Летният рицар - Джим Бъчър

"Летният рицар" е четвърта книга от премеждията на единствения чикагски детектив-магьосник Хари Дрезден. По някакви причини от издателство "Колибри" са преустановили превеждането и издаването на поредицата и така за българските читатели тя се оказва и последна.

Ако си спомняте, в предишния роман "Смъртоносна опасност" Хари загази както никога досега, справи се с полазилите го вампири, спаси каквото можа, загуби приятели и неволно разпали световна война между вампири и магьосници. Съветът не магьосниците не беше очарован от такова развитие и в този том го привикаха да дава обяснения, като му дадоха последен шанс да докаже невинността и правотата си. Същевременно някой е пречукал Летния рицар и Зимната кралица нае Хари да докаже невинността ѝ, а едни грозновати младежи пък му платиха да открие изчезналата им приятелка. Както знаете, Дрезден не отказва, зае се с всичко едновременно и затъна по-дълбоко в заговорите, предателствата и битките на феите от всякога досега. И сякаш това не стигаше, ами и сред самите феи конфликтът се задълбочи и разрази в истинска война.

Колкото бях очарован от предишната книга от поредицата и включването на верния помощник Майкъл, толкова тук охладнях и се залутах из множеството кралици на феите, майки, дъщери, рицари, лордове, ту летни, ту зимни. Това няма проследяване! Ни в клин, ни в ръкав се появиха  изневиделица разни персонажи от миналото на Хари, което винаги е съмнително.

Като цяло ми беше умерено интересно да чета поредицата, но не съжалявам особено, че приключи. Да оставим вампирите в годините около милениума, така или иначе не са особено интересни. 

Смъртоносна опасност - Джим Бъчър

Помните, че още първи том Хари Дрезден си имаше проблеми с Бианка - лидерката на вампирите в Чикаго. Нещата се задълбочиха и проблемите се изостриха до въпрос на смърт или повсеместна световна война между вампири и магьосници, но това, макар и достатъчно сериозно, съвсем не беше всичко лошо, което грозеше нашето момче. Като начало из целия град се бяха активизирали безчет призраци, които тероризираха населението, което сякаш не стигаше, та в най-напеченото цъфна и кръстницата на Хари, която, ако си спомняте, е доста злобна фея. Някой друг пък усукваше душите на най-близките хора на Дрезден с магическа бодлива тел в опит да ги елиминира един подир друг, докато не стигне в крайна сметка и до самия магьосник.

Сега като чета как хаотично представям действието, то не изглежда като нещо взаимносвързано, което ще ви остави без дъх и ще ви кара да четете по нощите, но всъщност оригиналният ефект е точно такъв. Много силен плюс за мен беше включването в действието на Майкъл - бойният приятел на Хари, който има няколко деца, бременна съпруга на име Чарити, носи свещения меч Аморакус и има толкова чиста вяра, че тя му дава допълнителни сили в битките с тварите на злото. Вампири ли, дайте ги насам!

Въпреки традиционния маниер на добрите всичко да им се разминава, като не броим някой и друг белег за чар, този път някои хора си изпатиха повече и приятелката на Хари Сюзан Родригес пострада до степен, че... хм, май ще е по-добре вие сами да си прочетете как и защо.:)

Скромното ми мнение е, че дотук тази книга е най-силната от цялата поредица. Поддържа напрежението и създава здравословно количество изненадващи обрати. Наистина, хуморът беше в по-малки дози от друг път, но пък качественият екшън компенсираше, че и отгоре. Достойнствата на кориците продължават да са все така спорни, но вероятно се разчита, че фенската маса е над тези неща. 

Безумна луна - Джим Бъчър

Втори сблъсък с премеждията на Хари Дрезден, в началото на който дори не си говорят с неговата първа дружка лейтенант Мърфи. Нали помните какви ги беше надробил той в "Буреносен фронт", когато трябваше да се разправя с един самоук магьосник, а в резултат пострадаха отношенията му с детективката? Е, тук нещата аха да потръгнат и с цялото си старание в тази посока Хари ги забатачи още повече. Този път проблемите му бяха с различните превъплъщения между човешкото и вълчето тяло и разни неприятни типове, които спекулираха с това познание. Да, братя и сестри, върколаците бяха плъзнали навред преди, по време и след пълнолуние!

По нещо, което вече започва да прилича на традиция, Хари отнесе щедро количество бой, недостатъчно женска нежност и някаква там имагинерна справедливост за финал. Сдоби се с дълго кожено палто вместо стария изстрадал шлифер, както и с нови неприятели. Имаше неочаквано за мен количество трупове, както и преимущество на физическата саморазправа над магическите трикове. Научихме за различните видове върколаци, както и пореден пример за това защо властта развращава.

Преди години образи като вампирите и върколаците ми се виждаха крайно смехотворни, но след изгледани n филма за Логан, толерантността ми надрасна видовите си ограничения. Интересно ми е какво предизвикатество ще има пред Хари в третата книга, преди да пристъпя най-накрая към подарената ми и все още недокосната четвърта.:)

Буреносен фронт - Джим Бъчър

Първи том от поредицата на Джим Бъчър "Досиетата Дрезден" за премеждията на единствения ни известен детектив-магьосник - Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден. Вероятно съм пропуснал с десетина-двайсет години разцвета на градското фентъзи, но качествените неща нямат възраст, а и вече имах нагласата, че от истории за детективи с такова малко име, може да се очаква качествено забавление.

Хари е слаб, висок и носи черен шлифер, като понякога под него е по тениска и анцуг. Понякога има работа, по-често - не, плащането на наема редовно е проблем, защото макар да е единствения частен детектив-магьосник в указателя, за нормалните хора това е просто перчене на обикновен фокусник за детски рождени дни. А той си е истински магьосник, когото дори понякога викат да помага на полицията при особено загадъчни случаи. Като например за онези два трупа, чиито сърца се бяха взривили. Паралелно с това Хари не искаше да изпусне и един обикновен случай на изчезнал съпруг, да не се скара прекалено зле с местен мафиотски бос, да разпита изкусителна вампирка, както и да му се размине магьосническия другарски съд. Абе доста натоварено ежедневие...

Макар да е от онези романи, в които предварително знаеш, че колкото и да загази главният герой, пак ще му се размине, а справедливостта ще възтържествува, "Буреносен фронт" е доста, доста приятен и запалва читателя да иска да научи по още колко начина може да загази Хари, как ще успее да се измъкне от накисването, както и с какви изкусителни мацки най-несправедливо ще бъде обграден.:)

На корицата Хари държи нещо като магьоснически жезъл, който не знам защо прилича на японски меч. Дано поне художникът знае.

Има ли го онзи дъх на самотните детективи с омачкани шлифери от шейсетте? Забавно ли е? Ще се чете ли още? О, да!

Усмивките обиждат по-силно хората, отколкото ругатните.

***

- Разбрах, че днес са ви извикали за нещо в управлението - каза тя. Наведе се напред, така че лесно бих могъл да надникна в деколтето ѝ под интересен ъгъл. - Много бих искала да чуя за това, Хари. - Усмивката ѝ стана многообещаваща. ... Смутено поклатих глава. Казват, че магьоснеците били много лукави. Но, повярвайте ми, ние не разполагаме с нищо, абсолютно нищо, с което да устояваме на жените.

***

Имаше красиви очи с цвят на дъждовни облаци, леко пресилени сенки и яркочервено червило на пълните си устни.

***

Имах още въпроси към нея, но тя се бе затворила като банка в неделя.