понеделник, юли 30, 2007

Закуска в "Тифани" - Труман Капоти

Труман Капоти. Име, нали? От ония големите, които се подмятат от начинаещи снобари, за да покажат колко точно са над плебса. Аз пък ще ви кажа, че е бил глезен фуклив глупак. Да, с несъмнен писателски талант, но така опропастен в опитите да се докара различен и трагично неразбран, че освен глупак, другояче не знам как да го кръстя.

Скот Фитцджералд го знаете, нали? Е, този му диша във врата и дори, ако позволите едно еретично мнение, го води с обиколка. Някак историята му е по-истинска, според моите разбирания, естествено. Аз си умирам да има добре разказана случка и тази в "Тифани" макар и да не беше от най-интригуващите, беше не лоша. Имаше си и загадъчна и безпардонна млада красавица с момчешка прическа, богати обожатели, начинаещ писател, безнадеждно влюбен барман. Арест, бягство от страната, едноок котарак и уплашен за кариерата си кандидат-жених. Не е ли достатъчно? Ако не беше леко дразнещият нюанс на самосъжаляващия се главен герой и автор, книгата щеше да има едно достойнство в повече. Кратка е и бързо се чете. Обемът много точно съответства на обема и скоростта на случката, ако това интересува някого...

Ако досега "Закуска в "Тифани" нещо ви е убягвала по тъча, не се косете, не е образователен пропуск.

вторник, юли 10, 2007

Малкият Никола - Рене Госини

Рене Госини e божи наместник, а „Малкият Николá“ (нали схванахте, че името е френско и затова ударението е накрая? Да не го търся това ударение всеки път...) е евангелието Му! И който се съмнява в това е тъпак и ще го перна по носа, защото книгата е „адски щура“, както казва въпросният Никола.
Гениалното, както е известно, винаги е просто.
Историите за Никола, семейството и съучениците му са смешни, защото са много истински и малко позабравени от тези, които още(вече) нямат деца(братовчеди, племенници) в началното училище. Разните нелепи битови проблеми и ситуации, обикновено съдържащи малки момчета в началото на образователната стълбица, са ужасно забавни, когато уж ти ги разказва главният невръстен герой. Забавни са и самите калпазанлъци, неизменно добрите намерения на извършителя, реакциите на възрастните и тълкуването на случката в последното изречение. Прегрешенията на героите са толкова невинни и чаровни, колкото са и самите те, а скъсаните нерви на възрастните около тях само трогват и поучават. Историйките са кратички, лесни за четене и така увличат, че човек не може да се откъсне от книгата само след първата. Както се казва, „мога без нито една, но само с една – не“!
Също като се сетиш след време да продължиш да четеш и се чудиш какво пък толкова смешно си намирал в някаква детска книжка, още в първия абзац набързо си припомняш и започваш да проклинаш земя и небо, звяр и природа, и най-вече себе си, как може да си такъв тъпанар и да забравиш кое е най-важното. Квинтесенцията. Подправката на живота, без която всичко е блудкаво и постно.
И понеже не върви да постна цялата книга като цитат, с огромно неудовлетворение от компромиса, ще се огранича само с няколко пасажа:

Директорът ни каза, че трябва да следваме примера на Анян (Анян е първенец на класа и любимец на учителката, не е приятелче, обаче не го бием често, защото е с очила), че сме калпазани, че всички ще отидем в затвора и на родителите ни ще им бъде много мъчно, понеже сигурно имат други планове за нас. После си отиде.
***
Мама има рожден ден и аз реших да й купя подарък. От една година все така правя — преди това бях малък. Взех стотинките от касичката си, за щастие бяха доста, понеже мама случайно ми беше дала пари вчера.
***
Учителката също получи награди (
за края на годината, бел. моя). Всеки от нас и поднесе по един подарък, купен от родителите. Събраха й се четиринайсет химикалки и осем пудриери. Беше адски доволна; каза, че никога не е имала толкова много наведнъж, даже и през предишните години.
***
Вчера пристигна новият учител по гимнастика.
— Казвам се Ектор Дювал — рече той. — А вие?
— Ние не — отвърна Фабрис и всички изпокапахме от смях.

сряда, юли 04, 2007

Морт - Тери Пратчет

Горкичкия Морт, накрая го „уредиха“ с дъщерята на шефа, а и всичко живо се чифтоса подобаващо според ръст, килграми и емоционални нагласи. Смърт продължи да си гледа работата сам (без помощници) и у читателя, демек мен, остана веселото, но и малко смущаващо чувство на хлад и движение из стомаха – и защо ги ручахме жабетата?
Книгата не е в никой случай неприятна, но след досега ми с други върхове в творчеството на автора, този роман ми се видя като малък и почти обезлесен хълм, за който археолози отдавна точат зъби и кирки.
Веселите лафове, естествено, са на ниво и спасяват хумористичния имидж на Тери.
Ако сте начинаещ в историите от света на Диска, по-добре започнете с друга книга, за да няма нелепо подхлъзване и фал-старт.

"It would seem that you have no useful skill or talent whatsoever," he said. "Have you thought of going into teaching?"
***
Only one creature could have duplicated the expressions on their faces, and that would be a pigeon who has heard not only that Lord Nelson has got down off his column but has also been seen buying a 12-bore repeater and a box of cartridges.