Рене Госини e божи наместник, а „Малкият Николá“ (нали схванахте, че името е френско и затова ударението е накрая? Да не го търся това ударение всеки път...) е евангелието Му! И който се съмнява в това е тъпак и ще го перна по носа, защото книгата е „адски щура“, както казва въпросният Никола.
Гениалното, както е известно, винаги е просто.
Историите за Никола, семейството и съучениците му са смешни, защото са много истински и малко позабравени от тези, които още(вече) нямат деца(братовчеди, племенници) в началното училище. Разните нелепи битови проблеми и ситуации, обикновено съдържащи малки момчета в началото на образователната стълбица, са ужасно забавни, когато уж ти ги разказва главният невръстен герой. Забавни са и самите калпазанлъци, неизменно добрите намерения на извършителя, реакциите на възрастните и тълкуването на случката в последното изречение. Прегрешенията на героите са толкова невинни и чаровни, колкото са и самите те, а скъсаните нерви на възрастните около тях само трогват и поучават. Историйките са кратички, лесни за четене и така увличат, че човек не може да се откъсне от книгата само след първата. Както се казва, „мога без нито една, но само с една – не“!
Също като се сетиш след време да продължиш да четеш и се чудиш какво пък толкова смешно си намирал в някаква детска книжка, още в първия абзац набързо си припомняш и започваш да проклинаш земя и небо, звяр и природа, и най-вече себе си, как може да си такъв тъпанар и да забравиш кое е най-важното. Квинтесенцията. Подправката на живота, без която всичко е блудкаво и постно.
И понеже не върви да постна цялата книга като цитат, с огромно неудовлетворение от компромиса, ще се огранича само с няколко пасажа:
Директорът ни каза, че трябва да следваме примера на Анян (Анян е първенец на класа и любимец на учителката, не е приятелче, обаче не го бием често, защото е с очила), че сме калпазани, че всички ще отидем в затвора и на родителите ни ще им бъде много мъчно, понеже сигурно имат други планове за нас. После си отиде.
***
Мама има рожден ден и аз реших да й купя подарък. От една година все така правя — преди това бях малък. Взех стотинките от касичката си, за щастие бяха доста, понеже мама случайно ми беше дала пари вчера.
***
Учителката също получи награди (за края на годината, бел. моя
). Всеки от нас и поднесе по един подарък, купен от родителите. Събраха й се четиринайсет химикалки и осем пудриери. Беше адски доволна; каза, че никога не е имала толкова много наведнъж, даже и през предишните години.
***
Вчера пристигна новият учител по гимнастика.
— Казвам се Ектор Дювал — рече той. — А вие?
— Ние не — отвърна Фабрис и всички изпокапахме от смях.
Труман Капоти. Име, нали? От ония големите, които се подмятат от начинаещи снобари, за да покажат колко точно са над плебса. Аз пък ще ви кажа, че е бил глезен фуклив глупак. Да, с несъмнен писателски талант, но така опропастен в опитите да се докара различен и трагично неразбран, че освен глупак, другояче не знам как да го кръстя. 
