Наскоро този блог стана на 10 години. Това са над 500 коментирани книги, повече от 250 000 различни посетители, като близо 60 000 от тях са се върнали поне още веднъж.
Блогът е като двупосочен път. Междуградско шосе, по което се движат постинги и коментари. По него се разминават автори и читатели и той не би бил истински път без която и да е от двете му половини. За да няма проблеми са нужни ред и известна култура, но те са спонтанно зародили се и никой не те изпитва и не ти дава книжка, за да знаеш как да пишеш в блог или да коментираш в него. Пишещите и четящите може безлично да се разминават, могат да се засичат и псуват, да си помагат, ако някой закъса, може джентълменски да си дават път, особено ако отсреща има симпатични водачки. Може да се карат, а може и да се сприятеляват, всеки сам избира каква да е културата му на движение из детелините на блогосферата. Чудесни хора има по този път, едни от най-интересните личности, които имам щастието да познавам, съм срещнал по лентите на този блог. Благодаря ви, приятели, че не се разминахме като метеори в нощта, а намерихте време да поспрете, за да разменим по някоя книжна дума, мисъл, постинг, коментар.
Благодарен за всички, с които съм се запознал, и всичко, което съм научил от тук, мисля, че засега май нямам право да спирам. Затова коментирането на прочетени книги ще продължи. Още повече, понеже ми харесва.:)