вторник, април 22, 2014

Животинската ферма – Джордж Оруел

Всички животни са равни, но някои са по-равни, отколкото другите.

Книгата е чудесна, защото в кратък (110 страници) и опростен вид с примери показва негодността на комунизма. Колко бързо се опропастява една уж изначално добра (пък макар и недомислена) идея, която обаче неминуемо има потресаващи последици, защото тя естествено предлага среда за подмяна на ценности, злоупотреби, терор и отнемане на основни човешки права. На всеки нормален човек му се е случвало да не може да убеди събеседниците с логични аргументи, че комунизмът е вреден. С примери с животни като от детска книжка всичко вече е много по-разбираемо и убедително. Затова книгата е ценна и трябва да се прославя и популяризира. Нещо повече, тя трябва да бъде сред задължителните четива в училище. И това не е просто лично мнение, а принципна позиция.

Ето някои неща за книгата и автора, които знаете, и някои, които не: 
  • Авторът е роден в Индия и по паспорт се казва Ерик Артър Блеър, Джордж Оруел му е псевдоним и е завършил в Итън. 
  • Като млад интелектуалец Оруел има комунистически убеждения за социална справедливост и дори воюва в Испанската гражданска война срещу Франко. Когато вижда обаче в какво се изражда комунизмът, става от най-убедените му и сериозни критици. 
  • „Животинската ферма“ е писана през войната (1943-1944), когато много хора в Англия, включително интелигенция, са се възхищавали от Сталин като силен съюзник срещу германците. 
  • Романът има награда „Хюго“. 
Преводачката Албена Димитрова като цяло се е справила, но има отделни моменти, които говорят, че има склонност да пише без да разбира какво пише. Можеше или да попита някой ловец или военен, или просто да не споменава маловажни детайли като калибри и пълнители в това изречение: 

„Той грабна пушката, която винаги стоеше в единия ъгъл на спалнята му, и изстреля в мрака шесткалибров пълнител.“

Смешно е и текстът олеква като компетентно преведен в очите на читателите. 

Още за книгата при Петър,  Павел и някои други апостоли в коментирането на книжнина онлайн. 

петък, април 18, 2014

Джонатан Стрейндж и мистър Норел – Сузана Кларк

От двамата магьосници, живели в къщата, единият е бил шарлатанин, а другият жена — все качества, които не създават добра репутация. 

Алтернативна история на Англия, в която има магьосници. Двамата най-главни имат разногласия, и докато се карат, ги надцаква една мъжка фея. Да бе, честно. И е това. Искрено интересно ми беше само в кратките моменти, когато Стрейндж беше командирован на континента да се бие с войските на Наполеон, но през останалото време мудността на действието едва се траеше. 

Ако човек се абстрахира по някакъв магичен начин от поголовната липса на провокиращи читателския интерес събития, в книгата биха могли да се намерят и някакви плюсове – богат език, на места интересни диалози. За да не изпаднете в заблуда обаче, че цялата книга е толкова изобретателна и забавна, както се вижда от приложените по-долу готини цитати, си припомнете, че те са извадени от нещо с обем над 700 страници. 

Муден и досаден стил. Обстоятелственост и пипкавост. Изгубени са стотици страници без почти никакво действие, а само бръщолевене на празни приказки. О, боже, по едно време очаквах отнякъде да изскочи Фатмагюл и да ми предложи чехли! 

В анотацията на издателя се твърди, че това е „безспорно най-добрият английски роман, писан през последните седемдесет години.“ Моля? Представете си каква "сушава" година ще да е била 2005, щом тази... книга... е спечелила награда Хюго. Има купища автори, включително фантасти, които през същата година са изкарали качествена продукция. Ще намекна единствено за Пратчет, който за 2005 се е отчел само с A Hat Full of Sky и Going Postal

За разлика от моето разочарование, Алвин, Копо, Тери и Христо са били повече или по-малко позитивни.

Съотечествениците хранеха силното подозрение, че интелигентността не е британско качество. 
*** 
Мистър Ласелс прошепна на мистър Дролайт, че досега не му се е случвало да върши добри дела и не е знаел, че в резултат на това хора от най-долно потекло започват да се държат фамилиарно с теб, което е крайно неприятно, затова занапред ще се постарае да не прави добро на никого. 
*** 
Но понякога изглеждаше така, сякаш тя се бе влюбила в мистър Стрейндж с едничката цел да се кара с него. Той не можеше да си го обясни. Мислеше, че е задоволил всички желания на дамата в посока към подобряване на поведението си. Беше свел почти до минимум играта на карти и на други видове комар, а и пиеше съвсем малко — не повече от бутилка на ден. 
*** 
Седнал на стол с твърда облегалка, Хадли-Брайт демонстрираше в съвършенство едно от най-важните умения на всеки войник — да заспива по всяко време и при всякакви условия. 
*** 
Членовете му се събираха всеки трети вторник от месеца и се наслаждаваха на същите удоволствия, с които се развличат членовете на всеки друг лондонски клуб: пиеха и ядяха, играеха на карти, говореха за политика и шушукаха за любовниците си. 
*** 
— Неприятно ми е да го кажа, но войниците крадат всичко наред — лорд Ливърпул се замисли за момент и добави: — Или поне нашите войници. 
*** 
Свещено право на пътешественика е да разсейва притеснението си от всяко дребно неудобство, като пише за него на приятелите си.