събота, юни 22, 2013

Такъв е животът - Джеймс Хадли Чейс

Конвейрно криминале, от което става чуден неангажиращ филм или дори само епизод от сериал, толкова е кратко. 

Имаме заговор с участието на Хитро и злобно джудже ТМ, глупав хубавец с трапчинка на брадичката и адски сексапилна мадама, които намислят как и успяват да опразнят известен брой сейфове в най-добре пазения трезор за частни клиенти в Парадайз сити. Както обаче добре знае всеки фен на поговорките, малкото камъче обръща колата (в случая едни счупени очила със сини рамки), който се смее последен, се смее най-добре (тук - детективът), лакомата сврака - с двата крака (джудже & съдружници) и каквото човек сам си направи, никой не може да му го направи (глупакът, който мина на червено и полицаите го спряха за това, а не защото под ризата си беше натъпкал откраднатите пачки). Яд ме хвана само за момичето, защото авторът се беше постарал да ни убеди, че тя се е променила и не заслужава съдбата на другите отрепки, но какво да се прави, явно или не се е била променила достатъчно, или през 1965 (когато е писана книгата) порядките са били по-строги и не се е гледало добре, ако такъв персонаж бъде оставен да се измъква безнаказано. Сурови врмена, ехей!

Оригиналното заглавие "The Way the Cookie Crumbles" се е превърнало в "Такъв е животът", а корицата се е обезличила и обезвкусила до степен, на която са способни единици български издателства. Но на кой ли му пука чак толкова, хората какви проблеми имат...

неделя, юни 09, 2013

Императори на илюзиите. Сенки от сънищата – Сергей Лукяненко

Проклет да е този свят, в който грешниците вършат работата на светците. 

Втора и трета (и последна) част от цикъла за наемника Кей Алтос и вселената, в която всеки с пари може да си купи абонамент за загадъчната технология аТан и да се преражда на воля. Двете истории са сравнително кратки и без сюжетна връзка една с друга. 

В Императорите продължават приключенията на Кей, който по стар обичай пак се опитва да спаси света с голи ръце и за целта трябва да убие някого. За мен остана неясно кого и защо въобще трябва нашият свят да е рожба на нечия мечта и чрез убиването на автора всичко наклисано изведнъж ще се оправи. За сметка на това любимите разсъждения (по-философски или не чак толкова) бяха в достатъчни количества, както може да се види и от приложените по-долу цитати. 

Втората история беше със съвсем нови герои, но пак с достатъчен емоционален, философски и дори морален заряд. Как скучните хора от дълбоката провинция могат да изиграят решаващата роля при защита на обречени каузи със смислена саможертва, да осъдят най-голямото предателство и когато всичко приключи, да продължат по старому. За правото на живот и силата, за приемането и съжителството с другите. 

Продължавам да твърдя, че Лукяненко може да бъде разбран и оценен в пълнота само от хора с поне малко славянска кръв. 

На Вселената не са й познати понятия за добро и зло. 
*** 
Споменът е по-надежден от любовта. 
*** 
— Ще накараме ли звездите да заплачат, Кей? 
— Ще опитаме. 
*** 
Да се бърза е добре само когато се ловят бълхи.