, но не и двете.

Джак Райън, бивш лейтенант от морската пехота, а сега преподавател по история във военната академия, е на екскурзия в Лондон с жена си и дъщеря си. В този роман все още сме в началото на опитите на Джак Райън да служи на родината и предложенията от ЦРУ засега не са го изкушавали особено. Още през първия си лежерен ден в Англия той става случаен свидетел на въоръжено нападение над луксозен автомобил и понеже се намира най-близо, решава да помогне – обезврежда единия нападател, с оръжието му застрелва другия, третият избягва и като краен резултат Джак се оказва ранен в рамото и спасител на ...(драматична пауза)... престолонаследника, жена му и детето им! И тогава се започва една дълга и широка, защото излиза, че терористите от ИРА и сродните им крила и формации освен перфекционисти в организацията на атентати, са и доста злопаметни. Дори в сърцето на Америка педантичните злодеи могат да организират чудовищни акции. 

В началото трябваше да изчета близо 200 страници, за да препусне действието така, както го обичам. Дотогава имаше твърде много подготовка, завръзка, запознаване със ситуацията, героите и местата, въобще – малко по-скучна работа, но като цяло книгата е на характерното за автора супер ниво и те грабва с лекота. Прекрасна смес от разузнаване, тероризъм, див екшън с преследвания и престрелки и много други вълнуващи моменти. Не се продават току-така стотици милиони бройки...

Ще се чете още, като следващата най-вероятно ще бъде Кардиналът от Кремъл.

По Патриотични игри има доста успешен филм с Харисън Форд, Шон Бийн и Самюъл Джаксън от 1992.

Благородството е душевно състояние, а не идва с титлите.

***

Провериха и Райън, който беше толкова изненадан от интимността на претърсването, та поиска да каже на офицера, че като за първа среща отива прекалено далеч.

***

За щастие Господ пази глупаците, пияниците и малките деца.

***

След още два-три дни щяха да наместят костите на счупените й крака.

— Ще остане ли саката? — тихо попита Джек.

— Не. Не се тревожете. Детските кости — ние имаме поговорка, че ако детските кости са поне в една и съща стая, ще зараснат.

***

Омразата не е хубаво нещо. Тя може да ти стори неща, за които да съжаляваш, неща, които могат да променят това, което си.
***
Когато лоши хора се сговорят, добрите трябва да се съюзят; в противен случай ще паднат един по един, а това е безсмислена жертва в една низка борба.
***
Там, където има пари и добър адвокат, се задават малко въпроси.
***

Съвестта е цената, която плащаме за това, че имаме морал, а моралът е цената на цивилизацията.

Когато Том Кланси си е отишъл без време през 2013 само на 66 години в Инвестор и Аз чета са написали интересни неща за него. 

Не се връщай - Лий Чайлд

Джак Ричър, двуметровата бойна машина с животинските рефлекси, човекът, който винаги побеждава, този път беше поставен в изключително тежка ситуация. Едновременно е възстановен на работа, само за да бъде обвинен в убийство и бащинство и арестуван. Сам се насажда в още по-сериозни неприятности (бягства, измами, злоупотреби, побоища...), само защото е убеден, че наследничката му в ръководството на любимия му отдел е несправедливо обвинена и арестувана заради някаква случка в Афганистан. Хвърля се в огъня заради жена, която не познава, която само е чул по телефона, но се надява поне да вечеря с нея. А както знаем в Холивуд, приетата покана за вечеря е на съвсем кратко разстояние от събуждане под един юрган. Непознатите врагове обаче са на доста високо ниво, не се влияят от такива сантименталности и имат лостове за влияние, благодарение които са в час с всяка стъпка на бегълците. Кои са обаче престъпниците и още по-важно какво е престъплението, което прикриват? Наистина ли Ричър е баща на 14-годишно момиче?

Характерният образ на супергероя продължава да ми харесва. Мълниеносното действие вече не изненадва, а само опива читателя. Вече и малките деца знаят, че Джак Ричър е неуязвим в ръкопашен бой, а враговете му продължават пък да го подценяват. Глупави хора, та нали битките с него продължават 1-2 секунди, защото никой не може да се бие, след като вече е в безсъзнание или с осакатени крайници.

Качеството на този роман не е убягнало и всевиждащото око на Холивуд и от днес по кината на света излиза Джак Ричър: Не се връщай - втори киноепизод за бившия военен полицай след приключенията със снайпериста от 2012. Има някои характерни екшън сцени, които ми е много интересно да видя в изпълнение на Том Круз, като например онзи бой в тоалетната на самолета. Не се подвеждайте от плаката, в тази история Ричър не докосва пистолет, но наистина гледа много лошо.

"Обсидиан", защо кориците на тези чудни романи са толкова скромни и незапомнящи се? Следващия път дайте на читателя още малко зрелище, моля.:)

Онези превъзнасяни бойни изкуства с имена като от китайско меню. Таекуон-до и прочие. Ставащи за олимпиади, но безнадеждни на улицата. Да вдигаш крак като куче на противопожарен кран си е чиста покана да те спукат от бой. Или най-малкото да те съборят на земята и здравата да те наритат.

***

Беше млада, но безкрайно компетентна. Като всички сержанти по света. 

***

Деветдесет и девет на сто от престъпленията бяха свързани с любов, омраза или пари. В противоречие с това, което пишеше в Библията, парите заемаха първото място. 

Бягащият човек – Стивън Кинг

САЩ, 2025. Крайна поляризация на обществото, гета с ужасно бедни и квартали с неприлично богати. Обединява ги Всеобщата телевизия, която е задължителна за всеки дом. А по нея царуват безбройни реалити предавания, най-популярното от които е Бягащият човек, в което един доброволец бива гонен из цялата страна, докато не бъде убит. Целта му е да остане жив 30 дни, като всеки ден изпраща до телевизията касетка, на която с връчената му в началото на гонитбата камера записва кадри със себе си. Ако оживее един месец, печели един милиард долара, което никога не се е случвало. Досега. Допреди отчаяният от мизерията и безизходицата Бен да се запише да участва, за да изкара някакви пари за болната си дъщеря. Защото за всеки ден живот, за всеки убит преследвач, роднините му получават пари, истински нови долари.

Екшън едва ли може да се преразказва, а и може би не е нужно. Трябва само да се поглъща на големи глътки.

Казват, че тази книга е поставила началото реалити предаванията – станали днес така любими на целокупния български народ. Друга новост ми се видя да се използва пътнически самолет за... ами по нетрадиционен начин преди 11.09.2001. Освен това в такава книга може да четеш и само екшъна на преследването, може да се възмущаваш от антиутопичните й критики, може да се опиваш от емпатията, която се индуцира в главата ти, когато четеш за необикновените приключения на един обикновен човек. Както съм казвал и преди, за мен най-притегателното в стивънкинговите книги е точно последното – как се държат нормални хора в необикновени ситуации, мисълта, че Бягащият човек бих могъл да бъда аз.

Разбира се, вероятно дори няма нужда да споменавам, че по тази книга има едноименен филм с Арнолд Шварценегер от 1987, който филм... абе вие си го знаете, не се правете.

Още мнения за тази ранна книга на Стивън Кинг, писана под псевдонима Ричард Бакман, можете да прочетете при обичайните заподозрени Аз чета, Христо, Ламота и при Драго.

Как може моралът да има значение за човек, който е сам и без корен?

Трябва просто да убиваш - Хироши Сакуразака

По този роман е направен емблематичният холивудски блокбъстър „На ръба на утрешния ден“ със звездното участие на Том Круз (!) и Емили Блънт (!!), на който ние така силно се зарадвахме в Сборището.

Странно или не, но историята във филма не повтаря тази от книгата, да не кажа, че доста се различава. Да, завръзката е сходна. Младият японски войник Кейджи Кириа влиза в първа битка във войната с чуждоземните нашественици, които всички наричат мимикс. За много като него битката се оказва и последна, но в неговия случай убийството на един по-специален мимик, вкарва Кейджи във времеви капан – да се връща и да преживява този ден отново, докато не умре в битката. Отново и отново. С натрупване на опит в тези повторения на битката Кейджи усвоява умения, които го превръщат във все по-ефикасна бойна машина, макар все така да остава пленник на този ден. Или поне остава, докато случаят не го среща с митичната Рита Вратаски от американските въоръжени сили, която е избила повече врагове на човечеството, отколкото всички други войници взето заедно. Как е възможно това? Можете да се сетите и сами – просто тя също е попаднала в такъв времеви капан. Оттук нататък обаче съдбите на двамата герои макар и преплетени, съществено се различават от филмовата версия. Какъв е изходът, още колко врагове трябва да убиеш, за да се спасиш? А дали само врагове? Доста драма и трудни решения, загуби и тръпчив хепиенд, който не радва особено.

След като така се влюбих в историята от филма, отначало ми беше малко трудно да възприема тази „нова“ версия. Ама защо така, не може ли без свидни жертви, хайде да го преиграем още веднъж, нали може? Дори и в подобни полуигрови ситуации обаче идва момент, в който трябва да прецениш дали това, което си спечелил, те удовлетворява и си готов да сложиш черта на всичко, които си загубил. Може би някои цели оправдават известни загуби, колкото и да ни тежат...

Изненадах се и от разликата в оръжията. Да, високотехнологичните бойни екзоскелети бяха запазени с целия им арсенал, но когато героите попадаха в примката на времето и им се налагаше да воюват по-дълго от предвиденото, боеприпасите им свършваха рано-рано. Затова във филма Рита Вратаски въртеше гигантски меч за две ръце, а пък в книгата и двамата се сражаваха с огромни бойни брадви, самото замахване с които би могло да ти счупи кръста.

Но както и да е, въпреки (или благодарение на?) разликите прочитането на тази книга остави доста приятно чувство. Препоръчва се само за настоящи или бъдещи геймъри (бивши така или иначе няма). Извод: тренирайте умовете си, телата ще ви предадат по-лесно.

пп Заглавието All You Need Is Kill прави една напълно неслучайна препратка към бийтълсовото All You Need Is Love. 

ХЕЙЛО – Падането на Рийч – Ерик Нюланд

Ерик Нюланд (не озъбения, другия) е писател, който работи за Майкрософт и пише книги по техни хитови игри. Това може да звучи евтино, продажно или с ниско качество. Как може човек да Твори по поръчка, на заплата и то при най-големите злодеи на света? Та нали писането на вдъхновяваща фантастика почива единствено на божествената искра, която озарява малцина щастливци? Е, нищо подобно. Човекът си е написал първокласен екшън-роман, който увлича и създава интрига. Приключения, военни операции, тактики, извънземни раси и техните нашествия, опасности, футуристични оръжия. Присъствие на жени = 0, освен ако не са по-бързи и по-смъртоносни от мъжете. 

Книгата разказва главно за Спартанците – елитен отряд от подобрени с импланти войници, които нямат аналог в човешката история. Създаване на отряда, тренировки и първи намеси в конфликта с новопоявилата се извънземна заплаха – Съглашението. Отблизо проследяваме съдбата на командира на отряда на Спартанците – Джон-117, който в едноименните игри е по-известен като Master Chief. Хронологически това е първата книга от вселената на Хейло и всъщност до загадъчните структури със същото име стигаме буквално в последните страници и дори не научаваме за епохалното значение на находката.

И вие, хората от филмовата индустрия, които редовно четете тук, да знаете, че толкова години долни лъжи, че най-накрая ще направите филм по Хейло 3, стигат. То Хейло 4 излезе тоя ноември, а ние още филма си чакаме... Ще ни останат май само онези велики трейлъри с дядките. Могъщи!

пп

Между 1 000 000 и 2 000 000 благодарности на the young padawan, който ме снабди с книгата, на която се канех от толкова много време.