Всички животни са равни, но някои са по-равни, отколкото другите.
Книгата е чудесна, защото в кратък (110 страници) и опростен вид с примери показва негодността на комунизма. Колко бързо се опропастява една уж изначално добра (пък макар и недомислена) идея, която обаче неминуемо има потресаващи последици, защото тя естествено предлага среда за подмяна на ценности, злоупотреби, терор и отнемане на основни човешки права. На всеки нормален човек му се е случвало да не може да убеди събеседниците с логични аргументи, че комунизмът е вреден. С примери с животни като от детска книжка всичко вече е много по-разбираемо и убедително. Затова книгата е ценна и трябва да се прославя и популяризира. Нещо повече, тя трябва да бъде сред задължителните четива в училище. И това не е просто лично мнение, а принципна позиция.
Ето някои неща за книгата и автора, които знаете, и някои, които не:
Ето някои неща за книгата и автора, които знаете, и някои, които не:
- Авторът е роден в Индия и по паспорт се казва Ерик Артър Блеър, Джордж Оруел му е псевдоним и е завършил в Итън.
- Като млад интелектуалец Оруел има комунистически убеждения за социална справедливост и дори воюва в Испанската гражданска война срещу Франко. Когато вижда обаче в какво се изражда комунизмът, става от най-убедените му и сериозни критици.
- „Животинската ферма“ е писана през войната (1943-1944), когато много хора в Англия, включително интелигенция, са се възхищавали от Сталин като силен съюзник срещу германците.
- Романът има награда „Хюго“.
Преводачката Албена Димитрова като цяло се е справила, но има отделни моменти, които говорят, че има склонност да пише без да разбира какво пише. Можеше или да попита някой ловец или военен, или просто да не споменава маловажни детайли като калибри и пълнители в това изречение:
„Той грабна пушката, която винаги стоеше в единия ъгъл на спалнята му, и изстреля в мрака шесткалибров пълнител.“
Смешно е и текстът олеква като компетентно преведен в очите на читателите.