Тъща къща обръща - Аркадий Аверченко

Наскоро научих за съществуването на този писател, който е успял да натрупа завидно творчество за краткия си живот (1881-1925). Духовит, с онази подигравателна искра, която го кара да не си премълчава, когато забележи нещо за осмиване, включително себе си, жена си, началство и всевъзможни властимащи. 

Някъде прочетох, че Аркадий Аверченко е създател на най-популярните хумористични списания в Петербург от началото на миналия век. Издава много книги с разкази и печели славата си на епикуреец, на редовен посетител на ресторантите и увеселителните заведения, и не на последно място, на неустоим сърцеразбивач. Обаче след Гражданската война в Русия, наричана до скоро Октомврийска революция, комунистите заклеймяват творчеството му като антисъветско и го забраняват. На 15 ноември 1920 родният му Севастопол е превзет от тях, ала не го заварват там, защото броени дни преди това Аверченко се е качил на един от последните параходи за Истанбул. Можете ли да си представите човека от снимката по-долу в затвор, лагер или най-малкото в комунална квартира, завод или колхоз? Той също не си го е представял.

Харесах "На широка нога" за притесненията на онзи домакин, който зорлем се беше подготвил вкъщи с хайвер, коняк и други скъпотии за гостуването на началството, а онзи гребеше с голямата лъжица и не се спираше. Както и за вярната му съпруга, която особено се беше загрижила за здравето му след като човекът си беше сключил застраховка "Живот". Забавен беше и онзи музикант, който беше измолил един вълчи кожух за пътуването си, и навсякъде му натякваха какво добро му е сторено.

Заглавието, както и прозвището "Кралят на смеха", ми се сториха малко пресилени, защото не е като да не познаваме армия от други властелини на хумористичното слово, ала фразите ги разглеждам като издателска волност, а не кусур на автора. Вероятно след като са минали повече от 70 години от смъртта на автора и авторските му права не важат, в издателство "Паритет" са решили да изкарат някой лев, но за целта е била нужна и доза маркетинг, най-малкото за разнасяне на тишината около аверченковото име от времената на сърпа и чука.

Фантастична нощ - Стефан Цвайг

В Уикипедията прочетох, е Стефан Цвайг бил от първите майстори на психологическата новела. Това вероятно обяснява донякъде произведението, в което самата случка не е особено забележителна, а акцентът е върху това какво се случва в главата на главния герой и разказвач. С дребна измама преситеният от всичко австрийски благородник се сдобива с билет от залагания на коне, който се оказва печеливш. След разразилите се у него неочаквани душевни бури той подарява парите на случайни хора и започва нов живот. Това са събитията в историята, която явно е предназначена за други читатели, защото на мен ми се видя препълнена с излишни празни размисли, въздишки, съмнения и твърде описателно предадени чувства. Ако не беше под формата на аудиокнига, се съмнявам дали изобщо щях да я дочета.

Самата книга е чудесно прочетена, записана и поднесена от Любомир Розенщайн и може да се чуе ето тук.

Който е намерил веднъж сам себе си, не може да загуби нищо повече на този свят. Който веднъж е разбрал човека в себе си, той ще разбере всички хора.

Летният рицар - Джим Бъчър

"Летният рицар" е четвърта книга от премеждията на единствения чикагски детектив-магьосник Хари Дрезден. По някакви причини от издателство "Колибри" са преустановили превеждането и издаването на поредицата и така за българските читатели тя се оказва и последна.

Ако си спомняте, в предишния роман "Смъртоносна опасност" Хари загази както никога досега, справи се с полазилите го вампири, спаси каквото можа, загуби приятели и неволно разпали световна война между вампири и магьосници. Съветът не магьосниците не беше очарован от такова развитие и в този том го привикаха да дава обяснения, като му дадоха последен шанс да докаже невинността и правотата си. Същевременно някой е пречукал Летния рицар и Зимната кралица нае Хари да докаже невинността ѝ, а едни грозновати младежи пък му платиха да открие изчезналата им приятелка. Както знаете, Дрезден не отказва, зае се с всичко едновременно и затъна по-дълбоко в заговорите, предателствата и битките на феите от всякога досега. И сякаш това не стигаше, ами и сред самите феи конфликтът се задълбочи и разрази в истинска война.

Колкото бях очарован от предишната книга от поредицата и включването на верния помощник Майкъл, толкова тук охладнях и се залутах из множеството кралици на феите, майки, дъщери, рицари, лордове, ту летни, ту зимни. Това няма проследяване! Ни в клин, ни в ръкав се появиха  изневиделица разни персонажи от миналото на Хари, което винаги е съмнително.

Като цяло ми беше умерено интересно да чета поредицата, но не съжалявам особено, че приключи. Да оставим вампирите в годините около милениума, така или иначе не са особено интересни. 

Просто Спас 2: Без филтър - Стен Дамянов

Нов брой с приключенията на най-известния заек в България! Точно така, приятели, Спас се завръща по-боен от всякога, справедлив и непримирим към фалша и с все така отгризано ухо, а хуморът на автора е все по-як и актуален. 

Появил се е нов вирус, който кара *хората* да изричат само истината. Така излиза наяве действителното им отношение към всичко и мнозина са толкова изплашени какви ги плещят, че си залепят устите с изолирбанд. А Спас ли? Спас си умира от смях! Паралелно имаме и полицейска нишка, още една любовна такава, семейна, наемен домоуправител, който спекулира с доверието на живущите, проблем с отпадъците и едно парче водопроводна тръба. Има страдание, борба, има и правда за финал, та даже и нещо като поука. 

Братя и сестри, фенове на комиксите, просто си набавете този брой и се насладете, за рисуваните истории много думи не са нужни!:)

Убийството на Роджър Акройд - Агата Кристи

Убийството на Роджър Акройд" изглежда като конвейрно криминале с участието на вездесъщия Еркюл Поаро, който в последната глава събира всички действащи лица в една стая и обяснява как всички са имали мотив и възможност, но само един от тях е извършил престъплението. Изглежда, ама не е. 

Селският лекар д-р Шепърд е повикан по спешност от иконома на местен богаташ, че старецът е убит, а огледът на място показва забит до дръжката кинжал в гърба на господин Акройд. Кой има интерес и възможност? Кой би се облагодетелствал? Младежи, които искат да се сгодят и биха получили благословията му? Закъсалата с парите вдовица на брат му? Управителка, която злите езици подозират в подмолно сближаване със стареца? Непознат млад мъж, който по тъмна доба пита из селото за имението на Акройд? И къде, по дяволите, е младежът, който има най-голям интерес да получи наследството си веднага, калните му стъпки са по перваза на прозореца на заключената отвътре стая с жертвата, а него никакъв го няма през цялата книга! За да се допълни менажерията на типичното провициално имение, пейзажът включва още съмнителен иконом, прочут ловец на диви животни, малко дрога и пръстен с инициал.

А къде е Поаро, ще попитате. Той го играе оттеглил се от активна дейност и по случайност се оказва съсед на д-р Шепърд и любопитната му сестра. Двамата се включват да помагат според силите си на прочутия белгиец, като през цялото време уж знаят всичко, което е известно и нему, а всъщност са доста изненадани накрая.

Подозирам, че един от най-важните таланти на авторите на криминалета е да приспиват вниманието на читателя и да замаскират истинския извършител сред множество допълнителни герои, сюжетни нишки, колебания и фалшиви хипотези на детектива. Така те постигат онази комбинация от изненада и задоволство у клиента, който накрая на прочита хем е щастлив, че е имал всички необходими факти пред себе си, за да се досети сам, хем гарантирано не е допускал кой е убиецът.

Е, такава книга от Агата Кристи не бях чел! Тази жена винаги има още аса в ръкавите си!

Каталог от изложба "Илия Бешков" в галерия "Лоранъ"

Миналата събота най-случайно гледах по БНТ филм за художника Илия Бешков, който ми направи доста силно впечатление. Поинтересувах се къде може да се видят негови рисунки, скици, карикатури и най-удобното място се оказа небезизвестната столична галерия "Лоранъ". На сайта им има останки от голямата изложба с негови творби, която са организирали преди време, а всички произведения могат да се видят в каталога, който си купих аз, защото самите рисунки излязоха малко по-недостъпни като цена.:)

Освен като автор на забавни и провокативни карикатури, Илия Бешков се оказа и много интересна личност по много други критерии. Автор с много остро око за всякакви етични, социални, политически и какви ли не неправди или поне разминавания, които спрямо неговия вътрешен кантар не би трябвало да останат неподиграни, неосмени, непосочени с пръст. Явно точно това негово чувство за справедливост го е карало да осмива кусурите на царската власт, а след преврата на комунистите от девети септември пък да се свива в черупката си, виждайки, че техният човеконенавистен режим е още по-голямо зло. Да, властта го ухажва, правят го професор в Академията, засипват го с пари, ордени и награди, но неговото мерило си е същото и накрая той се предава, отказва да се бори и доброволно си отива от този свят.

Всичко тече като река, пълна със злина. Абсолютната лъжа е станала въздух и климат, проникващ дълбоко във веществения и мисловен свят. Печално и непоносимо е да гледаш човека, лицето, тялото му, умъртвената му мисъл, устата му, обезобразена от лъжа и принуда. И все пак хората живеят, търсят храна и подслон, треперят от страх, останали без всякаква надежда и упование...

Тази година се навършват 120 години от рождението на художника и по този повод има още по-подробна книга за него и творчеството му, която немедлено си поръчах. To be continued...

Място за убиване - Лий Чайлд

Скитникът зависи от добрината на непознати хора. Не за нещо особено или материално. За кураж.

"Място за убиване" е първият роман от поредицата за бившия военен полицай Джак Ричър и излиза през 1997. Книгата е жестока и още тогава прави фурор, но какво може да накара човек да я чете днес, след като авторът е ошлайфал стила и героя си в още 24 романа за него? В моя случай това беше телевизията и предстоящия сериал, който ще излезе скоро. В него приключенията на Ричър започват от самото начало, от "Място за убиване". 

Сигурно ще се съгласите, че заглавието е доста дърводелско и направо невъзможно за запомняне, да не говорим, че няма някаква по-специална връзка с действието. Да, то се развива на едно място и там има убити хора. Какво е по-особеното? Това е, разбира се, Ричър - напуснал армията преди шест месеца и се шляе из Щатите като свободен електрон, всеки ден в нов град. Така случайно попада и в Маргрейв, Джорджия. Подозрително лъскаво градче, затиснато отвсякъде от фъстъчени ниви, жега и южняшки порядки, а както се оказва и от брутална банда, която движи нещо много голямо. Толкова голямо, че и случайно попаднали минувачи могат да си изпатят много лошо, преди да изчезнат завинаги. Още преди да разбере какво се случва, Ричър вече е зад решетките в местното полицейско управление по обвинение в убийство, извършено във време, когато е бил на шестстотин километра оттам. И макар първоначално обстоятелствата да са категорично против него, полека намира местни съюзници в лицето на полицаите Финли и Роскоу, които да му помогнат да се справи с цялата каша от кръв, трупове, влияние, пари. И всичко това в рамките на една седмица.

Не смея да коментирам каквито и да е подробности от действието, защото нишките му са тънки и ловко преплетени и рискувам да дръпна неволно някоя от тях, която издайнически да взриви в лицата ви цялата загадка.

Лий Чайлд е един от най-великите в категорията си, поне за това ми повярвайте и ми се доверете. Не мога да преценя кое се дължи на труд и кое на дарба, но умее да пише страшно увлекателно. Винаги знае кога историята има нужда от нежност, кога от грубост. От стрелба и ръгане с ножове или от спомени за стари музиканти. Книгата беше прочетена буквално за един ден, без да оставя човек дори да обядва като хората!:)

Усещах го как се двоуми. Седеше съвършено неподвижно, но мислите му се мятаха като котета в чувал.

Един стар негър бръснар обясняваше защо помни неща от преди 60 години, но не помни какво е закусвал вчера:

Да ви кажа, паметта сигурно е като вехта кофа. Напълниш ли я със стари неща, не остава място за новите. 

В списъка с места за посещаване в рамките на фантастичното ми пътешествие в САЩ, което най-вероятно никога няма да се осъществи, добавям и Джорджия и нейните малки притихнали градчета.