Убийство в Кантон - Роберт ван Хюлик

В южната част на Китай в областния център Кантон (днес Гуанджоу) е командирован съдията Ди, за да разкрие случай с изчезнал висш столичен администратор, който е бил на секретна мисия. Градът е мешавица от етноси, включително и множество араби, които тепърва се разпростират по света и не е много сигурно какво кроят. Ами ако са терористи, м? Кой ги знае какви са и що са? Ами ако запалят града?

Работата на съдията е доста трудна, защото действа в пълно неведение, както за мисията на изчезналия, така и за съдбата му. Не знае на кого да се довери, валят трупове, а врагът винаги е на крачка пред него. Аха да разкрие нещо, и някой важен свидетел е удушен с копринен шал, намушкан или прострелян в гръб. Има известна любовна нишка, поднесена в характерния прям за китайците стил. Сред верните сътрудници на съдията има и важни загуби, за един сърдечни разочарования, за друг смисъл, чест и дори живот.

Има и една ключова фигура на сляпа млада красавица, която събира пеещи щурци и ги продава в клетки на колекционери. Има две шестнайсетгодишни близначки, които редовно се явяват в сцените без особено много дрехи, но за сметка на това осиновилият ги морски капитан ги е научил на това-онова в бойните изкуства.

Кой и защо, това са основните въпроси.

- Ах, вие, развратни пикли! - вбесен избухна Цяо Тай. - И сляпата ви приятелка ли е такава?

Загадката на лабиринта - Робърт ван Хюлик

Поредната доза перипетии на съдията Ди се случва веднага след пристигането му в Ланфан, на северозападната граница на империята. Съдията моментално се сблъсква с няколко случая, разкриването на които върви едновременно с различна успеваемост и темпо.

Като начало има местен олигарх, който е узурпирал и завзел местната власт, с когото съдията се справя много бързо, дръзко и находчиво. Покрай него се очертава и нова загадъчна фигура, която е дърпала конците на олигарха, чиято личност се разкрива чак на финала. Има изчезнала девойка, убит пенсиониран и опозорил се генерал, отдавна умрял висш сановник от столицата, който е завещал на единия си син само една загадъчна картина, а всичко останало на другия. Мяркат се и разни художници, заговор на варварските уйгурски племена отвъд реката, няколко броя отровители, убийство в заключена отвътре стая, както и традиционно изпълнени присъди.

Съдията Ди отново беше прозорлив до предела на възможното. Мистичният елемент не се натрапваше, а справедливостта възтържествува. Съдията отново заплени с човечността си и терзанията си за трудните решения, които се налага да взима. Ма Жун и Цяо Тай също се разкриха в малко по-различна светлина, отколкото ги познавахме досега.

На едно място на финала съдията разсъждава, че след като е вече на 40 дали да не се оттегли в имението си, да си гледа семейството, децата как растат, земите, да пише по малко, да рисува, да прави нещата, които му доставят радост и удовлетворение. Но после си казва: ами ако всички направят така, кой ще остане да върши неприятната работа, без която не може? Кой ще пази,  разследва, обвинява и наказва?

Два пътя извеждат до Вратата на вечния живот.

Единият като червей се рие в пръстта,

вторият като дракон лети в лазурната вис.

Мечтата ми за провинциално имение с езеро, конюшни и шато, вече съдържа и лабиринт. Не знам как човек изобщо може да кара без лабиринт...

Дъждовен дракон - Роберт ван Хюлик

"Дъждовен дракон" е сборник с разкази, които хронологически попадат между по-ранните приключения на съдията Ди - между тези в "Златното божество" и "Скелет под камбаната". Някой по-скептичен читател би могъл да се усъмни дали в обема на един кратък разказ изобщо е възможно да се развие пълноценна криминална история с поставяне на загадка, разследване и разкриване на извършителя, начина, мотивите и средствата му, но трябва чистосърдечно да ви уверя, че това не е било никаква пречка за Роберт ван Хюлик. Историите са пълнокръвни, доволно загадъчни и винаги интересни. За доказателство споделям факта, че започнах да си ги купувам в хартиен вид, само и само да мога да ги споделям с приятели и роднини, а също и да мога да си ги прелиствам сам след време.

Сборникът съдържа следните истории:

• "Пет символични спирали" - съдията Ди едва е пристигнал в Бънлай, а се налага да разследва убийството на богаташка съпруга с ключов момент часовник кадилница, който гори дълго и равномерно и така се отчита времето.
• "Червената лента" - един привидно ненужен липсващ документ от папка с рутинна документация от гарнизона и убийство със стрела могат да бъдат свързани само от ума на съдията. Както и източване на държавната хазна.
• "Той идваше с дъжда" е за двете съпруги на съдията, които го навиват да си вземе трета, по-млада. Може би си спомняте за госпожица Цао? В това време обаче той е зает с разследването на убийството в изоставената кула край реката, в която живеело само глухонямо момиче. Добро и зло бяха привидно омешани, но след намесата на съдията всичко се изясни, като не липсваше и традиционният леко мистичен елемент.
• "Убийство в новогодишната вечер" е за убития стар поет във вилата му край лотосовото езерце, пълно с жаби. Първоначално беше набедена премладата му съпруга, бивша труженичка в Квартала на върбите, но нещата излязоха съвсем други. Чаши, жаби, вино.
• "Двамата просяци" разправя за убития сакат просяк, който впоследствие се оказа все така сакат, но никак не просяк. Или поне не за пари, а по-скоро за любов. И пак се мяркаха сенки от отвъдното по дуварите.
• "Фалшивият меч" е за убийството на малкото момче-акробат от пътуващата семейна трупа, което погрешка беше наръгано не с фалшивия меч, който се сгъва, а с истински. Любопитното беше, че разследването, събирането на свидетелите, разпитите и арестите бяха извършени самостоятелно от Ма Жун и Цяо Тай, защото съдията беше отпътувал по работа. При завръщането му му беше достатъчно да зададе два въпроса на заподозрените и невидимата за останалите истина изскочи сама.
• "Свещените саркофази" вече е история от напредналата кариера на съдията, когато служи на границата на империята в момент на започнала война с татарите. Има военна загадка за установяване има ли генерал-предател, или не, както и оневиняване на вече осъден на смърт капитан, който ще бъде обезглавен на сутринта. Можете да не се съмнявате, че Ди ще спаси всички, макар и болен от белодробната болест.
  
• "Убийство в новогодишната вечер" е пак от по-късните премеждия на Ди. Съдията  се отзовава на молбите на малко момче с окървавени ръце, което е притичало в студа до съда, за да го помоли да открие майка му. В къщата им няма никого, само кръв по пода, на горния етаж кипи гуляй, и както пише в резюмето на разказа, съдията прави две грешки, които се тушират една друга и истина изплува.

Споменатото резюме е едно от ценните явления в сборника. Всеки от разказите е предшестван от десетина реда, които ни наместват в света и времето. Къде служи понастоящем съдията, кой период от живота му е, споменатите персонажи познаваме ли ги от други произведения, както и съвсем деликатен намек за престъплението и разследването му. Майсторски поднесено!

Другото още по-ценно нещо беше буквално на последната страница, а то е диаграма, която обединява хронологически всички разкази и романи за съдията и ги разпределя спрямо назначенията му из империята.

Маймуната и тигърът - Роберт ван Хюлик

Книжката "Маймуната и тигърът" е събрала две новели, които носят неслучайните имена "Утринта на маймуната" и "Нощта на тигъра". Двете истории не са свързани сюжетно една с друга, но приятно се допълват с различията си.

В "Утринта на маймуната" съдията се наслаждава на горския пейзаж от балкона на една вила, когато забелязва преминаващ гибон, който си играе с нещо искрящо. Нещото се оказва златен пръстен с рубин, но по-сложното е да се открие собственикът, кой го е убил, защо и как. А случайно попадналите пътници в града явно не са само просто безобидни пътуващи.

В "Нощта на тигъра" съдията попада да нощува крайпътно имение, което се е превърнало в капан за обитателите заради заплахата от нападналата го банда разбойници с тигрови наметала. Близката река се е разляла от пороите и е прекъснала връзките военния гарнизон, който би могъл да ги спаси. Не стига това, ами и съдията заварва прясно убийство и изчезнала голяма сума в злато. За броените часове, които остават до нападението на разбойниците, съдията трябва собственоръчно да се справи с всичките заплахи и можете да не се съмнявате, че наблюдателността и съобразителният му ум ще го сторят. Само дето няма да познаете как.:)

Картината по-долу е нарисувана няколко века след живота на истинския съдия, но е доста интересна и по изящен начин представя естетиката, както в играта на самите животни, така и на написаното от Роберт ван Хюлик, допълвайки го.

Поети и убийци - Роберт ван Хюлик

Връщаме се откъдето идем.

Където отива пламъкът на угаснала свещ.

Съдията Ди гостува на свой колега, който е поканил четен брой отбрано общество - поети, висши администратори, един монах-гробар, обвинена в убийство поетеса. На втори план разследваме необяснимото убийство на един млад учен, завладян от лисиците мистичен манастир и неговата обитателка, виновна ли е наистина поетесата, както и как да бъде измъкнат домакинът от цялата каша, която се забърка около него.

Съдията Ди отново блесна с разследващите си способности, макар и във финалната фаза да разчиташе повече на психически натиск върху заподозрените и все на някого нервите да не издържат, което очевидно също проработи.

Роберт ван Хюлик е класа, древният китайски съдебен роман - също.

... трябва да ви кажа, че промяната, която настъпва с характера на жената, щом я вземеш за съпруга, е отчайваща.

***

Всички истински мъже, Ди, имат приятели и врагове.

***

Скромната личност, която седи пред вас, от дълго време жадуваше за щастлив случай да изкаже почитанията си на негова светлост.

***

Напредвам, опрян на патериците на древните цитати.

Скелет под камбаната - Роберт ван Хюлик

Нови приключения на съдията Ди, от периода когато постъпва на служба в Пуян. Там заварва подреден и благоденстващ град с единици дребни проблеми, които предшественикът му дори вече беше разрешил:

• Истерична бабичка, която има мания за преследване от страна на богат и влиятелен бизнесмен от Кантон, която води безбройни дела срещу него от години. Обвиненията са гигантски, а доказателства няма. Никой не е осъден.
• Изнасилване и убийство на младо момиче, което имало тайна връзка със студент, живеещ отсреща през улицата. Студентът е арестуван.
• В близкия и преуспяващ будистки манастир има намеци за злоупотреби с доверието и честта на поклонничките, но са само слухове, а хора от най-близкото обкръжение на Императора са застъпници за каузата на будизма. Няма смисъл от разследване.

Е, съдията Ди се намеси компетентно и решително и обори всичко и всички. Най-интересните детективи са силни точно там, където всичко води към единствен очевиден заподозрян, но те категорично доказват, че не е той, а някой друг, и то с доказателства, които през цялото време са били под носа ни. Страшно приятно впечатление ми направи колко умело си изплете кошницата, та хем справедливостта да възтържествува, хем да няма злощастно развитие за него от горе, хем всички парчета от пъзела да се подредят по местата си. Почти всичко вършеше на своя глава, без да споделя дори с близките си помощници, защото залогът за трите уж предрешени случая беше толкова голям, че рискуваше не само своя живот, а и съдбата на целия град. Разбира се, ние си знаехме, че накрая всичко ще е наред, но изпратената от столицата награда беше допълнително и интересно признание за добрата работа: дъска, украсена с орнаменти, на която е гравирано копие от надпис, изпълнен от самата цинобърна четка на императора. Каква чест, а?:)

Продължавам да се възхищавам както от писателското умение на автора, така и от образите от древен Китай с всичките му обичаи, нрави, система на управление. Все повече се засилват и симпатиите ми към конфуцианството, за сметка на "будистката ерес".:) Предполагам, че това е временно и субективно, още повече, че току-що научих за издаването през пандемията на чудесен алманах на име "Лотос", чийто първи том можете да видите на сайта на издателството тук. Изгледайте и видеото, знам, че с външния си вид напоследък Дони не изглежда като най-добрата реклама на темата, но наистина си струва.

Битката между двама души с еднаква сила, тежест и умение се решава от духа.

***

Ако повишението дойде твърде късно, огорчава, ако дойде твърде рано - поражда прекалени надежди.

***

Справедливостта е по-ценна от човешкия живот.

Манастирът на призраците - Роберт ван Хюлик

Съдията Ди се прибира със свитата си от визита в друг град, но през една проливна нощ се чупи едно от колелата на каруцата му. Монасите от близкия манастир се отзовават на молбата за помощ и приютяват пътниците, докато бъде поправена каруцата. Междувременно съдията е посрещнат с цялото нужно внимание и наблюдава изпълненията на гостуваща в манастира театрална трупа. По стечение на обстоятелствата обаче това не е единственото, на което става свидетел, защото през проливните струи на дъжда му се струва, че неволно е видял извършването на убийство. За нещастие всичко е толкова неясно и нереално, а и няма никакъв труп, извършител, нищо. Манастирът е крайно съмнителен, защото по мистериозен начин през последните години там са загинали няколко млади жени, и съдията е амбициран да разплете всичко само в рамките на краткия си престой от една нощ, въпреки газещата го настинка, компресите, с които го налагат една през друга трите му съпруги, и изобилието от измамници сред домакинския състав.

В послеслова си авторът отбелязва, че любопитната улика по кое време на деня е нарисувана ключовата картина с котката, е заимствал от популярен анекдот за поета Оуян Сиу, който имал подобна картина с божури и котки. Той така изпитвал гостите си, които трябвало да се сетят, че е много светло, т.е. около обяд, по свитите зеници на котката и това в какво състояние са цветовете.

Даоизмът е навлязъл твърде дълбоко в тайните на живота и смъртта. Но проникването в тези съкровени загадки може да доведе до пагубно високомерие и нерядко превръща посветените в безмилостни демони, а задълбочените им размисли за женския и мъжкия принцип често се израждат в извратени сексуални практики и ритуали. Дали човек е призван да узнае тайнството на живота и дали познаването на това тайнство го прави щастлив? Целият въпрос е там, Тао Ган! Даоизмът е много възвишена доктрина, той ни учи да отвръщаме не само на доброто с добро, но и на злото с добро. Опасявам се обаче, че е твърде рано, за да се приложи подобна програма. За момента това е само една мечта. Красива мечта… но мечта. Затова аз, Тао Ган, предпочитам да следвам учителя Конфуций, чиято практична мъдрост много повече отговаря на нашата човешка природа. Нека да отвръщаме на доброто с добро, но на злото да отвърнем със справедливост! Разбира се, глупаво е да се отрича съществуването на някои свръхестествени явления, макар в повечето случаи накрая да стигаме до някакво съвсем простичко обяснение. 

Лакираният параван - Роберт ван Хюлик

Разкошна история за премеждията на съдията Ди, докато е във ваканция и инкогнито извън своя район. Макар и на чуждо място, където не познава никого, и подпомаган единствено от верния си сътрудник Цяо Тай (когото от "Златното божество" помнех като Цял Алтай), съдията успя за броени дни да затъне точно толкова в местните бъркотии и криминални среди, колкото да разнищи няколко изневери, едно привидно самоубийство, едно очевидно убийство, 2-3 изнудвания и безброй заговори, кои успешни, кои - не, и да въздаде справедливост на най-неочаквани места. Как да не изградиш могъща империя с такива държавни служители!:)

Прелестните образи, на които не мога да се нарадвам, започват още от заглавието - има ли нещо по-китайско, по-поетично и по-загадъчно? Както установих още при запознанството си с автора, Роберт ван Хюлик е шлифовал до съвършенство природния си усет към красивото и уменията си да разказва майсторски изпипани криминални истории на фона на древен Китай с цялата му мъдрост, бордеи, естетика, жестокост, държавност и философия. Интересно ми беше да науча, че част от традиционната за тогава покъщнина са четири големи сандъка, в които се прибират дрехите за съответния сезон. Видя ми се практично, а очевидно и на една от измамниците, която беше натъпкала в един такъв сандък заклания си мъ... ау, неволно ми се изплъзна.:)

Тук съдията почти никъде не злоупотреби с физическата си сила, но лъжеше така наедро, че направо е чудно как накрая успя да навърже всичките си спекулации така, че да излезе сух.

Възторгът ми от висотата на умението на Роберт ван Хюлик може да бъде потушен само с още от книги същия автор. А може пък те да го разпалят още повече?:)