По този роман е направен емблематичният холивудски
блокбъстър „На ръба на утрешния ден“ със звездното участие на Том Круз (!) и
Емили Блънт (!!), на който ние така силно се зарадвахме в Сборището.
Странно или не, но историята във филма не повтаря тази от
книгата, да не кажа, че доста се различава. Да, завръзката е сходна. Младият
японски войник Кейджи Кириа влиза в първа битка във войната с чуждоземните
нашественици, които всички наричат мимикс. За много като него битката се оказва
и последна, но в неговия случай убийството на един по-специален мимик, вкарва
Кейджи във времеви капан – да се връща и да преживява този ден отново, докато
не умре в битката. Отново и отново. С натрупване на опит в тези повторения на
битката Кейджи усвоява умения, които го превръщат във все по-ефикасна бойна
машина, макар все така да остава пленник на този ден. Или поне остава, докато
случаят не го среща с митичната Рита Вратаски от американските въоръжени сили,
която е избила повече врагове на човечеството, отколкото всички други войници
взето заедно. Как е възможно това? Можете да се сетите и сами – просто тя също
е попаднала в такъв времеви капан. Оттук нататък обаче съдбите на двамата герои
макар и преплетени, съществено се различават от филмовата версия. Какъв е
изходът, още колко врагове трябва да убиеш, за да се спасиш? А дали само
врагове? Доста драма и трудни решения, загуби и тръпчив хепиенд, който не радва
особено.
След като така се влюбих в историята от филма, отначало ми
беше малко трудно да възприема тази „нова“ версия. Ама защо така, не може ли
без свидни жертви, хайде да го преиграем още веднъж, нали може? Дори и в
подобни полуигрови ситуации обаче идва момент, в който трябва да прецениш дали
това, което си спечелил, те удовлетворява и си готов да сложиш черта на всичко,
които си загубил. Може би някои цели оправдават известни загуби, колкото и да
ни тежат...
Изненадах се и от разликата в оръжията. Да,
високотехнологичните бойни екзоскелети бяха запазени с целия им арсенал, но
когато героите попадаха в примката на времето и им се налагаше да воюват
по-дълго от предвиденото, боеприпасите им свършваха рано-рано. Затова във филма
Рита Вратаски въртеше гигантски меч за две ръце, а пък в книгата и двамата се
сражаваха с огромни бойни брадви, самото замахване с които би могло да ти счупи
кръста.
Но както и да е, въпреки (или благодарение на?) разликите
прочитането на тази книга остави доста приятно чувство. Препоръчва се само за настоящи или бъдещи геймъри (бивши така или иначе няма). Извод: тренирайте
умовете си, телата ще ви предадат по-лесно.
пп Заглавието All You Need Is Kill прави една напълно неслучайна препратка към бийтълсовото All You Need Is Love.