понеделник, март 25, 2013

Малка книжка за Великден - Ирина Катеринска

Имам удоволствието да ви съобщя благата вест за появата на "Малка книжка за Великден" в книжарниците у нас и по света.

Всичките 23 сладки и солени рецепти са лично изпитани от авторката Ирина и мъжа й Димитър. Тя готви, а той яде. Или по-правилно е да се каже, че той първо снима и после яде. По тази формула издават вече втора книга, а по-ежедневните предложения публикуват в блога "За дълга към удоволствието".

Селекцията на точно тези 23, а не други рецепти, се крие в едно пътуване из Европа в навечерието на Великден. Промъкнали са се и няколко рецепти от Мароко и Ливан, които придават допълнителна екзотика на кулинарното пътешествие.

В книжката ще намерите няколко козуначени вариации, чуждоземски идеи за печено агънце-багънце, доста курабиени увлечения, както и личния ми фаворит - "яйце в кюфте"!

Книжката е малка, тъй че резюмето не бива да бъде голямо. Както се казва в онези филми:

"Добре дошли, ето ви чехлите и да ви е сладко!" :)

неделя, март 17, 2013

Коледата на Поаро – Агата Кристи

Криминален роман, демонстриращ качествата, които са прочули жанра: кратък (230 страници), лек за четене, без дълбокомислени размисли, без драми и интриги, а само заплетена криминална загадка. Кой от всички наследници и гости в имението е заклал богатия дядка баш на Коледа? Мотиви, оказва се, имат всички, а възможност – никой, защото вратата е заключена отвътре. Привидно безнадеждния случай Поаро традиционно разкрива само чрез разговори с всички заподозрени. Можем лесно да проследим с него рушащи се алибита, новооткрити факти и улики, чрез които сами да стигнем до решението на логическия пъзел. За съжаление този път аз не познах кой е убиецът, макар всичко да ми беше пред очите. (Ако не искаш да си развалиш изненадата, не чети до края на абзаца!) Многото изтекла кръв показваше, че убийството е станало поне час преди да намерят тялото, а не когато е проехтял викът. Така последният, който е бил по това време при дядката, е най-вероятният извършител и оставаше само да се огледаме какъв би могъл да бъде неговият мотив. Тогава щяха да ни направят впечатление забележките за приликите му с портрета от младините на стареца. 

Кратка и забавна литературна версия на рубриката със загадки „Решава логиката” от древните списания "Космос". Може да се чете по Коледа, а може и по Заговезни. Може във влак, на море, летище, а може и вечер за приспиване. 

Корицата за пореден път остава без коментар, само бих искал да попитам художника, ако той види такава корица на книжарски щанд, какво би било първото му желание: 
а) да си я купи веднага;
б) да плюе в пазва и да се прекръсти три пъти.

вторник, март 12, 2013

Престиж – Кристофър Прийст

Романът разказва за личното и професионално съперничество между двама илюзионисти от по-миналия век, която вражда продължава през целия живот и на двамата. Историята обаче е написана така, че първото ми изречение може да бъде съвсем вярно и едновременно с това почти всяка една от смислово натоварените думи да не бъде вярна. 

Романът не е точно роман. В него има срещи с поколения наследници, смяна на гледни точки, стотици страници четене на дневниците на двамата основни герои. По-миналият век също не е достатъчно точно като определяне на времето, защото към края на животите си те вече са в миналия век. Двамата може би не са точно двама. Илюзионисти е по-изискана дума за фокусници, обаче всъщност звездният номер на единия от тях не е фокус, а наука – модерна за времето си физика. Съперничеството изобщо не спира със смъртта им. 

Начинът на поднасяне на информацията в началото посажда много неизвестни и неразбиране, които се предполага финалът да изясни, но не се получава точно така. Не е добре да четеш една книга 300 страници в неведение и в последните 100 да ти се поднесат някакви незадоволителни обяснения. Както може би съм споменавал, най-важният въпрос от всички на света е „защо?“. А тук на него рядко биваше отговаряно задоволително. Дори и да приемем за даденост, че пренасянето е възможно дори с техническите средства на 1900та година, пак остават достатъчно допълнителни дразнители за логиката. Защо престижите не се разлагаха с времето? Защо полупренесените образи не старееха и не умираха? Защо още в самото начало не ни казаха, че номерът на Професора е с двама души? Така леко раздразнен дочетох книгата главно за да разбера топ номерата на двамата фокусници, а не защото е достатъчно грабваща. Трилърската й страна малко отстъпва.

Това обаче са въпроси без отговор само към автора. Преводът на Тушков е на ниво, а издателство Август също са си дали достатъчно труд, за да се превърне книгата в качествен продукт. Чак в края на прочита видях, че на предната корица има разлика между двата образа. Август, благодаря ви за така любезно предоставеното четиво.:) 

Други хора за същия роман – Христо, Ирина и Точка.

петък, март 01, 2013

Анн от фермата "Грийн Гейбълс" - Луси Монтгомъри

Хубава, добра книга. Ще се помъча да повторя добра или доброта още няколко пъти, за да придобие човек представа защо е прочута и четена и досега. Преди години имаше и сериен филм, от който обаче май не си спомням почти нищо. 

Двама старци, брат и сестра, добряци живеещи във ферма на канадския остров Принц Едуард, решават да си осиновят по-големичко момче от сиропиталище, за да им помага със земеделската работа, понеже вече трудно смогват. Става обаче грешка и за тях на гарата пристига кльощаво момиченце с рижи плитки и голяма уста, която почти не млъква. Момиченце на 11 години с толкова буйно въображение, каквото едва можете да си представите, и което, повтарям, не спира да приказва. Може да ви надуе главите дори и само като четете какви ги приказва. Детето обаче освен това е и обичливо и както всички малки животинчета има инстинкт да се привързва, а на старците душа не им дава да го върнат. Така остават да се гледат и превъзпитават едни други. В рамките на няколко години характерите им взаимно се очупват, променят и израстват, ако въобще това е подходяща дума за описване на характери. Следват приятелства, премеждия, изпитания, училищни и други вълнения. 

Историята върви плавно, полека, може да ви се стори дори леко бавно, но тя има ход, който точно съответства на темпото на времето, в което се е развивала - 1908. Емоциите, които буди, са разнообразни, но винаги най-естествени и здравословни. Ще се убедите, че предизвикателствата и проблемите на крехката младежка възраст не са се променили особено за 100 и кусур години. 

Марк Твен бил казал навремето, че Анн Шърли е „най-доброто и най-обичано дете в литературата след безсмъртната Алиса“, с което има шанс да се съглася, но само в частта до литературата. Нека не се изсилваме в посока на разни психеделични изстъпления, моля. 

Монтирал съм друга корица, понеже поредицата детски романи с жълти корици на издателство Пан е в състояние да отблъсне с външния си вид дори читатели с по-здрав стомах от моя.

Много ми се ходи на остров Принц Едуард. Искам да видя природата, сегашните му ферми, червената земя. Въбоще, чувствам го много познат и близък. 

Запомнихте ли, че това е една добра книга?