Цар Алкохол - Джек Лондон

Важната дама и лекото момиче са сестрички.

Захванах книгата преди година или две, защото я открих в аудио формат. Тогава слушах много такива помежду друга дейност, която вършех, без да се замислям. Тази обаче ми се опря. Не беше приключенска, а биографична, макар целият живот на Джек Лондон да си е едно шеметно приключение. Тази разказва за опита му с пиенето през целия му живот - като моряк по пристанищните кръчми, като обикновен работник, като златотърсач, писател и интелектуалец. За това какво алкохолът ти взима, защото другото, че дава нещо, си е чиста илюзия.

Книгата е доста... не весела. Трудно е да се повярва колко нещо може да постигне един младеж с толкова труден старт в живота само с воля, труд и упоритост. И то въпреки пагубното влияние на алкохола. И пак да изглежда истинско, защото Джек Лондон разказва толкова интересно и убедително, че няма как да не му повярваш.

Страшна е неговата история, свирепа, очарователна и в същото време винаги ме натъжава. Винаги изпитвам едно чувство на жал, че такъв човек е трябвало да може да поживее още, защото е имал още много да твори. Качествени неща, смислени произведения, вълнуващи и истински истории. Но понякога в живота става така, че тези, които горят най-ярко, най-бързо прегарят.

Не знам как става така, но нямам насита от неговите произведения вече повече от трийсет години. Не усещам за тях да има неподходящо време или възраст, обичам ги и досега по същия пламенен начин, както и като ученик.

Благодарността е черта, свойствена на човешката природа. Когато такъв човек спечели пари, можете да бъдете уверени, че част от тях ще отиде на тезгяха, в касата на оня, който му се е притекъл на помощ.

***

Мнозина критици ме упрекваха, че един от моите герои, Мартин Идън, много бързо получил образование. В три години съм го превърнал от прост моряк в известен писател. Критиците казват, че това е невъзможно. Ала Мартин Идън съм самият аз. Към края на трите години напрегната работа — от които двете отидоха за висшето училище и университета, едната за литературна работа, а и трите бяха изпълнени с най-интензивни занятия — аз вече печатах разкази в такива списания, като „Атлантически месечник“, правех коректурата на първата си книга, помествах статии по социология в „Космополит“ и „Мак-Клюр“, отклоних направеното ми телеграфически от Ню Йорк предложение да стана съредактор на едно списание и се готвех да се женя.

***

Жените са истински пазители на расата. Мъжете са прахосници, търсачи на приключения, картоиграчи и в края на краищата винаги жените ги спасяват. Едно от първите химически изобретения на мъжа е алкохолът и той не престава да го произвежда и пие до наши дни, но не е имало ден, когато жените да не са се борили против пиянството на мъжете, макар че никога не са имали възможност да вземат против това някакви решителни мерки. Щом жената получи някъде право на глас, тя най-първо затваря кръчмите. Мъжете и след хиляди поколения няма да се решат да направят това по своя инициатива. Със същия успех би могло да се очаква от морфинистите да забранят продажбата на морфина.

Жените знаят, че за пиянството на мъжете те са заплатили с неизброимо количество пот и сълзи. Вечно загрижени за расата, те ще вземат мерки да опазят своите бъдещи синове и дъщери, бъдещите жени и сестри на тези синове.

Хиляда дузини - Джек Лондон

Този сборник е особен и разказите в него никъде по света не са издавани в такъв комплект. Целта на съставителите е била да се издадат разкази, които до този момент не са били превеждани, и затова се е получила тази компилация от по-ранни, по късни (от 1901 до 1916), разкази за Клондайк, за Южните морета, за малките хора в големия град, за тези на ръба на закона или живота. Както вероятно и всеки друг читател е забелязвал, общото са принципите, силата на човешкия дух и удивителната воля за живот, скрита в крехките ни тела.

Казано просто така, може да прозвучи скучно, клиширано или наивно, но мога с чиста съвест да ви уверя, че нищо подобно няма да изпитате, докато я четете. Историите са богати на събития и емоции, често силно драматични, изненадващи и затрогващи. Джек Лондон явно винаги е обичал да разказва така, че да те хваща за гърлото.

Ще добавя само по няколко думи за тези, които ми направиха най-силно впечатление:

• "Където пътят се разделя" (За защитената чест на една индианка.); 
• "Големият въпрос" (За онази, която на младини бе избрала по-богатия кандидат, а след смъртта му беше издирила другия в мизерна колиба с една индианка край поточе в Аляска, както и какво могат да си кажат тези хора);
• "Мъжеството на жената" (Един от най-силните разкази! За особения вид обич и загриженост, които виреят само в суровия север.); 
• "Хиляда дузини" (За онзи, който беше тръгнал да забогатява като продава яйца на златотърсачите.);
• "Окошарен" (За произвола в правораздавателната система.); 
• "Неизбежният бял" (За глупака, който единствено можел да стреля като бог. С поздрав за А.); 
• "Мърша и нищо повече" (За крадците на диаманти, на които не им понесе рязкото забогатяване.); 
• "Развратницата" (За "опозорената" кандидатка.); 
• "Ползата от съмнението" (Отново за проблемите на правораздавателната система и мястото на саморазправата в нея.); 
• "Силата на силните" (Най-синтезираното обяснение как се прави държава, защо и как се разваля. Задължително четиво за всички българи, преди да идат до урните следващият път.),
• "Краят на историята" (За виртуозният хирург, който спаси живота на любовника на жена си, както и какво получи за награда.);
• "Бреговете на Сакраменто" (За човешката дрипа, която просто отказваше да умре.)

Прочетете този сборник, има страхотни попадения и е грехота такива бисери да потъват в забвение.

Още впечатления от същата книга можете да прочетете при Горан, където има и няколко доста любопитни цитата.

Принципите са си принципи, те са добри на мястото си, но най-добре е да ги оставиш вкъщи, щом си тръгнал за Аляска.

***

Многото месища са горе-долу добри за някое страхотно изсилване, но без устойчивост пукната пара не чинят, а устойчивостта и многото месища не се погаждат. Дребните, жилавите са тия, дето като се стигне до работа, знаят да се държат здраво, както мършавите псета се вкопчват в кокал. Не, дявол да го вземе, дебелите не ги бива за работа.

***

Последният е за илюстрация как са се изменили някои схващания за един век.:)

Мисията на белия човек е да събира парсата от света, а това е достатъчно голяма задача, отредена за него. Къде ще му остане време да разбира негрите.

Петдесет велики разказвачи – Сборник

Издателство „Кронос“ (и по-специално любезният мъж на техния щанд на зимния панаир на книгата) много старателно ми изрекламираха този сборник, който съдържа избрани разкази от най-добрите световни майстори. Аз се бях спрял при тях за нещо весело и безгрижно, но рекламата и приятната корица надделяха. А също и това, че томчетата са две – синьо и червено – вероятно съответно за момченца и момиченца.:) 

Не знам какви са били критериите за включване в сборника, но прави впечатление присъствието на хора, които меко казано не са за тази компания. Не че пишат лошо, просто са от друг калибър. Още от пръв поглед може да се ориентира човек чии разкази ще са добри, пък макар и понякога не особено весели, и на чии ще се чудим и маем какво пък толкова им е интересното. Разбира се, всички включени са прочути имена с безспорен принос към световната литература, но произведенията на някои от тях са доста по-приятни за четене, доставят кеф като венозна инжекция и имат доказана склонност към удължаване на живота на четящите. 

Евентуално съдържание би изглеждало така: 

Антон Павлович Чехов - Ана на шията (за ордените и много по-младите жени) 

Джек Лондон - Мъжеството на жената (каква жена!!) 

О'Хенри - Даровете на влъхвите (знаете го, не се правете) 

Ги дьо Мопасан - Приключението на Валтер Шнафс 

Проспер Мериме - Матео Фалконе 

Марк Твен - Разказът на калифорниеца (тъжен, но симпатичен) 

Луиджи Пирандело - Пътешествието 

Рюноске Акутава - Благодарност за добрината 

Йордан Йовков - Серафим 

Бранислав Нушич - Първата любов (може ли двама първокласници да се самоубият като ядат кибритени клечки без барута и дали ще ги бият след това) 

Ярослав Хашек - В час по закон Божи (какви мерки трябва да се взимат срещу боя с пръчка в училище) 

Исак Бабел - Как ставаше това в Одеса 

Хенри Джеймс - Дървото на познанието 

Мигел де Унамуно - Един беден богат човек 

Д. Х. Лоурънс - Дъщерята на конетърговеца 

Саки – Мишката (твърде, твърде добър) 

Кетрин Менсдийлд - Блаженство 

Джуничиро Танидзаки - Татуировката 

Хърбърт Уелс - Човекът, който правеше чудеса 

Аугуст Стриндберг - Есен 

Джеймс Джойс - Прискърбен случай 

Артур Шницлер - Смъртта на ергена 

Вирджиния Улф - Дукесата и бижутерът 

Скот Фитцджералд - Най-разумното нещо 

Зигфрид Ленц - Нощ в хотела (симпатичен) 

Подчертаните стават за четене и към тях може смело да се посяга, докато на другите все нещо им липсва. Нещо съществено. Очаквам във втория том да има съществено подобрение и концентрация на качество, защото иначе ще се оплача лично на следващия книжен панаир.:) 

пп 

Направи ми впечатление, че масово разказите са посветени на темата за мъжете, жените, женитбите, старите моми и ергени и други такива.

Морският вълк – Джек Лондон

Човекът по природа е комарджия, а животът — най-голямото нещо, което може да се заложи.

При нелеп инцидент в залива на Сан Франциско с участието на един потънал ферибот 30тина годишният безделник от благородническо потекло Хъмфри ван Уейдън бива спасен на борда на ветроходен кораб, който цепи с пълна газ Пасифика в посока бреговете на Япония, за да лови там тюлени. Капитанът на този кораб, когото всички наричат Вълка Ларсен, решава, че би било забавно да направи човек от тази медуза с „ван” пред името и го зачислява към персонала на най-ниското възможно стъпало от корабната йерархия. Следват приключения, образуване на мускули и здрав разсъдък у същия този Хъмп, както и няколко поминали се по прищявка на капитана моряци, за илюстрация колко е било опасно. През цялото време в разговори между капитана и Хъмп се предъвкват теми като живот, смърт, морал, право и какъв е смисълът на цялото занимание. А към края на борда „най-случайно” се появи и една компаньонка като за интелектуалното и образователно ниво на Хъмп, така че да не му е скучно и да се вдъхновява за още подвизи.;)

Романът е писан сравнително рано (между „Дивото зове” и „Белият зъб”), но е някак по-различен. Изглежда по-недодялан, по-старовремски. По дяволите, писал е така, все едно името му е Джек Бронте! Интрига, разбира се, има, но тя е така проточена и разтегната, че човек лесно може да се отегчи.

Не мога да кажа, че е слаба, но е по-слаба от другите му неща, които съм чел.

Една хубава статия, която не е точно за морски вълци, но все пак.

Сияйна зора - Джек Лондон

Удивителен човек, изумителен писател!

Как успява, как изобщо е възможно толкова прецизно и истинно да описва неща, които самите въвлечени не биха успели да разкажат? Дали всичко това му се е случвало лично на него и затова е така точно написано? (Проверих, писал е този роман чак на 34 години след поредица от какви ли не житейски авантюри, които познаваме от другите му произведения. Всичко е било истина – Аляска, жената, ранчото Глен Елън в Сонома, Калифорния, алкохолът...)

Колко добре са ми познати толкова моменти… С това съвсем не искам да кажа, че съм изкопал купища злато в Клондайк или пък съм бил безскрупулен мултимилионен борсов спекулант. Не съм имал и запалена по ездата стенографка. Обаче съм доволен, защото съм почувствал Играта и донякъде я познавам, защото го разбирам пределно ясно за какво говори. Защото го чувствам, все едно ми говори лично на мен. Сякаш цялата книга е писана точно за мен, за да я прочета точно сега. Има такива попадения, правилното време, правилното място. Предполагам обаче, че всеки мъж го разбира и моята нескромна гордост е стандартната реакция. Просто… и аз не мога да го обясня разбираемо и вдъхновено, иначе вероятно щях да съм съвременният Джек Лондон.:)

Не обичам да поставям оценки, но за тази книга държа да отбележа, че надминава всякакви класации.

Поредно гигантско благодаря, връстнико на риска.

п.п.
Според слухове единствено на български сме взели името “канадска борба” от романа на Джек Лондон “Сияйна зора”. Там тя е любимо занимание на златотърсачите.
п.п.2 Искам да я разказвам, да я премислям, да я обсъждам тази книга. Всичките му книги.