Императорската перла - Роберт ван Хюлик

Нови и уж по-спокойни премеждия за съдията Ди от времето, когато и съдия в Пуян. Не че дъждът от убийства е нещо спокойно, но поне заплахите не бяха лични. През повечето време. 

Нещата са поулегнали, съдията - също, но това не пречи на хората да се убиват едни други. Този път замесени се оказват множество хора с различни занятия, но общо хоби - антиките. Един е колекционер, друг е търговец, трети - спекулант. А маниерът на разкриване на убиеца е от стила на Агата Кристи - всички имат мотив, възможност и средство, дай да вземем да ги съберем в една стая.

По време на ежегодното състезание с драконови лодки по реката барабанчикът на едната току на финала пада мъртъв, а лодката му губи състезанието. Това се оказва само началото на поредица от още три трупа - на приятеля му, съквартирант и ортак по мошеничества с антики, на млада красавица, която е втора съпруга на местния лекар, която е отишла на тайна среща, за да купува митичната Императорска перла, както и на някаква бабичка - съдържателка на нелегален бордей.

И в този роман се мярка фигурата на Императрицата с намеци за това колко е била луда, но за сметка на това властна. В двора ѝ изчезва гигантска перла, екзекутирани са сума придворни, но никой не си признава да я е взел. Скъпоценният предмет е на практика неизползваем и непродаваем, защото е единствен на света и всеки ще го познае, ако го види. Няколко години по-късно обаче в най-затънтената провинция едно момиче отива по нощите в запусната къща край мандрагорова горичка, за да купи този безценен артефакт. Как, от кого? Това трябва да установи съдията. И то възможно по-скоро, защото убиецът е някакъв маниак и не си поплюва особено.

Рано на другата сутрин веднага след закуска сержант Хун завари съдията Ди застанал до бюрото в личния си кабинет да храни костенурката с листа от маруля. 

Убийство в Кантон - Роберт ван Хюлик

В южната част на Китай в областния център Кантон (днес Гуанджоу) е командирован съдията Ди, за да разкрие случай с изчезнал висш столичен администратор, който е бил на секретна мисия. Градът е мешавица от етноси, включително и множество араби, които тепърва се разпростират по света и не е много сигурно какво кроят. Ами ако са терористи, м? Кой ги знае какви са и що са? Ами ако запалят града?

Работата на съдията е доста трудна, защото действа в пълно неведение, както за мисията на изчезналия, така и за съдбата му. Не знае на кого да се довери, валят трупове, а врагът винаги е на крачка пред него. Аха да разкрие нещо, и някой важен свидетел е удушен с копринен шал, намушкан или прострелян в гръб. Има известна любовна нишка, поднесена в характерния прям за китайците стил. Сред верните сътрудници на съдията има и важни загуби, за един сърдечни разочарования, за друг смисъл, чест и дори живот.

Има и една ключова фигура на сляпа млада красавица, която събира пеещи щурци и ги продава в клетки на колекционери. Има две шестнайсетгодишни близначки, които редовно се явяват в сцените без особено много дрехи, но за сметка на това осиновилият ги морски капитан ги е научил на това-онова в бойните изкуства.

Кой и защо, това са основните въпроси.

- Ах, вие, развратни пикли! - вбесен избухна Цяо Тай. - И сляпата ви приятелка ли е такава?

Китайски приказки

Купих книгата за себе си, не за подарък. Макар че вероятно няма да я задържа. Харесах я заради красивите илюстрации, без да знам кой е художникът Серджо Ридзато. Вероятно корицата ми е напомнила за младините, когато на мен са ми четени такива книжки, но предимно съм внимавал върху картинките.

Направи ми впечатление, че приказките много често имат като основен момент някой справедлив и честен младеж да си намери млада и хубава принцеса за жена. Приказките завършват със сватбата, а на младежа по неведоми пътища му се подарява и имане, ей така, да си има, че те младите и хубави принцеси вероятно си имат своите неотложни разходи, които само с доброта и справедливост е трудно да бъдат посрещани.

Често се среща и някакъв мистичен елемент, който не е решаващ, но без него явно не е можело - дали някой дух, лош магьосник, вълшебна страна, супер-сила. Непознатото и необяснимото са били обяснявани за по-лесно с нещо свръхестествено, което е просто и кратко, са по-лесно храносмилане.

Прелистих книжката и в опит за по-близък досег с китайското народно творчество. Надали ще ми помогне да напредна по мандарин, което се опитвам да направя, но пак дава някаква представа и по-плътно усещане за тази хилядолетна империя.

Загадката на лабиринта - Робърт ван Хюлик

Поредната доза перипетии на съдията Ди се случва веднага след пристигането му в Ланфан, на северозападната граница на империята. Съдията моментално се сблъсква с няколко случая, разкриването на които върви едновременно с различна успеваемост и темпо.

Като начало има местен олигарх, който е узурпирал и завзел местната власт, с когото съдията се справя много бързо, дръзко и находчиво. Покрай него се очертава и нова загадъчна фигура, която е дърпала конците на олигарха, чиято личност се разкрива чак на финала. Има изчезнала девойка, убит пенсиониран и опозорил се генерал, отдавна умрял висш сановник от столицата, който е завещал на единия си син само една загадъчна картина, а всичко останало на другия. Мяркат се и разни художници, заговор на варварските уйгурски племена отвъд реката, няколко броя отровители, убийство в заключена отвътре стая, както и традиционно изпълнени присъди.

Съдията Ди отново беше прозорлив до предела на възможното. Мистичният елемент не се натрапваше, а справедливостта възтържествува. Съдията отново заплени с човечността си и терзанията си за трудните решения, които се налага да взима. Ма Жун и Цяо Тай също се разкриха в малко по-различна светлина, отколкото ги познавахме досега.

На едно място на финала съдията разсъждава, че след като е вече на 40 дали да не се оттегли в имението си, да си гледа семейството, децата как растат, земите, да пише по малко, да рисува, да прави нещата, които му доставят радост и удовлетворение. Но после си казва: ами ако всички направят така, кой ще остане да върши неприятната работа, без която не може? Кой ще пази,  разследва, обвинява и наказва?

Два пътя извеждат до Вратата на вечния живот.

Единият като червей се рие в пръстта,

вторият като дракон лети в лазурната вис.

Мечтата ми за провинциално имение с езеро, конюшни и шато, вече съдържа и лабиринт. Не знам как човек изобщо може да кара без лабиринт...

Дъждовен дракон - Роберт ван Хюлик

"Дъждовен дракон" е сборник с разкази, които хронологически попадат между по-ранните приключения на съдията Ди - между тези в "Златното божество" и "Скелет под камбаната". Някой по-скептичен читател би могъл да се усъмни дали в обема на един кратък разказ изобщо е възможно да се развие пълноценна криминална история с поставяне на загадка, разследване и разкриване на извършителя, начина, мотивите и средствата му, но трябва чистосърдечно да ви уверя, че това не е било никаква пречка за Роберт ван Хюлик. Историите са пълнокръвни, доволно загадъчни и винаги интересни. За доказателство споделям факта, че започнах да си ги купувам в хартиен вид, само и само да мога да ги споделям с приятели и роднини, а също и да мога да си ги прелиствам сам след време.

Сборникът съдържа следните истории:

• "Пет символични спирали" - съдията Ди едва е пристигнал в Бънлай, а се налага да разследва убийството на богаташка съпруга с ключов момент часовник кадилница, който гори дълго и равномерно и така се отчита времето.
• "Червената лента" - един привидно ненужен липсващ документ от папка с рутинна документация от гарнизона и убийство със стрела могат да бъдат свързани само от ума на съдията. Както и източване на държавната хазна.
• "Той идваше с дъжда" е за двете съпруги на съдията, които го навиват да си вземе трета, по-млада. Може би си спомняте за госпожица Цао? В това време обаче той е зает с разследването на убийството в изоставената кула край реката, в която живеело само глухонямо момиче. Добро и зло бяха привидно омешани, но след намесата на съдията всичко се изясни, като не липсваше и традиционният леко мистичен елемент.
• "Убийство в новогодишната вечер" е за убития стар поет във вилата му край лотосовото езерце, пълно с жаби. Първоначално беше набедена премладата му съпруга, бивша труженичка в Квартала на върбите, но нещата излязоха съвсем други. Чаши, жаби, вино.
• "Двамата просяци" разправя за убития сакат просяк, който впоследствие се оказа все така сакат, но никак не просяк. Или поне не за пари, а по-скоро за любов. И пак се мяркаха сенки от отвъдното по дуварите.
• "Фалшивият меч" е за убийството на малкото момче-акробат от пътуващата семейна трупа, което погрешка беше наръгано не с фалшивия меч, който се сгъва, а с истински. Любопитното беше, че разследването, събирането на свидетелите, разпитите и арестите бяха извършени самостоятелно от Ма Жун и Цяо Тай, защото съдията беше отпътувал по работа. При завръщането му му беше достатъчно да зададе два въпроса на заподозрените и невидимата за останалите истина изскочи сама.
• "Свещените саркофази" вече е история от напредналата кариера на съдията, когато служи на границата на империята в момент на започнала война с татарите. Има военна загадка за установяване има ли генерал-предател, или не, както и оневиняване на вече осъден на смърт капитан, който ще бъде обезглавен на сутринта. Можете да не се съмнявате, че Ди ще спаси всички, макар и болен от белодробната болест.
  
• "Убийство в новогодишната вечер" е пак от по-късните премеждия на Ди. Съдията  се отзовава на молбите на малко момче с окървавени ръце, което е притичало в студа до съда, за да го помоли да открие майка му. В къщата им няма никого, само кръв по пода, на горния етаж кипи гуляй, и както пише в резюмето на разказа, съдията прави две грешки, които се тушират една друга и истина изплува.

Споменатото резюме е едно от ценните явления в сборника. Всеки от разказите е предшестван от десетина реда, които ни наместват в света и времето. Къде служи понастоящем съдията, кой период от живота му е, споменатите персонажи познаваме ли ги от други произведения, както и съвсем деликатен намек за престъплението и разследването му. Майсторски поднесено!

Другото още по-ценно нещо беше буквално на последната страница, а то е диаграма, която обединява хронологически всички разкази и романи за съдията и ги разпределя спрямо назначенията му из империята.

Скелет под камбаната - Роберт ван Хюлик

Нови приключения на съдията Ди, от периода когато постъпва на служба в Пуян. Там заварва подреден и благоденстващ град с единици дребни проблеми, които предшественикът му дори вече беше разрешил:

• Истерична бабичка, която има мания за преследване от страна на богат и влиятелен бизнесмен от Кантон, която води безбройни дела срещу него от години. Обвиненията са гигантски, а доказателства няма. Никой не е осъден.
• Изнасилване и убийство на младо момиче, което имало тайна връзка със студент, живеещ отсреща през улицата. Студентът е арестуван.
• В близкия и преуспяващ будистки манастир има намеци за злоупотреби с доверието и честта на поклонничките, но са само слухове, а хора от най-близкото обкръжение на Императора са застъпници за каузата на будизма. Няма смисъл от разследване.

Е, съдията Ди се намеси компетентно и решително и обори всичко и всички. Най-интересните детективи са силни точно там, където всичко води към единствен очевиден заподозрян, но те категорично доказват, че не е той, а някой друг, и то с доказателства, които през цялото време са били под носа ни. Страшно приятно впечатление ми направи колко умело си изплете кошницата, та хем справедливостта да възтържествува, хем да няма злощастно развитие за него от горе, хем всички парчета от пъзела да се подредят по местата си. Почти всичко вършеше на своя глава, без да споделя дори с близките си помощници, защото залогът за трите уж предрешени случая беше толкова голям, че рискуваше не само своя живот, а и съдбата на целия град. Разбира се, ние си знаехме, че накрая всичко ще е наред, но изпратената от столицата награда беше допълнително и интересно признание за добрата работа: дъска, украсена с орнаменти, на която е гравирано копие от надпис, изпълнен от самата цинобърна четка на императора. Каква чест, а?:)

Продължавам да се възхищавам както от писателското умение на автора, така и от образите от древен Китай с всичките му обичаи, нрави, система на управление. Все повече се засилват и симпатиите ми към конфуцианството, за сметка на "будистката ерес".:) Предполагам, че това е временно и субективно, още повече, че току-що научих за издаването през пандемията на чудесен алманах на име "Лотос", чийто първи том можете да видите на сайта на издателството тук. Изгледайте и видеото, знам, че с външния си вид напоследък Дони не изглежда като най-добрата реклама на темата, но наистина си струва.

Битката между двама души с еднаква сила, тежест и умение се решава от духа.

***

Ако повишението дойде твърде късно, огорчава, ако дойде твърде рано - поражда прекалени надежди.

***

Справедливостта е по-ценна от човешкия живот.

Лакираният параван - Роберт ван Хюлик

Разкошна история за премеждията на съдията Ди, докато е във ваканция и инкогнито извън своя район. Макар и на чуждо място, където не познава никого, и подпомаган единствено от верния си сътрудник Цяо Тай (когото от "Златното божество" помнех като Цял Алтай), съдията успя за броени дни да затъне точно толкова в местните бъркотии и криминални среди, колкото да разнищи няколко изневери, едно привидно самоубийство, едно очевидно убийство, 2-3 изнудвания и безброй заговори, кои успешни, кои - не, и да въздаде справедливост на най-неочаквани места. Как да не изградиш могъща империя с такива държавни служители!:)

Прелестните образи, на които не мога да се нарадвам, започват още от заглавието - има ли нещо по-китайско, по-поетично и по-загадъчно? Както установих още при запознанството си с автора, Роберт ван Хюлик е шлифовал до съвършенство природния си усет към красивото и уменията си да разказва майсторски изпипани криминални истории на фона на древен Китай с цялата му мъдрост, бордеи, естетика, жестокост, държавност и философия. Интересно ми беше да науча, че част от традиционната за тогава покъщнина са четири големи сандъка, в които се прибират дрехите за съответния сезон. Видя ми се практично, а очевидно и на една от измамниците, която беше натъпкала в един такъв сандък заклания си мъ... ау, неволно ми се изплъзна.:)

Тук съдията почти никъде не злоупотреби с физическата си сила, но лъжеше така наедро, че направо е чудно как накрая успя да навърже всичките си спекулации така, че да излезе сух.

Възторгът ми от висотата на умението на Роберт ван Хюлик може да бъде потушен само с още от книги същия автор. А може пък те да го разпалят още повече?:)