Това е роман, който преди няколко години беше хит в
литературните среди и появата му беше широко отразена навред. Скептичната ми
натура за пореден път устоя на хвалбите и дадох времеви толеранс, за да се
убедя, че не става дума за поредната безстойностна еднодневка, жадна за евтина
слава. Никога не държа да съм в крак с най-новото, предпочитам да чета доказано
хубави книги.
В случая с Възвишението на Милен Русков в крайна сметка се
оказах по-скоро доволен от разхода и прочита. Книгата е безспорно оригинална,
но подозирам, че всичките награди, с които справедливо е бил награден Милен
Русков, са били предимно за стила и езика на книгата. Такова нещо нито е
писано, нито някой друг е в състояние днес да напише. Хем се обляга на познати
и достоверни исторически факти, хем е премерено смешно, хем има понятни и днес размишления
за обществото, философията и какво ли още не. Но едва ли ще да е било за
случката. Защото събитията в този роман може да се разкажат върху максимум 50
страници, а авторът щедро и напоително ги е разпрострял върху цели 400. Мен
това малко ме смущаваше и леко ми спъваше четенето, но много малко. Иначе по постройка романът си е образцов и
всички намеци от началото намериха местата си до края. Но като темпо на
разказване и събития, които се случват, си е едно доста бабешко повествование.
След подобаваща
проверка се оказа, че авторът е академичен специалист по диалектите и не е
чудно защо така вещо борави с езика на възраждането и котленските абаджии. Богатството
от псувни и волната им употреба в словата на главния герой е така благотворно за
веселото настроение на читателя, че изпъква като основен плюс. Да не кажа и
най-голям.
Романът дава и
някои ценни сведения за исторически личности като Раковски, Димитър Общи,
Бенковски и т.н., които са доста живи и ярки. Сведенията де. Такова представяне обичам аз, а
не сухата енциклопедична информация от учебниците, която единствено канонизира
такива исторически звезди. Затова в заключение мога да обобщя, че
книгата е приятна и е хубаво да се прочете, пък макар и да не влиза в
категорията Задължителна за всеки дом.
Повече и по-подробна информация за романа можете да
прочетете при
Алвин,
Тери,
Христо,
Лора,
Изу и още
много други, нали ви казах, че книгата стана изключително популярна. Все пак хората не са обръгнали на такъв език. А
тук
пък има интересно интервю с автора, където той демонстрира напълно осъзнатата си увереност, че създава правилни и красиви текстове.
[За любовта:] ... главно сред мома ходи, сред красний пол,
и то доде са още млади. А после ся научават да смятат и почват парици да
броят...
***
И ся българска реч
насякъде носи, а тоже праскови мощно растат.
***
... после ся реши по
вишегласие, кое е на простотията основно оръдие,...
***
Ибах та! Мисли малко!
***
– Мамка й да иба и
река Осъм! – извиках аз и ся изплюх от тоз ибан мост в пустата река. – Пфу, да
ти иба майката загубена! – извиках тоз път направо надолу и ся наведох да метна
някой камък в нея, но пусто на моста няма камъни. Асенчо обаче, дето беше
застанал накрая му,
намери един и вика:
– Аз – кай – ще метна
вместо тебе, бачо Гичо – и аслъ метна, да бу иба майката и на него.
– Ей – извиках, –
сичкото българско е такова! Умряла работа! Сичкото е сбъркато в тая България –
и мостовете, и реките, и полята и сичко! Зафанали къща – построили курник!
После сложили там коня!
Като казах коня, та ся
сетих за него. Гледам го, откачил ся от юларите и застанал на стотина крачки на
брега и ма гледа с тъпата си мутра.
– Ах, мамичката ти да
иба и на тебе, катър мръсен! – рекох аз и тръгнах с бодра мъжеска стъпка към
него, но той, като ма забеляза, че вървя към него, веднага побягна нататък по
брега. Животните много ги усещат тез работи.