Това е роман за космически битки. Действието е изтъкано от толкова много битки, че ще се затрудните да се сетите за друга книга с толкова много космически бой. Да, покрай битките има и малко любов, има и цивилизационна заплаха, партньорство с друга раса, но всичко друго бледнее пред боя с изтребители. От оръдия, лазери, брони, стомани с молибден, щитове, взривове и скоци през субпространството ще ви се завие свят. А ако обичате такива неща, ще ви бъде супер яко.
Появила се е някаква страшна заплаха за съюза от човеци и ворудани (гущери, какви да са), от която едвам сме се измъкнали предишния път, което научаваме ретроспективно в хода на повествованието. Сега обаче безчувствените агресори са многократно по-силни и сякаш няма разумен начин да бъдат спрени. Защо са такива, кои са, какви са и как да се справим с опасността от тотално заличаване този път?
Корицата и заглавието намекват, че в книгата ще става дума за космически кораб, който умее да разрушава цели звезди. В текста обаче изобщо не става дума за такова нещо.
Развръзката беше може би с една идея неудовлетворителна за моя вкус. Да, нашето момче оцеля, което ние си знаехме от самото начало, но не само, че не разкри в прав текст какви са тия рудрани, ами и само ги ограничи, без да ги ликвидира напълно. Знаете, че има такива четива, в които героят върви само напред и жъне врагове на купове. Избиват всички от неговата група, той оцелява и го причисляват към друга, където на нещастните му съратници ще се случи същото. На едно място имаше лек намек защо само той е толкова способен ас, някаква супер-сила се мярна за кратко, но нямаше развитие, а имах очаквания да излезе нещо свръхестествено и отличаващо го. Очаквах също мацката да не бъде пожертвана, а двойката да има едва ли не щастлив семеен живот, а Макс и изследователката да им кумуват, но може би такъв финал щеше да бъде прекалено захаросан. В истинския си вид завършекът беше по-скоро като водка - концентриран и окончателен.
Тази книга ми беше любезно предоставена от автора ѝ и трябва да си призная, че за пръв път ми се случва непоискана подарена от непознат книга да ми хареса толкова. Не казвам, че тя се превръща най-любимото ми четиво за всички времена, а просто, че беше много прията за поглъщане.
Благодаря, Христо, че ме накара пак да се почувствам млад, да мога да чета ненаситно! Пожелавам още много нови писателски успехи!
А, да, някъде по-горе разкривам части от сюжета, дано да не ви е било важно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар