Хиляда дузини - Джек Лондон

Този сборник е особен и разказите в него никъде по света не са издавани в такъв комплект. Целта на съставителите е била да се издадат разкази, които до този момент не са били превеждани, и затова се е получила тази компилация от по-ранни, по късни (от 1901 до 1916), разкази за Клондайк, за Южните морета, за малките хора в големия град, за тези на ръба на закона или живота. Както вероятно и всеки друг читател е забелязвал, общото са принципите, силата на човешкия дух и удивителната воля за живот, скрита в крехките ни тела.

Казано просто така, може да прозвучи скучно, клиширано или наивно, но мога с чиста съвест да ви уверя, че нищо подобно няма да изпитате, докато я четете. Историите са богати на събития и емоции, често силно драматични, изненадващи и затрогващи. Джек Лондон явно винаги е обичал да разказва така, че да те хваща за гърлото.

Ще добавя само по няколко думи за тези, които ми направиха най-силно впечатление:

• "Където пътят се разделя" (За защитената чест на една индианка.); 
• "Големият въпрос" (За онази, която на младини бе избрала по-богатия кандидат, а след смъртта му беше издирила другия в мизерна колиба с една индианка край поточе в Аляска, както и какво могат да си кажат тези хора);
• "Мъжеството на жената" (Един от най-силните разкази! За особения вид обич и загриженост, които виреят само в суровия север.); 
• "Хиляда дузини" (За онзи, който беше тръгнал да забогатява като продава яйца на златотърсачите.);
• "Окошарен" (За произвола в правораздавателната система.); 
• "Неизбежният бял" (За глупака, който единствено можел да стреля като бог. С поздрав за А.); 
• "Мърша и нищо повече" (За крадците на диаманти, на които не им понесе рязкото забогатяване.); 
• "Развратницата" (За "опозорената" кандидатка.); 
• "Ползата от съмнението" (Отново за проблемите на правораздавателната система и мястото на саморазправата в нея.); 
• "Силата на силните" (Най-синтезираното обяснение как се прави държава, защо и как се разваля. Задължително четиво за всички българи, преди да идат до урните следващият път.),
• "Краят на историята" (За виртуозният хирург, който спаси живота на любовника на жена си, както и какво получи за награда.);
• "Бреговете на Сакраменто" (За човешката дрипа, която просто отказваше да умре.)

Прочетете този сборник, има страхотни попадения и е грехота такива бисери да потъват в забвение.

Още впечатления от същата книга можете да прочетете при Горан, където има и няколко доста любопитни цитата.

Принципите са си принципи, те са добри на мястото си, но най-добре е да ги оставиш вкъщи, щом си тръгнал за Аляска.

***

Многото месища са горе-долу добри за някое страхотно изсилване, но без устойчивост пукната пара не чинят, а устойчивостта и многото месища не се погаждат. Дребните, жилавите са тия, дето като се стигне до работа, знаят да се държат здраво, както мършавите псета се вкопчват в кокал. Не, дявол да го вземе, дебелите не ги бива за работа.

***

Последният е за илюстрация как са се изменили някои схващания за един век.:)

Мисията на белия човек е да събира парсата от света, а това е достатъчно голяма задача, отредена за него. Къде ще му остане време да разбира негрите.

Разторг – Антон Фотев

Корицата отбелязва, че този роман е спечелил първо място в конкурса на списание „Сборище на трубадури“ за български фентъзи роман през 2012-2013, което аз бях забравил. Вероятно е станало така, защото „Разторг“ определено не беше мой фаворит. А това е основно защото в първия роман на Антон Фотев героите му преливат от болка, унижение, обида и огорчение. Жестоки персонажи, които не се колебаят да убиват, осакатяват, да изтезават и ликвидират дори собствените си семейства. Дори своеобразният хепиенд е толкова „хепи“, че завършва с два трупа, правете си сметка.

Романът изобилства от детайлно предадени двубои, които продължават със страници – кой как замахнал, как бил финтиран, с какво оръжие понечил да изкорми и как бил париран. Тук трябва да се признае и страшно богатият език, който ползва авторът, особено в сферата на боевете. Особено ми се стори решението да няма нито една бележка под линия в целия роман, а най-забележителните думи да получават по една звездичка, която трябва да потърсим на края на книгата, където чака съответното обяснение. И така седемнайсет пъти.

Отделно смесицата от различни митове, езикови и темпорални разминавания биеше на очи, което в моето читателско око не е препоръчително. Не бива да караш читателя да се замисля защо през цялото време говорим за славяни и единствено славяни сред имена на реално съществуващи в България места, а после се добавят елфи, турски данъци, български обичаи и дори сравнително съвременни напитки като ракията. 

Книгата определено има история, която покълва с отвличането на едно дете от вражеско племе, развива се с обезобразяването му и осакатяването му физически и психически, и завършва с освобождаването на този вече млад мъж от нанесените му травми. Романът изобилства от славяни под формата на любвеобилни жени и кръвожадни мъже, хилави мъдреци, малко пирове и много битки, и ако това покрива представата ви за патриотично фентъзи, тази книга е за вас.

Полиция – Ю Несбьо

Хари Хуле по чудо е жив след "малкия" му инцидент с "Одесата" в предишния роман "Фантом", напълно и завинаги трезвен, само че вече се труди не в полицията, а за по-безопасно е преподавател в полицейската академия, с Ракел ще се женят, а Олег се лекува. И ако си мислите, че такава идилия е невъзможна в криминале от норвежкия крал на жанра, сте напълно прави. Защото в Осло някой започва да избива ченгета, които са се провалили в стари разследвания, и то го прави на оригиналните местопрестъпления. Принудително екипът от Котелното ще трябва да се събере отново, макар и в трагично променен състав.

Чичо Ю обича да подвежда читателите. Да разказва сцени без конкретика, но нарочно да те навежда на определени заключения, само за да може после да те изненада. Жив ли е Хари? Кой е охраняваният пациент в празното крило? Къде е дъщерята на психиатъра?

Не помня някога да съм чел книга с толкова много обрати и изненади! Открих и нещо друго – Ю Несбьо обича да пръска на парчета дори малкото успокоение, което настъпва, щом читателят си отдъхне дори след най-ужасния ужас, че поне се е изяснило кой, как и защо го върши, като заменя страха от това с още по-големия страх – този от неизвестното. Защото извършителят не е този. И тогава отново всеки неясен силует пред прозореца, всеки шум в пуста сграда, всяка отворила се зад гърба ни врата превръщат надбъбречните ни жлези във високооборотни помпи за адреналин.

Явно Ю Несбьо дотолкова умело е разработил този инструмент, че го ползва под път и над път, като дори в един момент след поредната нова хипотеза взе да ми се струва чак прекалено. Също отработен, макар и недолюбван от мен, беше навикът да се оставят оцелели злодеи за после. За следваща книга, където да продължават да творят зло.

Още възторг от същата книга можете да откриете при нашите братя и сестри по оръжие GFoxxx, Ивз, Христо, Копо, а вероятно и на много други места.

Март – непотвърденият слух за настъпващата пролет.

***

Интуицията представлява съвкупност от множество дребни, но съвсем конкретни факти, които умът още не е успял да уточни.

***

Сватба, без да се напиеш, е безсмислена като тоник без джин.

Римско монетно съкровище от село Попинци, община Панагюрище (I-III в.) - Сборник статии

Доста хора знаят за съществуването на Панагюрското златно съкровище, много по-малко са запознатите с Панагюрското сребърно съкровище, а вероятно малцинство са тези, които са чували за Римското монетно съкровище от село Попинци. Подобни екзотики често провокират любопитството ми и ме карат да прочета нещо повече по темата, и колкото по-малко знам, толкова ми е по-интересно.

Става дума за голяма колекция от 387 сребърни римски монети, датирани между I и III век, която е открита случайно при изкопни работи край селото още през 1957г. Монетите са доста различни и са сечени при управлението на общо 15 римски императори и 7 императрици. Археологът от Исторически музей – Панагюрище и един от съавторите Васил Кацаров обръща внимание, че чрез състоянието и разнообразието си монетите показват косвено какви връзки и са имали местните жители и кои събития в Римската империя по това време са направили възможно натрупването на толкова различни монети заедно.

Периодът между I и III век се оказа доста интересен, защото обхваща управлението на династиите на Флавиите (Веспасиан, Тит, Домициан), Антонините (Траян, Адриан, Марк Аврелий, Комод) и Северите (за мен тези бяха най-неизвестните), та чак до настъпването на кризата от III век. През средата на III век Римската империя страда от различни нашествия на варвари, идващи от север през Дунава, като това касае и провинциите Дакия и Тракия. С тези нашествия (240-250г сл.н.е.) се свързва и това, че има толкова много находки от това време на скрити в земята скъпоценности – целта е те да бъдат опазени и да не попаднат в ръцете на нашествениците.

Интересно беше да се научи кои градове са били нападани, кои са разрушени, кои са оцелели след обсада, кои битки са били спечелени и кои загубени. Любопитна беше и последната статия от сборника, която отразява съдържанието на различните химически елементи в условно сребърните монети, както и при кои императори са сечени монети с най-високо съдържание на благороден метал.

Любопитни неща, които човек може да прочете от и заради сборник със статии като този.

Приключенията на Пинокио – Карло Колоди

Доброто, което правим, винаги се връща. 

Кучето Алидоро към Пинокио

Това е една от най-мъдрите приказки, които някога съм слушал. Нарочно не казвам чел, защото според мен приказките трябва единствено да бъдат слушани.

Обаче за да не бъдат неволно проспани, приказките трябва първо да са интересни и забавни и затова тази разказва за невероятния житейски старт на една малка дървена кукла, родена от сръчните ръце на самотен дърводелец, която после не го слуша, глези се и върши всевъзможни бели. Бяга от къщи, не цени бащините грижи, събира се с лоши другари, не желае да ходи на училище или да работи, а само да се забавлява, и като резултат гладува, отнася бой, преследват я убийци, изяжда я акула и ѝ се случват куп други подобни неприятни възмездия.

В коя друга приказка разглезените деца заслужено губят всичките си пари, или пък попадат за месеци в затвора? Тази ще ви припомни, че за сериозни провинения, човек може да бъде обесен без много обяснения, както и че най-нормалното нещо на света е да останеш беден и гладен на старини, когато вече не можеш да работиш, а пенсията не е съществувала като понятие през цялата история на човечеството без последните 100 години. Че в реалния финансов свят няма начин да превърнеш 4 парички в 1000 за една нощ, и ако някой ти обещава друго, трябва да знаеш, че иска да те обере. Ако искаш да се сдобиеш дори с едно петаче, за да се нахраниш, трябва да свършиш някаква работа, а пък който бяга от училище и лентяйства, накрая се превръща в магаре, понякога дори буквално.

Тежко и горко на ония деца, които не слушат родителите си и напускат родната си къща, когато им скимне.

***

Ох, каква ужасна болест е гладът!

пп.

Не са ли разкошни старите илюстрации на Либико Марайа?

Киберпънк, евристика, футурология (К.Е.Ф.) - Иван Попов

Иван Попов е много специален автор, не мога дори да кажа просто писател, защото това би прозвучало някак незаслужено ограничаващо. Още по-незаслужено и преждевременно той си отиде от този свят миналата година, а този сборник е благороден жест от страна на негови приятели и близки да се запази и даде малко по-голяма разгласа на част от роденото от блестящия му ум. Вие може да познавате българи, които умеят да разсъждават и пишат за бъдеще, философия и наука на такова високо и все пак разбираемо за масовия читател ниво, ала аз не знам други. Той беше българинът, от когото за пръв път съм чел високо стойностни материали по теми като киберпънк, футурология, телевизионни вируси, трансхуманизъм. Чрез този сборник статии, есета и интервюта Иван Попов ще провокира любопитните умове по неподозиран и неповторим начин, а за нелюбопитните разсъжденията му ще бъдат скучни и неясни. Надявам се, че ако четете тук, вие ще сте от първата категория и думите му ще послужат за детонатор на верижна реакция и във вашите глави.

Сборникът съдържа изкусителни размисли по теми като киберпънк, компютърни и телевизионни вируси, защо бъдещето трябва и ще дойде с взлом, какво ще им бъде по-различното на икономиката, войните, психиката и щастието на бъдещето? Какво значение имат иновациите, броят и качеството им? Защо е необходимо хуманизмът да бъде разгромен? Щастието въпрос само на хормони ли е? Богомилите били ли са хакери? За езиковото инженерство и ТРИЗ, както и що за фантастични текстове би могъл да продаде човек на списание Playboy?

Ще се изненадате приятно от това колко едновременно забавни и добре аргументирани са всичките му тези, макар първоначално да ви изглеждат странни и противоречащи на общоприетите схващания. Както вече казах, удивителен ум, който се надявам да ви провокира да поразсъждавате с усмивка върху нещата, които ни предстоят в най-най-близко бъдеще.

Всички произведения на автора могат да се открият за безплатно четене и наслаждаване чрез връзката към името му най-горе.

За какво говоря, когато говоря за бягането - Харуки Мураками

Харуки Мураками е малко по-нестандартен писател, ако въобще има стандартни такива, и не е лесно да се категоризира прозата му. Челният ми сблъсък с „Норвежката гора“ не беше лек и особено приятен, но сегашната му книга не е роман, а разказва просто за това как бяга, защо, къде, колко. Оказа се, че авторът, освен популярен писател и бивш съдържател на джаз-бар, е и страстен бегач на дълги разстояния, който всеки ден бяга поне по няколко километра, а веднъж в годината – и цял маратон. 

Приятно е да се проследят разсъжденията му за това какво му дава бягането, какво му взима, защо се занимава доброволно с толкова изтощителна дисциплина. Какво общо имат бягането на дълги разстояния и писането на романи. За концентрацията и издръжливостта. На какво може да научи тялото си, както и на какво го учи то него.

Харуки разсъждава и пише в един сякаш съзерцателен и дистанциран от страсти и амбиции тон, който въпреки всичко е достатъчно категоричен. Той не се състезава, казва, че е в маратоните заради участието, а не заради надпреварата. Споделя как бяга навсякъде, където отиде, независимо дали е там по работа, на почивка, защото пише за там или просто там живее. Местата са интересни и живописни – Атина, Токио, Кауаи, Бостън. За сплесканите от колите котки по шосето от Атина до Маратон, за алеите около река Чарлс и лодките със студенти-гребци в нея, за разкошния климат на Хавайските острови. За всяко от тях ние сме чели, чували, гледали, а може би дори и посещавали, но усетени от гледната точка на бегача те стават интересни по нов начин, сякаш наблюдаваме всичко през подскачащата камера на бягащия. 

Четох тази тънка книжка неподозирано бавно, а мисълта на автора често ми се губеше и ме приспиваше. Подозирам, че това заглавие не е от най-продаваните и обичани от читателите книги на Харуки Мураками.