Разторг – Антон Фотев

Корицата отбелязва, че този роман е спечелил първо място в конкурса на списание „Сборище на трубадури“ за български фентъзи роман през 2012-2013, което аз бях забравил. Вероятно е станало така, защото „Разторг“ определено не беше мой фаворит. А това е основно защото в първия роман на Антон Фотев героите му преливат от болка, унижение, обида и огорчение. Жестоки персонажи, които не се колебаят да убиват, осакатяват, да изтезават и ликвидират дори собствените си семейства. Дори своеобразният хепиенд е толкова „хепи“, че завършва с два трупа, правете си сметка.

Романът изобилства от детайлно предадени двубои, които продължават със страници – кой как замахнал, как бил финтиран, с какво оръжие понечил да изкорми и как бил париран. Тук трябва да се признае и страшно богатият език, който ползва авторът, особено в сферата на боевете. Особено ми се стори решението да няма нито една бележка под линия в целия роман, а най-забележителните думи да получават по една звездичка, която трябва да потърсим на края на книгата, където чака съответното обяснение. И така седемнайсет пъти.

Отделно смесицата от различни митове, езикови и темпорални разминавания биеше на очи, което в моето читателско око не е препоръчително. Не бива да караш читателя да се замисля защо през цялото време говорим за славяни и единствено славяни сред имена на реално съществуващи в България места, а после се добавят елфи, турски данъци, български обичаи и дори сравнително съвременни напитки като ракията. 

Книгата определено има история, която покълва с отвличането на едно дете от вражеско племе, развива се с обезобразяването му и осакатяването му физически и психически, и завършва с освобождаването на този вече млад мъж от нанесените му травми. Романът изобилства от славяни под формата на любвеобилни жени и кръвожадни мъже, хилави мъдреци, малко пирове и много битки, и ако това покрива представата ви за патриотично фентъзи, тази книга е за вас.