Тежестта на доказателствата - Майкъл Конъли

Две години чакане и дебнене на този роман и накрая той ме издебна да го видя най-случайно в местната книжарница, където по принцип даже не влизам.

Мики Холър е вече адвокат по граждански дела и представлява страната на майката на убито момиче, а впоследствие и на родителите на момчето-убиец, което момче е било подбудено от AI-агент да натисне спусъка. Делото е срещу компанията, която е създала този конкретен компаньон с изкуствен интелект, обучен по странен начин, неподходящ за общуване с малолетни тинейджъри. Или поне това твърди Мики, а адвокатите на компанията съвсем не са на това мнение. Има доста интересни разсъждения по твърде актуалната тема с AI-я, пожарите в Калифорния, които обезлюдиха цели квартали, както и традиционните адвокатски хватки от съдебната зала, подбора на заседали и постоянно променящата се стратегия на Мики. За кратко беше сдобрен със съпруга №1, а за финал получи шанс да поправи тежък пропуск от миналото за невинно осъден мъж, но за нещастие събитията пак го изненадаха по неприятен начин.

Допдна ми това, че отново беше даден шанс на науката и технологиите да поправят неправди от миналото, както и това, че те не са задължително права магистрала към безоблачното бъдеще.

Може би зарядът и броя на случаите, които Мики преследваше, не бяха кой знае какво, но пак беше много приятно да се прочете.

Заглавието е странен избор, но на "Бард" не им е първица да си импровизират. Картинката на корицата с някакъв мъж пред кабрио пък е просто илюстрация на мързеливата безидейна незаинтересованост. Изрично беше казано на сто места в романа, че адвокатът е разкарал всички линкълни и си е оставил само един за празник, а през останалото време се движеше с шевролет Болт. Но защо да не плеснем нещо спортно и мускулесто, изглеждащо като Chevrolet Chevelle, просто ей така?

Изкачихме прохода Техачапи по Грейпвайн и когато прекосихме планините Санта Сузана и започнахме да се спускаме към басейна на долината Сан Фернандо, виждахме сиянието на огъня по билото напред.

Планините Санта Моника прорязват сърцето на града, разделяйки Долината от западната част на града. Стомахът ми се сви от лошо усещане, понеже знаех, че от другата страна на планинската верига горят домове.

– Мамка му! – възкликна Макавой. – Това сигурно са Палисейдс, които горят.

Само кимнах. В огнената буря имаше нещо почти библейско. Водещите на новините, които бяхме слушали, наричаха ветровете, които подхранваха и разпространяваха пожарите, „дяволските ветрове“. Един коментатор по Fox оприличи Лос Анджелис на Содом и Гомор. Замислих се за това как хората се обръщат към религията пред лицето на природни бедствия.

Прехвърлихме се от магистрала 5 на 405, която прорязваше средата на Долината към Шърман Оукс, където щях да оставя Макавой. Той изключи радиото и продължихме в мълчание и потрес от гледката пред нас. Това ме накара да си спомня песен на Дейв Алвин, която бях чул преди много време. Вече не помнех мелодията, но текста никога не бях забравил:

Калифорния гори.

Има беда в обетованата земя.

По-добре събери семейството си

И се махни, докато можеш.

Жега 2 - Майкъл Ман, Мег Гардинър

След онзи прочут филм от 90те с Робърт Де Ниро, Ал Пачино и Вал Килмър, Майкъл Ман решил да изкара още пари с нов филм, който е едновременно предистория и продължение на събитията от предишния филм. Така се появява и тази книга. Какво е довело до злополучния обир и какво се случва с единствения оцелял от бандата години по-късно. Какво се случва и с детектива, който разкри всичко и ги изпозастреля?

През 2000та модата и темите сред престъпността са вече по-различни, не е вече толкова притегателно да обираш банки. Нещата са по-глобални. Има нови технологии, интернет, вируси, електроника с военно приложение, танкери с петрол, както и добрите стари картели, които перат огромни обеми кеш. Че то тяхното не са суми, то са кубици.

Като цяло книгата се чете бързо, има достатъчно екшън, жестокости и престрелки. Има и малко нещо любови и като цяло това е всичко. Предполагам, че въпреки това като наближи премиерата на филма, пак ще има доста хора, които да я потърсят и прочетат. Да им я похваля като малко по-модерен уестърн? Защо не.

Загадката на лабиринта - Робърт ван Хюлик

Поредната доза перипетии на съдията Ди се случва веднага след пристигането му в Ланфан, на северозападната граница на империята. Съдията моментално се сблъсква с няколко случая, разкриването на които върви едновременно с различна успеваемост и темпо.

Като начало има местен олигарх, който е узурпирал и завзел местната власт, с когото съдията се справя много бързо, дръзко и находчиво. Покрай него се очертава и нова загадъчна фигура, която е дърпала конците на олигарха, чиято личност се разкрива чак на финала. Има изчезнала девойка, убит пенсиониран и опозорил се генерал, отдавна умрял висш сановник от столицата, който е завещал на единия си син само една загадъчна картина, а всичко останало на другия. Мяркат се и разни художници, заговор на варварските уйгурски племена отвъд реката, няколко броя отровители, убийство в заключена отвътре стая, както и традиционно изпълнени присъди.

Съдията Ди отново беше прозорлив до предела на възможното. Мистичният елемент не се натрапваше, а справедливостта възтържествува. Съдията отново заплени с човечността си и терзанията си за трудните решения, които се налага да взима. Ма Жун и Цяо Тай също се разкриха в малко по-различна светлина, отколкото ги познавахме досега.

На едно място на финала съдията разсъждава, че след като е вече на 40 дали да не се оттегли в имението си, да си гледа семейството, децата как растат, земите, да пише по малко, да рисува, да прави нещата, които му доставят радост и удовлетворение. Но после си казва: ами ако всички направят така, кой ще остане да върши неприятната работа, без която не може? Кой ще пази,  разследва, обвинява и наказва?

Два пътя извеждат до Вратата на вечния живот.

Единият като червей се рие в пръстта,

вторият като дракон лети в лазурната вис.

Мечтата ми за провинциално имение с езеро, конюшни и шато, вече съдържа и лабиринт. Не знам как човек изобщо може да кара без лабиринт...

Часовниците - Агата Кристи

Отметнат е още едни празничен подарък - сравнително непопулярен роман от Агата Кристи, който традиционно се чете на един дъх. Книгата е писана към края на живота ѝ, макар да не е от най-последните, и има леко по-специфичен ход на действието, както и обяснения за действията на заподозрените. Не е рядкост леля Агата да вмъква и шпионската нотка и макар действието да е от 1963-та, все още има актуални агентурни предизвикателства.

Самата история включва млада стенографка, която е повикана в дома на възрастна сляпа учителка по брайлово писмо, за да запише нещо. Отивайки там, заварва само труп на непознат мъж, прободен с нож. Почти в момента на откриване на трупа се завръща и домакинята, която също си няма хал хабер кой е човекът, като на всичкото отгоре категорично отрича да е викала каквато и да е стенографка, нито има идея чии са четирите спрели на един и същи час часовника, които са подредени из стаята ѝ. Омешана работа. Полицията традиционно разпитва всички, включително всевъзможни комшии, които са от странни по-странни, дали случайно не са видели нещо. Разследването не върви, полицията така и не знае кой е убитият, камо ли кой и защо го е туртосал там. Решението - да повикаме на помощ Поаро.

Развръзката не ми хареса особено, даже целият замисъл беше леко странен, но трябва да си признаем, че дори гении като леля Агата не могат да пишат само шедьоври. Хареса ми обаче твърдението на Поаро, че такъв сложен случай непременно трябва да има някакво просто обяснение.

Честита ви Нова година и се придържайте към простите неща!

Беладона - Майкъл Конъли

Майкъл Конъли има много добро чувство за пулса на собствените си истории. Когато Бош вземеше да доскучава, вкарваше история за Холър, когато наближи време да го пенсионира, вкара в играта дъщеря му и Балард, а когато и това е малко - чисто нов играч. Нов характер, ново място, друг тип предизвикателства.

Напоследък все повече се уверявам, че за всяка работа, но най-вече за обществената, има само едно важно изискване - да имаш верен морален компас, всичко друго са второстепенни подробности. И детектив Стилуел от остров Каталина е такъв човек, с принципи. Имал е разни перипетии в миналото и затова е изпратен да продължи службата си някъде встрани, да не пречи. Само че попаднал на остров Каталина, той намира място, което е точно като за него, както и млада мацка, отговаряща на същите критерии. 

Романът започва, когато шерифът се заема с тъпотията да търси главата на един бракониерски убит бизон, а в това време на пристанището намират труп на млада жена, увита в калъф за кливер и опакована с котва, за да седи мирно на дъното. С лилав кичур в косата. Като беладона, nightshade. Оказва се, че и приживе далеч не е била от тези, които седят мирно. Намесват се, разбира се, още няколко случая, които вървят паралелно, някои са във връзка, други - без. Има голяма картина, която в крайна сметка е посипана с много грехове като отвличане, изнудвания, корупция, убийства и самоубийства. Че даже и един убит бизон. 

Стилуел има толкова врагове, че ще е чудо да няма още сблъсъци между тях. А в представите ми остров Каталина вече е толкова прекрасен. Cielo azul.

Оставям корицата без друг коментар. "Бард", срамота е.

Утре ме няма - Лий Чайлд

Когато обявиха, че четвъртият сезон на сериала "Ричър" ще бъде по романа "Утре ме няма", реших, че няма за кога да се отлага, и той ще бъде част от списъка ми с прочитна литература за през лятото. Е, циганското лято.

Добрата новина е, че Лий Чайлд (известен на паспортните служби като Джим Грант) продължава да пише интересно и романите му те държат до последно. Този специално е от 2009 е другата добра новина е, че в момента също изглежда някак актуален, или поне има някакви пресечни точки със събитията от последните години. В личен план Ричър продължава да бие, да го раняват, да бъде уреден с отзивчива полицайка, но като цяло се справя сам с цяла банда. По-важното от екшъна обаче, беше разкриването на случая. Какво се е случило и защо. Как - той и ние знаехме от първа глава - една жена се гръмна в метрото. Може ли три агенции да те гонят за едното нищо, заради флашка с една снимка?

Макар действието да се развиваше почти изцяло и само в Ню Йорк с всичките му авенюта, спирки на метрото и помпозни хотели, приключенията и историите на героите, някои от тях истински, ме накараха да прочета повече за долината Коренгал, където са си патили повече или по-малко зловещо три империи - Великобритания, СССР и Щатите. От кого? Ако не познавате историята, няма да повярвате - от едни мършави фанатични козари.

За пореден път се уверих, че заглавията и кориците на тази поредица нямат никакво значение, нито можеш да ги запомниш, нито идеята им е била да ти говорят нещо. Важното е авторът да пише като часовник и всяка година да има нов роман за Ричър.

Ричър е класа, макар понякога да прави тъпанарщини и да не разбира грам от компютри и всичко свързано с тях.

Най-хубавото сбиване е онова, в което не участвате. 
***
Сервитьорката донесе кафето и известно време мълчахме. Не бързах — давах му време да осъзнае действителността малко по-добре. Психолозите от семинара твърдяха категорично, че коефициентът на интелигентност на хората, току-що научили за загубата на свой близък, е колкото на лабрадор. 
***
В „Делта Форс“ има много мъже, които могат да стоят будни цяла седмица, да изминат пеша двеста километра и след това да свалят с изстрел топките на мухата цеце, но й липсват хора, които правят разлика между шиит и термит.
***
Храненето в ресторант във Вашингтон рядко трае по-малко от час и повече от два. 
***
Преди да критикуваш някого, трябва да извървиш един километър с неговите обувки. Тогава, когато започнеш да го критикуваш, той ще е на километър зад теб и ще трябва да те гони по чорапи.
***
Ходенето пеша в града е много по-удобно от шофирането, независимо кой си.
***
Политиката е минно поле. Лошо, ако го направиш, лошо и ако не го направиш.

Блексед 1: Някъде сред сенките - Хуан Диас Каналес, Хуанхо Гуарнидо

Преди няколко десетки години, когато прохождах като читател, никак не ми се четеше плътен текст без действие в обем от стотици такива страници. Напоследък - също. Лечението, което си предписвах и тогава, и сега, бяха качествените комикси. Благодарение хвалбите на Пресли, сега това се оказа първата книжка за Блексед.

Разказите в картинки са много особена категория забавление, а както се твърди и най-старата - още по стените на пещерите на неандерталците има разказани истории. Историята на Блексед е по-нова - криминале с главен герой детектив-котарак, който е малко чандлъровски, малко ноар, малко като себе си. Абе много е як! Испанците, които са автори на комикса, са направили всички герои с тела или поне глави на различни животни и така дори без да ти разказват неща за тях, ти си съставяш мнение за характерите им, или най-малкото дали са от добрите или от лошите. Комиксът е нарисуван много яко, кадрите, гледната точка, как върви историята, екшъна, всичко е топ. Обезателно ще си набавя и останалите истории за Блексед. А като нищо и да изгледам пак Син сити...

The Waiting - Майкъл Конъли

Късметът е променливо нещо.

Феновете на Майкъл Конъли тази книга я почакахме малко повече, но затова пък нивото отново е топ. Сюжетът е по класическата рецепта и в него освен удовлетворението от разкриването на криминалните загадки (разбира се, че в множествено число), има и намек за епохата - атаката на Капитолия от 06.01., фентанила, пожарът на о. Мауи, кражбите на iPhone15, PS5 и GoPro, намек за "славното" минало - Черната Далия, намек за добрите ресторанти в ЕлЕй.

И цялата еуфория, цялото надъхване, че хей, пак ще се топнем до ушите в майсторлъка на Конъли, понякога бива шпиковано с някакви неочаквани изненадки в българския превод, които приличат на скрити в тортата малки гадни черни пиперчета.

Например думата автостради. Хора, моля ви, да не сме във филм на Антониони? Това не е сериозно, откъде се взеха тия автостради в Лос Анжелис, 2025? Какво им е лошото на магистралите?

Или пък когато Рене се беше подпряла на предната скара на автомобила!? Може да е решетка, може ролбар, може да е всичко, ама скара не е, във всеки автомобилен форум ще ви се смеят. Скара...

Или да наричаме кръстатата отвертка кръстачка. С кръстачка се затеска зелето в бидона или на нея се поставя елхата по Коледа, но определено не се завиват винтове.

За пореден път заглавието озадачава, но този път се притуря и корицата. Забогами, както казва котаракът Румен, откъде се взе тази патрулка, като в романа няма кьорава патрулка!

Както и да е, романът е супер як и Майкъл Конъли не заслужава да бъде пренебрегван. За разлика от многото измислени измислячи на измислици като Дивър, Къслър, Ролинс и т.н., той има какво да каже и знае как.

Думата на годината е генеалогия.

Морал за красиви момичета - Алегзандър Маккол Смит

Третата книга за "Дамска детективска агенция №1" и случаите на госпожа Прешъс Рамотсве от Габороне, Ботсвана отново доставя безрезервно всично необходимо на човека. Радост и тъга, справедливост, истина, почтеност, разпределени в няколко бързо разрешени случая.

Имаше една заподозряна в отровителство снаха, четири претендентки за миски, за които има съмнения в почтеността им, двама чираци-женкари, малко дете, намерено само в буша, а за капак и г-н Мотоконе, годеникът на главната героиня, се разболя от депресия.

Алегзандър Маккол Смит продължава да разказва толкова сърдечно и натурално, както не бих допуснал, че може да го прави никой друг мъж и европеец за Африка. Пред неговите истории категоричният ми страх от този огромен континент и неговите обитатели винаги се смекчава и ми се приисква и аз да съм там по местата, за които разказва, сред добрите хора с традиционни ценности и възпитание. В неговите истории винаги съм сигурен, че доброто ще победи, няма друг начин.

пп. Какво заглавие, а? А това на следващата книга е също доста силно: "Школа по машинопис за мъже „Калахари“

Непоисканите съвети на Вира Уонг за убийци - Джеси К. Сутанто

Вира Уонг е грижовна бабка, която живее в китайския квартал на Сан Франциско, вдовица, синът ѝ живее другаде и работи много. Тя държи занемарено магазинче за китайски чай, в което в днешни дни не влиза никой. Докато една сутрин на открива в магазинчето труп. След това изведнъж няколко души започват да влизат често-често, а тя се заема да разкрие кой от тях е убиецът, защото нещата не бива да се оставят просто така.

Освен чисто криминалната загдка, която не ни е безразлично да проследим, има и друго. Познатият образ на хипер грижовна майка, домакиня, жена, която по силата на десетилетния навик засипва всички невинни с купища домашно приготвена и непоискана вкусна храна. Храната, обаче, е сила и магия. Грижа, която те предразполага по-силно от всичко, защото пред нея всички сме равни. Тя обезоръжава и с нея е невъзможно де се спори. И по целия свят има готвещи майки, които добре знаят това.

Напоследък има един тип корици, които изглеждат като рисувани от инфантилен ИИ наивист. Тази е от тях. Да, фактологично е вярна, но първо всичко е нарисувано първосигнално (надничаща жена, чай и череп), и второ - всички лица са младежки, само дето са нарисувани със сив цвят на косата. Такъв образ няма нищо общо с обрисувания от авторката в текста на книгата.

Вира би трябвало да изглежда по-скоро като дребно бабе, опаковано с огромни слънчеви очила, козирки, допълнителни ръкави и маратонки с платформи, изтощена къса къдрава коса и странно червило. Като някой, който би играл маджонг с комшийките, докато одумват квартала и обменят информация къде са намаленията, ако не беше толкова болезнено самоуверен и амбициозен.

Вира Уанг (49-и набор) се оказа някаква известна модна дизайнерка в Америка, което на мен ми убягваше, за да разбера по-добре ирониите на авторката.

Надали ще чета още от г-жа Сутанто, не пише чак толкова зарибяващо, леко разводнява нещата и драмите на героите ѝ седяха изкуствени, но пък беше извънредно приятно и удовлетворяващо да се открие кой е убиецът. Навярно майка ѝ е била забележителна жена.

Всяка сутрин точно в 4:30 часа тя се събужда като по часовник (защото късните сутрини са само за децата и европейците) и поема на обиколката си из квартала (точно 3112 крачки).

***

Хората винаги казват, че сватбеният ден е най-щастливият в живота, но честно казано, хората трябва по-често да се опитват да разкриват убийства.

***

Младежите нямат нужда от кафе, то само ги стресира още повече и ги прави нещастни, как не разбират?

пп. Ако случайно още не ви е попадал сериалът "Only murders in the building", може да го пробвате на моя отговорност. Нивото на разследващите е като в тази книга, но загадките са по-трудни, а разкриването им - по-смешно.

Арсен Люпен - крадецът джентълмен - Морис Льоблан

Първа книга за приключенията на емблематичния крадец с джентълменски обноски и отношение. Запознаваме се с началото на кариерата му, почерка и мотивите му да оперира по този странен начин. В книгата са включени няколко кратки истории, които нямат връзка една с друга и касаят отделни обири.

В известна степен маниерът на писане изглежда старовремски и напомня за приключенията на Шерлок Холмс, дори и без последният да беше включен буквално и лично в последния разказ. Арсен Люпен обаче излъчва чар, обноски, коригира действията си според това дали го наблюдават пленителни госпожици и накратко не е такъв дървеняк, какъвто е обрисуван Шерлок.

Приключенията и най-вече загадките са забавни, защото винаги има логика и начин да бъде извършено и разкрито едно престъпление. У читателя остава топката да се опита сам да разреши всичко, преди авторът да е свалил картите. (А в последния случай буквално седмица купа беше ключа към разкриване на истината.)

Приятно е и ще се чете още. Бива да се изгледа и едноименния сериал по Нетфликс с неотразимия Омар Си - изключително забавен!

Корицата е потресаваща.

ps. Книгата изчетох при кратък престой в Париж като част от опитите ми да чета тематични произведения от страните, в които понякога попадам.

ps2. Крадци не срещнах, само джентълмени.

Покушението - Лий Чайлд

Пореден епизод от приключенията на вездесъщия Ричър. Минали са няколко години от смъртта на брат му Джо (т.е. от първия роман) и неговата бивша приятелка се свързва с Джак. Тя ръководи охраната на вицепрезидента и иска да го наеме да провери срещу хонорар наистина ли охраната е непробиваема. Разбира се, тази хипотетична версия е само в началото, защото много скоро научаваме, че всъщност има много истинска заплаха за новоизбрания на поста Брук Армстронг. Ричър се свързва с Нийли и се заемат заради принципа, после обаче опасността се изостря, хора умират в ръцете му и вече нещата освен принципни, стават и лични. Както може да се очаква, Ричър се справи с всичко, а ние научихме малко тънкости от охраната на най-големите.

Действието вървеше приемливо добре, но развръзката силно разочарова. Беше неубедителна, тривиална и безкрайно субективна. Кой би убил вицепрезидент за нещо такова? Продължава да не ми е ясно защо някой предпазлив атентатор би имал нужда да пише бележки със загадки, да оставя целенасочени отпечатъци и да подхвърля бележките по най-трудния за изпълнение и разгадаване начин. 

Продължава да ми харесва как Ричър обича да прави уж неясни заключения от ясни факти, но това се обяснява с маниера му да не споменава междинните стъпки. Когато разкаже подробно, тогава всичко се изяснява.

Както и да е, като ми мине разочарованието, пак ще чета. Но не скоро.

Сметки за разчистване - Лий Чайлд

Винаги може да стане и по-зле.

Един интернетски повей ми донесе, че предстоящият трети сезон на готиния сериал за Ричър по Нетфликс ще разиграе действието от седмия роман от поредицата за бившия военен полицай - "Сметки за разчистване". Не ми трябваше повече. Намерих я и я започнах.

Знаете, че Ричър е от онези протагонисти, за които предварително си знаем, че той е от добрите и всичко ще му се размине, а на лошите - не. Както и, че авторът задължително ще го уреди с нова мацка. В случая лошите бяха трафиканти, а мацката - млада и стройна агентка от DEA. Ричър беше внедрен в базата на лошите, за да освободи някого, а нещата традиционно се развиха против всички планове. Биха го доста, но той би малко повече, плува в ледените води на Атлантика, наложи му се да пълзи, да се катери, да обръща коли и после пак да ги изправя на ръце, да причинява болка и по-лоши неща чрез камъни и дърве, да открие, че работата всъщност не е за компетенциите на DEA.

Имаше и малко по-мелодраматични моменти, които според мен бяха грешка. Имаше и доста дълга ретроспекция, която да ни обясни защо е набрал толкова на баш злодея и какъв е бил сблъсъкът им в миналото.

Приятен роман, от който има всички шансове да стане и добър сериал. Не знам дали някога преди ми е правило впечатление, но в романите на Лий Чайлд сякаш има някакъв полъх от Чейс.

Гласът ѝ беше нисък и дрезгав като на закоравял пушач или на човек, който много е плакал.

***

За кратко време Бостън е доста приемлив. Той е това, което наричам град за два дни. След втория обаче започва да омръзва.

***

Отвсякъде паркингът беше обграден с ниски офиси. Приличаха повече на фургони без колела. Бяха паянтови и зле поддържани. Имаха си собствени паркинги, тесни и запуснати, пълни със средно евтини коли. Цялата околност имаше делови и непретенциозен вид. Тук се водеше сериозна търговия. Това поне беше ясно. Никакви лъскави корпоративни централи, никакви мраморни фоайета с фонтани и бронзови скулптури - един свят на обикновени хора, които работят здраво, за да си изкарат хляба, скрити зад немити прозорци с разнебитени, провиснали щори.

***

Най-добрият начин да си циментираш предстоящото повишение е да създадеш у шефа илюзията, че си малко по-тъп от него.

***

Кървави войни и смъртоносни болести. (Как може да се расте бързо в армейската йерархия.)

Мъждене - Ане Холт и Евен Холт

Медицински трилър, не може да няма такава категория. Самата медицина е достатъчно вълнуваща, а пък когато започнеш да разказваш за хора, които спекулират с чуждото здраве и живот за някакви свои тъмни цели, и филтрираш полученото през цедка от най-новите изобретения, импланти,  софтуер и борси, няма как прецеденото да не се кръсти медицински трилър.

Винаги може да се разчита на добрите стари мотиватори пари&любов, както и на липсата им. Те са били, са и ще продължат да бъдат основна и понятна движеща сила за какви ли не сътресения. В случая норвежките автори, които са брат и сестра, са разгледали хипотетичната версия, в която норвежкият фонд, който съхранява всичките им приходи от нефт и газ инвестира 500 милиарда крони в солидна американска компания за медицински устройства от типа на пейсмейкърите - малки апаратчета, които помагат на хора с проблемен пулс да го запазят такъв, какъвто трябва да бъде. Други версии на тези апаратчета могат да доставят и електрошок, за да сепнат сърцето, когато то по някакви причини е излязло от релси. И всичко това се имплантира под кожата на пациента и се управлява със специализиран софтуер. Всички ние вече отдавна сме обръгнали на тази дума и веднага щом я чуем и започваме да мислим за хакери. А какво мотивира хакерите?

В самото начало на романа действието пое мудно и сякаш разпиляно из градове, държави, болници и персонажи. Впоследствие обаче нещата си дойдоха по местата, машината за адреналин вдигна оборотите и така до самия край. Интересна тематика и маниер на разказване, които напомнят на младите Майкъл Крайтън и Артър Хейли.

Кървава луна – Ю Несбьо

В този проклет случай за трети път играя ва-банк и греша. Готов съм за бунището.

Чичо Ю продължава да ни плаши с гадости, все по-умело и по-професионално, а запазената му марка да ти сервира един заподозрян, а после друг, и друг и т.н. до безкрай никога не се изтърква. Дори аз, който вече уж съм му свикнал, до последно не схващах накъде ме води. А то беше за ярко зелен хайвер. Лутах се като пате измежду двете паралелни линии и не можех да реша коя е истинската и коя – за заблуда.

В началото заварихме Хари да дави мъката в тежка чужбина – по джапанки в пропаднали барове из Лос Анжелис. Там набързо надроби неща, за които му трябваше откуп от един милион, и единственото място, където можеше да спечели толкова само за десет дни, беше Осло. Норвежки богаташ искаше да го наеме като частен детектив, за да разкрие развилнял се сериен убиец и по този начин да оневини богаташа. Речено-сторено. За десет дни. Междувременно обаче Хари притопли някои стари приятелства и легла, взе се в ръце и пи по-малко по рецептата за контролиране на алкохолизма на неговия приятел с таксито, който междувременно се беше развил кариерно и вече продаваше кока на площада. Музикалните му вкусове все така ме дразнеха (Дейвид Боуи, Боб Дилън и разни други такива), но изобретателността в методите на убиеца и майсторската плетеница на сюжета компенсираха и надграждаха всичко. Не съм сигурен дали е задължително необходимо чичо Ю да вкарва в романите си все повече гнусотии, но предполагам това е по рецептата на Джордж Мартин, който показа на света кое продава най-много.

С това отново изчерпах всичко непрочетено за детективи с малко име Хари и май ще трябва да се ориентирам в друга посока.

Понякога Александра се питаше къде ли в класациите за жизнен стандарт щеше да се озове тази страна, в която всички се бояха от работа, ако американците не бяха открили петролни залежи в континенталния ѝ шелф.

***

В края на краищата по-важно е да се чувстваш обичан, отколкото да те обичат.

***

Потребността от порядък и яснота често е по-силна, когато всичко друго в живота ти е хаос и изглежда безсмислено.

Пътят към възкресението - Майкъл Конъли

Мики Холър и Хари Бош са се наели с благородна мисия - да освобождават невинно осъдени и излежаващи присъди. Да, и това го има и не е чак толкова рядко.

След сензационното освобождаване на доказано невинния Хорхе Очоа, в кантората на Мики завалява порой от писма от затворници. Разбира се, всички твърдят, че са невинни. Задачата на Хари е да пресява потока и да се обърне внимание само на най-обещаващите случаи. Така попадат на млада майка, обвинена, че е застреляла мъжа си. Има скандал, два изстрела, има барут по ръцете, има признание и излежана половин присъда. След като се заравят по-дълбоко в случая, се оказва, че нито барутът е от нейните ръце, нито признанието е истинско, камо ли да има оръжие и възможност. Адвокатът ѝ е бил пълна дупка, а за татуираните полицаи пък изобщо не искам да говоря.

Научихме какво е то хабеас корпус и как се атакува държавата в такъв случай. Хари се подложи на експериментална терапия и засега изгледите са добри. Храната и музиката бяха традиционните - джаз и Мусо&Франк.

Това беше 38-ата книга на Конъли и само седма за Адвоката с линкълна. Едноименният сериал на Нетфликс засега е само до втори сезон, т.е. филмирани са само два романа, което е все пак някаква утеха, докато чакаме следващия роман през следващата зима, който дори още не е обявен.

Честита Нова година и дано да е по-плодотворна от предишната!

Кръв по снега - Ю Несбьо

Това е вероятно най-новата книга от Ю Несбьо на български, самостоятелен роман, не от поредицата за детектив Хари Хуле. Историята е почти като за притча, за нещо, което по-скоро е прието да се разказва, а не да се чете. Съвременна дикенсова драма, която се развива сред студа и снега на предколедно Осло.

Паралелите с "Клетниците" и Дикенс не са никак случайни, авторът съвсем целенасочено ги е вплел в повествованието за младия наемен убиец с добро сърце, който не става за нищо друго, но пък обича да чете. И борейки се с дислексията да си измисля, пресъздава и запомня свои версии не само на прочетеното, а и на случващото се с него, особено когато то не е много приятно. Убийствата, несполуките с жените, грешките, които всички правим, но с разликата, че при тези от нас, които не сме наемни убийци, все остава някакъв втори шанс нещата да се оправят. В книгата има и някакво усещане за прилика с романите на Чейс, с обречените и решителни персонажи, с рязкото развитие на събитията, бързото поемане на непремерени рискове, с разликата обаче, че тук е някаква по-изтънчена, по-романтична, европейска версия на този тип четива.

Чете се бързо, веднъж и определено оставя някаква тежест.

Всички изпитваме потребност да се доближим до идеала, въплътен в нашите родители.

***

Твърде много пари, твърде малко неща, в които си заслужава да ги вложиш.

***

Численият превес и тежкото въоръжение предопределят изхода на всеки двубой.

Най-хубавият цитат беше още по-кратък, но забравих да си го отбележа.

Бар "Петлите" - Джон Гришам

Ако случайно любопитството ви кара да надзъртате за финансови новини и извън пределите на татковината, сигурно сте забелязали как преди няколко години в Щатите набъбна нова дългова криза след ипотечната - тази на студентските заеми. За наше щастие втората не се разрази извън американския континент и пряко не ни засегна, макар да ставаше дума за сериозен трилионен проблем. А именно - щедрото раздаване на студентски заеми, включително за следване в учебни заведения, предоставящи съмнително качество на образование, доведе до там, че завършващите ги не могат да си намерят работа и съответно да започнат да си изплащат натрупаните заеми. Знаете, следването в САЩ не е никак евтино начинание, но пък там народът е пословично предприемчив, та се намерили хора да експлоатират и тази ниша.

Е, романът на Гришам разправя за една такава ситуация с четирима студенти в долнопробен университет във Вашингтон, които са се набутали да следват право, подведени от ласкави рекламни обещания. Оказва се, че дори и да го завършат, след това не е много вероятно да издържат изпита за правоспособност, а камо ли да си намерят някаква работа с непрестижните си дипломи. Отчайващата ситуация много бързо доведе дотам, че групата се сведе до трима, след като най-лабилното звено от компанията скочи от моста "Арлингтън", за което бяха виновни, както биполярното му разстройство, така и натрупалите се проблеми покрай прозрението за схемата, в която са попаднали. Защото се оказа, че едни и същи хора раздават заемите, усвояват ги, държат университетите и колекторските фирми, които след това събират вземанията.

Последва спирала от полуневинни прегрешения, спорен опит за надхитряне на системата и в крайна сметка нови паспорти, офшорни сметки, билети до топли страни и всичко, което върви с това.

Какво научих: 

• много интересни места във Вашингтон, които искам да посетя;
• не можеш дълго да се бъзикаш с адвокатското лоби в Америка;
• с ФБР пък съвсем.

Дъждовен дракон - Роберт ван Хюлик

"Дъждовен дракон" е сборник с разкази, които хронологически попадат между по-ранните приключения на съдията Ди - между тези в "Златното божество" и "Скелет под камбаната". Някой по-скептичен читател би могъл да се усъмни дали в обема на един кратък разказ изобщо е възможно да се развие пълноценна криминална история с поставяне на загадка, разследване и разкриване на извършителя, начина, мотивите и средствата му, но трябва чистосърдечно да ви уверя, че това не е било никаква пречка за Роберт ван Хюлик. Историите са пълнокръвни, доволно загадъчни и винаги интересни. За доказателство споделям факта, че започнах да си ги купувам в хартиен вид, само и само да мога да ги споделям с приятели и роднини, а също и да мога да си ги прелиствам сам след време.

Сборникът съдържа следните истории:

• "Пет символични спирали" - съдията Ди едва е пристигнал в Бънлай, а се налага да разследва убийството на богаташка съпруга с ключов момент часовник кадилница, който гори дълго и равномерно и така се отчита времето.
• "Червената лента" - един привидно ненужен липсващ документ от папка с рутинна документация от гарнизона и убийство със стрела могат да бъдат свързани само от ума на съдията. Както и източване на държавната хазна.
• "Той идваше с дъжда" е за двете съпруги на съдията, които го навиват да си вземе трета, по-млада. Може би си спомняте за госпожица Цао? В това време обаче той е зает с разследването на убийството в изоставената кула край реката, в която живеело само глухонямо момиче. Добро и зло бяха привидно омешани, но след намесата на съдията всичко се изясни, като не липсваше и традиционният леко мистичен елемент.
• "Убийство в новогодишната вечер" е за убития стар поет във вилата му край лотосовото езерце, пълно с жаби. Първоначално беше набедена премладата му съпруга, бивша труженичка в Квартала на върбите, но нещата излязоха съвсем други. Чаши, жаби, вино.
• "Двамата просяци" разправя за убития сакат просяк, който впоследствие се оказа все така сакат, но никак не просяк. Или поне не за пари, а по-скоро за любов. И пак се мяркаха сенки от отвъдното по дуварите.
• "Фалшивият меч" е за убийството на малкото момче-акробат от пътуващата семейна трупа, което погрешка беше наръгано не с фалшивия меч, който се сгъва, а с истински. Любопитното беше, че разследването, събирането на свидетелите, разпитите и арестите бяха извършени самостоятелно от Ма Жун и Цяо Тай, защото съдията беше отпътувал по работа. При завръщането му му беше достатъчно да зададе два въпроса на заподозрените и невидимата за останалите истина изскочи сама.
• "Свещените саркофази" вече е история от напредналата кариера на съдията, когато служи на границата на империята в момент на започнала война с татарите. Има военна загадка за установяване има ли генерал-предател, или не, както и оневиняване на вече осъден на смърт капитан, който ще бъде обезглавен на сутринта. Можете да не се съмнявате, че Ди ще спаси всички, макар и болен от белодробната болест.
  
• "Убийство в новогодишната вечер" е пак от по-късните премеждия на Ди. Съдията  се отзовава на молбите на малко момче с окървавени ръце, което е притичало в студа до съда, за да го помоли да открие майка му. В къщата им няма никого, само кръв по пода, на горния етаж кипи гуляй, и както пише в резюмето на разказа, съдията прави две грешки, които се тушират една друга и истина изплува.

Споменатото резюме е едно от ценните явления в сборника. Всеки от разказите е предшестван от десетина реда, които ни наместват в света и времето. Къде служи понастоящем съдията, кой период от живота му е, споменатите персонажи познаваме ли ги от други произведения, както и съвсем деликатен намек за престъплението и разследването му. Майсторски поднесено!

Другото още по-ценно нещо беше буквално на последната страница, а то е диаграма, която обединява хронологически всички разкази и романи за съдията и ги разпределя спрямо назначенията му из империята.

Пустинна звезда - Майкъл Конъли

Пустинна звезда е цвете, което расте в пустинята Мохаве на мястото, където са открити заровени телата на семейство Галахър - четворно убийство, което Бош така и не е успял да разгадае, докато е бил на служба. Добрата новина е, че Рене Балард вече оглавява собствен отдел за разследване на неразкрити убийства. С привличането на Бош като доброволец му се дава шанс да напредне по стария му случай, както и да помогне за разкриване на убиеца на Сара Пърлман - сестра на виден местен политик, който осигурява финансиране за отдела. Как може да се напредне, след като толкова години си бил в задънена улица? Науката се развива и може да се окаже, че по уликите има следи от ДНК, които досега никой не е потърсил. А за ДНК вече има бази данни, както и специалисти по генеалогия.

Подразбира се, че политика и детективска работа бяха здраво оплетени, заподозрени се появяваха навсякъде, където не трябва, Хари си изпати и пак го шиха и като знак за предстоящите фундаментални промени си беше обръснал мустака. Нали помните как си изпати в "Мъртво вълнение"? Е, нещата продължават да тлеят и този път не се забелязва спасение да дебне откъдето и да било. Правете си сметка колко е зле положението, щом си беше подготвил два запечатани плика с писма до Мади и Рене, както и фалшив фентанил от черния пазар... 

Храната в Ел Ей нямаше изразен акцент, но музиката отново беше сила. Слушахме и запомнихме:

• A whiter shade of pale - Кинг Къртис;
• Дървото на живота - Фарез Уитед
  
• Да пием за живота - Ед Рийд
  

Набавих си книгата почти моментално, щом научих, че най-после се е появила на български, и до следващата сутрин беше прочетена. Специално станах в 5:30 да си я дочета.:)

Поука: Никога не отваряйте бар. Шансът да си изгубите парите е почти като този в казиното.