Бай Ганьо - Алеко Константинов

Ако не беше аудио форматът на книгата, надали бих се наканил да я препрочитам. От училищни времена и от филма с Калоянчев на много хора ни е останало в главите как Бай Ганьо е дебел чичка-дядка, селяндур и простак, когото Алеко е осмял за ориенталските му привички. Има го и това, но между редовете личи и друг, по-интересен образ, на който ми беше любопитно да обърна внимание.

Къде открих разлики с установения вече образ:

• В книгата си е казано в прав текст, че Бай Ганьо е младеж около трийсетгодишен, т.е. не е прошарен шкембест чичка, а е по-близо до категорията младеж.
• Както от разговорите му с околните чужденци, така и от описанието на познанията му, става ясно, че той е тръгнал сам да пътува из Западна Европа по търговия, да се бори да прави бизнес. За целта той говори в различна степен турски, влашки, сръбски, руски и немски.
• "Бай Ганьо е деятелен, разсъдлив, възприемчив."
• Да, неговите обноски са различни от тези на студентите, които са живели години в европейските държави, и това е напълно естествено и няма как да бъде другояче. Откъде би могъл да знае обичаите и порядките там? Телевизия, интернет, общуване с такива хора?
• Той обаче се учи, попива, приспособява се, докато си остава здраво свързан със сигурните неща, които знае от вкъщи.
• Начините за организиране и провеждане на избори от страна на ОПГ ГЕРБ и други като тях не са еволюирали особено от век насам - сопи, фейк нюз, пари, жандарми, криминални типове из кръчмите...

Вече не бих бил толкова сигурен, ако някой ми каже, че главният герой е един категорично отрицателен типаж, в който няма нищо добро.

Дъждовен дракон - Роберт ван Хюлик

"Дъждовен дракон" е сборник с разкази, които хронологически попадат между по-ранните приключения на съдията Ди - между тези в "Златното божество" и "Скелет под камбаната". Някой по-скептичен читател би могъл да се усъмни дали в обема на един кратък разказ изобщо е възможно да се развие пълноценна криминална история с поставяне на загадка, разследване и разкриване на извършителя, начина, мотивите и средствата му, но трябва чистосърдечно да ви уверя, че това не е било никаква пречка за Роберт ван Хюлик. Историите са пълнокръвни, доволно загадъчни и винаги интересни. За доказателство споделям факта, че започнах да си ги купувам в хартиен вид, само и само да мога да ги споделям с приятели и роднини, а също и да мога да си ги прелиствам сам след време.

Сборникът съдържа следните истории:

• "Пет символични спирали" - съдията Ди едва е пристигнал в Бънлай, а се налага да разследва убийството на богаташка съпруга с ключов момент часовник кадилница, който гори дълго и равномерно и така се отчита времето.
• "Червената лента" - един привидно ненужен липсващ документ от папка с рутинна документация от гарнизона и убийство със стрела могат да бъдат свързани само от ума на съдията. Както и източване на държавната хазна.
• "Той идваше с дъжда" е за двете съпруги на съдията, които го навиват да си вземе трета, по-млада. Може би си спомняте за госпожица Цао? В това време обаче той е зает с разследването на убийството в изоставената кула край реката, в която живеело само глухонямо момиче. Добро и зло бяха привидно омешани, но след намесата на съдията всичко се изясни, като не липсваше и традиционният леко мистичен елемент.
• "Убийство в новогодишната вечер" е за убития стар поет във вилата му край лотосовото езерце, пълно с жаби. Първоначално беше набедена премладата му съпруга, бивша труженичка в Квартала на върбите, но нещата излязоха съвсем други. Чаши, жаби, вино.
• "Двамата просяци" разправя за убития сакат просяк, който впоследствие се оказа все така сакат, но никак не просяк. Или поне не за пари, а по-скоро за любов. И пак се мяркаха сенки от отвъдното по дуварите.
• "Фалшивият меч" е за убийството на малкото момче-акробат от пътуващата семейна трупа, което погрешка беше наръгано не с фалшивия меч, който се сгъва, а с истински. Любопитното беше, че разследването, събирането на свидетелите, разпитите и арестите бяха извършени самостоятелно от Ма Жун и Цяо Тай, защото съдията беше отпътувал по работа. При завръщането му му беше достатъчно да зададе два въпроса на заподозрените и невидимата за останалите истина изскочи сама.
• "Свещените саркофази" вече е история от напредналата кариера на съдията, когато служи на границата на империята в момент на започнала война с татарите. Има военна загадка за установяване има ли генерал-предател, или не, както и оневиняване на вече осъден на смърт капитан, който ще бъде обезглавен на сутринта. Можете да не се съмнявате, че Ди ще спаси всички, макар и болен от белодробната болест.
  
• "Убийство в новогодишната вечер" е пак от по-късните премеждия на Ди. Съдията  се отзовава на молбите на малко момче с окървавени ръце, което е притичало в студа до съда, за да го помоли да открие майка му. В къщата им няма никого, само кръв по пода, на горния етаж кипи гуляй, и както пише в резюмето на разказа, съдията прави две грешки, които се тушират една друга и истина изплува.

Споменатото резюме е едно от ценните явления в сборника. Всеки от разказите е предшестван от десетина реда, които ни наместват в света и времето. Къде служи понастоящем съдията, кой период от живота му е, споменатите персонажи познаваме ли ги от други произведения, както и съвсем деликатен намек за престъплението и разследването му. Майсторски поднесено!

Другото още по-ценно нещо беше буквално на последната страница, а то е диаграма, която обединява хронологически всички разкази и романи за съдията и ги разпределя спрямо назначенията му из империята.