Моята библиотека, нашата библиотека

Вярвам вече всички са разбрали, но да обърна внимание и аз, защото въпросът е много важен. ГДБОП явно си няма друга работа и си играе неясно на какво, но като резултат "Моята библиотека" на Борислав Манолов и още много други благородни люде, беше атакувана и спряна.

Едва ли има нужда да обяснявам, показвам с примери и доказвам безценността на "Моята библиотека". Там хората напълно доброволно и безкористно полагат огромни усилия за създаването на нещо толкова голямо и стойностно. На което беше отговорено с полицейщина, поръчана от "асоциация българска книга", които умишлено понижавам в чин и букви. В прелестно издържан хумористичен стил антимафиотите обобщават действията си така:

Служители на ГДБОП пресякоха нелегално разпространение на книги в интернет пространството. Операцията на служителите от сектор “Компютърни престъпления и интелектуална собственост” в ГДБОП е проведена под прякото ръководство на СРП, срещу шестчленна група е образувано дознание.
Успешната операция по пресичане на пиратско разпространение на книги в интернет пространството, посредством сайта “chitanka.info”, е проведена от спецполицаите от сектор “Компютърни престъпления и интелектуална собственост” в ГДБОП, под прякото наблюдение на СРП.
Акцията е реализирана след разследване по сигнали на ощетени - Асоциацията “Българска книга”, Съюзът на преводачите в България и редица издателски къщи. В хода му е установена шестчленна престъпна група, която действала при строго изградена йерархия и функции от различни градове в България. При предприетите действия на покрив на обществена сграда в София антимафиотите открили сървъра, на който е поддържан интернет сайтът. Сървърът бил поставен в специална кутия и по този начин достъпът до него бил затруднен. Разследващите установили, че “виртуалната библиотека”, от която се теглели пиратските литературни произведения, е укрита в помещение на печатница в София В хода на претърсванията са иззети сървъри и компютърни системи с пиратското съдържание.
Всеки месец престъпната група добавяла над 600 нови заглавия на книги от български и чуждестранни автори, речници, учебници и др. По данни на спецполицаите, чрез нелегалния сайт, който е действал повече от две години, са нанесени щети на българската култура и книгоиздателска дейност за милиони левове.
Това е поредната успешна операция на ГДБОП в изпълнение на Стратегията на МВР и плана за действие, приет от “Съвета за защита на интелектуалната собственост” към Министъра на културата на България, за ограничаване на интелектуалното пиратство.

Обикновени лъжи и популистки тон.
Съвсем очаквано обаче истината е друга. Разсъждения за нея може да прочетете при Енея, Дани, Калдата, Иденти, 1 facebook група, 2-ра facebook група, Марфиета, Крокодила, Григор, Пейо, Катрин, Виктор и още много други нормални и разумни хора.

Някъде беше спомената идея за бойкот на издателите, провокирали случилата се глупост. Аз се включвам напълно съзнателно и отговорно и няма да си купя нито една книга от тях, докато не си поправят грешката и публично не помолят засегнатите да ги извинят. Не съм наивен ученик-идеалист, аз спокойно мога да мина без техните книги, но ми е чудно те без нашите пари как ще карат. Щом "Моята библиотека" им е такъв трън в очите и пречка в бизнеса, хайде да видим сега как ще скочат продажбите им, след като успешно се разправиха с нея.

И една весела и много бърза реакция, от която ми се насълзиха очите от умиление тук.

пп
Към бойкотираните издания мисля да включа и медиите, които отразиха с поощрително-назидателен тон успешната акция "Читателите". Няма да толерирам псевдо-журналисти, които не си проверяват източниците. Това е важно, защото има много хора, които на са и чули за "Моята библиотека", но им се промива съзнанието и им се създава грешна позиция. Истина е само това, за което се говори. Това, за което се мълчи, се забравя. Затова говорете и разказвайте на всички познати, които четат. За останалите вече съм се отказал да мисля.

Ерик – Тери Пратчет

Изумително скучни неща като „Фауст” и Троянската война, глупостите на Данте за ада, откриването на фалшиви Индии, творенето на светове и куп други популярни митове и легенди (които е логично човек да е успял да намрази стабилно и от сърце още в невръстна училищна възраст) могат да бъдат осмени като едното нищо. Достатъчно е с тях да се заеме Пратчет.

Този сектор от Света на диска е издаден през далечната 1990, аз го четох 10 години по-късно и ми се струваше, че Ринсуинд ми е най-малкото състудент. Сега, след още 10 години, откривам други забавни моменти. Номерът в много от смешките на Пратчет е, че трябва достатъчно добре да познаваш това, с което се подиграва, за да схванеш иронията в пълнота. А в този случай никак не е трудно, защото всичко малко или много е било част от задължителната учебна програма. Забавно беше.:)

Поли иска континентче.
***
В джунглата на централен Клетч действително има изгубени кралства на тайнствени амазонски принцеси, които пленяват изследователи от мъжки пол, за да ги подложат на специфично мъжки задължения. Последните са действително буйни и изтощителни и жертвите без късмет не издеянват дълго*.
[* Става така, защото задължения като да поставяш щепсели, да ковеш рафтове, да проверяваш странни шумове по таваните и да косиш полянки постепенно могат да износят и най-здравия организъм.]

История с кучета – Андрей Гуляшки

Вътре има три отделни истории. „История с кучета” е за агента, който изнасяше държавни тайни от конструкторския отдел на н-ския военен завод (намиг). Изнасяше всъщност съвсем за кратко, докато в дирите не му влезе нашето момче. „Открадването на „Даная” разказва за периода на Авакум в Рим, където той небрежно решава случая с откраднатата от музея „Боргезе“ картина на Кореджо за нула време и също така за резил на целокупната италианската полиция. „Последното приключение на Авакум Захов” пък е един достоен завършек на кариерата на толкова необикновен детектив. Откраднатият смъртоносен вирус е намерен, виновникът – заловен, а Авакум мистериозно изчезва от една експедиция в планините близо до китайската граница.

Чак в края на книгата ми дойде на акъла нещо съвсем очевидно. Паралелът между старите ергени Авакум Захов с неговия хроникьор ветеринарният лекар Анастаси Буков и Шерлок Холмс и доктор Уотсън. Елементарно, нали? Пародията е страхотна и несъмнено търсена, но аз просто бях толкова заплеснат по приятния стил на разказване, детайлната криминална загадка и странната дедуктивна личност на Авакум, че дори за миг не се усъмних. Явно съм способен да взимам насериозно дори такива леки и забавни четива.

Чак сега виждам какви цитати са ми направили впечатление. Странно е, но всичките започват с „човек” и пак всичките ми станаха много лични. Всеки по различна причина.

Човек се чувства по-сигурен, когато чувства едно рамо до рамото си.
***
Човек, като стои дълго време на едно място и на една работа, започва да се вкисва!
***
На изпроводяк човек или забравя „най-важното”, или го казва по два и три пъти без да усети. На раздяла „везните” не работят редовно, така е било от незапомнени времена, откакто се е родило вероятно приятелството.
***
Човек звучи гордо, но от човек може да се очаква всичко.

Последното е любимата фраза на Авакум, която много обича да повтаря.